ЗАДОЧНИ ИНТЕРВЮТА С ЛЮБЕН ГОЦЕВ Печат
Автор Експерт   
Неделя, 01 Май 2005 03:03
През март 2005 г беше представена книгата “Задочни интервюта с Любен Гоцев”., който навърши 75 години. Особеното при нея е, че негови приятели са събрали извадки от 30 интервюта на Гоцев и са ги подредили в 6 части: Перестройката, Преходът, Партията, Дипломацията, Разузнаването, Царят под общ надслов “Политика, Дипломация, Разузнаване”. Идеята е на изключителния журналист и анализатор Сергей Наков, който малко преди това е покосен от внезапна смърт. Работата по книгата продължава журналистката Елена Трифонова. Както на представянето на книгата, така и след това г-н Любен Гоцев дава противоречиви отговори на въпроса “А няма ли да напише сам мемоарите си?”
В предговора на книгата г-н Чавдар Минчев изтъква, че г-н Любен Гоцев е бил всичко, което човек мечтае да бъде през съзнателния си живот. Имал е шанса ада се роди в монархия, да израсне с мечтите на неукрепналата република, да работи в системата на една тоталитарна държава, да е активен участник в промяната на една партия и на България по пътя към демокрация.
Цял живот се е занимавал със Западна Европа и Америка. След време ще прекара почти две петилетки в САЩ и ще има доблестта да признава, че това е държавата, която не само го е впечатлила, но и повлияла. Извървя пътя от аташе до министър на външните работи и от лейтенант до генерал от разузнаването на България. С присъщото си обаче чувство за хумор предпочита да го наричат “един обикновен шпионин” с уточнението , че “не бил човек от голямата игра”.
Той е от онези, за които без притеснение и преувеличение можеш да кажеш, че е национален капитал на нацията и държавата- особено ако тя знае как да използва капацитети като него. Защото, когато говори за външна политика и дипломацията на България, Любен Гоцев говори с респект за държавата и държавността. От позицията на житейската мъдрост и интелигентността си той никога не употребява израза “тази държава”, когато говори за България. Това не му отнема критичността все пак да смята, че “държавата ни е такава, каквито сме ние”.
Той е личност с изразена индивидуалност, защото само такива имат шанса да бъдат приети като равноправни партньори, уважавани опоненти или дори противници. Но точно той е останал не само в дипломатическите телеграми, а и в спомените на мнозина от посланиците, министрите и политиците, реално участвали в промяната на света в края на ХХ век. Това само по себе си е признание за реалиста и прагматика Гоцев дори от политически опоненти и /доскорошни/ противници.
Любен Гоцев е благодат за мислещите политици и журналисти, които са имали привилегията да работят с него. Всеки разговор е интелектуална игра между искащия да се информира по определен повод и самия интервюиран, придържащ се към максимата, че “тези, които знаят- не приказват”. Когато обаче кажат нещо- то винаги на място и значи наистина му е дошло времето.

Първият въпрос към г-в Гоцев в книгата е: Кой всъщност сте Вие господин Гоцев? Дипломат от кариерата, професионален разузнавач или късно пробудил се бизнесмен?
Отговорът е: “Аз съм продукт на своя век или на изключително богатия на събития период от 1930 година досега. Или казано съвсем синтезирано- по образование и 30-годишна практика съм дипломат, човек, който разбира малко от политика и дипломация и почти нищо от бизнес.
А може би разбирам малко от хора и от разузнаване.”

Последният въпрос, с който завършва книгата, е: В политическия шах фигурата на царя каква е?
Отговор: “Много важна. И никой не трябва да я подценява. До последния момент фигурата на царя играе основна и важна роля в шаха и в живота, и в политиката, навсякъде. Фигурата на царя трябва да се изечава много, много сериозно и да не се подценява. Никога.”

За дипломацията и външната политика през февруари 2005 г.:
“Нашата страна е била винаги в един от центровете на световната политика- Балканите, Европа. Дори и в най-облачните периоди от най-новата ни история сме били приемани, с нас са се съобразявали. Уважавали са ни.
Тежко е, но трябва да защитаваме националните си интереси в рамките на Европейския съюз и НАТО. За мен в дипломацията и в живота има едно правило, което се стремя да съблюдавам: “Прави каквото правиш днес, но винаги мисли за утре!”


Политика, Дипломация, Разузнаване: Задочни интервюта с Любен Гоцев
Издателска къща “Международни отношения”, 2005 година, 159 страници