„ЗАВРЪЩАНЕ В ИСТОРИЯТА”: ЗАПИСКИ ПО ПРЕХОДА И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА” Печат
Автор Експерт   
Петък, 01 Юли 2005 03:02
Илиян Василев, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Москва, ни изненада с книгата си „Завръщане в историята”: Записки по прехода и глобализацията”, която бе представена в края на юли тази година в София. На базата на дългогодишни наблюдения авторът прави успешен опит да представи пред читателя един модел на приобщаване на човешката личност и малката държава като България към глобалната мрежа.
Посланик Василев пояснява, че “преходът имаше много специфичност и като отпечатък, и като конкретност, и като хора, като проведена политика, но неговата полезност е ограничена предвид значителното отстъпление в някои сфери от глобалните тенденции. Ние като че ли по времето на прехода се затворихме в някакви наши преходни центрични системи, в които важното и полезното беше например да преодолеем една криза в началото на 90-те години, една криза в средата на 90-те години. Т.е. ние тепърва, заедно с влизането ни в Евросъюза и в НАТО - тези глобални системи за сигурност и развитие, тепърва трябва да изоставяме, да забравяме онова, което е било типично за преходния тип мислене, то е генеричен тип мислене, и да се настроим на глобалните стандарти. Т.е. човекът на прехода все повече трябва да става глобален човек”.
По-нататък той дава едно ново виждане за ограниченията на монетаризма, за необходимостта от настройване на политиката по теорията на мрежата и теорията на стойността: ”Със статистическите индикатори човек трудно може да измери реалните мащаби на случващото се. Ние пропускаме значителна част от благосъстояние и богатство, ориентирайки се по остарели парадигми. Смисълът на увеличените доходи, жизнения стандарт, вече не се измерва толкова с увеличения Брутен вътрешен продукт. Все повече благосъстоянието, богатството, стойността се реализират извън тези рамки и това, разкриването на тези възможности е новият модел политика, новата парадигма на управление, която се практикува в другите страни и постепенно трябва да се превърне и в наш стандарт.”
Предимство на книгата е, че независимо от засегнатия кръг от въпроси, представляващ интерес за специалиста, авторът съумява съвсем достъпно да разясни основополагащи понятия и за по-широката публика: “Не всяка страна може да има глобален проект, това е привилегия на ограничен брой страни с определени ресурси. Но всяка страна трябва да има национален проект в глобалната сфера, който да й позволи да реализира онази част от своите външни взаимовръзки, които да й увеличат богатството, да я направят адекватна, конкурентна и съответно състоятелна както от гледище на сигурността, така и от гледище на богатството. именно глобализацията дава уникален шанс на малките и средните страни. Които изградят обаче, забележете - много ефективна и гъвкава инфраструктура за външно взаимодействие на отделната личност. Именно тогава отделната личност става конкурентоспособна и всички могат в солидарни социални и корпоративни екипи да реализират стратегии за изпреварващо развитие, които са много по-адекватни и състоятелни, отколкото тези песимистични и твърде обречени стратегии, които някои в момента говорят... че България, за да достигне средните равнища на благосъстояние в Европейския съюз, трябва да чака 40 или 50 години. Управление, включително публично, и корпоративно и държавно, което се ориентира по развитие на стойността, нейното съхранение, мултипликация, от тези нови парадигми на съвременното общество и икономика, то може да реализира. Ирландия го показа. Свръхскоростни развития, много по-балансирани, при които в рамките на едно поколение, около 20 години, могат да бъдат действително достигнати онези стандарти, които днес ни се струват недостижими или нереалистични.”
За възможностите на малките държави посланик Василев е категоричен: “През последните години най-добрите примери и в корпоративното, и особено в публичното управление, не са държави, които са свръхголеми. А това са малки и средни държави като Финландия, Ирландия, Сингапур, Швейцария... именно благодарение на по-малките си мащаби и по-ефективната политика. Искам да подчертая - глобалната политика не касае само външните отношения, т.е. интерфейса на обществото и икономиката с външните пазари и света. А той касае една организация на обществото, при която се усилва най-вече капацитетът на отделната личност, на отделните субекти да се саморазвиват. И именно тези държави успяха така да си структурират вътрешната политика, че да могат да усвояват максимално бързо информацията, която постъпва от глобалната мрежа за възпроизводство и съответно да увеличат максимално стойността, която се добавя в тези страни. Добавената и съхранена стойност - тя е пътят към богатството.”