ПЪРВАНОВ Е ПЪРВОКЛАСЕН ДИПЛОМАТ Печат
Автор Експерт   
Неделя, 01 Октомври 2006 03:00

"Настоящият държавен глава показва на практика какво може реално да направи президентската институция в рамките на ограничените си правомощия"
Никога в новата си история България не е била в по-благоприятна външнополитическа среда, казва председателят на Българското дипломатическо дружество

 


Разговаря Анита Христова

- Г-н Костов, каква е ролята на президента във външната политика на една държава?
- Основната част от правомощията на президента съгласно конституцията са в областта на външната политика и националната сигурност. Съгласно чл. 92, ал. 1 "той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения." Президентският пост е най-високият в държавата. Това се определя от факта, че той е другата национална институция след парламента, която черпи своя кредит и сила от прекия избор от народа. Доста се писа и каза за несъответствието между неговия статус и ограниченията в конституционните му правомощия. И наистина би трябвало в бъдеще при нов преглед на конституцията да се внесат известни поправки в тази насока.
В момента у нас президентската кампания навлиза в най-активната си и гореща фаза. Повечето от кандидатите използват медиите, за да обосноват своите платформи и гледища за ролята на президентската институция. За съжаление, някои от тях игнорират конституционните правомощия на президентската институция, хвърчат в облаците и обещават невъзможни неща - незабавна смяна на правителството, нарушаване на сключени договори и поети задължения, "революционни" промени в обществото и благосъстоянието на хората и пр. Крайно време е обществените дебати да се приземят и да се поставят на реална основа.
За разлика от другите кандидати Георги Първанов не обещаваше нито преди, нито сега, да свали рая на земята. Той показва на практика, какво може реално да направи президентската институция в рамките на своите ограничени правомощия.
- В този аспект как бихте оценили президента Първанов във външнополитическо отношение?
- Президентът Първанов наложи модел на взаимодействие между институциите във външнополитическата област, основан на принципите на приемственост, балансираност, многопосочност и прагматичност, който донесе на страната изключителни постижения. За кратък период България постигна основни стратегически цели и приоритети: членство в НАТО, присъединяване към Европейския съюз, активна роля в ООН и другите международни организации в борбата против тероризма, наркотрафика и другите световни бедствия, укрепване на стабилността и сътрудничеството на Балканите и в Югоизточна Европа, възстановяване на приятелските отношения с традиционните партньори и преди всичко с Русия, Украйна, и другите страни от ОНД, защита на българите в чужбина и заздравяване на връзките с българските етнически групи в другите държави. Без преувеличение може да се каже, че никога в новата си история България не е била в по-благоприятна външнополитическа среда - заобиколена отвсякъде с приятелски държави, пълноправен член на европейското семейство, уважаван и търсен партньор на всички велики сили в борбата с организираната престъпност и тероризма, важен фактор на стабилност в региона. Всичко това безспорно е резултат от взаимодействието на парламента, изпълнителната власт и президентската институция.
Справедливостта обаче изисква да отбележим изключителната роля в това взаимодействие на президента Първанов, който възприе и успя да наложи консенсусното начало, съгласуването и координацията с останалите власти. Нещо повече, използвайки Консултативния съвет за национална сигурност той правеше успешни опити за разширяване на консенсуса и взаимодействието с всички политически сили, включително и тези от опозицията. По такъв начин се допринасяше за смекчаване и намаляване до минимум на рушителната конфронтация, която властваше в политическия живот на страната ни в продължение на повече от десетилетие и причини пагубно изоставане в прехода на демократичния процес в сравнение с другите страни от региона.
- Промени ли се нещо в начина на възприемане на България от страна на другите държави по времето на президентския мандат на Георги Първанов?
- В своята дейност Първанов заложи на личните контакти със световните лидери, с които установи приятелски отношения. Достатъчно е само да припомним срещите му с ръководителите на НАТО лорд Робъртсън и Яп де Хоп Схефер, на ЕС - Романо Проди и Жозе Барозу, с генералния секретар на ООН Кофи Анан, с президентите Буш, Путин, Ширак, с папа Йоан Павел Втори и още десетки други.
Особено ще се запомнят неговите срещи с президента Буш, които затвърдиха приятелските отношения със САЩ и създадоха нови възможности за развитие на икономическото сътрудничество. Преки резултати са инвестициите в енергийния комплекс Марица-Изток 1, откриването на център на "Хюлет Пакард" с 1000 работни места, навлизането на високотехнологични американски компании в нашата икономика като "Майкрософт", "Гугъл" и други.
Струва ми се безспорно, че Георги Първанов има най-голяма заслуга за размразяването на отношенията с Руската федерация. Срещите му с Владимир Путин, посещението на руския президент у нас през март 2003 г. и подписването на съвместна декларация, създаването на българо-руски обществен форум и други действия създадоха условия за активизиране на връзките, особено в икономическата област, на балансирана основа и по същество откриха нов етап в българо-руските отношения. Значителен тласък бе даден и на отношенията с другите страни от ОНД.
Заслужава да се подчертае ролята на действащия президент за присъединяването на България към ЕС, която бе роля на инициатор и стимулатор на взаимодействието и сътрудничеството на всички институции, участващи в този процес - правителство, парламент, местни власти, профсъюзи, бизнес среди, неправителствени организации. Още в началото на своя мандат той учреди съвети към президентството от изтъкнати специалисти по всички основни направления, в които се предлагаха полезни инициативи. Нека да припомним усилията на Първанов за съхраняване на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй", писмата му до лидерите на ЕС по този въпрос, които доведоха до партньорската проверка, установила сигурността на тези блокове, инициативата му за провеждане на референдум по членството на България в ЕС. За съжаление управляващата коалиция предпочете линията на най-малкото съпротивление и не възприе тези инициативи.
Една от най-важните области на външнополитическа активност на президента Първанов е Югоизточна Европа. Той правилно прецени, че поради стечението на много благоприятни обстоятелства пред България се открива широко поле за дейност, насочена към стабилизация и сътрудничество в региона. Посещението му в Македония през 2002 г., превръщането в постоянна практика на срещите на президентите и премиерите на съседните страни, посещенията му в Сърбия и Черна гора след десетилетия на взаимна изолация, четиристранните срещи на президентите на България, Румъния, Гърция и Турция, предложението му за разработване на инфраструктурни проекти, инициативата му за разкриване и използване на историческото наследство и културните коридори в Югоизточна Европа и още много други, са личен принос на Първанов за това днес България да има много добри отношения с всички свой съседи.
Едно от сериозните предизвикателства пред българската външна политика през 2001 г. бе да се преодолее нейната ограниченост в рамките на евроатлантическата зона и да се активизират отношенията с държавите извън нея. Много от визитите на президента Първанов имаха за цел да възстановят връзките с традиционни партньори и да създадат нови отношения. На тази цел бе посветена азиатската обиколка на президента през 2003 г., като включи посещения в Сингапур, Обединените арабски емирати, Тайланд, Индонезия, Малдивите. През 2005 г. бяха посетени Чили и Бразилия, които бяха оценени като импулс за изграждане на нови мостове към Латинска Америка.
За първи път в отношенията със страните от Близкия Изток бе установена балансирана политика, която взема предвид интересите на различните страни. Особено значение има възстановяване на нормално сътрудничество с арабските страни. Намесата на президента в търсенето на изход за осъдените наши медици в Либия извади този казус от задънената улица и създаде реални очаквания за неговия близък и справедлив край. Посещението му в Триполи и Бенгази и разговора с полковник Кадафи, създаването на българско сдружение за насърчаване отношенията с Либия и учредяването на Международен фонд за пострадалите либийски деца са само отделни щрихи от усилията в тази насока.
- Кога възниква Българското дипломатическо дружество и какви са неговите цели?
- Българското дипломатическо дружество е създадено през ноември 1997 г. от 18 български дипломати, а към настоящия момент наброява около 200 дипломати от кариерата, експерти в областта на международните отношения и на външната политика. Основната идея на дружеството е да съдейства за формиране на консенсус в България по външнополитическите въпроси. Независимо от това какво правителство управлява, целите на външната политика трябва да останат неизменни, както е в много от напредналите държави. На второ място ние разполагаме с огромен потенциал от хора, които са експерти и можем да си сътрудничим с всички български политически сили, които желаят това, както и с неправителствени организации. Целта ни е да се укрепи престижът и авторитетът на дипломатическата служба. Бих искал да изразя задоволството на нашите членове от активната подкрепа на президента Първанов на принципа на професионализма в българската дипломация. Още от създаването си нашето дружество работи активно за приемане на Закон за дипломатическа служба, изготви и разпространи свой проект. Надяваме се парламентът да се вслуша в многократните призиви на президента и до края на тази година да приеме закона.
13.10.2006