ПРИСПОСОБЯВАНЕ И ЗАГУБА НА ЛЕГИТИМНОСТ - ЕВРОПЕЙСКАТА ДИЛЕМА Печат
Автор Михаел Даудерщедт   
Вторник, 01 Януари 2002 03:03
Напредващата интеграция в Европа поставя страните-членки пред все по-голяма необходимост от приспособяване. Същевременно тя ограничава периметъра им на действие. Икономическите и социални последици изтласкват политическия елемент от обединителния проект.


       Либерализирането на пазарите и хармонизирането на политиките все повече утвърждаваха полето на действие на хора, фирми, региони, страни, върху което се осъществява борбата за шансовете им за по-добро благосъстояние. Постепенно и все по-бързо се премахват прегради, които по-рано предлагаха конкурентни предимства или защита: първо митата и качествените ограничения, след това технически и фискални бариери /вътрешен пазар/ и накрая валутния съюз. Всяка крачка изменяше условията на национално създаваното благосъстояние и неговото разпределение. С това се променя и същността на конфликтите на разпределение и процесите на приспособяване, които са не само национални, а се възприемат и европейски. Обвиненията срещу различните международни организации в дебата по глобализацията, би трябвало в Европа да се поемат от Съюза. Често използвани като изкупителна жертва от правителствата, популярността им през последните десетилетия значително намаля. Легитимността на интеграцията е в опасност.
       Една разширена Европа ще се сблъсква с нарастващи различия в приходите на хората. Примерът с бившата ГДР не предвещава нищо добро. Наистина разликата в заплащането на Запад и Изток от 1992 до 1998 год. намаля, но във всяка от двете части на Германия се увиличи това широко отваряне на ножицата.
       Европа е застрашена не само от повече спорове, но и от повече неравенство.
       За да се отговори на въпросите: какви са изгледите ЕС да предотврати такова развитие, какви рискове крият избраните посоки и как могат да бъдат минимирани национални междудържавни и социални вътрешнообществени конфликти, трябва да се анализират 2 основни проблема: първо регионалното и второ- националното разпределение на благосъстоянието. При това двата проблема са взаимнозависими. Тъй като действията на всички актьори, бедни и богати, променят опциите на другия да реши проблемите по разпределението.
       Новата периферия на асоциирани централноевропейски и източноевропейски страни-кандидатки показва преобладаващо положителни коефициенти на растеж, но наваксването им е бавно и непостоянно. Растящите регионални различия и продължаващите проблеми на някои региони говорят за една агломерационна теория, която предполага растящи приходи във високоразвити центрове, докато по-слабо развитите места остават затънали в дяволския кръг на недоразвитите райони. Това разпадане на вътрешнодържавна и междудържавна конвергенция не оставя надежда за нищо добро. Тъй като в бъдеще отношенията вътре в ЕС все повече ще приличат на тези вътре в една държава-членка.
       Наблюдавайки страните и регионите от европейската периферия, изглежда ясно, че интеграцията и отварянето сами по себе си нито създават, нито предотвратяват растежа, а взаимодействието на собствените икономически структури и икономически политики с външната икономика е решаващо са успеха или неуспеха.
       Големите трансфери на капитал /типично за бившата ГДР, но и за останалата европейска периферия/ благоприятства за реално надценяване на съответната валута, съответно на ръста на заплатата, независимо от подобряване на производителността, а чрез това се унищожават работни места и се стряскат инвеститорите. Може би без национална и европейска регионална политика различията в доходите биха били още по-големи, но успех в смисъл на бързо премахване на различията, те не постигат. Напротив, там където най-силно се прилага регионалната политика, в рамките на страните-членки, неравенството нараства.
       Дори Полша през първата поливина на 90-те години в сравнение с Унгария имаше значително по-висок растеж при ниски чужди инвестиции. Португалия, Испания и Ирландия, напротив, подкрепиха растежа си с много инвестиции. Ирландия е пример за успяла малка страна- чужди инвестиции от 4,2% от БВП -1987-1996 год. Тя постигна растежа си не само благодарение на финансираната със средства на ЕС добра инфраструктура, по-ниски заплати и добре подготвена, квалифицирана работна ръка, а и с ниски данъци за фирми и облагане на печалбата. Тези допълнителни предимства привлякоха мултинационални компании. Но Ирландия остава изключение, защото в повечето страни-членки чуждестранните инвестиции са много по-малка част от БВП, съответно от всички инвестиции.
       Отстраняването на огромните различия в доходите зависи от бързо увеличаване на заплатите в по-бедните страни. Това означава по-висока инфлация, тъй като трябва да растат заплатите и в сектори с по-нисък ръст на производителност. За това за наваксващите страни е важно Европейската Цетрална Банка и Европейският съюз да толерират такива по-високи инфлационни показатели.
       Запазването на конкурентноспособността- чрез девалвация или контрол над инфлацията- се затруднява при отворени капиталови пазари. Именно по-успешните по-бедни страни често са цел на потоци капитали, които предизвикват реални поскъпвания, които пък не се покриват в същата степен от напредък в сферата на производителността. Същите финансови пазари реагират тогава с внезапно бягство, ако се появят по-песимистични оценки за икономическо развитие.
       Политиките на ЕС имат противоречиво действие върху бедните региони. Подобни проблеми могат да се очакват за още по-бедните централно- и изночноевропейски страни.
       а/ Търговска политика: Свалянето на търговските бариери във вътрешността поставя по-бедните и по-слаби икономики под по-силен конкурентен натиск. Общите външни мита, които по-бедните, а по-късно- влизащите в ЕС страни трябва да приемат, отразяват интересите на старите членки. Сравнително високата защита на селското стопанство и буксуващите промишлени сектори без перспектива в бъдеще /стоманодобив, текстил/ би могла да забави необходимата структурна промяна към модернизиране на периферията и да обвърже там ресурси в и без това много безперспективни сектори.
       б/ Кохезионна политика: По принцип, кохезионната политика би могла да допринесе за повишаване атрактивността на местонахождението на по-бедните страни с по-добри инфраструктури и образование. Случаят Ирландия е най-добър пример за тази опция с помощи от ЕС да се постигнат чувствителни подобрения.
       в/ Миграционна политика: Ако оставим настрана наистина съвсем не незначителните рискове, то по-бедните страни могат по-скоро да спечелят от свободата на движение в ЕС, защото за това не са необходими допълнителни инвестиции. Мигриращите не увеличават БВП, но увеличават БСП на своите родни страни. Те облекчават пазара на работна ръка там, натоварват обаче с това страната-домакин, където конкурират местната работна ръка.
       Интеграцията определено позволява развитието на бедните страни, подпомага ги с поредица от политики. В крайна сметка това може да изглежда съвсем по-друг начин, не на последно място, защото бедните страни не възприемат шансовете като такива, а в същото време са изложени на рисковете от интеграцията. Някои политики на ЕС показват много повече рискове, отколкото шансове и трябва да бъдат преустроени, ако целта е наваксващото развитие и кохезията да бъдат приоритети.
       Само в изключителни случаи бедни страни и региони в ЕС са успявали да преодолеят изоставането в доходите. Примерът с Ирландия с изключителния си успех през 90-те години доказва тази възможност, но предизвиква и опасението, че е възможно да се реализира само за сметка на други страни-членки и с цената на растящи различия в доходите в наваксващата страна. Именно в страните-кандидатки от Централна и Източна Европа със своите егалитарни традиции и очаквания и чувствителни национални дадености, можем да очакваме там заплаха от конфликти.
       В името на демократизирането на интеграцията накрая тази констатация включва и това, че по-бедните държави /след едно голямо разширяване те ще бъдат повече/ ще внесат по-специфични интереси във формирането на общите политики. Те ще касаят не само непосредствено действащите /аграрна, структурна, региионална и кохезионна/, а и валутна, парична и конкурентна политика. Предвид на изостряне на различията в доходите, въпросът за разпределението им и възможностите за корегирането им ще придобият особено значение.

С нарастващата интеграция въобще не се подобриха резултатите в Европа по отношение на заетостта. Коефициентът на доходите е намалял от 72,5% през 1960 год. на 66,2% през 2001 год., а на безработицата е нарастнал от 2,3 през 1960 на 9,9 през 2000 год и 7,7 през 2001 год. Фактът, че зад това развитие в Европа се крият различни национални политики говори по-скоро за значението на националните политики и структури. Интересите на социално-слабите в Европа и преди всичко в относително по-богатите части на ЕС понасят поне потенциално отражението на следните интеграционни процеси:
       - Търговия: Свободната търговия благодарение на предизвиквания от нея растеж на производителността води винаги до намаляване на заетостта, ако не нараства като цяло търсенето. Премахването на почти всички търговски бариери и либерализацията в СТО отвориха пазара на по-богатия ЕС за продукти, които благодарение на про-ниските цени на труда се конкурират особено с онези продукти, които поглъщат много и по-малко квалифицирана работа. В резултат ще намалява търсенето на такава работа. Ако не намаляват разходите /преди всичко трудовитеи възнаграждения/, нараства безработицата.
       - Капиталови потоци: придвижването на капитали, преди всичко под форма на чуждестранни инвестиции и свързаното с тях прехвърляне на производството, мотивирано с подобни аргументи относно разходите, въздействат в същата посока. Но примерът с Ирландия показва, че чужди инвестиции преди всичко в малки икономики могат широко да повлияят.
       - Миграция: Миграция, идваща от страни с ниски доходи би имала също подобен ефект, подлагайки на конкуренция местната по-слабо квалифицирана работна ръка. По принцип вътрешни за ЕС миграционни придвижвания са слабо изразени. От всичко 8,2 милиона чужди работници в ЕС, 2,9 милиона идват от самия ЕС. При общо население от 377 милиона това не е голям дял. Към това трябвада се добави една възможна социална миграция, която не разчита на изгледи за заетост, а е мотивирана от получаване на социални помощи.
       - Данъчна конкуренция: Източниците на данъци / домакинства, фирми, стоки, услуги/ макар и в различна степен са мобилни и склонни да се придвижват в райони с по-ниски данъци. Ограничава се периметъра на държавното преразпределение. Ще възникнат проблемите за контрола и данъчната справедливост.
       По-значимите актьори като работодатели или политици използват позоваването на външноикономически натиск, за да прокарат определени разпределителни структури /например по-ниско заплащане или други данъци/. Съответно, социално по-слабите, работниците и политическите им представители се чувстват жертва на интеграцията.
       Тези въздействия на интеграцията на пазара са част от глобализацията, за която значително допринася и ЕС. Във вътрешността си ЕС засилва и допълва тези процеси с общи политики, чието въздействие върху разпределението и върху растежа на благосъстоянието не вига и е позитивно.
       - Вътрешен пазар: Вътрешният пазар изостря по-горе описаните пазарни ефекти и конкуренцията, защото той още по-радикално премахва всички бариери за трансгранично движение на стоки, услуги, капитал и хора.
       - Разширяване: Приемането на посткомунистическите страни интегрира голяма част от по-евтина, често квалифицирана работна ръка в европейската икономика с отражение върху заетостта, икономическия растеж и разпределянето на доходите чрез внос на конкуренция, прехвърляне на производства и миграция.
       - Валутен съюз: Критериите от Маастрихт ограничават фискалната политика на държавите-членки. Пактът за стабилност и растеж ограничава бюджетните дефицити и държавния дълг и утежнява така една политика на заетост по Кейнесианския модел. Следователно, тя може така да увеличи натиска за консолидиране на държавните бюджети, че трябва да се съкращават соицалните разходи.
       - Координация и хармонизиране на икономическата и социална политика: ЕС въведе редица правила за предотвратяване на "некоректна" конкуренция. Тези правила въвеждат обаче често стандарти, които са по-високи, отколкото в слабо регулирани икономики. Но в отделни случаи би могло да води до едно дефакто хармонизиране върху най-ниския общ стандарт. Въпреки че компетенциите остават най-често при националните държави, ЕС използва някои инструменти като "открито координиране" за да следи националните планове, да договаря общи цели и да разпространява най-добрите практики.
       - Политика на конкуриране: Политиката на конкуриране и Лисабонската стратегия на ЕС целят в дългосрочен план един широк пазар на ЕС за услуги, който би могъл да обхваща и обществени услуги. В секторите есергетика, транспорт и комуникации изостреният конкурентен натиск вече доведе в някои случаи до намаляване на заетостта. Здравеопазването и образованието са сред секторите, подложени на широко преустройство. Тяхното пазарно ориентиране и приватизиране би могло да се отрази негативно на "клиента" с ниски доходи.
       В рамките на ЕС се сблъскват в голяма степен освободени от границите пазари и общи политики и променят полето на действие на националните актьори, особено на развитите страни.
       Централният въпрос е: защо развитите страни в Европа предвид на еднаквите предизвикателства показват различни резултати? Редица фактори като ниво на развитие, съчетание от браншове в една икономика, регионална външнотърговска структура и други създават специфични уязвими места, но и силни страни. Не е случайно, че някои държави отхвърлиха определени интеграционни стъпки или ги забавят, защото очакваха негативи от тях. Това правят не само страните-кандидатки, които настояват за преходни правила, но и стари членки като например Великобритания по въпроса за социалната харта.
       Ако се концентрираме върху националните причини за различията в доходите, заетостта и нивото на развитие, ще констатираме, че европейското социално пространство е по-малко жертва на интеграцията, колкото е жертва на национални обществени процеси. Много социални постижения, извоювани и ценени именно от социалдемокрацията и работническите движения намаляват потенциалните доходи, като съкращават работното време или производителността чрез мерки за околната среда, сигурност на работното място, право на участие в решения и др. Това влошава и конкурентната позиция.
       Различното изчерпване на потенциала на работна ръка, която от своя страна отново зависи от данъчната и социална система, обяснява голяма част от различията в доходите между страните-членки на ЕС.
       С нарастване на доходите на глава от населението нараства часта на социалните разходи от БВП. Тъй като социалните разходи могат да утежнят конкурентноспособността, за предотвратяване на ниски нива е предложено страните-членки да се вписват в един "коридор", в който да се движат социалните разходи или до една долна граница. Този "коридор" и долна граница ще растат с БВП, с което по-бедните страни ще бъдат защитени от негативи в конкурентноспособността, докато от по-богатите страни се очаква солидарно поведение.
       Този елемент може да подскаже на една нова страна-членка, какви очаквания би могла да има и от какво ще зависят същите.
       Населението с доходи под 50% от средната за страната заплата е 13,6" в Белгия, 13,7% в Германия, 14% във Франция, 20,1% в Гърция, 22,7% в Португалия, 18% в Испания, 6,9% в Дания, 8% във Финландия, 11,8% в Холандия.
       Социалните разходи като част от БВП са 28,%% в Белгия, 31,4% в Дания, 29,9% в Германия, 30,8% във Франция, 23,6% в Гърция, 22,5% в Португалия, 21,4% в Испания,33,7% в Швеция.

Нарушенията на европейския социален модел произтичат повече от неговата вътрешна структура, отколкото отвън. Но в действителност някои именно специфични европейски елементи са подложени на по-силни натоварвания от интеграцията.
       Членството в ЕС променя конфиктните линии на борбата за разпределение и ограничава механизмите за приспособяване, които са разрешени на националните икономически и социални политики.

Необходимото демократизиране на непопулярната интеграция
       Цената на традиционните и предпочитани национални полотики и структури може болезнено да нарастне в контекста на разширяването. Досега страните-членки се отказваха от част от техния национален суверенитет, тъй като очакваха предимства при мениджмента на реалното приспособяване. Но ще остане ли това така? За страни като Люксембург и Ирландия например едно хармонизиране на данъците в Ес може да бъде краят на предпочитани източници на доходи. Още днес национални правителства използват ЕС като оправдание, изкупителна жертва, за "непхопулярни" политики. Това доведе до намаляване на авторитета на ЕС, особено след Маастрихг и погреба съгласието за интеграция. Изглежда с това ЕС споделя съдбата на глобализацията.
       Запазването на структурите за преразпределение и предмет на широки политически конфликти в ЕС. Техният мениджмънт е още една задача на европейската многопластова демокрация.
       Оценките за членство в ЕС се променят така във времето: - 54% през 1983 год. и 48% през 2001 год. заявяват, че ЕС е "нещо добро", както 52% през 1983 год. и 45% през 2001 год., че "челнството в ЕС носи предимства на страната ми".
       Евроскептичните граждани на ЕС имат обаче, само донякъде основание да се оплакват от недостатъчни демократични възможности за въздействие. Те дори и да е непряко, са включени във вземането на решения- при самото кандидатстване в ЕС, при одобряването на договори от парламента, ратифициране на асоциирането и разширяването / Предложения за референдум бяха посрещнати с остра критика, но на практика Франция проведе референдум преди приемането на Англия, Ирландия и Дания и даде зелена светлина за разширяването./
       Търговската политика обаче е от компетенцията на Комисията и е далеч от демократичен контрол. Европейската парична политика е най-изолирана също от демократичния контрол. Независимата Европейска централна банка надминава дори първообраза си Немската федерална банка. Пактът за стабилност и растеж ограничава националните периметри на действие с масирани заплахи за санкции. Остава да изчакаме, доколко добре ще функционира регулирането на конфликтите при по-големи различия в преференциите. Правителствата вероятно ще бъдат подложени на по-силен обществен натиск, ако тежестта на приспособяване се изрази във формата на намаляване на доходите на определени групи.
       Правителствата подлежат наистина по принцип на парламентарен контрол на съответната страна, но дефакто поведението на правителството в Съвета , съответно в различните съвети и в реално по-важните предшестващи срещи н Комисията на постоянните представители се изплъзва в голяма степен от този контрол и съдействие. Различните, междувременно голям брой министерства / не само Министерствата на външните работи, но и почти всички други днес имат свои "Европейски отдел" или "Европейски реферат"/ направляват законовия и нормативен процес в ЕС. Наистина не бива да си представяме този процес изолиран е като тайна дипломация срещу обществото. Важни групи по интереси /бизнесмени, потребители, арганизации за опазване на природната среда/ придобиват влияние чрез свои лобистки организации, от които вече има доста и в Брюксел.
       Националният политически опит, структури и култура определят очакванията на съответните общества за политическото оформяне на европейското единение.За британците, Европа не се нуждае от обща конституция, за немците най-добре би било, да има една голяма Федерална Република, за французите на преден план е важно да има една ефективна администрация, чийто парламентарен и граждански контрол е на втори план. Подобни различия както между 15-те, а скорно -25 страни-членки, продължават да се увеличават и ще утежняват изграждането на европейската държавност, ще произвеждат конфликти по методите на институциите, макар и да нямат отражение върху собствено по-важната социално-икономическа същност на интеграцията.

Бедност, Регулиране на минималните доходи и социални разходи в ЕС
      

       Страна

Бедност / % от населението с доходи под 50% от средния национален доход/
1996
Минимален доход в % от средния доход на глава от населението
Социални разходи в % от Брутния вътрешен продукт
1997

       Belgien

13,6
30,9
28,5

       Danemark

6,9
43,7
31,4

       Deutschland

13,7
14,6
29,9

       Finnland

8,0
20,7/21,7
29,9

       Frankreich

14,1
19,3
30,8

       Griechenland

20,1
k.A.
23,6

       Gro?britannien

19,9
20,7
26,8

       Irland

20,5
29,9
17,5

       Italien

18,2
k.A.
25,9

       Luxemburg

12,9
29,8
24,8

       Niederlande

11,8
38,7
30,3

       Osterreich

10,4
20,1
28,8

       Portugal

22,7
15,4
22,5
        Schweden
няма данни
24,7
33,7

       Spanien

18,0
20,8-30,5
21,4

       Източник: Лидия Кочар "Бедност в Европа. Едно въведение."

      

       Одобрение и оценка на членството в ЕС

 

1983
1990
1996
2000
2001

       Членството в ЕС е "нещо добро"

54
72
47
50
48

       Членството в ЕС е от полза за страната ми

52
59
44
47
45

      

       Източник : Евробарометър

      

       Материалът е публикуван със значителни съкращения.