ЕВРОСКЕПТИЦИЗМЪТ МОЖЕ ДА СТАНЕ ПРЕПЪНИКАМЪК И НА ИЗТОК И НА ЗАПАД Печат
Автор Експерт   
Вторник, 01 Януари 2002 03:00
Един от песимистичните варианти за приемане на Полша в ЕС, съгласно някои полски анализатори изглежда така: През 2002 год. Полша приключва преговорите с ЕС, но привържениците на евроинтеграцията не са в състояние да внушат на населението своята визия за Полша като част от европейската общност. Затова използват най-вече аргумента за "златния дъжд", който ще се излее от европейските казани, който обаче след вътрешнитге реформи и новите насоки от Брюксел за преговорите по разширяването става все по-оскъден от очакваното.
Неразбирането и разочарованието прерастват във възмущение. Референдумът за ЕС през 2003 год. се превръща в плебисцит за управляващото правителство, което губи. Полша остава извън ЕС, а разширяването продължава с други държави. През 2004 год. се провеждат предсрочни парламентарни избори и се съставя коалиционно правителство от малки партии , но с национално-католическо ядро. През 2005 год. завършва вторият мандат на президента Александър Квашниевски. Негов наследник става професионален политик. През 2010 год. Полша подновява преговорите си с ЕС и през 20020 год. най-накрая става негов член.
Разбира се, нещата изглеждат по-оптимистично и обвързването с ЕС определя реалната политика, за която обаче липсва адекватен политически език.
Евроскептицизмът се разраства посотянно сред страните-кандидатки и Брюксел не прави нищо срещу това, напротив, дори и последните му постановки /за субсидиите на селското стопанство едва след 2013 год. и структурните помощи едва след 2007 год. / го засилват. Парадоксът е: колкото по-конкретен е изгледът за скорошно приемане в ЕС /например Полша/, толкова по-очевидна е немощта на проевропейските среди да изложат прецизни аргументи срещу демагогските позиции на "антиевропейците". Все още 52 до 57% от поляците са за влизане на страната в ЕС. Но все по-голяма и гласовита става групата /25%/ срещу ЕС, в която има и националкатолици, към която може да се причислят и половината от селяните, всеки втори предприемач, болшенството пенсионери и много работници от застрашената едра промишленост. А по силата на новата конституция от 1997 год. през 2003 год. ще трябва да се проведе референдум за или против членство в ЕС.
За някои полски парламентаристи като Роман Гиертих Европейският съюз е пълен ад на налагането на чужди решения и изпразване от съдържание на понятието нация. Спасението е в обръщане гръб на ненаситния за печалби Запад и обръщане към националните ценности и евентуално съюзяване със семейството на славянските народи.
Обществената атмосфера е все по-изострена, езикът и споровете- все по-невъздържани. Страната създава впечатление, сякаш преживява вътрешен сблъсък на цивилизациите.
От ситуацията печелят хора като Анджей Лепер, водач на Селската партия на протеста и самозащитата, трета по сила в Парламента. Лепер е и заместник председател на Парламента /вицесейммаршал/. Критиките му срещу външния министър, който първо в Брюксел, а след това пред полската общественост изясни преговорните позиции по въпросите за продажба на земя на чужденци и свободното двиение на работна сила, беше остра и невъздържана.

Ако се абстрахираме от нарастващите антиевропейски настроения обаче, най-активно и достойно изглежда отстояват своите интереси представителите на Полша и Унгария. Те показват собствен почерк и защита на националните интереси преди всичко. ЕС, да, но не на всяка цена е водещ мотив. Елементарният подход, с който ЕС утежнява интеграцията на кандидатките става унизителен за последните: да изчисляваш субсидиите за земеделски продукти на база 1995-1999 год., вместо на база на днешното производство, автоматично предполага многократно по-ниски субсидии за новите членки. Това е повече от обидно, мамят те елементарно, гледайки те в очите с при това с поглед на "благодетел". Вследствие и на това разочарованието нараства лавинообразно.
Разочарованието обхваща много страни. Полша е разочарована от Франция. Докато немците и англичаните демонстрират значителна подкрепа за Полша, "Франция не е истински заинтересована от разширяването", твръди бившия външен министър на Полша Владислав Бартошевски.
Нито една страна освен Германия не е спечелила толкова от отварянето на ЕС на Изток, колкото Австрия. Това се потвърждава от всички изследвания на реномирани икономически институти и "тинк-тенкове" в чужбина. Но никоя друга страна не разочарова така много в очакванията, както богатата Австрия. Вярно е, че тя направи много за хората /1956 г.-Унгария, 1968 г.-Чехия, 1981 г.-Полша, по-късно- Босна, Косово/. Но много често по важни за бъдещето въпроси на новоосвободените демокрации заема равнодушно, хладно и напълно враждебно поведение. Блокади на границата срещу ядрена мощност на съседна държава, лични нападки срещу демократично избрани лидери в транформиращите се страни, заплахи с вето срещу нехаресвани кандидатки за ЕС, всичко това постепенно подкопава през последните години позициите на Австрия. Шансовете и рисковете от разширяването разбира се са обект на грижливо проучване и анализи. Но плитическото дилетантство и популизма, ориентиран към печелене на изборни гласове носят вреда на имиджа на партньора и подхранват разочарованието на страните-кандидатки.
Председталеството
В поредното председателство също няма много обнадеждаващи моменти. Настоящото председателство на Испания от 01.01.2002 г. насам се оценява от експерти като слабо обещаващо. Освен антитерористичната реторика в испаското изявление липсваха каквито и да са истински акценти. Испания няма проекти, по които би могла да допринесе повече, отколкото други страни-членки. Това обяснява, защо генералният секретар по европейските въпроси Карлос Бастарехте назова твръде скромни задачи на председателството. Самата Испания е заредена с напрежение: едностранното определяне със закон на финансовото споразумение с "Автономната баска общност", което носи противоречие със себе си, защото не може да бъде определяно със закон.
Дали точно Испания ще придвижи разширяването на ЕС изглежда малко вероятно. Мадрид многократно заплашваше да блокира разширяването, ако парите на ЕС за Испания бъдат съкратени. /Но и Португалия и Гърция няма да бъдат доволни, ако трябва да секнат субсидиите към тях./ Дори въвеждането на еврото в Испания не премина гладко.
Големите въпроси на ЕС
Вътрешната и външна сигурност, ролята на Европа в света, обща иконимика наред с обща валута- това са големите практически въпроси пред ЕС. Колко силен да бъде Европейският парламент и Комисията? Колко суверенитет да се остави на страните-членки, следователно колко единство се осмеляват да реализират? От януари 2002 г бе сменен методът за следващите 1 1/2 години: Конвентът получи мандат и свобода за действие.
"Нуждаем се от формулиране на общи разбирания /представи/ , които трябва да залегнат в конституциите и наказателните кодекси на отделните страни", казва Владислав Бартошевски. Различия има и във вижданията за бъдещето на ЕС. Някои страни-кандидатки отсега предупреждават: "Предпочитаме Европа на отечествата, вместо федерация". Погрешни са аналогиите с Америка. Някогошна Америка на бизоните и индианците не може да се сравнява с Европа.
Песимизъм лъха и в самите страни-членки. Така например, оказа се, че Европа не е в състояние да изгради толкова бързо свои Европейски сили. Премълчава се фактът, че пълната им готовност за използване при овладяване на кризи и опазване на мира ще бъде възможно едва след 10 години! През настоящата година те ще имат 70% от необходимия им капацитет. Липсва им ясна йерархична военна структура, тревожи объркващия голям комитети с различни правомощия. И най-слабата страна- липсата на разузнаване, обезпечаващо тези сили. Снабдяването им с транспортни самолети, решаващо за всяко прехвърляне на въоръжените сили, ще е възможно между 2008 и 2012 год.

Оценките на ЕК за страните-кандидатки
Въпреки общите положителни оценки за напредъка в преговорния процес, Европейската комисия не си спестява критиките срещу отделните страни-кандидатки в своята Стратегия по разширяването, в обем от 80 страници. Справедливо е да се види и разочарованието в ЕС от подготовката на някои страни.
В икономически аспект Полша създава проблем на комисията. В политически план Кипър, въпреки че политически и икономически е узрял за интеграция с ЕС, може да се превърне в истински проблем. Винаги, когато ЕС е постигал нещо по Кипър, е правил отстъпки пред Турция. Сега обаче се оценява, че Турция всъщност не знае какво точно иска. От икономическа и военна гледна точка турският бюджет днес е натоварен с 1 милиард ДМ годишно вследствие на поддържаната окупация на Северен Кипър.
Сред 12-те страни-кандидатки, както е известно България заема предпоследно място по БВП на глава от населението- 5400 евро, което е 24% от този в ЕС. По-малко известно е обаче, че България не е единствената страна, обвинявана в корупция, но само при нея е използвано прилагателното "огромна" корупция, даваща основание за голяма загрижентост. Единствено за България е използвано определението, че "далеч" не е подговена за членство. Сравнението на БВП на глава от населението между България и "водещите" кандидатки като Кипър-18 500 евро, Словения- 16 500 евро Унгария- 11 700 евро и др. е много показателно. Всъщност само 5 са страните, чийто БВП е над 50% от средния БВП за ЕС - Кипър-83%, Унгария-52%р Чехия-60%, Словения-72%, Малта-54%. Останалите се разполагат между 48% - Словакия и 24%-България.
Единствено спрямо Кипър и Малта ЕК няма забележки. Но корупцията като проблем е посочена в оценките за Унгария, Словакия, Латвия и Литва. Забележки за упражнявано от полицията насилие има спрямо Словакия и Словения. ЕК е недоволна от отношението към ромското малцинство в Унгария и някои други страни.
Кипър
Кипър, с неговите 800 000 жители е затворил 23 от преговорните глави с ЕС. БВП на глава от населението е 18 500 евро- най-висок кред всички кандидатки и е 83% от средния БВП в ЕС. Към Кипър има съвсем леки критики за недостатъчна либерализация.
Унгария
Унгария има 10 милионно население и е затворила 22 от главите в преговорите с ЕС. Заема ІІ място в преговорния процес. С БВП от 11 700 евро на глава от населението достига 52% от средния БВП за ЕС. Корупцията продължава да бъде проблем за Унгария. Препоръчва се по-силно да бъде интегрирано ромското малцинство в обществиния живот.
Чехия
Със своето 10,3 милионно население страната е затворила 21 глави. Разделя ІІІ-то място в преговорния процес със Словения. Постигнала е БВП на глава от населението 13 500 евро, което е 60% от БВП в ЕС.
Словения
Страната има 2 милиона население и БВП от 16 100 евро /втората по богатсво страна сред кандидатките/. Покрива 72% от БВП в ЕС. Затворила е 21 глави от преговориня процес. Продължава обаче безпокойството от трайната инфлация и слабата гъвкавост на пазара на работна ръка, въпреки неголямия брой безработни. Препоръчва се изясняване на случаите на насилие прилагано от страна на полицията.
Словакия
Населението й е 5,4 милиона. Затворила е 20 глави от преговорите с ЕС. Постигнала е 10 800 евро на глава от населението или 48% от БВП ЕС. Необходимо е да положи усилия за консолидиране на финансите и да проведе заявените структурни реформи. Корупцията и насилието от страна на полицията също създават загриженост в ЕС.
Естония
С 1,4 милиона население страната е най-малката сред кандидатките, затворила е 19 глави от преговорите. БВП на глава от населението е 8 500 евро или 38% от средния БВП в ЕС. Ако реформите продължат, би могла да поеме конкурентния натиск на пазарните сили от ЕС. Трябва да навакса с реформите в администрацията и достъпа на населението до правната система.
Полша
Населението на Полша е 38,6 милиона, с което се явява като най-голямата страна сред кандидатите за членство. Затворила е 18 глави от преговорния процес. БВП на глава от населението е 8 700 евро /39% от БВП в ЕС/. Ако активизира усилията си по реформите, би могла да издържи на конкурентния натиск при интегриране в ЕС.
Литва
Население - 3,7 милиона. Затворила е 18 глави. БВП е 6.600 евро /29% от БВП в ЕС/. Безработицата е твърде висока. Аникорупционните инициативи трябва да бъдат реализирани на практика.
Латвия
Население- 2,4 милиона. Затворени глави- 18. БВП- 6 600евро. Необходима е реформа в правосъдието и борба срещу корупцията.
Малта
Със своето насаление от 400 000 души се явява най-малката страна сред кандидатките. БВП е 11 900 евро на глава от населението /54% от БВП в ЕС/. Има 18 затворени глави в преговорите. Счита се, че е узраля за приемане в ЕС.
Румъния
Население 22,4 милионал БВП 6 000 евро /27% от БВП в ЕС/. Затворила е 8 глави от преговорите. За сега не е готова за членство.