АХИЛЕСОВАТА ПЕТА НА ДЪРЖАВАТА НА ТОТАЛНИЯ КОНТРОЛ Печат
Автор Експерт   
Петък, 01 Март 2002 03:05
Както в много страни и в Увнгария наказателните органи се нуждаят от съдебно разрешение за да ползват "информации" от различни телекомуникационни системи, тоест да подслушват същите. Съгласно Националния закон за сигурността от 1995 год. абаче, не е необходима заповед за обиск, за да се сдобият наказателните органи с информации, които са "поверителни". Това означава, че тайната служба може да шпионира дадено лице, без да е подложена на някакъв контрол, като просто и произволно определена операция се обяви за държавна тайна.
Вероятно така е станало и със сведенията в интернет, което създава перспективата за тотално следене на компютърната комуникация. Според едни доклад, няколко мъже с изискани костюми преди няколко седмици дошли във фирма-интернет-провайдър и поискали връзка. Те са включили свой компютър, който хората на провайдъра не трябвало да докосват. В друг случай, при който служителите с изискани костюми поискали да инсталират и предавател, провайдърът се опитал да вързрази, като посочил, че нямат право на това. Мъжете се съгласили с довода му, но добавили, че фирмата няма да има повече право да бъде интернет-провайдър. След което предавателят бил инсталиран.
Въпреки че този и други случаи са само от изминалите седмици, някои са убедени, че не става дума за някакво ново развитие, а за практика, която съществува от години. За да получи лиценз, всеки провайдър трябва да подпише договор, който разрешава неограничен достъп до всички данни, които протичат през сървъра. Това може да се определи и като "задна врата". Унгарската тайна служба NSS доставя тогава съоръжението за подслушване на интернет-потока.
Инетрент- провайъдърите запазиха мълчание по този въпрос. Това има преди всичко две причини. Първо, част от "договарянето" с NSS е съществуването на "задни врати", което остава строго секретно. Второ, би било лошо за бизнеса, ако обществото научеше за съществуването на тези "задни врати".
Но и така проникнаха информации за следене от страна на NSS чрез интернет-фирмите. Когато големи интернет-провайдъри бяха запитани от журналистите, те нито потвърдиха, нито отрекоха съществеването на "задни врати". Някои посочиха, че това е разрешено от закона и всяка редовна фирма се придържа към правилата. Междувременно министър Ервин Деметер, който отговаря за NSS , отказа да отговаря на въпроси по тази тема.
В Унгария много хора бяха обезпокоени от технологичните възможности за предаване на данни от компютърните мрежи и от въпроса, дали дейностите на NSS са били ограничени или са извършвани под форма на тотално следене. Иначе казано, Унгария вече се е превърнала в една държава на тоталния контрол.
Държавата от романа "1984" на Джордж Оруел от техническа гледна точка вече е реалност. Цели потоци от електронни данни и словесни текстове могат да бъдат следени в реално време. Чрез хардуер-ID като телефонен номер, IP-адрес или интернет-карата за компютър може да бъде извършено идентифициране. Единственият ограничителен фактор за подслушването на данни е капацитета за запаметяване.
Но техническият капацитет е само единият от аспектите на държавата на тоталния контрол. Друг аспект касае ведомствата, поради което разкриването на "задните врати" предизвика тревога в Унгария. Съществуващите закони за интернет правят възможно комуникацията с данни да се третира като тема на националната сигурност. По този начин може да се прилага т.н. "американски метод" на подслушване: масово подслушване като оръжие в "борбата срещу тероризма". Иначе казано, всеки е потенциален терорист, поради което наказателните органи не само имат правото, но и задължението на подслушват всеки на всяко място. Освен това, този метод върви ръка за ръка със съществуващите закони за интелектуална собственост, при които всеки ползвател се разглежда като потенциален криминален във връзка с пиратството на софтуер.
През 1994 год. правителството изготви един драконовски закон, който разрешава на полицията да нарушава основните принципи на неприкосновеността на жилището. Всеки ползвател на компютър с това става потенциален престъпник. През 1995 год. последва Закона за националната сигурност, който легализира подслушването без съдебно разрешение. През 2000-та година ФБР откри свое бюро в Будапеща с 4-ма агенти на ФБР с цел събиране на информация, но под предлог да помагат на унгарските органи в тяхната борба срещу руската мафия. В края на 2001 год. унгарското правителство прие пакет от антитерористични мерки, подобни на тези в много индустриални страни.
В прозрачен опит да разсее опасенията от създаването на държава на тотално следене и подслушване, представителят на Комисията за защита на данните Ксаба Гуляс изтъкна, че според унгарския закон не е възможно тотално следене. Що се отнася до електронната комуникация и особено e-mail - адресите, още са валидни ограниченията за връзки с провайдъри и изискванията за съдебно разрешение. Обменът на комуникационни данни може все още да се следи от NSS без каквото и да е ограничение, но съдържанието на комуникацията може да се чете само с разрешение на вътрешния министър или съдията.
Това не внася успокоение, а само изяснява факта, че NSS има развързани ръце съвсем легално да събира информация и когато не бива да прави това. Законите за защита на данните са непълни и често задблуждаващи. Така например за NSS е необходимо съдебно разрешение за да чете наистина едно съобщение, но съдържанието му въпреки това вече се намира в ръцете на службата и може да бъде съхранявано и при необходимост да има достъп до него. Няма гаранция, че съдържанието на съобщението няма да бъде използвано срещу някоя личност.
Няма закон за следене на уеб-страници, поради което NSS може да събира такива информации като IP-адреси или посещения на страници. Единственият отговор на Комисията за защита на данните е, че това е съвсем нова област и правилата не са още истински разработени.
По отношение на "задните врати" Ксаба Гуляс твърди, че провайдърите имат правото и задължението да знаят, кои данни се сибират от NSS и не бива да позволяват подслушване без съдебно разрешение. Но връзката между разрешаването на лиценз за провайдър и работата на NSS не е съвсем ясна. Освен това, договорите между интерент-провадърите и NSS не могат да бъдят видяни, защото са държавна тайна.
Съществуването на "задни врати" не доведе до открит обществен дебат. Това има много общо с медиите, по-голямата част от които са под влиянието на правителството или на фирми. Новините за технологии се концентрират обикновено върху "информационното общество" и колко компютъра или интернет-връзки са създадени по една правителствена програма или от една фирма. Всичко останало е в посока на предупреждения за недопускане на злоупотреби, което касае хакери или педофили. В медиите бе споменато за нов закон срещу хакерите. Както обикновено, не бе разяснено понятието "хакер". На Великден в сила влезе нов закон, според който всеки проникнал в чужда компютърна система ще бъде застрашен от присъда до 3 години, дори и да не е нанесъл щети. Подобни строги присъди очакват и онези, които запаметяват на компютъра си снимки от педофили или изпращат такива по e-mail на друго лице.
Най-добрата защита е, ако обществото е информирано по темата. Но тъй като това липсваше, държавните органи са стигнали толкова далеч. Затварянето на "задните врати" в атмосфера на страх, предизвикан и от "борбата срещу тероризма" ще бъде трудно. По ирония на съдбата точно един нов терористичен удар би направил "задните врати" ирелевантни. Много експерти можаха да установят, че големите бели полета в сигурността на САЩ и други държави произтичаха от доверяването на информациите, които са подслушани от електронните комуникации. Едно прекалено голямо предоверяване на електронното следене не произвежда добри разузнавателни данни и бе една от причините за случилото се на 11.09.2001 г. В крайна сметка това е ахилесовата пета на държавата на тоталноно следене и подслушване.