МЯСТОТО И РОЛЯТА НА СТРАНИТЕ В ЕТАПА НА РАТИФИКАЦИЯ НА ДОГОВОРА ЗА КОНСТИТУЦИЯ НА ЕС Печат
Автор Кристиян Тонев   
Понеделник, 01 Декември 2003 03:00
Коментарите относно провалът на междуправителстгвената конференция пропускат един съществен момент. Дори и да беше подписан договорът, поне в 2 страни той нямаше да получи одобрението било на референдум, било в парламент.


Конституционният Договор не даваше окончателни отговори, какво да се предприеме, в случай, че някои от страните членки или кандидати не приеме проекта. Този мотив събуждаше все повече опасения, с приближаването на края на Италианското Председателство. Общи насоки намираме в проекта за Конституцията:
… член IV – 8. Договорът, установяващ Конституцията, изисква ратифицирането от договарящите се страни членки, според техните конституционни изисквания.
Анализирайки този член, става ясно, че всяка една страна има задължението да приеме Конституцията посредством ратификация от Парламента, или провеждането на общонационален референдум. Изказването на Председателят на Европейската Комисия – Романо Проди – не изключи възможността дадена страна или група страни да не одобрят Конституцията. Ако не се стигне до компромис в някоя от ключовите сфери на разногласие, то ще се появи следваща дилема. Не би трябвало неодобрението на една страна да провали въвеждането на Конституцията на територията на Европейския Съвет. Въпреки всичко, можеше да се очаква националните правителства, които имат съмнение за неодобрение на проекта в своите държави, да търсят най-изгодния начин да избегнат евентуалните санкции, наложени от Европейския Съюз.
Неслучайно, голяма част от страните не бяха взели окончателно решение за начина на приемане на Европейската Конституция (виж таблицата).
Обобщавайки въпроса за ратифициране на национални нива, стигаме до следният извод: Всяка една страна трябва да си дава сметка за евентуалното неприемане на Конституцията. При липса на парламентарно мнозинство трябва да се търси обществената подкрепа и vice-versa. Не трябваше да се очаква, че една страна ще бъде в състояние да блокира Договор, това е в разрез с целите и идеите на интеграцията. Още повече, че едно такова решение ще намалило партньорското доверие към страната. От друга гледна точка, не трябваше да се стига до компромисен вариант, подтискащ една група страни и даващ големи компетенции на други.

Отношение към провеждането на референдум:

Държави

Ще провежда ли референдум? Допълнителни забележки

Дания

Да. Ще проведе допълнителен референдум за възможността opt-out, в сферата на правното сътрудничество.

Ирландия

Да. Според член 46 от Ирландската Конституция.

Испания

Да.

Люксембург

Да.

Нидерландия

Да.

Португалия

Да.

Чешка Република

Да. Първоначално е необходимо да се одобри нов закон в Чешката Конституция, узаконяващ провеждането на референдуми. Правителството се опасява, ако няма референдум, Договорът няма да получи парламентарно мнозинство.

Германия

Не.

Малта

Не.

Швеция

Не.

Австрия

По-скоро не. Опозицията е за провеждане на референдум.

Белгия

По-скоро не. Референдумът няма да е правомощен според Конституцията на Белгия.

Великобритания

По-скоро не. Опозицията е за.

Гърция

По-скоро не.

Естония

По-скоро не.

Италия

По-скоро не. Конституцията на Италия отхвърля провеждането на референдум по международни договори.

Кипър

По-скоро не.

Латвия

По-скоро не.

Литва

Премиерът е за, Президентът препоръчва изчакване след декември.

Полша

По-скоро не., освен ако не се постигнат желаните промени в проекта за Конституцията.

Словакия

По-скоро не.

Словения

По-скоро не.

Унгария

По-скоро не.

Финландия

По-скоро да. Обществото е за провеждането 55% срещу 41%.

Франция

Премиерът е за, Президентът препоръчва изчакване след декември.