БИВШИ ДИПЛОМАТИ РАЗКАЗВАТ Печат
Автор Посланик Иван Гарвалов   
Неделя, 01 Януари 2006 03:00
БИВШИ ДИПЛОМАТИ РАЗКАЗВАТ: ЗА ГОРДОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ДИПЛОМАТ И СТЕПЕНТА НА НЕЗАМИСИМОСТ НА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ
Пред 1986-1987 г. България беше непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Тогава имах честта да представлявам България в Съвета за Сигурност. Не е имало консултации, които винаги са тайни, когато аз да изляза, а в коридора да не са се наредили постоянните представители на 15-20 страни и всеки един от тях да не иска информация от първоизточника, в случая от България. Най-трудно ми беше обаче, когато през 1986 г. Съветът за сигурност разглеждаше войната между Иран и Ирак и всеки път двамата постоянни представители на тези страни чакаха отвън и искаха информация. Но нашата страна не показа предпочитания. Бях предупреден от външния министър Петър Младенов, че в никакъв случай не мога да си позволя дори на косъм да фаворизирам едната или другата страна. А това беше много трудно, защото съветът трябваше да се произнесе по въпроси, като кой е виновен за започването на войната.
   Естествено, че по големи въпроси България не би могла да има други позиции, освен договорените в рамките на Варшавския договор. Но по въпроси за двустранно сътрудничество, особено със своите съседи, България и тогава имаше свои собствени интереси. В мемоарите ми имам една глава за покойния външен министър Иван Башев. По време на режима на полковниците в Гърция Башев отиде и проведе среща с външния министър на Гърция, защото националните интереси на България изискваха добри отношения с тази страна. Друга иинтересна тема е отношенията с Израел. По решение на Варшавския договор като страна членка скъсахме отношенията с Израел във връзка с войната тогава. В средата на 80-те години обаче, България започна внимателни контакти с израелската държава за възстановяване на дипломатическите отношения. Това не беше съгласувано с Москва. Гръцкият министъп Пипинелис, с когото Башев се среща през 1970 година почина внезапно 4 месеца след срещата. Башев почина, карайки ски на Витоша малко повече от година по-късно. От всички участници в разговора между Башев и Пипинелис, продължил повече от три часа, аз съм единственият останал жив. Аз знам каква договореност имаше, знам какво Пипителис каза за националния интерес на Гърция да поддържа отлични отношения с България и това, което декларираше Башев- също.
   Отосно срещата на Петър Младенов с държавния секретар Джеймс Бейкър в Ню Йорк месец преди 10 ноември 1989 година: Това, коего сега го има в архива не е писано от мен, въпреки че аз написах шифрограмата след срещата. Нямам никакви данни, само подозрения, кой е подменил съдържанито на информацията. Тогава външен министър на СССР беше Шеварнадзе и аз съм сигурен, че Джеймс Бейкър даде среща на Младенов благодарение на ходатайството на Шеварнадзе. А може предварително да го е уверил, че Младенов ще му каже нещо интересно. В мемоарите си Младенов описва срещата си с Бейкър по начин, който не се разминава с моите спомени. И ето какво оше ми каза Младенов. Когато Джеймс Бейкър идва в България през февруари 1990 г., той е вече държавен глава. Тогава първите думи на Бейкър били “Аз не Ви повярвах при онази среща. Но САЩ искат да видят практкически действия и сега повярвах.”