МОНИТОРИНГ НА ПРОЦЕСА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 2001 Печат
Автор Ирина Бокова   
Вторник, 01 Януари 2002 03:02
Продължение от миналия брой. Оценка на процеса на присъединяване на България към ЕС- Ирина Бокова. Политическите критерии от Копенхаген - устойчивост на демократичните институции, разделение на властите, върховенството на закона, състоянието на човешките права, защита на малцинствата, свободата на медиите продължават да бъдат важно условие за членство. Основните насоки на политиката в тази област са следните:
- Утвърждаване ролята на Народното събрание като централна институция в системата на парламентарното управление;
-Децентрализация на изпълнителната власт и предоставяне на необходимите права и компетенции на органите за местно самоуправление; оптимизиране на административно-териториалното устройство;
- Създаване на нови институционални гаранции за правата и свободите на гражданите- институт на омбудсман и механизма на индивидуална жалба пред Конституционния съд;
- Развитие на законодателната уредба за дейността на политическите партии; преминаване към смесена избирателна система;
- Разширяване на гражданския контрол върху властта; равностойно партньорство с гражданските сдружения, синдикатите и съсловните организации;
- Създаване на стабилна и ефективна държавна администрация, оптимизиране на нейната структура от гледна точка на баланса между нуждите от регулация на определени сфери и подсчиняване на интересите на потребителите; намаляване, опростяване и контрол върху разрешителните режими; въвеждане на съдебен контрол върху всички административни актове;
- Ограничаване на "законотворчеството" чрез подзаконове актове и прекомерната регламентация на икономиката, гражданското общество и духовната сфера; развитие на автономните регулатори- договори, неформални съглашения и процедури.
- Изграждане на силна и независима съдебна власт, ефективно правораздаване, държавна стратегия за контрол и превенция на престъпността, реформа на наказателното законодателство, усъвършенстване на дейността на съдебната администрация и на взаимоотношенията между следствие, съд и прокуратура, повишаване на авторитета, независимостта и квалификацията на магистратите и пр.;
- Последователна политика на сближаване и синхранизиране на българското законодателство с регламентите и директивите на Европейския съюз и конвенциите на Съвета на Европа и особено полагане на значителни усилия по отношение на неговото прилагане.
Що се отнася до икономическите критерии, то те очевидно имат централно значение за преговорния процес. Това е още по-валидно, като се има предвид изводът на Еврокомисията в тази част , че в България не функционира пазарна икономика и страната не е в състояние да се справи с натиска на конкуренцията на пазарните сили в ЕС.
За въвеждане на правилата на Единния пазар и конкурентноспособността на българската икономика от особено значение са ходът на структурната реформа, приватизацията, институционния климат и т.н.
Ръководен принцип на новото българско правителство на премиера Симеон Сакскобургготски, дошло на власт след парламентарните избори на 17 юни 2001 год. , следва да бъде ускорен растеж при запазване на финансовата стабилност. Алтернативната икономическа политика би мотла да включва следните основни цели:
· Поддържане на траен и висок растеж с изпреварващо развитие на най-перспективните отрасли и производства;
· Запазване на постигнатата финансова и валутна стабилност и въвеждане на мерки за стимулиране на икономическия растеж, за създаване на работни места и повишаване на реалните доходи на хората;
· Създаване и насърчаване на ефективно работещ частен сектор; привличане на капитали в икономиката и осигуряване на необходимите инвестиции за растеж;
· Цялостна структурна, технологическа и пазарна модернизация на икономиката с оглед изпълнението на икономическите критерии от Копенхаген. България се нуждае от специална програма за подкрепяне на българския и чуждестранен бизнес, от разработка и изпълнение на индустриална политика, в чиято основа да бъдат мерки за подкрепа на определени промишлени и високотехнологични отрасли, изграждане на нови предприятия, подкрепа на малките и средни предприятия и др. ; разработване и провеждане на последователна държавна политика за подкрепа и въвеждане на основните механизми на европейската селскостопанска политика;
· Същеуствено и бързо повишаване на доходите с оглед физическото и земографско оцеляване на нацията; намаляване на социалната поляризация;
· Активна борба срещу корупцията и престъпността в икономиката;
· Освобождаване на силите на пазара и конкуренцията от бюрократичния интервенционализъм, монополизма, партийния протекционизъм.
Подписаните споразумения с Международните финансови институции и въведения от 1 юри 1997 год. валутен борд доведоха до стабилност и предсказуемост във финансовата област. Постиганти бяха важни успехи- ниска инфлация, минимален бюджетен дефицит, стабилност на националната валута и пр. Финансовата стабилизация обаче се дължи преди всичко на монетарни средства и външно финансиране. Българското правителство не стимулира производството и износа на български стоки и услуги, за което свидетелстват непосилните данъци, огромният търговски дефицит, липсата на достатъчно инвестиции, технологичното изоставане и много други. Вселдствие на незаконните подходив приватизацията и прекаленото лицензиране, в България се появиха индикации за това, което някои наричат "заграбена" пазарна икономика- икономика, която демонстрира крайни неравенства и изключване на големи части от населението от нормалния икономически живот; икономика, контролирана от елит, който завладява икономическата и политическата власт.
Последната година беше важна и от гледна точка на реформирането на самия ЕС, което да направи възможно неговото разширяване. Същевременно следва да се отбележи, че и без разширяването ЕС трябваше да вземе важни решения за промяна на своите политики и с оглед на подобряване на функционирането на институциите си, които не са непременно свързани с разширяването му на Изток, а по-скоро с процесите на глобализация и необходимостта от повишаване на конкурентноспособността на икономиките на Съюза.
Европейският съвет в Ница през декември 2000 год. прие дългоочакваните решения за началото на институционалната реформа, като за първи път включи страните-кандидатки в бъдещите схеми на разпределение на местата в различните си органи. На практика в Ница беше постигнато политическо споразумение по институционалната реформа на ЕС, най-важните елементи от които са следните:
· Разшириха се областите за вземане на решения с квалифицирано мнозинство, което не само отговаря на реалностите, но е насочено и към увеличаване на динамиката на интеграцзионните процеси в европейски мащаб.
· ЕС определи реалистичен план-график и потвърди диференцирания си подход към кандидатите за членство - всяка държава кандидат ще бъде оценявана отделно, в зависимост от нейното развитие, от нейните успехи в изпълнение на условията за присъединяване.
· Приета бе постоянна уредба на отношенията със страните-кандидати за членство в ЕС и държавите-членки на НАТО и нечленки на ЕС относно механизмите за консултации и тяхното участие в ръководените от ЕС операции по управление на кризи с военни средства. Утвърдена бе схемата за диалог и консултации по въпросите на Общата европейска политика за сигурност и отбрана /ОЕПСО/ във формат "15 плюс 15".
Според Договора от Ница България ще има 10 гласа в Съвета на министрите, 17 места в Европейския парламент и равнопоставено на всички държави-членки участие в Европейската комисия на принципа всяка страна да има един комисар. Сред важните решения в Ница бе и изразеното от ЕС намерение да включи по подходящ начин и страните-кандидатки, включително и България в следващата Междуправителствена конференция през 2004 год.
Ница продължи и една вече трайно установена традиция за все по-голямо включване на социалната тематика в дебатите относно бъдещето на Европа. Приетите в Ница документи, препоръки и предложения в областта на социалната политика /т.нар. Дневен ред за Социална Европа, включващ мерки за борбата срещу безлаботицата, социалната диференциация, бедността, условията на труд и др./ представляват продължение на т.н. Лисабонски процес и отразяват стремежа на ЕС да намери адекватен социален отговор на проблемите на съвременното икономическо развитие. Особен интерес представляват стратегиите за увеличаване на заетостта, модернизацията на системата за социалва защита, получаването на адекватно образование и възможност за пожизнена квалификация и преквалификация.Търсенето на баланс между гъвкавостта и социалната сигурност е от особено значение за по-нататъшното социалво-икономическо развитие на европейската зона.
Европейският съвет в Ница взе и още едно важно решение- той прие Декларацията за бъдещето на Съюза, която следва да бъде основа за дебата, предхождащ Междуправителствената конференция през 2004 год. Декларацията прогласява 4 отправни точки - разграничаването на компетенциите между ЕС и страните-членки, мястото на Хартата на ЕС за основни права, ревизиране на основополагащите Договори и ролята на националните парламенти.
Официално дискусията по бъдещето на Европа беше лансирана на 7 март 2001 год. , като същата година бе обявена за година на размисъл и широка обществена дискусия. Дебатът ще бъде структуриран в подходящ формат, който до края на 2004 год. следва да изработи и предложения за евентуални изменения в основополагащите договори. Формата на участие на страните-кандидатки във финалната фаза на дебата предстои да бъде уточнена, като на този етап ЕС я свързва еднозначно с напредъка в преговорите за присъединяване. Участието на страните-кандидатки е особено важно, за да може съвместно да бъде изградена ясна, умерена и реалистична визия за общото бъдеще в рамките на силен и ефективен Европейски съюз.
Съчетаването на процеса на разширяване с все по-широкото прилагане на "общностния метод", който стои в самата същност на интеграционния механизъм, ще укрепи съюза, като му придаде нова динамика и гъвкавост на институциите. В съчетгание с усъвършенстване форми на междуправителствено сътрудничество в области, изискващи решителна подкрепа на държавите-членки, "обществениат метод" ще доведе до задълбочаване на интеграцията.
За страни като България е важно задълбочаването на интеграционния процес да остане винаги възможно, при съблюдаване на националните специфики и с отворен характер. Разширяването на областите на вземане на решения с квалифицирано мнозинство и облекчената диференцирана процедура на засилените сътрудничества създават необходимите предпоставки за това. България е не по-малко заинтересована от това да бъде член на силен политически и икономически съюз, който същевременно да има силни институции, които са в състояние бързо да вземат адекватни решения и да предприемат необходимите действия.
Решенията на Европейския съюз в Ница показаха и нещо друго, изключително важно, а именно, че разширяването на Европейския съюз е един от най-значимите политически и икономически проекти пред европейските народи и на Изток и на Запад. Ако досега, след 1989 год. , този процес изглеждаше желан, но все пак исторически отдалечен, като че ли за първи път времето, когато първите посткомунистически държави ще бъдат приети в ЕС, стана близка реалност. Напълно вероятно е първите кандидатки да бъдат приети още през 2004 год. , като все още няма яснота за времето на приемане на всяка отделна държава.
Разширяването изглежда близко след решенията на Европейските съвети в Ница /декември 2000 г./ и в Гьотеборг /юни 2001 г./, но все още представлява голямо политическо предизвикателство. Като че ли за първи път в обществата на страните-членки се води сериозна дискусия за цената и преимуществата на разширяването от политическа, икономическа и социална гледна точка. Мече се очертава и по-ясно опозицията на този процес, най-вече сред онези среди, които са силно субсидирани от фондовете на ЕС или националните бюджети, и които се чувстват застрашени от конкуренцията на работните заплати, имиграцията, или просто се боят от промяната. Най-честият аргумент, който те използват, е свързан със силно преувеличената цена на разширяването или със заплахата от вълна от имиграция, без да се дискутират преимуществата на този процес.
Аргументите в подкрепа на разширяването засега преимуществено са в сфепата на сигурността и политическата стабилност- да бъдат привлечени посткомунистическите държави в силна политическа общност на стабилни демокрации и проспериращи икономики.
Същевременно, все по-силни са и икономическите аргументи- в средносрочна и дългосрочна перспектива разширяването ще прибави към Единният вътрешен пазар територия със 100 милиона население и по този начин ще създаде нови работни места както в страните-кандидатки, така и в държавите-членки. Икономиките на страните-кандидатки са малки, но бързо развиващи се и адаптивни, с голям потенциал за привличане на преки чуждестранни инвестициии за повишаване на конкурентноспособността на целия континент.
За добро или за лошо, но последните решения на Европейските съвети за сравнително ограничените финансови трансфери при разширяването в сравнение с подкрепата за Гърция, Испания, Португалия и Ирландия, успокои донякъде критиците на разширяването. В бюджета на ЕС за 2000-2006 г. е предвидено за целите на новото присъединяване сумата от 67 милиарда евро, което представлява едва една хилядна от годишния БВП на ЕС. Това едва ли може да се нарече висока цена за обединението на Европа и е една от причините за изразеното недоволство от страна най-вече на кандидатките от първата група.
В дългосрочна перспектива обаче, очевидна е необходимостта от сериозна финансова подкрепа от страна на ЕС за частните инвестиции за да се въведат европейските стандарти най-вече в областта на околната среда и транспорта. Следващият бюджет, който трябва да бъде приет за периода след 2007 год. следва да включва финансова подкрепа за нова политика на един разширяващ се съюз. Положителен е фактът, че за първи път държавите-членки започнаха обсъждането на бюджетните аспекти на разширяването , макар че официално този въпрос не е на дневен ред до 2002 г.
За да може разширяването да доведе до дълготрайни положителни резултати, то трябва да бъде възприето и одобрено не само от политиците и експертите, но и отцелите общества в държавите-членки. Днес е повече от необходима политическа стратегия, която да обяснява преимуществата на разширяването не само за страните-кандидатки, но и за членките на ЕС. Отхвърлянето на договора от Ница от референдума в Ирландия на 7 юни 2001 г. би могло да усложни "графика" на разширяването, особено ако процесът на ратификация на договора прескочи 2002 год.
Кои са основните изводи от опита на петте страни, които първи започнаха преговори за членство, и които макар и напреднали значително, едва сега започват обсъждането на наистина трудните въпроси. Докато в периода 1998-2000 год. следваше да бъдат разрешени много "технически", то втората половина на 2001 год. постави на дневен ред такива трудни въпроси като политиката на конкуренция, енергетика, транспорт, правосъдие и вътрешни работи, селско стопанство, криещи непредсказуемо развитие.
Няколко са съществените въпроси, които представляват пречка в сближаването на позициите в преговорния процес, а именно свободното движение на работна ръка, селското стопанство, регионалната структурна политика и контрола върху границите.
Що се отнася до формалната, "техническата" страна на преговорите, то като цяло предварително заложеният график се изпълнява и страните-кандидатки, особено от първата група, се приближават до целта си да ги приключат до края на 2002 год. Всички преговорни глави са отворени, даже и с някои от страните от втората група, а повечето от две трети от тях са вече и временно затворени. Известно забавяне имаше в преговорите с Полша поради парламентарните избори през есента на 2001 год. Латвия, Литва, Малта и Словакия по-бързо и уверено се доближават до първата група и все по-очевидно става, че има голяма вероятност те да се присъединят към ЕС по същото време, както и страните, които започнаха преговори през 1998 год.

Продължение- в следващия брой на "Експерт"