ДВИЖИМ СЕ В ОБРАТНА ПОСОКА НА ЕВРОПЕЙСКАТА В ОБЛЛАСТТА НА ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА Печат
Автор доц. д-р Чавдар Николов   
Понеделник, 01 Март 2004 03:00
Данъчната система у нас, такава каквата е тя понастоящем, има един съществен социален недостатък. Той е свързан с преобладаването на косвените данъци над преките. Показателно е, че въпросното обстоятелство, обуславящо обществено несправедливия характер на данъчното облагане в България, не се вмества в рамките на някакво адекватно на западното социално, либерално или консервативно мислене. По този начин наложеният у нас модел се явява по-скоро признание за неспособността на данъчните власти да осигурят нормална събираемост на данъците, отколкото резултат от някаква по-сложна концептуална логика.
Според заложеното в бюджета за 2004 година съотношението между косвени и преки данъци у нас е 2,52, което ще рече, че косвените данъци вече ще носят в държавната хазна два и половина пъти повече от преките. През последните години е налице последователно нарастване на въпросния показател - през 2002 година той бе 2,23, а през миналата година 2,31. Защо това явление може да се определи като влошаване е отдавна доказано от икономическата теория.
Косвените данъци облагат пропорционално широките слоеве от населението, докато състоятелните членове на обществата, имайки възможност да спестяват и да харчат извън страната, биват облагани регреесивно, тоест по начин обратен на на прогресивното данъчно облагане.
Горният показател, съотношението между косвени и преки данъци, средно за ЕС-15 е 0,86. Ако го разгледаме по страни можем да констатираме, че показател над 1,0 имат само три от тях: Испания, Португалия и Гърция, съответно 1,09, 1,34 и 1,43. Видно е, че отстоянието и на трите посочени показатела от нашия е съществено.
Малко по-различна изглежда картината при новоприетите страни-членки. Полша има показател от 1,22, Чехия - от 1,42, Унгария -1,67, Словакия 1,96.
Може, следователно, да се направи нелицеприятният извод, че данъчната система, при която приходите от косвените данъци преобладават над тези от преките е характерна за икономически по-слабо развитите държави, респективно за държави с по-неефективна данъчна администрация. Казаното особено би трябвало да важи за страните в преход от Централна и Източна Европа, където също демократичното и социално съзнание на населението е в начален стадий на своето оформяне.
Независимо от това българският показател в контекста е абсолютно екстремен и в обозримо бъдеще, успоредно с икономическия растеж, трябва да се предприемат последователни усилия за прекратяване движението му в посока обратна на еверопейската и за намаляването му до стойности, сравними на първо време със сегашните на Чехия и Унгария. Оставането на показателя на сегашното му равнище или по-нататъшното му влошаване крие големи социални рискове, включително такива с обществено експлозивен или имплозивен характер.
Фискалната политика у нас в перспектива следва да постави акцент върху преките данъци и тяхната събираемост.
Това означава, от една страна, опроставяне на сегашните бюрократични процедури, включващо отмяна на безусловната задължителност на подаването на годишната данъчна декларация и съответно предимствено облагане при източника на доходите на физическите лица със стандартна данъчна ставка от да речем 25%. От друга страна, пакетът от реформи следва да съдържа и надграждане на досегашната таблица с още поне две стъпала, като най-горният процент на облагане отиде от сегашните 29% на 35%.
Семейното подоходно облагане също трябва да намери своето място в данъчната практика у нас. Като конкретен ориентир може да ни послужи в контекста средният показател за ЕС, възлизащ на разлика от 13,8 процентни пункта между разполагаемия доход на женен с две деца и този на ерген. За сравнение показателят за Полша е 6,0 за Словакия -16,2, за Чехия -20,0 и за Унгария -21,3 процентни пункта. В предишната си публикация във в-к "Монитор" изтъкнахме, че поради сериозната демографска криза на страната ни е наложително в средносрочно бъдеще да се стреми към достигането на последните два от изброените показатели.
Данъкът върху корпоративната печалба в България понастоящем е на задоволително ниско равнище - 19,5%. По-нисък е той единствено в Унгария и - 18% и Ирландия - 16%. Всякакво по-нататъшно негово намаление у нас няма особен смисъл, ако не е придружено от съответен императив за реинвестиране на така спестените от данъци средства. Полезно за привличането на чужди инвеститори би било възстановяването на разпределяемостта на въпросния данък между държавата и общините и предоставяне на прерогативи на последните при небходимост да освобождават от данък фирми важни за заетостта и доходите в населеното място и региона.
В сферата на преките данъци попада и облагането на имуществата. Съображения на социална справедливост, както и такива, свързани с либералната идея за равния старт, правят препоръчително общото повишаване у нас на облагането на недвижимите имущества, получавани по наследство.
Наличието на принципни съображения относно необходимостта от преминаването в България от държавно регулиране, насочено към "страната на търсенето", към регулиране, насочено към "страната на предлагането", говорят в полза на снижаване нивото и диференциране на данъка върху добавената стойност. За начало при него може да се отиде на равнище от 18%, като за основните хранителни стоки и за българската научна и художествена литература да се въведат ставки от 6 до 0%.
Присъединяването ни към ЕС естествено ще доведе до поетапно повишаване на данъчните ставки по акцизните стоки, което е неотменимо изискване за данъчната хармонизация. Този процес може само частично да компенсира снижаването на размера по ДДС, но като цяло съотношението косвени към преки данъци, както бе подчертано, трябва да се снижи дългосрочно в посока 1,0 и това е социално необходимо.
При високоградусните алкохолни напитки резултантното нарастване на цената до 2006 година следва да бъде в рамките на 60-70%, при бензина - около 35%, а до 2009 година цените на цигарите следва да се повишат с 250%. Въпреки неизбежните прецеденти на социално недоволство в контекста, трябва да е ясно, че става въпрос за минимални параметри, от които трудно може да се постигне отклонение за дълго време след приемането ни за член на ЕС. Но, както изглежда, правителството избърза с отказа си да преговаря за преходен период до 2009 година за алкохола и бензина. При вече формираните условия е необходимо графикът до 2007-2009 година, да бъде добре съставен и с оглед ниския стандарт на живот на българина, а не се пристъпва към предварително влизане в сила на високото акцизно облагане.
Последното единствено би могло да даде пореден тласък на сивата икономика, която собствено няма да можем да избегнем във въпросната сфера и след встъпването ни членство в ЕС, а с оглед ниското жизнено равнище у нас, дори и след крайните срокове за синхронизиране на акцизите.
За социално осигурителни плащания в България се заделят 10,2% от БВП, което и за пенсионната, и за здравната сфера се оценява от широки обществени слоеве като недостатъчно. Обяснението обаче е в незавидното благосъстояние у нас, защото този показател почти точно съвпада със средния за ЕС-15, който е 10,3%. По подобен начин изглеждат нещата и в три от новоприетите страни: Полша 10,0%, Словакия 11,4%, Унгария 11,7%. По-висок показател има единствено Чехия - 15,1 %. С оглед възрастовата структура у нас е желателно известно неголямо повишение на показателя, поне до равнището на срещащата сходни проблеми Унгария. Такова действие обаче би означавало увеличаване размера на осигурителните вноски средно с 25%, което трудно може да стане изведнъж и социално относително безболезнено, а ще трябва да се разпредели в продължение на поне пет години.