ЧEШКИЯТ БИЗНЕС, БЪЛГАРИЯ И ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА. ПРЕДИМСТВА И СЛАБОСТИ В ПРЕДПРИСЪЕДИНИТЕЛНИЯ ПЕРИОД Печат
Автор Огнян Гърков   
Неделя, 01 Април 2001 03:07
Разширяването на Европейския съюз на изток представлява цяла скaла от предизвикателства пред всеки стопански субект в страните-кандидатки. У нас на тази тема даже не се дискутира. За българския бизнес ще е полезен още отсега всякакъв предхождащ опит от централно- и източноевропейския регион.
       За сегашното правителство в София подготовката на България за членство е един от предизборните му лозунги, по същество формална задача за капсулиран кръг от партизираната администрация. Нейната версия за евроинтеграция до момента се свежда до: 1.Небезупречно приспособяване на законодателството ни към европейското и 2.Пришпорване на разговорите в Брюксел, т.е., на т. нар. скрийнинг, рекламиран у нас под гръмкото название "водене на преговори". Според ръководителите на делегациите на Чехия и Полша в Брюксел, обаче, началото на същинските преговори за продължителността и естеството на преходните периоди, които страните-кандидатки от изпреварващата ни Люксембургска група ще поискат, предстои тепърва и то при условие, че ЕС изясни позициите си по най-трудните глави. Същевременно "предизборното" уволнение "за несправяне с работата" на ресорната по евроинтеграцията заместник-министърка на правосъдието подсказва,че и в хармонизацията на законодателството нещата куцат.
       Заедно с другите пет кандидатки от групата си Чехия изрази надежда, че преговорите за присъединяване към Евросъюза ще приключат през първата половина на 2002 г., а при благоприятно развитие на споровете между страните-членки около разширяването на ЕС, в Прага много се надяват на пълноправно членство до пролетта на 2004 г. В процеса на подготовката правителството и неправителствени организации вече години наред убеждават икономическите среди в ЧР, че евроинтеграцията е кауза на цялата чешка общественост. За разлика от полските, чешките и унгарските, управляващите в България загърбиха структурните реформи и подготовката за Евросъюза на стопанските субекти, а именно върху тях ще се стоварят с пълна сила всички негативни последствия от закъснялата адаптация към единния европейски пазар - с единна валута, координирана стопанска политика и общи правни норми.
       Според проучванията на д-р Вацлав Шмейкал - главен анализатор на Стопанската камара на Чехия, предприемачите, в т.ч. дребните и средните, са "най-европейски" настроената част от чешкото общество. 70-80 % от тях подкрепят стабилно влизането в Евросъюза, но едва 15,6 % от всички чешки фирми се подготвят отсега за европейските реалности. Единният пазар предлага редица нови предприемачески възможности, но без своевременна подготовка фирмите ще претърпят първоначално силен конкурентен шок, а впоследствие ще страдат от правните и инвестиционни изисквания и дефицита на опит. Кои са_новите хоризонти пред бизнеса и главните заплахи пред неподготвените?
       Към новите възможности бихме могли да причислим достъпа до нови пазари в и извън ЕС, засилването на темповете на нарастване на търсенето, стабилната предприемаческа среда, по-доброто прилагане на правните норми, облекчаването на технологията на вноса и износа, диверсифицирането на доставчиците и клиентите, улесняването на кооперирания и сливания, публичните поръчки, по-качествените банкови услуги, научно-техническото сътрудничество, либерализирането на отраслите, свързани с комуналните услуги, по-силната конкуренция на пазара на труда и накрая: бленуваните от управляващата у нас върхушка възможности за получаване на финансова помощ от Европейския съюз, по-лесен достъп до фондовете за подпомагане и до капитали.
       Към трудностите и заплахите, в т.ч. за съществуването на неадаптираните към европейските условия фирми спадат следните предизвикателства: сблъсъка от позицията на "новаци" с нови, силни и опитни конкуренти, по-високите производствени разходи, конкуренцията чрез неценовите фактори, необхо-димостта от владеене на езици, наложителното влагане на инвестиции за усвояването на новите правни норми и за използване на потенциала на единния пазар, "изтичането на мозъци", натиска от страна на потребителското, екологичното и работодателското лоби, по-стриктното спазване на правните норми, отражението на структурните промени върху търсенето, либерализиране на отраслите, свързани с комуналните услуги.
       На различните фирми членството ще се отрази по различен начин. По сходство с българската, сегашната чешка икономика има дуалистичен характер, но с по-успешна и много по-качествено и доходоносно за държавата и за обществото извършена приватизация. Енергетичните и инфраструктурните държавни монополисти, една голяма банка и отделни държавни дялове все още не са приватизирани, но правителството се опитва да навакса до приемането в Евросъюза. Сред трансформираните с мажоритарно чуждестранно участие предприятия ще открием бивши държавни гиганти, но и предимно малки и средни фирми. На базата производителност на труда, степен на присъединяване към глобалната икономика и сближаване на ЧР с Европейския съюз можем да кажем най-общо, че чешките фирми с преобладаващо чужд капитал вече практически работят в условията на ЕС, докато другите тепърва го изучават. До 1999 г. фирмите с чуждестранно участие ангажираха 20% от чешката работна сила и осигуряваха 50% от износа. Може да се очаква през 2000 г. този дял да се е увеличил. За сравнение: фирмите с мажоритарно чуждестранно капиталово участие в Полша реализират под 20% от износа.
       С повече адаптационни проблеми ще се сблъскат местните фирми без или с миноритарно чуждестранно участие. Трансформирани в различна степен, те се делят схематично на две подгрупи: микрофирми и малки и средни фирми. И двете подгрупи работят гъвкаво и адаптивно към пазара и са подложени на неволите на прехода и на държавната бюрокрация. От гледна точка реакцията на влизането в ЕС втората е ключовата група, която заслужава внимание и подкрепа. Микрофирмите - главно занаятчиите и едноличните търговци, без да са силно конкурентоспособни, разчитат на локалния пазар и са максимално гъвкави. Въпреки нарастващия пазарен натиск на големите търговски вериги, който в Чехия е много по-силен, търговци на дребно успяват да оцелеят чрез находчиво предлагане, приспособимост или начин на продажба.
       Малките и средни фирми (с между 20 и 250 работници) произвеждат 1/3 от БВП, ангажират 30-40% от работната сила, средната им производителност на труда варира между 20 и 100% от тази в Евросъюза, имат достатъчно сложни производства. Обикновено потенциалът им е по-голям от локалния и са зависими от качеството и промените във външната среда. Те страдат днес най-много от лошото прилагане на законите, от относителната недостъпност до кредити и бюрократичното обременяване на бизнеса. При това конкуренцията на чешкия пазар се засили с навлизането на много чуждестранни фирми, но все още пред тях има редица бариери, които ще отпаднат след влизането в ЕС. Тогава ще нарастне и цената на местната работна ръка.
       Хармонизирането на чешкото законодателство с това на ЕС ще наложи на стопанските субекти много по-високи разходи за охрана на труда и здравето на работниците (над 1,3 млрд. евро), за опазване на околната среда (7,8 млрд. евро, от които 3,6 млрд. за промишлеността), за по-строг контрол върху прилагането на правните норми, за опаковъчни материали и пр. Тези разходи, разбира се, няма да бъдат разпределени равномерно, ще засегнат предимно по-големите промишлени предприятия с по-старо оборудване. Но, тези инвестиции трябва да бъдат направени преди самото влизане на Чехия в Европейския съюз.
       Предприемачите очакват от влизането в ЕС преди всичко по-добър достъп до пазарите, до капитал и банкови услуги, по-голяма стабилност на правната и бизнес средата, а сред негативните очаквания преобладават ясно опасенията от по-силна конкуренция, от загуба на досегашните дялове на чешкия пазар и от изтичане на най-квалифицираната работна ръка към сегашните страни-членки на Евросъюза. Интересно е, че през последната година ентусиазмът спрямо очакванията се снижи, както и опасенията от негативните последствия.
       Голяма част от фирмите ще имат амбицията да се разрастват, да гледат отвъд границите на малкия национален пазар и да опитат късмета си в Европа. Единният пазар с 400-те си млн. потребители предлага много примамливи възможности. Чешките предприемачи са оптимисти. През февруари т.г. от 207 анкетирани фирми само 1 е посочила, че ще бъде добре подготвена едва през 2004 г. Другите твърдят, че ще бъдат подготвени още през 2003 г. По най-новите проучвания 62% от фирмите мислят, че влизането на ЧР в ЕС няма да ги засегне осезаемо. Според Стопанската камара, обаче, оптимизмът на чешките фирми до този момент е по-голям от тяхната подготвеност за ЕС.
       Проучванията на д-р Шмейкал показват, че 56% от фирмите изобщо не са започнали подготовка за ЕС. Само 7% се подготвят широкомащабно, 20% частично и 17% малко. Паралелни анкети показват, че повече от половината от чешките фирми не следят европейското и хармонизираното законодателство, не познават хармонизираните закони за опазване на околната среда и защита на здравето и безопасността на работното място, които ще влязат в сила в Чехия през тази и през следващата години. Част от фирмите имат някакви планове за подготовка на изпълнението на изискванията на ЕС, но само 15,6% от предприемачите са направили оценка на необходимите им за целта разходи. Тревожно е, че 57% от чешките фирми не желаят да заплащат за информация за ЕС и считат, че държавната администрация е длъжна да им я предоставя безплатно. Едва по-малко от 30% от предприемачите са склонни към обучение през Интернет. В случая статистиката не различава мащаба на фирмите. Много вероятно е да става дума за по-слабо производителната част от чешката икономика. Можем обаче да твърдим, че онази част от малките и средните фирми, притежавани и ръководени от чешки предприемачи, които досега не са смятали за необходимо да се "обременяват" с проблематиката за влизането на Чехия в ЕС, ще бъде неприятно сюрпризирана от някои обстоятелства и дори нейното оцеляване ще бъде застрашено.
       Като конкретни стъпки в подготовката за ЕС най-често се подчертават получаването на сертификати ISO и сертификатите за износ на изделията, с каквито могат да се похвалят единици български фирми, но в ЧР сравнително често се споменава и за фирмени инвестиции в нови технологии. В бъдеще водещите чешки фирми възнамеряват да инвестират предимно в обучение на персонала, в увеличаване на производителността на труда и в подобряване на технологичното оборудване.
       Както и у нас фирмите търсят информация за евроинтеграцията главно от стопанските камари, частни консултанти или от Евро Инфо Центровете. Предимно се интересуват от законодателството, възможностите за износ и за търговски контакти с фирми от ЕС. Стабилен, макар и не толкова осезателен интерес се проявява и към възможностите за помощи от съпътстващи програми на ЕС. Опитът показва, че ако в малките и средни фирми се проявява по-системен интерес към проблематиката на евроинтеграцията, то изявителите са самите директори или собствениците. Засега само по изключение по-големите фирми ангажират хора на длъжност "специалист по въпросите на ЕС", преобладаващо банковите институции.
       Пред близката перспектива за членство в Евросъюза най-слабите места на чешките фирми са ниската производителност, дефицита на последователно маркетингово мислене и поведение, конкурентноспособността, непознаването на законодателството на ЕС. Първите три проблема са комплексни, но въпреки усилията на правителството и на неправителствения сектор като цяло от страна на чешките фирми не съществува системен мониторинг на развитието на законодателството в Европейския съюз. Само мултинационалните фирми и по изключение по-големи чешки фирми следят европейското законодателство и извършваните в него промени.
       Показателни и за българския бизнес могат да бъдат най-често срещаните предимства и слабости на чешките фирми:
       Предимствата са в ценовата им конкурентноспособност в услугите и при производства, които не зависят от вноса; в тяхната гъвкавост, възприемчивост и способности за импровизиране, в познаването на манталитета и пазарите на Централна и Източна Европа, в благоприятното географско разположение на Чехия в средата на континента.
       Слабостите са високата себестойност на единица продукция, ниската производителност на инвестирания капитал, дефицитът на маркова продукция, трудното проникване на чешки производствени "марки" на европейския пазар, несигурността на собствения пазар, неспециализираното производство на дребно, по-неумелият и малко ефективен мениджмънт, недостатъчно високата предприемаческа и професионална етика, недостигът на фирмена култура, финансовите проблеми и недостъпността до капитали, слабият маркетинг и слабата ориентация към клиента, зависимостта от чуждестранни дистрибутори, липсващата или слаба изследователска и развойна дейност, несъвършената инфраструктура, недостатъчното използване на информационните технологии и търговията по Интернет, слабата реклама, бавното адаптиране към условията на ЕС и слабата организираност и солидарност с цел - колективно лобиране.
       Изброените предимства и слабости звучат познато. Не са общовалидни за повечето чешки фирми, но са твърде поучителен сигнал за онези български, които имат амбиции към европейския пазар. Анализирайки допусканите слабости, заинтересованите български предприемачи от сега биха могли да си направят извода кои фирми следва да се боят от единния европейски пазар? Според д-р Шмейкал следните:
       1. Доморасли национални монополисти и традиционни техни доставчици.
       2. Фирми с неспецифична продукция, която се търгува универсално и е заменима, или предлагащи услуги под европейското равнище.
       3. Фирми, работещи в отрасли, които в ЕС са в упадък поради излишен капацитет и по-евтин внос извън ЕС (напр. металургия, текстил, химия).
       4. Фирми, оцеляващи с конкурентноспособна цена, дължаща се на все още ниските цени на основните производствени компоненти .
       5. Фирми, разчитащи на несъвършената правна среда и законност: на слабото прилагане на правните норми, в т.ч. на лицензионните трудово-правни и екологични разпоредби, както и на тези по безопасността на труда; на слабото събиране на задълженията им.
       6. Фирми, недостатъчно добре ориентирани към взискателния и добре защитен нормативно европейски клиент.
       7. Фирми с производства, замърсяващи околната среда и без солидни пла-нове за екологичните мерки и произтичащите от тях инвестиции.
       8. Фирми без подходяща евростратегия за адаптация, напр. за търсене на специфични пазарни ниши, включване в търговски вериги, към системите от доставчици на мултинационални дружества и т.н.
       9. Фирми, отказващи или не умеещи да общуват на местно, национално и европейско равнище с институциите.
       10. Фирми, немислещи и неработещи по европейски, респ. глобално, т.е. отказващи да приемат интеграцията и навлизането на информационното общество като шанс за своето модернизиране, развитие и просперитет.
       Извън това заинтересованите от европазарите български фирми ще срещат конкуренция от другите постсоциалистически кандидатки за ЕС. Те имат запазени марки, на които ще разчитат. Ето защо отсега всяка сериозна фирма би следвало да готви своя евростратегия, в която да заложи на: 1. По-голям процент маркова продукция и нейния пазарен дял на местния и/ли международния пазари. 2. Фирмена ориентация към трите стратегически групи изделия: А/ луксозна; Б/ средна (качествени стоки на приемливи цени) и В/ масова продукция. От група А са изделията на БМВ, "Ролекс", "Версаче"…, от група В - свръхевтината продукция от Югоизточна Азия.
       Във всички случаи трябва да се предлага и евтина продукция, но според чешката Стопанска камара производителите следва да се ориентират главно към т. нар. средна класа (група Б). В нея има условни подгрупи. Например, ако отнесем часовниците "Сейко" (средна цена 300 $) към най-висшата подгрупа в група Б, а "Таймекс" с цена 40-50 $ към най-низшата, между тях остава ниша. Именно в нея , след дългогодишни инвестиции, реклама и обръщане с лице към определена група клиенти със сходен вкус и мислене, намериха своето място часовниците "Суоч" с перспективата към придвижване в по-високата подгрупа. Сходен е примерът с напитките за тонус (сondition drinks), които въпреки доминацията на Кока Кола на световния пазар, намериха свое поле. Тази тактика, възприета от чешко-немския гигант Шкода Ауто с цел достигане до границата на група Б с група А, е горещо препоръчвана и на малките и средните чешки фирми.
       Добре е отсега фирмите да вземат мерки за обучение на мениджърите и служителите, за инвестиции в технологиите, за подобряване на контрола върху качеството на продукцията, изпълнение на техническите и екологическите изисквания към изделията и производството, защита на промишлената и интелектуалната собственост, коопериране със стратегически партньори.
       Любопитно е обаче: колко от РМД-тата се замислят над евростратегия?
       В заключение: Чешките предприемачи са в много по-удачни стартови позиции към Европейския съюз. За разлика от българските, те са доста по-добре запознати с хода на разговорите в Брюксел по приспособяване на законодателството към европейското, защото в изготвянето на позициите на Чехия за скрийнинга участват най-активно техни реални представители, а не както у нас създадените по тоталитарен инстинкт казионни браншови организации. Освен това чешките стопански субекти могат да разчитат на по-точна и компетентна информация за скрийнинга, защото тяхната страна е представена в Брюксел от професионален екип, а не от начинаещи евроинте-гратори, назначени с лични или партийни протекции. За илюстрация, кариерният дипломат Павел Теличка ръководи успешно чешката делегация в Брюксел вече при трето поредно правителство. Едва ли някой се съмнява, че Чешката република ще стане пълноправен член на Евросъюза преди България, въпреки относителната инертност на част от чешките стопански субекти. А следващото българско правителство и предприемачите у нас отсега биха могли да се поучат от опита на традиционно близките приятели. 18 май 2001 г.