ПУТИН И ДИК ЧЕЙНИ В РОЛЯТА НА “ТОВАРИЩ ВОЛК” Печат
Автор Боян Стефанов   
Неделя, 01 Юли 2007 03:02
Крилата фраза произнесена от Владимир Путин на 10 май т.г. в неговото обръщение към нацията, в Мраморната зала на Кремъл, обиколи за няколко дни медиите по света. Руският президент каза дословно: „Товарищ волк, знает кого кушать. Кушает и никого не слушает. И слушать, судя по всему, не собирается”. /”Другарят вълк, знае кого да яде. Яде и никого не слуша. И няма намерение, съдейки по всичко да слуша”./ С типичния за руснаците иносказателен хумор, Владимир Путин отговори на агресивната риторика, от 4 май т.г. във Вилнюс, на американския вице-президент Дик Чейни. В ролята на „товарищ волк” руският президент визираше САЩ. Но да видим какво се случи преди това в столицата на Литва.


Във Вилнюс се бяха събрали президентите на черноморско-балтийските държави за участие в конференция на тема „Общи виждания за общо съседство”. Основната реч бе произнесена от американския вице-президент. Тя бе оценена като най-острата критика на Вашингтон, адресирана към нова Русия от високопоставен представител на американската администрация. Редица световни медии сравниха речта на Дик Чейни със знаменитата преди години реч на Уйнстън Чърчъл във Фултън, когато бе поставено началото на „студената война”. Основните акценти в обвиненията на Чейни бяха следните. Първо, „опитите на Кремъл да отстъпи от демократичните ценности”. Второ, „ невъзможно е да се оправдаят действия, които нанасят вреда на териториалната цялост на съседни държави или препятстват демократичните процеси в тези страни. Не може да се оправдае със защита на законните интереси ползването на газта и нефта, които се превръщат в средство за заплахи и шантаж, както и манипулирането на доставките на енергоресурси и опитите последните да бъдат монополизирани”. Кулминация в речта на Чейни бе откровената заплаха, почти ултиматум. Или Москва да се „върне по демократичния път” или да „стане враг”. Във Вилнюс от присъстващите единствената държава, която има излаз и на двете морета е РФ, но Москва не бе поканена.

И всичко това след като Белият дом „непреднамерено” съвсем наскоро унизи председателя на КНР Ху Дзинтао по време на визитата му във Вашингтон. Домакините нарекоха КНР Китайска република /това е официалното название на Тайван/ . По-късно на официално мероприятие американците позволиха на активистка на сектата „Фалун Гун” три минути да полива с помия Ху Дзинтао, точно когато той трябваше да произнесе официална реч пред Белия дом.

От геополитическа гледна точка в столицата на Литва от американска страна бе започната предварителната „артилерийска” подготовка за поредната атака срещу Белорусия. Единствената страна, която разкъсва кордонът, който изграждат американците между континентална френско-германска Европа и Русия. Белорусия е последното геополитическо звено, което не позволява на Вашингтон да установи тотален контрол над стратегическия коридор между Русия и Европа, по който могат безпрепятствено да се транспортират нефт и газ. Нищо ново, това е класическа геополитическа рецепта на атлантическото ядро. Ето защо във Вилнюс нямаше представители на Париж и Берлин. Основната цел е да не се допусне създаването на Европа от „Дъблин до Владивосток”, за която призоваваше генерал Шарл де Гол, и на когото именно за това му „спретнаха” първата „оранжева революция” през 1968 г. Стратегическото руско-европейско сътрудничество подкопава мощно Pax Americana. Освен това Вашингтон се противопоставя рязко на засилващото се влияние на Русия в пространството на ОНД и протичащите в него в последно време очевидни интеграционни процеси с ядро-Москва. Все пак РФ е основният геополитически противник на атлантизма. Москва не си прави илюзии след Минск, следващата цел на САЩ ще бъде Русия, особенно като се има предвид, че удобен момент ще са президентските избори през 2008 г. Американците ще се опитат да поставят свой човек на мястото на Владимир Путин. Ето защо кастингът по американските критерии за подходящи кандидат-предиденти на РФ вече започна. Във Вилнюс Дик Чейни се срещна с „представители на руската демократична опозиция”. Кандидати за московски „Ющенко” за сега открито са Михаил Касянов и Владимир Рижков, но за сега все още има доста време до 2008 г.

Посланието от 10 май на Владимир Путин съдържа абсолютно консервативен подтекст. Подчертани са фундаменталните ценности: семейство, армия, социална отговорност. Вместо за „права на човека” руският президент говори за „народ”, вместо „пазар”-„социална справедливост”. Според руския геополитик Александр Дугин „Путин накрая обяви началото на Големия път”. Едно е очевидно Русия окончателно и безвъзвратно скъса с елциновския период. Факт, който несъмнено ще окаже влияние върху Източна Европа и в частност в България. Владимир Путин даде да се разбере, че антиолигархическата кампания не е приключила, прозвуча ясно предупреждение към елциновския елит, че последната може във всеки един момент да се актуализира.

Руският президент в своето обръщение към нацията цитира Рузвелт, но бяха цитирани и руски националисти. Като се започне от либералния националист Лихачев /тази година се чества негова годишнина/ и се завърши с либерално-консервативните националисти и антикомунисти Иван Илин и Солженицин. Липсваше само философът Владимир Соловьев.

Абсолютно естествено бе, че една голяма част от англосаксонската преса отново се нахвърли срещу Владимир Путин. Мобилизираха се НПО тип „траншоеди”, които веднага насрочиха конференции в т.ч. и у нас, които да докажат правотата на обвиненията на Дик Чейни, но се оказа, че и не малко представители на свободномислещите интелектуалци и журналисти в САЩ, Англия и др. застанаха на страната на руския президент.

Известният американски политик Пат Бюкенън в „Консерватив войс” зададе следния въпрос на американската администрация:” На нас, какво, не ни стигат неприятностите по целия свят, или ние искаме, нашата страна и Буш да ги ненавиждат още повече, след като ни се наложи изведнъж да „уязвим” Путин и да изправим срещу себе си най-голямата страна в света, която не ни отстъпва по ядрен потенциал. Каква е целта на конфронтационната дипломация. Какво искаме да постигнем..... Освен това момчетата на Буш са се качили на амвона, ден и нощ клеймят „грешниците” в другите страни ”. Пат Бюкенън коментира и борбата в постсъветското пространство:” Ние американците, като свещенното писание четем Доктрината Монро- за невмешателство на коя да е друга държава в работите на нашето полукълбо. Защо тогава ние не сме в състояние да разберем причините за така гневната реакция на Русия на нашето вмешателство в нейния политически живот и политическите процеси в другите републики от бившия СССР?...Ние не желаем някой да се разхожда в нашия заден двор като у дома си, та защо тогава се пъхаме в тяхния бостан? Ако не престанем да се държим като Британската империя, то ни очаква същия печален край”.

Джеймс Аткинс в британския вестник „Файнаншъл таймс” в статия със заглавие „Русия няма морално задължение да снабдява САЩ и Европа с газ” твърди следното:” ...Обаче всяко предположение, че Русия е морално задължена да ни снабдява с газ, се основава на предизвикващи съвсем сериозни въпроси предпоставки за това, как „трябва” да си взаимодействат нациите една с друга”.

Анатол Ливен, ст.н. сътрудник от вашингтонския фонд „Нова Америка” обвинява Дик Чейни в лицемерие във „Вашингтон хералд трибюн”. Той пише: „ Така Путин можеше да покаже лицемерието на вицепрезидента /осъдил Русия за антидемократични тенденции, той буквално на следващия ден обсипа с комплименти казахстанския и азърбайджанския диктатори/: да забележим, че не някой друг, а именно на Чейни не му отива да учи другите за съблюдаване на правата на човека: да подчертаем, че исканията за автоматична поддръжка от страна на Русия по Иран от името на „международната общност” в устата на американската администрация, отчитайки политиката на отбора на Буш-Чейни в Близкия Изток, звучи просто нагло и т.н.”.

Отговорът на Путин на Дик Чейни може да се определи като несиметричен. Съвсем някак си, между другото, руският президент постави задача до 1 юли 2006 г. рублата да стане конвертируема и да се организира на територията на Русия нефтогазова борса с разплащане в рубли. На фона на „пикиращия долар” тези новини са психологически неприятни за американците. Само преди броени дни на 5 май Техеран зарегистрира собствена нефтена борса за разплащане в евро.

Путин мимоходом в обръщението си спомена за САЩ като външнополитически партньор между Китай, Индия, страните от Латинска Америка и Африка. Макар и виртуално се прави намек за намаляването на приоритета на Вашингтон в системата на външната политика на РФ.

Що се касае до реформите в руската армия, то от времето на Брежнев никой не е предприемал толкова мащабни промени. Владимир Путин като че ли напълно се е солидаризирал с тезата на Маргарет Тачер, че „ В борбата на държавите за отстояване на своите интереси решаваща роля ще играе „голата сила” във вид на армия”. Руският президент на 10 май даде следната заповед” Трябва да се каже директно:колкото по-силни бъдат въоръжените ни сили, толкова по-малко ще съществува съблазън да ни се оказва натиск”. Обърнато бе внимание на факта, че САЩ имат 25 пъти по-голям военен бюджет от Русия. Това налага на руснаците да търсят неогледални отговори на предизвикателството, които предполагат нови технологии. Статистиката до момента сочи, че славяните имат най-голям брой научни и технически открития на глава от населението в света. Точно тук е и един от основните акценти на обръщението на Путин. Никой не си прави илюзии в Москва, че има енергийни свръхдържави, има само доставчици на суровини на свръхдържавите. Благоприятната газова конюнктура ще се ползва от Москва за развитие на нови технологии в т.ч. и във военната област. „Русия трябва да има въоръжени сили, които са способни да водят борба в глобални, регионални, а ако се наложи и в няколко локални конфликта”-заяви Владимир Путин и добави-„да се говори за край на надпреварата във въоръжаването е преждевременно”.

Демографският проблем също бе във фокуса на президентското послание. Средно в година Русия губи около 700 000 жители. Темата се обсъжда постоянно, но нищо конкретно не е направено до сега. Президентът Путин формулира следните задачи в тази област: „Първо-намаляване на смъртността. Второ-ефективна миграционна политика. Трето-повишаване на раждаемостта”. Все пак поради миграционните процеси на територията на ОНД, днес Русия има повече население в работоспособна възраст от преди 5-6 години.

Очевидно е, че посланието на Владимир Путин надхвърля неговия президентски срок, даже отива във времето далеч зад следващия президентски мандат. Днешният руски президент се готви да остане идеен модератор в РФ години напред.

Русия се измори от поражения. Русия даде заявка, че е отново глобална суперсила и ще бъде грешка, ако някой продължава да я третира като ядрен нефтен емират. През 2008 г. въпросът ще бъде: Или руски „Ющенко” или задълбочаване на геополитическото противопоставяне...и стигане да ново допълнително и преработено издание на „студената война”.

На 13 май Владимир Путин заяви, че Русия търпеливо ще изгражда отношенията си със Запада и няма да се върне към периода на „студената война”. „Ако не си пъхат своя нос в чуждите работи и не обявяват целия свят за своя зона на влияние, то за обезпечаване на собствената ни безопасност имаме напълно достатъчно ресурси, за да гарантираме абсолютно нашата сигурност, въпреки някакви там перспективни разработки” –добавя руския президент.

Днес, САЩ задлъжняват с по 7 млрд. долара на ден за да съхраняват своя статут на свръхдържава. А тези пари принадлежат на Китай, Япония, Русия и Саудитска Арабия. Колко време ще издържат в този режим САЩ.... Глобализиращият се свят прилича на огромен стъклен дом, в който всички ние живеем. Заслужава ли си в този случай да се замерваме с камъни? Следващият „бой с камъни” ще бъде след два месеца по време на съмита на Г-8 в Санкт-Петербург.



Анекдот:
В една яма пропаднало едно козле. По-късно там паднал и Рабинович. Изведнъх сред тях се озовал и голям вълк. Вълкът започнал да трака със зъби. Козлето почнало да вика- „Бее, мее!” Рабинович се обърнал към козлето и казал: „Няма бее, мее! Товарищ волк знает кого кушать!”