ИКОНОМИКАТА ПО ТРУДНИЯ ПЪТ КЪМ ЕВРОПА Печат
Автор Генчо Костадинов   
Неделя, 01 Април 2001 03:04
Консенсусът за по-скорошното влизане на България в Европейския съюз е вече безспорен. Това личи дори от предизборните програми и намерения на всички сериозни политически сили. Не се оспорва и от експерти и специалисти. Но заедно с това не бива да се смесва желаното с възможното. Точно този е акцентът в новия труд на Икономическия институт на БАН "Икономиката на България и ЕС", разработен под редакцията на проф. Иван Ангелов.
       Икономистите от БАН са изчислили, че разходите ни за интегрирането на България в ЕС през следващите 10 години ще бъдат между 110 и 120 милиарда долара. Дори с тези пари конкурентноспособността на родната ни икономика ще стигне 40-45% от тази на ЕС. Ето защо трансферите, които получаваме от ЕС по така наречените "предприсъединителни фондове", са крайно недостатъчни. До 2004 г. България ще получава по 260 млн евро годишно. След това, през 2004 и 2006 г. може да очакваме по 600-700 млн евро. Тези суми се оказват обаче 20-30 пъти по-малко, отколкото средствата, получени от страните, които последни са били приети в Евросъюза. Ето защо проф. Иван Ангелов твърди, че през следващите 10-15 години разходите на България по присъединяване към ЕС ще са повече от ползите. Едва след това ще дойде време за положителен ефект от нашето приемане в Европа. Нека припомним, че още в началото колективът на учените твърди, че не вижда друга алтернатива за страната, освен приемането й в ЕС. Така че смисълът на изследването е не да се възпрепятствува приемането ни в ЕС, а да се знаят реалните проблеми и да се преодоляват с чувство за реализъм.
       Къде сме най-зле? По брутен вътрешен продукт /БВП/ на човек от населението, като обобщаващ резултат за нивото на икономическото ни развитие, България е на последно място между страните от Централна и Източна Европа. Цялата тази група страни имат средно 21% от БВП на страните на ЕС, а ние сме с 19%, докато Румъния е с 21%, а Чехия - с 50%. Сметките показват, че и след 10 години БВП на човек от населението у нас ще бъде едва 30% от средния БВП за ЕС.
       Производителността на труда също не дава оптимизъм засега. Ние заедно с Румъния не само нямаме увеличение, ами сме допуснали намаление по този показател. А България е единствената страна-кандидат за Евросъюза, която още не е достигнала предреформеното ниво на производителността на труда. По един друг показател-конкурентноспособността, в България и страните от Централна и Източна Европа данните пак не са благоприятни за нас. Макар в първите години след 1990 г да имаме известно подобряване, след 1996 г. и след това идва трайно влошаване. Да не говорим пък за средната брутна месечна заплата, която общо за страните от нашия регион е десет пъти по-ниска от тази в ЕС, като варира от 4% в България до 33% в Словения.
       Всичко това налага извода, че ни предстои много и трудна работа в сферата на икономиката. Премахването на търговските бариери между Евросъюза и страните от Централна и Източна Европа поставя нашите страни и особено България в нелеко положение. Би следвало с политиката на широко отворени врати в стокообмена с ЕС да се търси симетрична социална защита, каквато навремето е прилагана при влизането в Евросъюза на страни като Гърция и Испания. Вярно е, че за страни от ЕС нашият търговски дял във вноса и износа е малък, но за нас той е съответно 48,5% за вноса и 52,4% за износа ни в ЕС през миналата година. Да добавим и това, че търговията ни не е балансирана и е с отрицателно салдо за нас в размер на повече от 500 милиона долара. Така икономистите, автори на изселдването "Икономиката на България и Европейския съюз", стигат до извода, че страната ни "внася" от ЕС много повече работни места, отколкото "изнася" за нас. Подобно е положението с така нареченото "изтичане на мозъци".
       В неравенството между стоковите, капиталовите и трудовите пазари би следвало да се търси известен баланс. Най-малкото за отваряне на ЕС за работна сила на държавите - кандидатки. Напротив обаче, както се изтъква от тяхна страна, дори след евентуалното приемане на нашите страни в ЕС, се предвиждат по няколко години /седем години/ "карантина", или по-точно казано, забрана за работа в общото икономическо пространство на Европа.