ОЧАКВА СЕ ВТОРА ВЪЛНА ОТ ИНВЕСТИЦИИ В ИЗТОЧНА ЕВРОПА Печат
Автор Елена Николова   
Събота, 01 Ноември 2003 03:00
Висшето училище за управление на предприятия в Германия, консултантската фирма EMC AG и изданието “Мениджър”- Хамбург са изготвили обширно проучване, озаглавено “Разкриване на пазари и експанзия в страните –кандидатки за ЕС в Централна и Източна Европа”, което се състои от 2 части- “Конкурентноспособност на страните –кандидатки” и “Отделни проучвания в специфични браншове”
Първата част от проучването стига до извода, че страните от Централна и Източна Европа ще станат по-атрактивни с предстоящото им влизане в ЕС. Продължава да намалява политическият риск за инвеститорите. Особено важно е, че намаляват макроикономическите рискове, защото се разчита на стабилизиране на паричната и финансова политика. Подобрява се макроикономическата среда.
Основният извод от първия раздел на изследването, озаглавен “Конвергенция” е, че нарасналата макроикономическа стабилност и произтичащата от това повишена свобода за инвестиране ще доведе до втора вълна от инвестиционни потоци.
Вторият раздел на изследването анализира преките чужди инвестиции в Източна Европа. Оказва се, че около 50% от тях идват от 4 –те най-значими инвеститори- Германия, Холандия, САЩ и Франция. Останалите 25% са от една втора група, предимно европейски страни. Сред страните получатели на тези инвестиции по техния абсолютен обем България се нарежда на 8-о място с 4.537,3 милиона долара, на първите три места са Полша с 53.152, 2 милиона, Чехия с 26.559,7 милиона и Русия с 18.349,0 милиона долара, а на последно 13 място е Латвия с 2,331,5 милиона долара. Ако потокът инвестиции се отнесе обаче към броят на жителите в една страна, България отива на 10-то място в ранглистата. На първо излиза Чехия /10,3 милиона жители/ . Интересно е, че на второ място в такъв случай е Естония, която има население от 1,4 милиона жители, но инвестициите в страната са 3.160,0 милиона долара, а по абсолютния им обем я поставят всъщност на 11-то място, след България.
Най-много инвестиции в 13 пазара и в обем 23.856,3 милиона долара е осъществила Германия. Следват я Холандия и САЩ. Тук има няколко особености. Голяма част от Кипърските инвестиции са насочени към Русия и представляват цели 20% от всички инвестиции в Русия. Ролята на Австрия при това сравнение е подценана, защото във Виена са базирани много чужди фирми, които направляват ангажиментите си в целия източноевропейски регион Скандинавските страни пък имат само 3,2% дял в инвестициите в Източна Европа, но са най-големия инвеститор в Естония например със 75%.
Проучване от 2003 г показва поведението на големи немски фирми с оборот над 250 милиона евро. От 728 фирми 73% са инвестирали в Полша, 62,0% - в Чехия и 52% в Русия. България е на 9-то място със 17% пред Балтийските държави и Украйна. Само 1% повече немски фирми са се насочили към Румъния- 18%. Горните проценти означават обаче, че само 123 от запитаните 728 фирми са проявили интерес към България, докато към Полша те са 531.
На въпроса, дали възнамеряват в близко бъдеще да увеличат или намалят инвестициите си в тези страни немските фирми в преобладаващото си мнозинство потвърждават намерения за нарастване на инвестициите, което подкрепя извода от първи раздел на проучването за втора инвестиционна вълна. Резултатите показват освен това, че инвестициите, фокусирани досега към Полша и Чехия, ще се изместят в бъдеще към държави, които доскоро бяха смятани за рискови. Лошото за България е, че е на предпоследно място пред Украйна с 16,9% от общо 728-те големи немски фирми, които биха увеличили инвестициите си, а доброто е това, че само 1,6% се отказват от бъдещо инвестиране у нас.
Следващият раздел от разработката третира въпроса за конкурентноспособността на страните от Източна Европа. В анализа обаче при дефиниране на конкурентноспособността се изхожда не от дела на една страна в световната икономика, а по-скоро от производителността в рамките на собствената икономика. Решаваща роля играе освен макроикономическата среда и стратегическата насоченост на фирмите. За основа на анализа са взети данните от доклада на Световния икономически форум. Той пък се базира на два показателя, които от една страна характеризират сегашната микроикономическа среда, а от друга страна отразяват бъдещата конкурентноспособност на една икономика.
От включените в изследването 80 страни могат да се обособят две групи източноевропейски страни. Към първата принадлежат кандидатките за членки на ЕС Словения, Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Естония, Литва и Латвия. Тя е най-напреднала по отношение на конкурентноспособността на икономиките си. По-малка конкурентноспособност показват страните от втората група - Хърватска, Русия, България , Румъния и Украйна. Ако се вземе предвид БВП на глава от населението и се изчисли Микроикономичесикя индекс за тези страни се констатира, че страни с по-висок микроикономически ранг и по-ниска конкурентноспособност, средностатистически показват по-нисък доход на глава от населението. Всяко влошаване на микроикономическия ранг на една страна влече до влошаване на доходите на глава от населението с 368 долара.
Потенциал за повишаване на БВП на глава от населението, на базата на анализа на микроикономическия индекс имат Унгария, Естония, Литва и Латвия. Като ”неутрални” в това отношение могат да бъдат посочени Чехия, Словакия, Полша, Хърватска и Украйна. Под нивото за такъв потенциал са Словения, Русия, България и Румъния.
Едно сравнение на оперативното и стратегическо положение на фирмите с потенциала на микроикономическата среда показва, че фирмите в много източноевропейски страни ще имат проблеми: въпреки че потенциалът е налице, той не се използва поради недостатъчна стратегическа ориентираност.
Потенциалът за растеж на една страна и бъдеща конкурентноспособност се определя и в доклада на Световния икономически форум от т.н. индекс Growth Competitiveness Index /GCI/. Едно сравнение на източноевропейските страни по горния индекс извежда напред онези 5 страни, които дълго време се подготвяха за първата вълна на разширяване на ЕС- Словения, Унгария, Чехия, Словакия, Полша. В горната част на тази ранглиста са и балтийските държави. Забележително е оринетирането към високите технологии на Естония / на 14-то място/, при което дори някои страни-членки на ЕС по отношение на технологиите остават след нея, като Великобритания- 15-то място, Холандия- 19-то място. В най-долната част на ранглистата се намират Хърватска, България, Русия, Румъния и Украйна. Особено България /75-то място и Украйна /77 място/ се пласират относително лошо по отношение на макроикономическата среда.
Сравнението в класирането на страните по отношение на индекса GCI и технологичния индекс показва, че разликата между страните-членки на ЕС и групата на кандидатите, предвидени за приемане през 2004 г е по-малка, отколкото между последните и останалите източноевропейски страни. Така например в ранглистата по отношение на технологиите разликата между страните-членки и поканените за такива нови кандидатки е средно 7,5 места. Разликата обаче, между тези нови членки и оставащите в т.н. “червена група” /Хърватска, България, Русия, Румъния, Украйна/ е 31 места. /България е на 62-ро място по GCI –индекс, на 56-то по отношение на технологиите и на 75 по отношение на макроикономическата среда. Една Германия е съответно на 14-то, 12-то и 22-ро място, а за 15-те досегашни членки на ЕС средно тези показатели са 19,7, 19,6, 25,1, което ни позволява да си дадем сметка, къде сме ние./
Тази разлика в класациите е най-голяма в индекса за технологиите. Затова авторите на изследването смятат, че възможностите за догонване от страна на държавите от “червената група”, между които и България, са в последователното ориентиране към въвеждане на нови технологии.

Петият раздел от разработката хвърля светлина върху качествените възможности при доставки, производство и пласмент. България заема предпоследното място със средно 11,3 точки, съответно 12, 10 и 12, след Украйна и преди Румъния. Водеща е Чехия с 1,7, съответно първо, първо и трето място в доставки, производство , пласмент, следвана от Словения и Унгария. Авторите правят обаче забележката, че въпреки това България и Румъния показват в няколко бранша редица предимства /така например в софтуерно програмиране/. Интересен е и изводът за Полша, която се очертава като подходяща както за доставки, така и за пласмент, но показва слабости в сферата на производството. Точно противоположна е оценката за Словакия, която се явява “идеалното място” за производство.
Новите страни-членки на ЕС се различават значително по отношение на качеството си като обект за бизнес за различните предприемачески функции. Може да се очаква, че от втората вълна на преки чуждестранни инвестиции страните ще се възползват най-вече онези икономики, чиято конвергенция с днешния ЕС е най-напреднала.
Най-важни за западните инвеститори са Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Словения.
Поради значителното намаляване на препятствията за навлизане на пазарите могат не само досега доминиралите концерни да разширят своята дейност като инвеститори, но и средни предприятия, за които тези страни стават интересни.
В края на анализа се допуска, че много фирми не използват специфичните потенциали в страните-кандидатки като обекти на тяхната фирмена активност. Това показва дефицит в стратегическото ориентиране на фирмите.

Приложения
Страни-получателки на преки чужди инвестиции

Място

страна

в млн дол

жители млн.

инв./жители

място


1

Полша

53.152,2

38,6

1377

5

2

Чехия

26.559,7

10,3

2578,6

1

3

Русия

18.349,0

144,5

127

12

4

Унгария

11.290,2

10,1

1117,8

6

5

Хърватска

6.740,4

4,4

1531,8

4

6

Румъния

4.881,7

22,4

217,9

11

7

Словакия

4.727,8

5,4

875,5

8

8

България

4.537,3

7,9

574,3

10

9

Украйна

4.406,3

49,3

89,4

13

10

Словения

3,208,9

2

1604,5

3

11

Естония

3.160,0

1,4

2257,1

2

12

Литва

2.665,4

3,7

720,4

9

13

Латвия

2.331,5

2,4

971,5

7


Източник WWI 2003, цитирано от Висшето училище за управление на предприятия в Германия

Страна

ще увеличим инвестициите

ще намалим инвестициите

Унгария

57,00%

8,30%

Славакия

49,70%

9,60%

Русия

49,30%

2,50%

Румъния

46,70%

2,50%

Хърватска

43,70%

3,80%

Чехия

41,40%

6,90%

Полша

34,30%

6,60%

Балтийски държави

26,80%

2,50%

Словения

25,70%

8,60%

България

16,90%

1,60%

Украйна

16,20%

25,10%


Източник: Висше училище за управление на предприятия в Германия, изследване “Разкриване на пазари и експанзия в страните-кандидатки за членство в ЕС от Централна и Източна Европа