ПРОВАЛЪТ НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ПОСТАВЯ МНОГО ВЪПРОСИТЕЛНИ Печат
Автор Елена Николова   
Понеделник, 01 Декември 2003 03:02
Съобщението за залавянето на Саддам Хюсеин и коментарите по него като че ли изместиха важната тема за провала на междуправителствената конференция и евентуалното бъдеще на неприетия договор за конституция на ЕС. Безспорно е едно: това бе удар по ЕС, по способността му да усъвършенствува жизнените си функции и инструменти за да оцелее и за да бъде фактор в света. Естествено, че над този грандиозен неуспех потриват ръце онези, които не желаят силна Европа. Няма съмнение, че на първо място това са САЩ. Но не те предизвикаха провала, макар за Полша да съществува мнение, че е най-проамериканската страна в Европа.
Предварително беше ясно, че при така създадената вътрешнополитическа ситуация в Полша, беше немислимо да се очаква друга позиция, освен вето на проекта за конституция на ЕС.
Втората причина е с историко-психологически характер- страхът на поляците да не попаднат отново в полето между великите сили, чиято жертва са били винаги. Изглежда че този страх е толкова силен, че дори демократичното по принцип условие, в което се препъна междуправителствената конференция- “двойното гласуване”- един глас за всяка държава, но 60% от населението на ЕС, не бе възприето нормално.
Третата причина обаче е наистина липсата на чувство за историческата отговорност за момента. Тя обяснява неразбирането у много участници, как е възможно да се договорят по 92 казуса и да провалят многомесечни усилия, работа, компромиси, заради този проблем, който несъмнено има връзка с желанието за влияние, блокиране на решения и т.н.
Така стигаме до четвъртата причина за провала и тя е в подхода на участници като Полша и Испания, но и редица други страни, които макар и да не бяха на предния фронт на спорещите, споделяха подобни виждания. Това е подходът към възможности за блокиране на решения, за създаване на групи, противопоставящи се на други групи страни. Логично възниква въпросът, дали тогава страните-членки в ЕС са узрели за другия, наложителен за този етап подход- към обединяване на усилията за най-ефективно съвместно развитие и защита на интереси. С национален егоизъм Европа няма шанс! Само ден преди заседанието в Брюксел немският външен министър много вярно отбеляза: “Нито една европейска държава, дори най-голямата, не може дълго да отстоява навън сама за себе си свои интереси. Затова дори големите и мощни национални държави в условията, които ни предлага бъдещето, са твърде малки.” На пръв поглед изглежда, че до тази проста истина, споделяна от политици, експерти и анализатори, е трябвало да стигнат и онези, които блокираха вземането на решение по проекта за конституция.
Другата страна- Германия и Франция също не бяха достатъчно гъвкави, за да избегнат катастрофирането на Международната конференция. Разбира се, има логика в това, че е по-добре да не се приема конституция, която да налага несправедливи условия, която да предизвиква буксуване в механизмите. Но има и нещо повече зад такава позиция- недобра конституция, неравнопоставеност в нея, може да подхрани недоверието към ЕС и антиевропейски настроения. А това, че самият проект също не бе съвършен, бе признато от авторите му. Но все пак бе невиждано досега постижение. Освен това, възниква въпросът, дали Германия, демонстрирайки същата твърдост като Полша, скрито не залагаше на предпочитанията за формиране на ядро в ЕС след евентуален провал на конференцията? И дали министър-председателят на Великобритания беше искрен, когато получи своето по част от спорните въпроси, но не оказа въздействие върху Полша, когато общият интерес го налагаше?

Какво следва от тук нататък?
Емоционалните първи реакции на европейски държавници като “Край, всичко свърши” са подвеждащи. Сензационните заглавия в пресата като “Този път върху Европейската конструкция падна разрушителна бомба и тя ще остави трайни следи”, както писа “Кориере дела сера” или “Европа изгуби душата и ценностите си. Ако не си ги възвърне, ще загине като политически съюз”, както пише в. “Република”, който говори за “банкрут на Европа” също чертаят по-черен дявол на стената, както казват немците, отколкото той е в действителност.
Конституцията има шанс, макар той и да не е голям.
1. Ирландското председателство ще поиска да проучи първо позициите на страните и евентуално ще направи предложения по време на първото заседание на ЕС на върха през март 2004 г. Оценката на ситуацията обаче може да отнеме повече време, което ще зависи и от обявените от канцлера Герхард Шрьодер намерения за консултации с Полша. Затова най-реалистично е нова междуправителствена конференция да се заеме повторно с проекта за конституция едва през пролетта на 2005 година. Този срок може да се проточи и до есента на 2004 г., едва след като минат парламентарните избори в Испания и изборите за европейски парламент през юни. Известна надежда дава и един факт, който не беше забелязан от много наблюдатели. Изглежда, че Испания няма да продължи да създава такива пречки като Полша. Както Герхард Шрьодер, така и Жак Ширак странно не споменаваха Испания, когато говореха за причините за провала , а насочваха вниманието повече към Полша.
2. Освен изходът от търсенето на компромиси с Полша, съществува опасността да се разгори отново спор по други глави от проекта, по които беше постигнато съгласие. Още преди конференцията експерти предупреждаваха, че всяко отлагане би довело до затъване в многобройни спорове по детайли, нарушаване на постигнатото равновесие и в крайна сметка- провал на целия проект. Заплахите на някои, че създалата се ситуация ще доведе до парализиране на Съюза са неоснователни поне в обозримо бъдеще. И без това законът от Ница щеше да продължи да действа, защото проектът за конституция предвиждаше някои решения да влязат в сила от 2009 или 2013 г.
3. Негативна последица за ЕС е фактическото създаване на нови фронтове в съюза точно преди голямото му разширяване. Това не може да не се отрази на функционалността и ефективността на Съюза. Ако един измъчен процес на възстановяване на диалога по конституцията от една нова междуправителствена конференция продължи прекалено дълго, със сигурност ще нарасне евроскептицизмът в някои страни. За да се избегне това има един единствен път- да продължи търсенето на най-добрите механизми за управление на процесите в един разширен ЕС.
4. В началото на 2004 г. предстоят финансовите преговори в ЕС за финансовата рамка 2006-2013 г. Може да се очаква, че или Полша ще получи заслужения шамар за поведението си, а тя предизвиква за втори път гнева на Германия след като миналата година до последно се бореше за повече финансови средства, или тези преговори ще бъдат използвани за да бъде “купено” съгласието й по спорния текст от конституцията. Все пак става дума за разпхределянето на 100 милиарда евро. Полша би трябвало да получи до 2006 година 7,3 милиарда. Само че Германия е тази, която прледоставя 25% от субсидиите.
5. В консултациите за преодоляване на проблема, довел до провал на конференцията, вероятно ще се обсъдят варианти на предложенията на Силвио Берлускони- промяна на процента от населението, което да се зачита при “двойното мнозинство” /в проекта той бе 60%/, така че да нарасне увереността и на малките страни; както и едва през 2008 г. да се реши, дали въобще или кога да влезе в сила спорната формулировка. Има и опция, прилагането на новата форма на гласуване да се отложи за след 2014 г., което съвпада с времето след следващия бюджетен период, а това ще предотврати заплахата на немците да намалят своя 25% финансов принос. Освен това вероятно ще се търси начин за преодоляване съпротивата на Полша с даване на предимства в други области като например субсидирането в селскостопанската политика.

Много вероятно е тенденцията за “Европа на две скорости” да продължи да се утвърждава след провала на междуправителствената конференция. Почти сигурно е, че в “ядрото” от държави ще влязат Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Люксембург , т.е. страните, които основаха ЕС. Към тях ще се присъединят някои от новите страни-членки. Унгария и Чехия вече са сигнализирали интереса си. Първите общи сфери на обединяване ще бъдат : отбраната, правото, икономиката.
Повечето страни разбират, че договорът от Ница е недостатъчен за да осигури функционирането на един съюз от 25-27 и повече държави-членки. В него неизбежно ще настъпят и центробежни сили, поради което е необходимо да има силна и ефективна комисия, защитаваща преди всичко общите интереси, а това е в полза и на малките страни.
Външният министър на Германия предупреди, че светът няма да чака Европа. Или ЕС ще стане и политически субект на международната сцена, или светът ще продължи своя път без значимо влияние на европейците.

Колкото до първите изявления на български държавни ръководители и политици, че провалът на конференцията нямало да се отрази на България, коментарът е излишен. За нас съвсем не е безразлично, накъде ще се развива ЕС. Очертаващата се дълга фаза на застой не е в наш интерес. Как може да не го разберат в София, или отново се опитват да заблуждават населението както за АЕЦ “Козлодуй”? В Брюксел се прави изводът, че е невъзможно по-нататъшно разширяване със задълбочаване на интеграцията в ЕС. Много скоро ще почувстваме сложността на ситуацията и последствията от нея. Черният сценарий може да бъде- защо да приемаме България и Румъния, като съотношението 6 големи към 19 малки страни ще се увеличи на 6 на 21, а в бъдеще и на повече. Кога и как иначе ще спрем и останалите след тях кандидатки- Украйна, Македония и др. Дали “най-добрият” сценарий няма да се окаже – България в ЕС, но в един периферен кръг, който се върти най-бавно. Или ще попаднем в друг , може би среден сценарий- България в група на проамерикански държави, изпълняващи послушно, като троянски кон задачи на САЩ срещу едно укрепване на новия съюз на силните – Германия, Франция, Белгия, Италия и др. европейски страни. Дали управляващите си дават сметка за икономическата цена на такъв сценарий?