ПРОБЛЕМИТЕ С ЕВРОПЕЙСКИЯ ИЗНОС ЩЕ ЗАСИЛЯТ НАТИСКА ЗА ОТСЛАБВАНЕ НА ЕВРОТО Печат
Автор доц. д-р Чавдар Николов   
Събота, 01 Март 2003 03:00
Валутният курс в условията на свободно плаване формално-дефиниционно означава курс, свободно изложен на влиянието на пазарните сили. Но нещата от живота съществуват в толкова " кристално лабораторен вид" комай единствено в главите на бившите преподаватели по политикономия. Защото свободното плаване на практика винаги е било и си остава "мръсно плаване", тоест движение на курса под зоркото око на централна банка, задължена по закон да се грижи за ценовата стабилност в нейната си страна. И още, защото зад така наречените пазарни механизми и фактори се крие не само някаква си иначе трудноопределима чиста икономика, но и твърде много политика, и психология, и даже, по израза на бившия германски канцлер Хелмут Шмидт - психопатология.
    Да започнем все пак с икономиката. Науката счита, че фундаментален курсообразуващ фактор е покупателната сила на дадена валута. Така всяко разминаване между така наречените сравнителни ценови равнища в две страни се възприема като признак за това, че курсът на валутите им ще се променя в посока намиране на нов паритет. Която промяна обаче не е абсолютно задължителна, тъй като в съвременността въпросното ценово разминаване доказано може да продължи дълги години, даже десетилетие. Но междувременно така или иначе очакването и безпокойството относно валутния курс си остават налице.
    В конкретния случай през 2001 година ценовото равнище в Щатите се бе оказало с 27% по-високо от европейското. Което означаваше, че доларът би трябвало да слезе надолу с 21%,за да може курсът между долара и еврото да изразява реалното съотношение на покупателните сили. Това впоследствие се случи дори с известна горница - падането поне засега е с 25%, което от своя страна може да е израз на психопатология, може и да не е. Тъй като друг съществен икономически фактор действащ през последната година и половина и все още продължаващ да действа в посока оскъпяване на еврото е разликата между лихвените политики на Федералния резерв и Европейската централна банка, довела до повече от пункт лихвен диференциал в полза на вложения в Европа спрямо тези в Щатите. Впрочем ако валутната ситуация беше толкова елементарна за предсказване, от всеки средностатистически гражданин щеше да стане успешен борсов спекулант, а такива от голям мащаб в света не са мнозина.
    Какво тогава още се случи в САЩ, което инициира и допринесе за срива на долара освен, че страната навлезе в рецесия след дванадесетгодишен подем? Кризата в Америка собствено сама по себе си твърде малко обяснява, развитието на курса на долара, защото и Европа е в криза, според анализаторите -дори в по-сериозна. Може да се констатира дори парадокса, че през 2000 г., когато Еврозоната се развива по-добре от САЩ курсът на еврото върви надолу, а той тръгва обратно през 2002 - 2003 година, когато задокеанските темпове на икономически растеж са по-високи.
    Следователно причината е другаде. В САЩ се случи нещо твърде важно, а именно загубена бе голяма част от предишното доверие в американските финансови пазари и в американската реална икономика в частност. Тук следва да се отнесе най-напред, разбира се, 11 септември и "изведнъж появилата се уязвимост" на американската територия, но достойно място следва да заемат и разразилите се напоследък големи борсови скандали.
    Какво бе специфичното при унищожаването на вложения за 70 млрд. Долара при банкрута на енергийния гигант "Енрон"? Специфично-страшното бе констатираното фалшифициране на заверените от първокласна одиторска фирма, каквато бе "Артър Андерсън", годишни баланси. Във въпросното престъпно нарушение бе намерен и политически бекграунд. По този начин широката, включително международна публика от акционери вече няма предишната увереност в това, че правилата на американските фондови борси се спазват така, както са написани. Вложителите нямат увереност, че въпросните правила осигуряват достатъчна прозрачност и възможност за честна игра и разумна ориентация.
    Неслучайно в контекста едно от последните си изявления на президента Джордж Буш съдържаше призив за отказ от "икономиката на алчността" и връщане към традиционния морал. Сривът на индекса Доу Джонс с около 30% спрямо предкризисните нива е свидетелство не само за цикличните стопански трудности, които щатската икономика преживява, но и за загубените американски ценности. Чиста психология, казано с други думи, за която психология обаче са закачени маса съществени икономически мотиви, като склонността към спестяване инвестиции например.
    С поевтинелия долар междувременно САЩ последователно подобряват експортната си позиция.
    Вероятно ще се стигне и до намаляване на търговския им дефицит от 500 милиарда долара, който обаче сериозно никога не ги е безпокоил, поради уникалната им позиция в световната валутна система. Вярно е, че и тази позиция търпи напоследък в известна степен промени. От 1999 година насам еврото е подобрило позициите си от 10 на 20% в световните централнобанкови валутни резерви, докато доларът ги е намалил от 80 на 71%, което "като икономика" също означаваше допълнително предлагане на долари и търсене на евро със съответни негативни курсови последствия за долара.
    Ако междинно се опитаме да обобщим, днес като че ли изглежда, че потенциалът за по-нататъшно пропадане на долара и поскъпване спрямо него на еврото върви към изчерпване. Показателно е, че наблюдателите характеризират като

катастрофални сценарии за нива от 1,30 или 1,40 долара

за едно евро, без обаче съвсем да ги изключват, което от своя страна е естествената в случая "интелектуална застраховка". И точно тук би трябвало да се запитаме, дали не е дошло подходящото време за известна стабилизация на курсовете и дали не са вече на ход противодействащите на досегашния тренд фактори.
    САЩ геостратегически едва ли ще позволят тяхно по-нататъшно изместване от централните банкови резерви и от международните разплащания. За което именно е нужно укрепване на долара спрямо еврото.
    В тази посока обективно вече работи щатската икономика, прогнозата за темпа на ръст на която през настоящата година е 2,1%. Докато за трите основни страни Германия, Франция и Италия, осигуряващи заедно 70% от брутния продукт на Еврозоната, прогнозите са съответно 0,4, 1,1 и 1,0 %. Това което с относителна сигурност може да се предрече при тази стопанска ситуация е

средносрочното сближаване на лихвените равнища

от двете страни на океана. А допълнителен натиск срещу силното евро ще дойде и от европейските износители.
    Така че при всичките неизвестности на бъдещето в настоящия текст можем да си позволим да направим една прогноза, която да бъде нито повече, нито по-малко спекулативна от редовно лансираните в публичното пространство. А именно че оттук нататък, не без абонаментните колебания и дори паранои и истерии, по всяка вероятност ще се върви към стабилизация на съотношението долар/евро, като догодина се откриват добри възможности да се стигне до известно повишение на курса на долара.
    С колко? Евентуалният отговор би прозвучал в днешния свят точно толкова обосновано, колкото и зададеният въпрос.