НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ: АСПЕКТИ, АНАЛИЗИ, АЛТЕРНАТИВИ Печат
Автор Експерт   
Петък, 01 Октомври 2004 03:02
Няколко години след излизането от печат на книгата “Измерения на сигурността” читателите могат за се запознаят с новата творба на Николай Слатински “Националната сигурност: аспекти, анализи, алтернативи (изд. “Българска книжарница”, С. 2004, 278 стр.). Както сам отбелязва авторът, в публичното пространство е недостатъчен достъпът до много от това, което се е разисквало и продължава да се обсъжда на различните международни срещи, конференции, кръгли маси и други форуми във връзка със сигурността – национална и международна. Неоспоримо е, че в този план времето е наситено със събития както в глобален, така и в регионален и национален мащаб. За тях трябва да се говори ясно и открито, за да може не само политическата класа и експертите, но и българската общественост да участва в тази дискусия, макар и индиректно, да бъде наясно с въпросите, касаещи националната сигурност на България.
Определено може да се каже, че в качеството си на бивш депутат и председател на Парламентарната комисия по национална сигурност и настоящ секретар по националната сигурност на президента на Република България Н. Слатински има добра възможност за активна работа именно в сферата на сигурността, за сериозни познания и широк поглед по повечето жизненоважни за страната ни въпроси, свързани с тази тема. Освен това като университетски преподавател в редица висши учебни заведения той има чудесни условия да съчетае академизма с практическата страна на проблемите на сигурността. Този подход е видим и в новата книга на автора, която се състои от осем глави.

Първата глава “Водещи тенденции в днешните международни отношения” е посветена на редица тенденции (авторът без претенции за изчерпателност е разгледал примерно четиринадесет), които поне в близките 20-ина години ще формират системата за международна сигурност. Оттук идва и необходимостта дебатът за българската национална сигурност, за мястото и ролята на България в международните отношения, за българската идентичност неизменно да бъде в дневния ред на обществото.

В глава втора съвсем закономерно се разглеждат проблемите на демографската криза в България като проблем на националната сигурност, тъй като една от изброените в предходната глава водещи тенденции е демографската, която постепенно променя етническия, религиозния и расовия баланс в глобален мащаб. Текстът е подкрепен от богат статистически материал, обосноваващ притесненията на автора, че ”Ако се бездейства от грешно разбрани демократични принципи, то скоро България наистина ще заприлича на отворена система, в която се вливат главно хора от други етноси…, а емигрират основно българи: млади, умни образовани, креативни.” (стр.44).

Глава трета и четвърта са посветени на българския военно-промишлен комплекс и на специалните служби и необходимостта от реформа в тях. Печалната констатация за разпада на ВПК е илюстрирана със сравнителен анализ на военните капацитети на други държави. Алтернативата е България чрез изграждането на държавна стратегия настоятелно да търси партньорство с НАТО и с ЕС в областта на военното производство и търговия, за сътрудничество с водещи компании и консорциуми на страните членки. Правейки анализ за необходимостта от разумни реформи, а не от революционни трансформации в специалните служби, авторът отбелязва: “Спецслужбите са система за ранно предупреждение за процесите и явленията, които пряко засягат интересите на България, НАТО и ЕС… При задълбочаването на интеграционните процеси България има нужда от подкрепа в изграждането на адекватен административен капацитет и при защитата на класифицираната информация.” (стр.119). Заглавието на глава пета “Разсъждения за сигурността – национална и международна” предопределя известния теоретизъм; използвани са модели и формули за поясняване на различните измерения на сигурността.

Опит за безпристрастно и обективно представяне на отношенията на България с Русия е направен в глава шеста. Авторът подкрепя своята теза с анализ на детайлите, с актуална информация, с експертна дълбочина, със съпоставка на различни становища на представители на политическия, политологичния и научен елит. Изводът, който произтича от анализа, е, че: “По пътя към Европа, България има шанс: с прагматизъм, открито да построи нов тип приятелски, делови, взаимноизгодни отношения с Русия. Тази инвестиция ще бъде с голям процент на възвращаемост…” (стр. 210).

Глава седма представлява съвременен прочит на творбата на китайския мислител и стратег Сун Дзъ “Трактат за военното изкуство”, която и днес, над 25 века по-късно звучи актуално в редица аспекти.

В последната глава Н. Слатински като участник подробно описва провежданата в Мюнхен ежегодна Международна конференция по политиката за сигурност (2003 г. и 2004 г.). Целта е участниците в дебата за сигурността в България да бъдат по-добре информирани, да чуят автентичните гласове на влиятелни фигури от световна величина (текстът е наситен с обширни цитати от изказвания на известни международници), за да могат да си съставят по-обективна оценка за атмосферата на такива важни форуми.

Разнообразието от теми по националната и международната сигурност, обхванати от автора, представлява интерес за широк кръг читатели – политици и депутати, политолози и социолози, учени и експерти по сигурността, широката студентска аудитория и т. н., тъй като освен всичко друго съдържа редица послания за ХХІ век.

С тази поредна творба авторът със сигурност прави следваща стъпка към реализирането на стремежа си – написването на своята най-добра книга.