КАЛИНИНГРАД - ВРАТА ЗА РУСКАТА МАФИЯ КЪМ ЕВРОПА ИЛИ ХОНКОНГ НА ИЗТОЧНО МОРЕ Печат
Автор Петър Василев   
Петък, 01 Март 2002 03:04
До срещата "на върха" между ЕС и Русия на 28 май в Москва се очертава, че проблемите и бъдещето на областта Калининград ще се превърнат в една от основните теми на преговори. Вече се забелязва раздвижване по тези въпроси в отношенията ЕС-Русия.
      
       Проблемите
       С приемането на Полша и Литва в ЕС евентуално през 2004 год., с което се преместват и външните граници на Съюза, Калинниград ще остане изолиран остров, откъснат от външния свят. Това предизвиква нуждите от намиране на решение за руския транспорт, предназначен за въоръжените сили там. Същевременно това е и проблем за ЕС- трябва ли руски военни стоки да преминават през територия на ЕС?
       Автоматично възникват и въпросите за визите. Калининградска област има 23 гранично-пропусквателни пункта към Литва и Полша. През 2000-та година е имало 9 милиона преминавания през границите. Използвайки безвизовия режим, голяма част от населението на Калининград /940 000 души/ оцелява благодарение на приграничната търговия на дребно. След влизането на Литва и Полша в ЕС очевидно ще бъдат взети мерки за премахване на визовия режим, защото "проникването" на лица в другите страни-членки на Съюза през тази "врата" ще се окаже безпрепятствено. А ЕС не би желал да улеснява например руската мафия.
       Енергоснабдяванаето на Калининград е решено на базата на включената мрежа към АЕЦ "Игналина" в Литва и чрез транзитни доставки на електроенергия от Соснови Бор при Санкт Петербург. С евентуалното закриване на "Игналина" и включване на Литва към европейската мрежа, пред Калининградска област се изправя проблемът за строителство на своя собствена, вероятно газава електроцентграла. Но проблеми има и със съхраняването на отпадъчен материал от атомни електроцентрали и на останали от Втората световна война складове с химическо оръжие. От друга страна самият Калининград е вторият по големина завърсител в района на Източно море и 400 000 -ните отпадъци от населението и индустрията са неприемливи за нормите на ЕС.
      
       Състоянието на областта
       Калинниград е два пъти по-малък от Белгия. През Втората световна война той бе разрушен, стотици хиляди немци напуснаха областта. През 1946 год Кьонигсберг бе преименуван в Калининград. По времето на студената война бе обявен за забранена военна зона. Докарани били руски заселници.
       Руските въръжени сили от 200 000 души са останали 25 000.
       Въпреки че днес е свободна икономическа зона, Калининград е най-бедният район на Русия. Местното ръководство не се възползва от положението на областта, отсъстват чужди инвестиции. Бюджета на региона, както се изрази Сметната палата, е "де факто фалирал".
       Жизненият стандрат е под този на Русия. 30% от населението живее под границата на бедност. Средната месечна заплата е 60 долара /в съседна Полша тя е 527 долара/.
       Производителността е намаляла с повече от 50% в сравнение с 1990 год. Калининград притежава 90% от производството на кехлибар в световен мащаб, но почти цялата продукция , необработена, практически се изнася нелегално. Делът на сивата икономика е 50%.
       Престъпността е с 20% по-висока отколкото тази в Русия. Особено "развити" са автомафията, контрабандата и търговията с хора.
      
       Позициите на ЕС, Русия и хората от Калининград
       Преобладава позицията, че Калининград е задача не само на Русия, а преди всичко на ЕС. Въпреки това, все още не са преодолени противоречия вътре в самия ЕС. И макар че от 1991 год. досега са отпуснати многобройни финасови помощи /около 40 милиона евро/, напоследък се констатира пълен застой в ЕС по тази проблематика. Една изолация на Калининград обаче не е в интерес на ЕС. В Брюксел се обсъжда варианта за специални транзитни визи /многократни визи, безплатни визи или дори да не се искат визи за жители на Калининград/. Литва, като бъдещ член на ЕС предлага безвизов режим поне за транзитния поток. Ако ЕС не се съгласи с това, би трябвало да се мисли наистина за многократни визи, издавани на границата, но на нормални, достъпни цени.
       Русия поддържа досега идеята за коридор за транзитни превози през бъдещата членка на ЕС и потенциална страна-член на НАТО - Литва. Москва има намерение до 2010 година да "налее" областта 3,44 милиарда евро. Въоръжените сили ще продължат да бъдат съкращавани - от 25 000 души на 16 400 през 2003 год. Наскоро руският министър председател формулира виждането си, че Калининград би трябвало да се развие като "пилотен проект" и дори като "мост към Европа и Русия". Спомена се дори за "Хонконг на Източно море". Всичко това все още далеч от реалностите.
       Руският президент Путин, който е подложен на силен натиск от страна на старата партийна номенкратура поради политиката му към едно "разширено членство в НАТО" очевидно ще трябва да приеме някои компромиси по въпроса за Калининград.
      
       Чувството за принадлежност към Европа се чувства в хората от Калининград. Има тревога от предстоящо премахване на безвизовия режим, позволяващ приходи от куфарна търговия. Около 10% от населението живее именно от тази търговия. Но сред младите надделява разбирането за необходимостта от "европеизиране като единствен шанс" с ясното съзнание, че за това е необходимо време.
       Сред политическите партии се чуват и предложения за превръщане на Калининград в четвърта балтийска република, с което да бъдат решени неизбежните проблеми пред областта /например от председателя на Балтийнската републиканска партия Сергей Паско- той вижда една бъдеща държава Балтиа като асоцииран член както на ЕС, така и на Русия/. Вярно е, че има настроения за автономия, но само 10% от населението обаче, биха се съгласили на пълно откъсване от Русия.

       Бъдещето
       В предстоящиге преговори между ЕС и Русия ще се увеличи натискът за оказване на реална помощ и от Москва за развитие на региона. С отстъпки от руска страна вероятно ще се стигне до компромисни решения по отношение на транзитните потоци за и от Калининград, както и по бъдещия визов режим. Особено чувствителни за ЕС ще бъдат въпросите на ядрената безопасност и опазване на природната среда в района на Източно море.
       Не може да се очаква краткосрочно решение на всички проблеми. Уникалното положение, в което ще се озове областта ще катализира от само себе си едно по-скоро положително развитие, което ще бъде и лакмус за отношенията между Русия и ЕС.
       От значение ще бъдат и инициативите на отделни членки на ЕС. Потенциалът на немската икономика например позволява по-големи инвестиции от сглобяването понастоящем на коли БМВ в Калининград /2000-3000 годишно/. Решаващо ще бъде обаче гарантирането на митническите и данъчни облекчения. Политиката на Полша и Литва също ще играе своята роля за бъдещето на граничещата с тях област. Пагубно би било, ако те допринесат за изолирането на Калининград, вместо да го превърнат действително в мост между Европа и Русия.
       Новите моменти около разширяването на НАТО безспорно оказват влияние. Жителите на Калининград обаче не се чувстват застрашени от приближаването на Съюза до Балтийския флот. Официалните позиции засега, че няма да бъде увеличаван руския военен потенциал в областта, а точно обратното, е също добър сигнал за бъдещето