ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ КАБИНЕТИ ПРИ ОСОБЕНАТА КОАЛИЦИОННОСТ НА НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО Печат
Автор Илия Налбантов   
Петък, 01 Юли 2005 03:03
В разговор между баща и син, синът пита баща си: Тате как ще гласуваш? Отговор: Както винаги? А аз какво да правя? - пита сина. Да си плюеш на петите. Това не е виц, а реално проведен, два дни преди вота, разговор.
В него е концентрирана драмата на противоречивостта в нагласите на българския избирател. И тази противоречивост се отрази при конституирането на 40 Народно събрание. Ситуацията може да бъде описана и по елинпелиновски. Андрешко натика каруцата, на която се беше качила родната ни политическа класа, в мочурливото блато на собствените й противоречия. Разпрегна конете и отиде пред телевизора да гледа сеир, убеден, че бъдещето му няма да стане нито по-светло нито по-леко.
Представена по този начин картината на родния политически живот изглежда отчайваща. В действителност нещата не са чак толкова зле. Съгласно изискванията на Конституцията и не без европейски натиск, през 1998 год. и 1999 г. в страната беше въведено законодателството, регулиращо функционирането на администрацията и статута на държавните служители. Т.е. нормативно беше гарантирана устойчивостта на държавността, дори и в моменти на промяна на управляващата политическа партия или коалиция. Последните две правителства, с цената на непрекъснати структурни и функционални реорганизации на администрациите, успяха да утвърдят една нова култура и да създадат ново самочувствие на държавните служители. Администрациите вече притежават необходимия капацитет за адаптиране и привеждане на политическите послания в стратегии за реализиране на държавната политика. Но при провеждането на държавната политика има едно звено, което все още не е достигнало необходимата степен на институционална зрялост поради факта, че то е следствие на зрелостта на политическата класа. Това звено е политическия кабинет или по точно – системата от политически кабинети в централната и областните администрации. Практиката от последните години показва, че този елемент от процеса на институционализиране на приложните стратегии и изпълнението на произтичащите от управленската програма конкретни задачи, много бързо възприема административния стил и се превръща в елементарен интерфейс между администрацията и органа на изпълнителната власт. Функцията за “правене”, т.е формиране, привеждане в изпълнение, политически контрол и осъществяване на необходимите корекции при провеждането на държавната политика се оставя на инициативата на “случайни” обстоятелства или пък се поставя в зависимост от субективните предпочитания на едноличния орган на изпълнителната власт. Вярно, че в Закона за администрацията функцията по “формулиране и разработване на конкретни решения за реализиране на правителствената политика” предполага по-скоро използването на административни, отколкото на политически инструменти от този орган. Но използването, пред всичко, на административен инструментариум от политически орган неминуемо довежда до увеличаване на сложните бюрократични взаимовръзки и купища от документи, които чакат да бъдат прочетени и подписани. Това довежда до вземане, обикновено в последната минута, на много решения, една значителна част от които се оказват, ако не грешни, то нецелесъобразни, но във всички случаи, със съмнителна ефективност. Това показва практиката от работата на политическите кабинети на последните две правителства. Примерите могат да се намерят навсякъде и най-вече в секторите където държавната субсидия е гарантирана.
При очертаващата се особена коалиционност на бъдещото правителство, политическите кабинети ще имат особена роля. Коалиционните партньори следва да се обърнат специално внимание на това звено от политическия инструментариум, защото ерозията на доверието от “първия етаж”, може да подкопае, във всеки един момент, устойчивостта на коалицията, постигната на горния етаж. Последващата оправдателна PR риторика, само ще засили съществуващото вътрешно и външно недоверие към капацитета на политическата ни система за поддържане на държавността.
Трудно е да се дават препоръки, как би следвало да работят политическите кабинети при тази конфигурация на политическите субекти. Но във всички случаи изработването на писани и неписани правила от едноличните органи на изпълнителната власт ще трябва да бъде едно от първите им задължения при съставянето на правителството. Ако се разчита само на междуличностните отношения има опасност страничните фактори да оказват далеч по-силно влияние и администрацията, вместо да осигурява провеждането на държавната политика, да се превърне в инструмент за прокарване на корпоративни интереси със съмнителна ефективност. Няколко клаузи по принципите за функциониране на политическите кабинети няма да бъдат излишни в коалиционното споразумение. По тази начин ще се гарантира разработването на достатъчно амбициозна и изпълнима управленска програма.
15 07 2005 г.

Закон за администрацията
Чл. 27. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Министър- председателят, заместник министър-председателите, министрите и областните управители образуват на свое пряко подчинение политически кабинет.
(2) Политическият кабинет има съвещателни и информационно-аналитични функции и осъществява връзките на съответния орган на изпълнителната власт с обществеността.

Чл. 28. (1) Политическият кабинет е организационна структура, която подпомага съответния орган на изпълнителната власт при формулиране и разработване на конкретни решения за реализиране на правителствената политика в сферата на неговите правомощия и компетенции, както и при представянето на тази политика пред обществото.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) В политическия кабинет се включват началникът на кабинета, парламентарният секретар и началникът на звеното за връзки с обществеността, а в политическия кабинет на министрите - и заместник-министрите. В политическите кабинети на областните управители се включват заместник областните управители и началниците на звената за връзки с обществеността.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) Работата на политическия кабинет се организира от началник на кабинета. Началникът на кабинета и парламентарният секретар се назначават по трудов договор и са пряко подчинени на съответния орган на изпълнителната власт.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Към политическите кабинети на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите се назначават експертни и технически сътрудници, които не могат да изпълняват функции на управление.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Експертните и техническите сътрудници се назначават по трудов договор от съответните органи по чл. 27, ал. 1. Те нямат статут на държавни служители.
(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Правоотношенията с началника на кабинета, парламентарния секретар, началника на звеното за връзки с обществеността и с лицата по ал. 4 се прекратяват със заповед на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяването на правомощията му.
(7) (Попр., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Средствата за дейността на политическия кабинет и заплатите на неговия персонал представляват отделно перо в бюджета на съответната администрация.