ЕДИН ДЪЛГО ЧАКАН ЗАКОН..... Печат
Автор Стефан Димитров   
Вторник, 01 Април 2008 03:04
Законът за дипломатическата служба влезе в сила. Много проекти бяха изготвени, много умни приказки бяха издумани, но се намери един министър, който успя да докара работата до край. След 100 години бе реализирана идеята да се внесе ред в дипломатическата служба, да се обърне внимание на специфичните проблеми на българските дипломати, да се убеди българския политически елит в необходимостта от отделен закон за дипломатическата служба.


Разбираемо бе въздържането от страна на политическите сили години наред да се регулира дипломатическата служба. От една страна законът касае едва около 2000 дипломати и членове на административно-техническия персонал. Както обича да се изразява голяма част от българските политици, това е “нищожна” група от хора или електорат, за която не заслужава да се бориш. От друга страна, всяка партия или политическа коалиция желае нейните ръце да не бъдат вързани с някакви правила за да може да уреди своите активисти при идването си на власт. Слава богу, това вече е минало. Или поне така изглежда днес... Но при всички случаи, Законът съществува и въпреки всичките си несъвършенства е добра основа за създаване на професионална служба, служба, която да защитава националните интереси на страната.

Труден “хап” за преглъщане от политическите сили бе създаването на новата длъжност “постоянен секретар” на МВнР. Защото той има изключителни правомощия именно в сферата, където всички партии искат да имат възможност за намеса – кадрите, ранговете, местата в чужбина, които партийните ръководства вероятно считат за “награда” за заслуги на техни активисти. Аргументът, че той видите ли изземвал функции на заместник министрите и дори на министъра, бе доста прозрачен от самото начало. Такава длъжност съществува в практиката на много държави от десетилетия, в други - от столетия. Постоянният секретар не само не изземва политическите функции, но има възможност да съдейства за прокарване на политиката на правителството, без значение на неговия цвят. Защото той по дефиниция трябва да е най-“в час” с капацитета на повереното му ведомство и може да предпази политиците от безразсъдни идеи и действия на международната арена. Спомнете си как един български министър искаше да бъде посредник в близкоизточния мирен процес... Опирайки се на опита си и административната памет на МВнР, Постоянният секретар по презумпция може да направи механизма за прокарване на външнополитически решения значително по-ефективен. Той по идея може да бъде “буфер” между професионалната служба и политическия кабинет, да мотивира дипломатите да изпълняват съвестно и професионално политическите указания.

Другият горчив “хап” бе процентът политически назначения. Може много да се спори за цифрата, предвидена в Закона. Аргументите на спорещите са релевантни независимо дали идват от ляво или от дясно. Ще напомня само, че практиката на много държави въобще изключва политическите назначения. Практиката в други обаче предполага подобни назначения. Българският законодател избра междинен подход, който обаче най-добре отразява българската практика през последните години. Защо е важна цифрата 20% в Закона? Защото тя дава перспектива и стимул на кариерните дипломати да се стараят да постигнат най-високата степен в своето кариерно развитие. Тя дава така необходимия шанс чрез активна и професионална работа да стигнеш “върха” на пирамидата, да заемат останалите 80% посланически места.

Преди промените в МВнР имаше “поговорка”: “В МВнР не можеш да направиш кариера защото други завършват кариерата си в това министерство”. Това отразяваше тогавашната практика - недолюбвани от Тато висши функционери бяха изпращани на ръководни постове зад граница. След промените тази професионална “поговорка” бе променена: “Преди беше трудно да се “изхрани” една партия с посланически места, та сега ли, когато има над 200 партии ще можеш да направиш кариера!?” След приемането на Закона и неговото правилно прилагане подобен административен фолклор би трябвало да изчезне. Защото образованието, езиците, професионалните постижения, кариерното развитие ще имат достатъчно голяма тежест и стойност за заемане на най-високия ранг в дипломатическата кариера.

Прилагането на тази квота от 20% политически назначения обаче следва да бъде много внимателно. Като малка държава в преход, България би следвало да разчита повече на дипломатическата си служба, отколкото на икономическата или военната си мощ. Поради редица причини обаче съставът на посолствата на Република България зад граница е силно орязан. Това повишава изискванията към всеки един член на дипломатическия персонал, включително и към ръководителя на мисията. Възниква въпросът: Какъв ще бъде стимулът за “политическия” посланик да развива отношенията с приемащата страна, ако той е наясно, че след следващите избори ще се прибере в България или ще трябва да си търси работа в страната на акредитиране? Впрочем някои посланици от близкото минало използваха своя мандат именно за това.

Някои макар и не толкова непреодолими прегради пред подобни “практични” хора са предвидени в Закона за дипломатическата служба. Кандидатите за “политически” посланици трябва да отговарят на същите условия на които отговаря всеки кадрови посланик. С други думи “политическият” посланик трябва да бъде езиково подготвен, да отбира от двустранните отношения със страната на акредитиране, от дипломатическата практика и протокол, да има известен административен опит. Само тогава орязаните кадрово български мисии зад граница няма да пострадат допълнително от прилагането на политическата квота.

Предстои приемането на подзаконовите актове, свързани с прилагането на Закона за дипломатическата служба. Вероятно един от тях следва да касае обучението на “политическите” посланици преди поемането на най-високия дипломатически пост зад граница ... В МВнР има достатъчно експерти, които ще се справят с тази изключително важна задача. Защото от тези актове зависи доколко и как ще бъде приложена волята на българския законодател. От работата на тези експерти ще зависи в не малка степен възможностите за ефективна защита на националните интереси и повишаване ролята на Република България в международните отношения, бъдещето на българската дипломатическа служба. Нека им пожелаем успех!

 Стефан Димитров,
Изпълнителен директор на Българското дипломатическо дружество