ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ Печат
Автор Том Ети   
Неделя, 01 Юли 2001 03:00
СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ - БЪЛГАРИЯ ПО ПЪТЯ КЪМ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО
Въведение
       След падането на комунистическия режим, стартът на България по пътя на прехода й към пазарна икономика и демокрация беше особено труден. В продължение на няколко години страната беше политически и икономически нестабилна. През 1997 г. по предложение на Международния валутен фонд бяха предприети решителни мерки за овладяване на положението чрез въвеждане на валутен борд. През същата година страната избра правителство, което за първи път от 1989 г. насам успя да завърши пълния си мандат от четири години.
       Освен със сериозните вътрешни проблеми, страната и нейните съседи трябваше да се справят и с последиците от войната в Косово. Външни фактори и по-специално липсата на стабилност на Балканите продължават да бъдат пречка за развитието на България. Не се оправдаха надеждите и очакванията, че Пактът за стабилност може да помогне за премахването на тези отрицателни влияния.
       В миналогодишния си доклад за напредъка на страната, Европейската комисия отбеляза, че за пръв път България е постигнала напредък в изпълнението на икономическите критерии от Копенхаген. В член ІV, "Консултации", и в своя Пети доклад - преглед на състоянието на България (2000 г.), Международният валутен фонд също дава предпазлива положителна оценка на икономическите показатели на страната. Безспорен е напредък по няколко ключови показатели (ръстът на БВП, ръстът на износа, намаляването на външния дълг); докладът отбелязва, че правителството е овладяло инфлацията. Приватизацията напредва успешно. От друга страна, докладът изтъква постоянното наличие на слабости, например: сериозните недостатъци в дейността на съдебната и административна система, корупцията и влиянието на тези фактори върху общия търговски климат. Напредъкът на България в икономическата област не доведе до повишаване на изключително ниския жизнен стандарт, съкращаване на високия ръст на безработицата (която по официални данни е близо 20 процента, като варира значително в различните райони на страната) и намаляване на бедността.
       Както изглежда, последните парламентарни избори потвърждават стабилния характер на младата българска демокрация. От друга страна, успехът на Националното движение Симеон Втори и явното поражение както на управляващия Съюз на демократичните сили, така и на опозиционната Българска социалистическа партия биха могли да се тълкуват - както много наблюдатели вече отбелязаха - като израз на липса на доверие в политиците и в политическите партии. Остава да се види дали новото правителство ще бъде в състояние да промени това. В противен случай страната още веднъж ще бъде изправена пред несигурно бъдеще.
       Стартирането на преговорите за членство в Европейския съюз през февруари 2000 г. бележи осъществяването на една голяма амбиция на пост-комунистическа България. В своя редовен доклад за напредъка на страната по пътя към присъединяването й в ЕС, Европейската комисия отбелязва постигнатия от страната напредък по отношение на политическите и икономически критерии от Копенхаген и на приемането на законодателството на Общността.
       Като се основава на доклада на Комисията, настоящото Становище съдържа собствена оценка на ролята на организираното гражданско общество и по-конкретно на икономическите и социални групи по интереси и тяхното значение за подготовката на България за членство в Европейския съюз.
       Българското правителство и Европейският съюз изразяват своята заинтересованост от активната роля на организираното гражданско общество и от двете страни в процеса на присъединяване. Съвместният консултативен комитет България-ЕС, създаден по силата на Споразумението за асоцииране между ЕС и България, се опитва да укрепи тази роля още от 1999 г. Той постигна това не само чрез анализ на проблемите от общ интерес, но и чрез създаване и активизиране на мрежа от контакти в България и в Брюксел. Става дума не само за съответните служби на Европейската комисия и на Съвета за асоцииране, но и за големите европейски федерации на икономическите и социални групи по интереси. Бяха създадени работни контакти със Смесения парламентарен комитет за България.
       Заключения
       До този момент участието на правителството в икономическите и социални групи по интереси в хода на подготовката на страната за членство в ЕС е доста скромно. Въпреки това, не могат да се правят предположения, че България е по-назад от другите страни-кандидатки в това отношение. Комитетът се опита да даде справедлива и конкретна картина на състоянието на нещата. Разглежданите структури и практики са все още твърде млади, за да позволят очертаването на конкретни тенденции. Тясното проследяване на развоя на събитията и стимулирането на положителните елементи ще бъде важна задача в бъдеще.
       До този момент консултациите между икономическите и социални групи по интереси, що се отнася до правителствената политика спрямо присъединяването на България към ЕС, могат да бъдат характеризирани по следния общ начин:
       · Не са така систематични и всеобхватни, както това се предполага от установената практика и заявените намерения;
       · По-скоро са формални, а в някои случаи дори виртуални;
       · Нямат ясна основа: ключови средства за съдържателни консултации (например оценка на влиянието);
       · Не съдържат яснота по отношение на критериите за покана, формулирани от правителството (с изключение на федерациите на работодателите и профсъюзните федерации);
       · Нивото на консултациите е сравнително високо и общо;
       · Не вземат под внимание становищата, съдържащи критика на политиката и плановете на правителството;
       · Представляват предимно технократски и юридически упражнения от страна на правителството; липсва им подход, включващ идентифициране и решаване на проблемите;
       · Понякога са затруднени поради липса на капацитет от страна на организациите, с които се водят консултациите.

       Препоръки
       Правителството би трябвало:
       · Да направи съвместна оценка на икономическите и социални групи по интереси, що се отнася до качеството на процеса на консултации до този момент, и да направи изводи с оглед подобряването му в бъдеще;
       · Да направи оценка на влиянието на приетото законодателство на ЕС с участието на икономическите и социални групи по интереси;
       · Да включи тези групи не само в разработването на ново законодателство в контекста на присъединяването, но и в мониторинга върху прилагането на законодателството на Общността;
       · Съвместно със групите по интереси, да определи области от законодателството на Общността, в които те могат да участват в практическото им приложение, и да се опита да намери най-подходящия начин за практическото реализиране на тази роля;
       · Да включи пълноценно Икономическия и социален съвет в подготовката на България за присъединяване.
       Икономическите и социални групи по интереси би трябвало:
       · Да се възползват от възможностите за укрепване на капацитета, предлагани им от Програма АКСЕС на Европейската комисия;
       · Като осъществяват тесни консултации със съответните европейски браншови организации, да се опитат да намерят решение на проблемите, които голям брой икономически и социални групи по интереси създават в някои сектори, с цел да се осигури ефективно участие на организираното гражданско общество в процеса на присъединяване;
       · Да засилят диалога със съответните европейски браншови организации с цел да увеличат приноса си в процеса на консултациите и по-конкретно - във връзка с онези глави от acquis, които имат голямо значение както за тях, така и за техните партньори от Европейския съюз.
       Европейската комисия би трябвало:
       · В бъдещите си доклади за напредъка на България, да включи и становищата на икономическите и социални групи по интереси.