ЗА ЕФЕКТИВНА МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА НА НОВОТО УПРАВЛЕНИЕ Печат
Автор Иван Генов   
Събота, 01 Януари 2005 03:02
Три основни характеристики
следва да притежава външната политика на новото правителство, за да е ефективна държавата от международна гледна точка:
- Външната политика на първо място трябва да е българска, т.е. да отговаря на българските национални интереси и цели, на българските приоритети и задачи, на българските традиции и перспективи. Тя следва да произтича от българския феномен, да се вписва в него и да му осигури достойно място в новоформиращия се свят.


- Външната политика при всички случаи трябва да е европейска, т.е. да подкрепя общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз в дух на лоялност и взаимна солидарност. Тя е нужно да се придържа към общите насоки, стратегическите линии и европейските решения относно дейностите и позициите на Съюза. Стриктното спазване на европейската конституция е една от важните гаранции да не останем в периферията на световното развитие.
- Външната политика неизбежно трябва да е съобразена с глобалния лидер, т.е. да е в координатната му система, да не противоречи или да не се конфронтира в основното с политиката на САЩ. Но това съвсем не означава тя да се американизира, да придобива сателитен образ, да бъде възприемана като отразена светлина на хегемона. Пасивността и разминаванията с определени американски позиции понякога ще са наложителни, за да не губим европейския и българския характер на външната си политика (например по въпросите относно изключването на американските военнослужещи от юрисдикцията на Международния наказателен съд; пренебрегването на главната отговорност на Съвета за сигурност на ООН за световния мир и сигурност; участието в мироналагащщмисии).
Българската дипломация като интелект й изкуство, като търсене на допирните точки между възможното и невъзможното трябва да намери златното сечение, необходимия синтез на горните три характеристики, за да е успешна външната ни политика. В международната си дейност Република България е нужно да се научи да плава в неспокойния Световен океан и да преминава през тесните проливи на глобалната политика, за да избегне бурите и рифовете българският кораб.
Три отличителни качества
са предпоставка за пълноценна външна политика на страната:
- По своята дълбока същност българската външна политика все повече ще е съюзническа. Страната ни следва да натрупва капацитет за формиране и водене на съюзническа международна политика като фактически и формален член съответно на ЕС и НАТО. Всеки външнополитически ход трябва да съответства, или най-малкото да не противоречи на общите ни съюзнически ангажименти.
Българската дипломация, наред с всичко друго, е необходимо да притежава манталитет на международна заедност - другото име на съюзническата ни природа. Преследването на консенсуса е нужно да се превърне във водещ ориентир за нашата активност в НАТО и ЕС. България следва да е субект на съгласието, на консенсуса, на истинския диалог, а не да се възприема и употребява от други като допълнителен инструмент за спорове и сблъсъци. Нека се разбере, че българската карта е силна и полезна, когато е в ръцете на българската дипломация.
Европеизмът и евроатлантизмът като главни ударения във външната ни политика изискват премереност, прецизност. Европейското и евроатлантическото начало, колкото и да са преплетени, не бива да се третират по еднакъв начин. Евроатлантическите задачи е нужно да се решават през общата европейска призма. Заедно с другите европейски народи ние следва да отстояваме равнопоставеност в евроатлантическите връзки. Съюзническата материя е висш пилотаж в политиката и дипломацията.
Несъмнено НАТО и САЩ се разглеждат от ЕС като неотменима част от европейската идентичност в отбраната и сигурността. Но това не изчерпва същността на Европа и нейното бъдеще. Не по-малко значение има формиращата се на континента тенденция към по-голяма самостоятелност и по-голямо участие на европейските страни в собствените им дела и навън. За да изпълнява отговорностите на световна сила, Европа трябва да има свой принос в отбраната и сигурността, да се отличава с цялостна консолидирана вътрешна и външна политика. И България следва да се превърне в неотменим елемент на тази консолидираност.
- По силата на географското си положение България се отличава със специфична регионалност и субрегионалност. Съюзническото ни битие предполага нови отговорности в жизнения за нас район на Югоизточна Европа и Черноморието. Българската външна политика следва максимално да европеизира Балканите, да противодейства на всякакви опити за балканизация на Европа.
С помощта на двустранната и многостранна регионална дипломация е нужно да се ускори стабилизирането на района, да се гарантира европейското му демократично развитие, да се осъществят инфраструктурни проекти от надрегионално значение. Регионалната ефективност на България ще определя в най-голяма степен европейската тежест на страната, надеждността й като външна граница на ЕС. България следва да стане предпочитан партньор за своите по-близки и по-далечни съседи. Нужни са съвместни регионални инициативи, особено в областта на сигурността, за предотвратяване и уреждане на конфликтите, за борба с организираната престъпност и тероризма. Добросъседството е необходимо да се изведе на принципно ново равнище.
- Ефективността на външната политика е в пряка зависимост от нейната завършеност, достатъчност. Затова тя трябва да се отличава с цялостност. Колкото и да са структурноопределящи съюзническите връзки, колкото и да е жизнено регионалното сътрудничество, всичко това не изчерпва и не може да изчерпи международните отношения на страната. В света функционират над 220 държави, а страните от ЕС и НАТО и нашите непосредствени съседи са едва една шеста част от тях. Освен това действат хиляди междуправителствени и неправителствени международни организации.
С други думи, от съществено значение е двустранното сътрудничество с редица други държави и региони по света. Налице са твърде много аргументи за развитието и нито една разумна причина за пасивност, за колебливост или блокираност на отношенията на Република България с Русия, Украйна и другите страни от ОНД; с Китай, Виетнам, Япония и Индия; със страните от Близкия изток, Африка и Латинска Америка. Само диверсифицираната, многопосочната международна активност води до по-пълно удовлетворяване на националните интереси.
Целостта на външната политика задължително включва защитата на българите и българското в чужбина.
Три крайъгълни принципа
лежат в основата на необходимата българска външна политика:
- В институционален план външната политика следва да е единна. Единна като изработване, единна като осъществяване. Република България не може да има две или три външни политики -на президент, правителство и парламент. Занапред все по-рушителен за страната ефект ще имат раз-минаванията, несъгласуваните стъпки и най-вече противоречията в международната активност на различните държавни институции. Всяко неразбирателство между президент, премиер и външен министър е контрапродуктивно за страната. А конституцията от 1991 г. залага генетичен код именно за единна, непротиворечива и консолидирана външна политика.
Разбира се, всичко това не изключва различни изходни позиции и най-остри дебати в парламента, но в крайна сметка е нужно да изкристализира консенсусът между основните политически сили за осигуряване на приемственост и последователност в основното и главното във външнополитическата дейност. За да бъде България предвидима за своите партньори. Процесът на вземане на външнополитически решения трябва да е прозрачен, открит, а не да е в плен на сенчеста, сива, задкулисна политика. Дипломатическата тайна е неприкосновена, но тайната дипломация е отхвърлена от времето и народите.
- Силната външна политика не е силовата или съпровождащата безмерни силови акции политика, а онази, която напълно отговаря на международното право. Трансформиращите се от двуполюсни през еднополюсни към многополюсни международни отношения не освобождават държавите от крайъгълния ангажимент да зачитат напълно целите и принципите на Устава на ООН. Политиката на унилатерализма (на едностранните решения), на монопола върху самостоятелни интервенции, на опита за превръщане на ООН в "бюро за консултации" изтощава международните отношения и ги прави хаотични и несигурни.
Очевидно, глобализиращият се свят изисква реформи в световния механизъм за регулиране на международните отношения. Но промените трябва да стават колективно, в рамките и под егидата на ООН. Включително борбата срещу тероризма и разработването на харта, която да го квалифицира като най-тежко криминално престъпление срещу човечеството.
Българската дипломация е необходимо да се включи най-активно в реформирането на Световната организация в съответствие с препоръките от Доклада на Работната група на високо равнище по заплахите, предизвикателствата и промените в света. И нека се има предвид, че силата в международните отношения е позитивен фактор тогава, когато съответства на и произтича от международното право.
- Ефективна може да бъде само онази външна политика, която разчита на професионална дипломация. Основен критерий при подбора на външнополитическите кадри са професионализмът, специфичното образование, подготовка, опит и знания. В ръцете на аматьори и политикани международната дейност е запалителна смес. Само професионалните дипломати са в състояние да провеждат в пълен обем националноотговорна външна политика. Техният ум и техните ръце гарантират балансирано, прагматично поведение и привлекателен международен образ на страната. Затова те се нуждаят от държавна подкрепа и защита.