НОВИ КНИГИ: “В СЛУЖБА НА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ. СПОМЕНИ Печат
Автор Димитър Костов   
Събота, 01 Декември 2007 03:02
Напоследък в мемоарната литература се появиха интересни книги със спомени за събития и хора, които обогатяват най-новата българската дипломатическа история. Някои от тях се приемат много резервирано за това, че в тях твърде много преобладава субективния поглед върху фактите, а самият автор не устоява на съблазънта да представи себе си и своята дейност през увеличителното стъкло на своето его. Разбираемо е защо историците пристъпват много предпазливо към такъв род мемоари. Други автори се стремят да следват класическите образци, които са ни оставили Симеон Радев, Петър Нейков и други изтъкнати дипломати и ни поднасят свойте спомени с подчертан стремеж към обективност и с дълбок анализ на описваните събития.
Именно такава е новоизлязлата книга на посланик Барух Гринберг “В служба на българската дипломация. Спомени”, издание на Агенция ДАН, София. В нея професионалния дипломат споделя свои мисли и чувства по изключително важни събития и проблеми на българската и световната политика, в които той е не само свидетел, но и активен участник като представител на страната ни на различни международни форуми в продължение на 35 години. Това са преговорите за репарациите към Гърция, наложени на България от Договора за мир от 1947 г., първите години от членството ни в ООН, Кубинската криза през 1962 г., процеса на ликвидиране на колониалната система, подготовката на Европейската конференция за сигурност и сътрудничество, преговорите по разоръжаването и др. При това, явленията и фактите са изложени исторически достоверно, обективно и честно, без идеологически окраски.

Особено ценни, според мен, са страниците, посветени на първите стъпки на България в Организацията на обединените нации след приемането й за член на Десетата сесия на Общото събрание през 1955г. Доколкото ми е известно, досега няма по-пълно и по-подробно описание на този изключително важен етап, който изведе страната от наложената й международна изолация и я нареди като равноправен участник в световната организация.

Като ни запознава с обстановката в ООН през този период на разгаряща се “студена война” между Изтока и Запада, подклаждана от такива взривоопасни за световния мир ситуации като Унгарските събития от 1956 г., Суецката криза, Кубинската криза и ролята на ООН в тяхното преодоляване, авторът описва трудностите при ориентирането на нашите представители в дебрите на многостранната дипломация.
По стечение на обстоятелствата моята дипломатическа кариера премина изключително в ООН и другите международни организации и преговори и затова ми беше особено интересно проследяването на дългия и труден път, изминат от българската дипломация за да стигне тя до положението на равноправен участник и партньор в световната организация. Освен това, аз имах привилегията да работя с Барух Гринберг известно време в Постоянното представителство в Ню Йорк и в Министерството и затова мога да твърдя, че той не се задоволяваше с рутината на преписките, а работеше изключително задълбочено с документите, търсеше логика и убедителност на аргументите в подкрепа на официалните становища, предлагаше интересни инициативи. За разлика от други свои колеги, които в дискусиите на международните форуми заместваха липсата на познания по проблемите с политически щампи, Гринберг избягваше острите политически сблъсъци и обидни квалификации, стремеше се към сближаване на позициите в дух на конструктивизъм. С какъвто и проблем да се захващаше, той твърдо се придържаше към този подход, което му спечели уважение от страна на представителите на другите държави. Това се отнася особено до проблемите на деколонизацията, по които той си извоюва име на един от най-подготвените и търсени експерти в ООН, с определен личен принос при разрешаването на редица конкретни проблеми. Читателят ще намери в книгата многобройни красноречиви примери в подкрепа на това твърдение.

Не бих могъл да подмина авторовия “Послеслов”, в който той ни запознава с грозни факти за неговото разследване за шпионаж от страна на Държавна сигурност. Скандалното в случая е, че т.н. “проверка” продължава 10 години, без да е на лице нито един факт, който да я оправдава. Но онова, което буди възхищение е, че въпреки понесените огромни морални и други щети от този произвол, той без капка злоба възприема максимата: “тури пепел на миналото и колкото по-лесно го забравиш, толкова по-добре ще ти бъде”. Само морално извисени хора са способни да достигнат до такава философия.

Като всяка мемоарна книга, и тази съдържа моменти и оценки, които вероятно ще бъдат оспорени от други съвременници. Това е неизбежно. Но като цяло книгата на посланик Гринберг ни предлага едно правдиво и точно пресъздаване на атмосферата на времето, което беше изпълнено със събития, оставили траен отпечатък в международните отношения.

Димитър Костов,
Председател на Българско дипломатическо дружество