РАЙКО НИКОЛОВ - “ДИПЛОМАТ В АМЕРИКА” Печат
Автор Росен Руфев   
Вторник, 01 Април 2008 03:03
”Защото само написаното остава”. С това философско заключение и прозрение завършва новата автобиографична книга на българския дипломат Райко Николов “Дипломат в Америка”, излезнала от печат в края на 2007 г. В нея дипломатът – посланик на България в Рим, Югославия, Кувейт, Йемен и Женева през 70-те и 80-те години описва през своя професионален поглед един важен отрязък не само от началото на своята дипломатическа кариера в края на 50-те като прес и културно аташе към българското посолство във Вашингтон, но и важни периоди в световната политика, каквито са годините от края на 40-те до началото на 60-те години на 20 век.
Воден от разбирането, че професионалният опит трябва да се предава, а не да си остава за лична консумация и спомени, да бъде използван и от новите поколения български дипломати, ни предава своите непоследствени впечатления от работата си в една от големите столиците на дипломацията – Вашингтон. Именно там той натрупва онзи безценен опит, който му позволява след години да се реализира и като успешен български посланик.
Книгата е написана увлекателно и в нея се преплитат любопитни битови подробности, които съпровождат пътя на всеки български дипломат, озовал се в чужбина, с проникновени наблюдения върху предмета на своята работа в Америка – поддържането на дипломатически отношения с “локомотива” на Запада - САЩ.
Читателят се движи леко по страниците и минава на един дъх през важни периоди от началото на Студената война, вече като че ли позабравени от младите дипломатически служители в българското МВнР или пък не будещи такъв интерес като в близкото минало - раждането на доктрината “Труман” и планът “Маршал”, противоборството между СССР и САЩ по време на Карибската криза, “битката” за “Западен Берлин” и др. Все важни епизоди, които преди падането на Берлинската стена изглеждаха много по-енигматични за читателите отколкото днес. Авторът ги описва не като правоверен “догматик”, а живо и увлекателно. Такъв един епизод е например първото посещение на Тодор Живков в САЩ с кораб за сесията на Общото събрание на ООН през 1960 г., начело на българската делегация. Тогава той пристига в Ню Йорк на борда на “Балтика”, в компанията на съветския ръководител Никита Хрушчов, който на тази сесия ще изуми всички, чукайки по банката на ООН със свалената си обувка в знак на недоволство, румънският лидер Г.Георгиу-Деж и унгарският Янош Кадър. Наблюденията върху поведението на Живков в Ню Йорк и любопитни епизоди от престоя му там са ценен източник на информация за самия него.
Четейки внимателно книгата, читателят ще усети откровения реализъм на автора за разкриването на истинските интереси и скритите механизми в световната политика и най-важното - ролята на истинския дипломат в тях. Ако някой си е правил илюзии как се упражнява контрол и влияние над общественото мнение и в демократичните държави, трябва да прочете откровенията на американския помощник-държавен секретар Бърдинг, който споделя пред групата на пресаташетата във Вашингтон, че в своята полтика Държавният департамент не се води от общественото мнание в САЩ, а по-скоро упражнява ръководство над общественото мнение. Напълно реалистично звучи и мнението на същия Бърдинг в книгата, когато той казва, че значение и важност имат мненията на информираните и компетентни лица, а не на обикновените хора, чиято представа по общи въпроси на външната политика е съвсем обща.
Без съмнение, поддържането на дипломатически отношения с държава като САЩ, особенно в силно напрегнати исторически периоди, в условията на крайно изостряне на дипломатическите връзки, винаги представлява изпитание за всеки български, и не само български дипломат. Честта да го правят това се е паднала и на Райко Николов, един от първите български дипломати, които възстановяват дипломатическите ни отношения със САЩ след Втората световна война през 1957 г.. За съжаление той също става “изкупителна жертва” на тяхното перидочно усложнавяне през този сложен период, когато България не е сред приятелите на американците и когато отношенията САЩ-България силно зависят от директните отношения СССР-САЩ.
Някои лични препоръки на автора звучат също реалистично. Например, че излишното престараване на дипломата, за което някога е предупреждавал и френския политик Тайлеран, може да причини доста неприятности.
Без никакво съмнение заеманият от него пост на прес и културно аташе във Вашингтон предпоставя познаването в дъбочина на историята, политиката, икономиката и културното наследство на САЩ, за да може да се справи с предизвикателствата на работа си в столицата на суперсилата, където се взимат решения от съдбоносно за света значение.
Любопитните разкази за контакти и срещи с водещи американски политици, дипломати и общественици в САЩ, доказват, че той се е намирал наистина в “епицентара” на дипломатическата активност във Вашингтон и тогавашните български власти са имали чрез него възможност да общуват с “врага” зад Океана и да следят неговите “движения” по важни вътрешнополитически и международни въпроси. Защото дипломатите, независимо на която и да е държава, представляват нейните очи, уши и уста” зад граница.
От кого най-добре може читателят да научи повече за скритите страни на дипломатическата история, ако не от дипломатите – мемоаристи и писатели, когато те излизат от активна служба. Райко Николов се справя успешно с новата си задача като писател, воден от разбирането, че е длъжен да разкаже и предаде на следващите поколения най-интересното и значимото от своя житейски професионален път.