МОНИТОРИНГ НА ПРОЦЕСА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 2001 Печат
Автор Ирина Бокова   
Вторник, 01 Януари 2002 03:02
Предговор
През 2000 г. регионалното бюро София на фондация "Фриздрих Еберт" стартира проекта "Мониторинг на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз". Силното ехо от първото изследване потвърди ползата от проекта. Интересът към книгата в страната беше толкова голям, че се наложи преиздаването й на български език. /"Експерт" публикува част от изледването- виж в Архив- ЕС/ Но също така много международни и чуждестранни институции се обърнаха към нас с молба да им изпратим английския вариант и вече очакват новото изследване.
През периода 2000-2001 г., за който се отнася настоящото изследване, България придвижи преговорите с ЕС с една крачка напред. Като особено положителни могат да се оценят продължаването на макроикономическата стабилност и премахването на визите за български граждани за страните от Шенген.
В същото време съществуват редица сериозни проблеми в различни области- бедността, корупцията, престъпността, съдебната система, законодателството в областта на несъстоятелността, екологията и др.
С настоящето второ изследване Регионалното бюро София на фондация "Фридрих Еберг" желае както да информира обществеността за състоянието и готовността на страната в някои важни области от преговорите с ЕС, така също да бъде посредник за някои предложения и идеи за неговото подобряване.
Ние се надяваме, че избраното през юли 2001 г. ново правителство сериозно ще осмисли и съблюдава тези препоръки. Ще се радваме, ако по този начин можем да дадем принос към преговорите с ЕС и към реформите в страната.

Арнолд Вемхьорнер
Директор - Регионално бюро София - Фондация "Фридрих Еберт"


Глава І
Оценка на процеса на присъединяване на България към ЕС
1.1. Оценка на хода на преговорите - Ирина Бокова

Настоящето изследване представлява продължение на усилията на екип от изследователи и специалисти в областтаа на европейската интеграция, които през миналата година публикуваха първата си книга "Мониторинг на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз". За разлика от предишната публикация, този път стремежът ни е, от една страна да разгледаме само някои аспекти на изпълнението на критериите от Копенхаген, които са намерили своето развитие през периона юли 2000 г.- юли 2001 г. , а от друга страна да обърнем особено внимание на важни области в процеса на присъединяване, които не бяха засегнати в миналогодишния ни труд. Става дума най-вече за инфраструктурните отрасли- транспорт, телекомуникации и енергетика, както и двете обширни области на сътрудничество и коопериране на политиките, каквито са Общата външна политика и политика за сигурност и Правосъдие и вътрешни работи.
Насочването на вниманието върху инфраструктурните сектори се дължи на няколко фактора. Ефективното функциониране на тези сектори е от жизнено важно значение за устойчивия икономически расгеж и международната конкурентноспособност. Инфраструктурните сектори осигуряват услуги, които са изключително важен съставен елемент в крайния продукт на промишлеността, транспорта и търговията. Те също така предлагат услуги, които са от първостепенно значение за повишаване на икономическака активност и конкуренцията чрез разширяване на производствените гами и географската сфера на разпределение. Липсата на своевременни и съответни действия в тези сектори рискува да ги превърне в сериозно бреме за икономиката като цяло и за развитието на конкурентни пазари в частност.
Второ, през последното десетилетие в световен мащаб се наблрюдава една съществена преоценка на политиката на обществото спрямо инфраструктурните сектори, както и на конкретната роля на държавата в тях. В цял свят правителствата понастоящем активно провеждат институционални, регулаторни и структурни реформи, насочени към подобряване на производствената ефективност и качеството на услугите. Страните, реализирали подобни реформи, постигнаха значителни икономически изгоди.
Трето, преките чуждестранни инвестиции биха могли за изиграят важна роля за бързия подем на българската икономика.
Това е обусловено от появилите се напоследък в международната практика свидетелства за това, че проблемите във функционирането на инфраструктурните сектори обикновено не са свързани с финансирането на проекти или пък с липсата на технически умения на персонала, а по-скоро с организацията и функционирането на управленските структури на тези сектори.
Предишното изследване "Мониторинг на процеса на присъединяване на България към ЕИвропейския съюз" бе публикувано през есента на 2000 година, което бе една от причините докладът на Европейската комисия за напредъка на България по пътя към присъединяване да не бъде внимателно анализиран, макар че в настоящето изледване често пъти ще се позоваваме на него. Намерението е по-скоро да разглеждаме процесите и проблемите в тяхната интегрирана рамка, основана на разбирането, че процесът на интеграция на България в ЕС означава не само и не единствено хармонизация на законодателството, а възприемане и уеднаквяване на политики, подходи и стандарти в различни области на политическия, икономическия и социален живот на страната.
Все по-очевидно става, че Република България може да стане член на Европейския съюз само тогава, когато "подреди собствения си дом". Само тогава, когато страната изпълни критериите за членство, когато постигне жизнен стандарт и качество на живот, съпоставими до известна стпен със стандартите на ва Европейския съюз. Европейската истеграция обхваща без съмнение конкретната, практическата дейност на всички органи на държавна власт, всички министерства и ведомства, съдебната система, икономическите субекти, прохождащото гражданско общество и т.н. Без да се преувеличава, може да се твърди, че предметът на преговори с Европейския съюз е целият български стопански и политически живот. На този исторически етап преговорите с Ес са най-силния стимул за модернизация на българското общество.
Подготовката за членство и изпълнението на приетите критерии, известни като "Копенхагенски критерии", са именно са именно онзи катализатор за модернизация и "европеизация", особено необходим на България в трудните години на преход.
Кои бяха основните изводи в доклада на Европейската комисия от 2000 година от гледна точка на средносрочните и дългосрочните цели в процеса на присъединяване и които имат съществено значение за хода на преговорите и за дейността на новото правителство след парламентарните избори на 17 юни 2001 г.?
По отношение на политическите критерии отново бе констатирано, че "България изпълнява политическите критерии". За пръв път са формулирани обаче, конкретни забележки- по отношение на корупцията, съдебната реформа и положението на ромското население, като се отбелязва, че "необходими са по-нататъшни усилия за засилване на върховенството на закона и защита на правата на човека и на малцинствата, особено на ромското население, по отношение на което правителствените решения трябва да бъдат последвани от конкретни мерки със съответните финансови ресурси. Особено внимание следва да се отдели на борбата против корупцията и подобряване на функционирането на съдебната система".
По-конкретно Европейската комисия отправя следните препоръки:
* борбата срещу корупцията следва да бъде засилена; необходима е всеобхватна и прозрачна стратегия срещу корупцията, подкрепена категорично от правителството и парламента;
* необходими са значителни усилия за развитие на силна, независима, ефективна и професионална съдебна система;
* във връзка с положението на ромите се изискват по-нататъшни конкретни действия и адекватни финансови ресурси;
Най-остри са критиките към съдебната система:
· недостатъчно финансиране за българските съдебни институции, въпреки констатацията в предишния доклад за сериозни проблеми в материалното им положение и работните условия;
· съдебвана администрация е неефективна; процедурата за обработване на преписките по делата е прекалено тромава; компютаризацияна на тази дейност не е на нужното равнище;
· положението на съдиите и на персонала в съдебната система е незадоволително; критериите за подбор на съдиите не са прозрачни, липва национален конкурс при назначаването им; няма система за повишаването им и преместването им от едно място на друго в страната, както и за оценка на работата им; не е съвсем изяснен въпросът за имунитета на съдиите; не се прави достатъчно за обучението на персонала на съдебната система;
· няма съществени подобрения в скоростта на разглеждане на съдебните дела и изпълнение на съдебните решения, както и по отношение на достъпа до правна помощ.
Оттук произтичат следните изводи:
- От предишния доклад досега е отбелязан слаб напредък по един от краткосрочните прироритети на Партньорство за присъединяване- за укрепването на независимостта на магистратите и ефективността на системата на съдилищата;
- Въпреки че реформата на съдебната система бе призната за приоритет и започна с приемането на законови промени, нужни са още значителни усилия и ресурси за превръщането й в силна, независима, ефективна и професионална система, способна да гарантира пълно зачитане на върховенството на закона и ефективно участие във вътрешния пазар.
Проблемът за корупцията отново присъства в годишния доклад на Комисията като "много сериозен проблем за България". Отправени са следните препоръки:
* засилване на усилията на правоприлагащите органи в борбата с корупцията;
* усъвършенствуване на законодателната рамка, особено в областта на финансовия контрол, финансиране на политическите партии, отношенията между длъжностните лица и бизнеса, частните интереси на държавните служители и др.
* усъвършенстване на вътрешните механизми за контрол върху корупцията в различните административни органи, включително съдебната система;
* засилване на усилията на правителството за създаване на атмосфера на нетърпимост към корупцията и намаляване на възможностите за корупция при подготовката на ново законодателдство;
* приемане на всеобхватна и прозрачна антикорупционна стратегия.
Както и в предишните доклади отново се отбелязва, че България продължава да зачита човешките права и свободи.
Отчита се ратифицирането на повечето международни конвенции с изключение на първоначалната Европейска социална харта и Протокол 4 и 7 на Европейската конвенция по правата на човека. Освен това, България е призована да не отслабва вниманието си към въпросите, повдигнати в доклада на ПАСЕ и да положи допълнителни усилия за пълно изпълнеие на задълженията си в тази област.
В доклада се съдържат редица конкретни бележки:
- административният капацитет на Агенцията за бежанците не е достатъчен;
-глобите за клевета са много високи; необходими са постоянни грижи зада не се допуска ограничаване на свободата на словото;
-административният капацитет на НСРТ трябва да се засили;
-условията в местата за предварително задържане, затворите и трудово-поправителните общежития са лоши;
-законодателството за малолетните престъпници се нуждае от преразглеждане;
-докладите на правозащитните организации за полицейското насилие предизвикват загриженост; в тях се посочва, че насилието срещу ромите е по-голямо, отколкото срещу другите български граждани и че мното малко от жалбите по този повод стигат до съда;
-продължава проблемът с трафика на хора, особено жени;
-не е създадена още институция на омбудсмана.
В областта на икономическите, социалните и културните права са налице следните проблеми:
* няма законодателство против дискриминация по причини на пола, както и орган по прилагането на мерки за предотвратяване на дискриминацията;
* малък е напредъкът в ефективното интегриране на инвалидите в социалния и икономически живот;
* няма ясни правила за предварително съгласуване на политическите мерки на правителството със синдикатите, работодателите и други икономически групи; тенденцията е те по-скоро да не бъдат консултирани.
Що се отнася до защита на малцинствата, то в доклада се отчита напредък в привеждането на българското законодателство в съответствие с европейските стандарти, но се посочва и необходимостта от мерки за решаване на проблемите на някои малцинства.
Въпросът за положението на ромското малцинство отново присъства в доклада. Отбелязва се, че политическата ангажираност на правителството с техните проблеми трябва да прерастне в конкретни действия. Освен трудностите от икономическо естество се посочват обаче и дискриминационни практики по отношение на ромите. Общото изпъление на програмата за интегриране на ромите прогресивно се забавя. Поради това краткосрочният приоритет на Партньорството за присъединяване в тази област се оценява като изпълнен само частично.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ НА "ЕКСПЕРТ"