ПОЛИТИКАТА КЪМ НОВИТЕ СЪСЕДИ - ШАНСОВЕ ЗА БЪЛГАРИЯ Печат
Автор Елена Николова   
Понеделник, 01 Март 2004 03:02
Разширяването естествено води до приближаването на Съюза до по-нестабилни региони. Това насочва вниманието към нуждите от контрол на сухопътни и морски граници, “уплътняване” на мерките за сигурност преди всичко по границите на новоприетите страни. Независимо от централизираните усилия на Брюксел, главната отговорност за външната сигурност ще трябва да поемат страните-членки, това е официалната позиция на европейските комисари, работещи над докладите по тази проблематика.
Правителствата на страните, превърнали се в нова граница на ЕС биха могли да се справят с новите проблеми на сигурността, само ако координират своите усилия, смятат в Брюксел.

Наред в всичко това, безспорно ще има негативни последици. Прибързаното и ранно въвеждане от България на визи за руски граждани показа това в ясно икономическо изражение, особено в областта на туризма, след което последва мъчително и бавно възстановяване. Нагледен пример са отношенията Полша- Украйна на това, какво ни чака по отношение мерките спрямо Македония и Сърбия и Черна гора. Според коментари в полската преса въвеждането на визов режим е катастрофа за хората и от двете страни. На много търговци както в Източна Полша, така и в Западна Украйна им “издърпаха просто чергата под краката”. Полските политици от тези райони псуват ЕС, но същевременно се надяват на помощи от Брюксел за слабо-развитите региони. От другата страница на границата обаче, при украинците цари пълна депресия. Това ли чака братята македонци? Те и сега са подтиснати от ставащото в страната им, от настъпващата албанска вълна.

Украйна и Молдова също се стремят към членство в ЕС. Но то изглежда твърде отдалечено. ЕС е изправен пред истинска дилема- от една страна не иска да отблъсне източно-европейците, от друга- не иска да им създава нереалистични очаквания. И тук България със своите традиционни отношения със страни като Украйна и Русия, с най-голям дял българско население в Украйна и Молдова, с познаването на културата и манталитета на тези народи би могла да играе важна роля в реализацията на “Политиката към новите съседи”, разработвана от ЕС.

Изготвената концепция за “По-голяма Европа” трябва “да предотврати нови разделителни линии и да стимулира стабилност и благоденствие както вътре, така и извън границите на Съюза”. Тя има амбицията да предложи перспектива на онези, които “засега нямат перспектива за членство в ЕС”. Според член 49 на договора на ЕС всяка европейска страна може да пожелае да стане член на Съюза, при условие, че е демократична страна. Но освен демокрация е необходима и развита свободна пазарна икономика, положителен икономически растеж, стоки, отговарящи на европейското качество и стандарти, а именно това много от новите страни-съседки на ЕС не могат и не се очертава скоро да имат. В документа е записано и нещо друго, много важно: “Всяко решение за бъдещо разширяване на Съюза трябва да се предхожда от дебат за окончателните географски граници на Съюза”. До тогава съседките трябва да се задоволят с едно европейско икономическо пространство, в което ще важат “четирите свободи” на ЕС- на свободното придвижване на хора и стоки, услуги и капитали. Според признания на специалисти, разработвали документа, целта е да се предотвратят обещания подобни на дадените на Турция.
ЕС въведе понятието “политика към новите съседи”, но те не са нови за новите страни-членки, а са тяхно постоянно обкръжение. Следователно политиката към новите съседи може да бъде провеждана в две плоскости:
- по линия на общата политика та ЕС, формирана в Брюксел, нейните препоръки и инициативи;
- по линия на двустранните отношения на страната-нов член, превърнала се в нова граница на ЕС.
Във втория случай ние имаме редица преимущества, които надхвърлят замисъла на ЕС:
- познаваме по-добре района;
- имаме дългогодишни отношения с нашите съседи;
- имаме българска диаспора в страните, които ще останат извън ЕС като Сърбия и Черна гора, Украйна, Молдова.
Основната идея, заложена от ЕС в политиката към новите съседи е не да създаваме нови граници, а да предотвратяваме възникването на разграничителни линии между богати и бедни, между демократични и недемократични държави, тоест- да трансферираме демократичните ценности и блага, доколкото е възможно в съседните на географските ни граници страни.
Една целенасочена активност на България в това направление би се посрещнала с удовлетворение в Брюксел и би внесла успокоение особено сега, когато се чуват гласове против продължаване на преговорите с Румъния и България.
Първо, свободните търговски зони, препоръчвани от ЕС няма да могат да решат цялостно проблемите. Необходимо е широко икономическо проникване, защото то ще води след себе си и съответното влияние в наш интерес и в интерес на разпространение на демократичните ценности.
Второ, създали сме завидна бариера срещу престъпността и търговията с хора и наркотици, но би следвало да разширим преследването на тези язви на цивилизацията и в съседните страни, защото за тях днес няма географски граници. Това означава много по-тясно, нестандартно дори сътрудничество в сферата на сигурността със съответните органи на нашите съседи.
Трето, макар и да се хвалим пред западните си партньори, че познаваме добре съседите си, че ни свързват културни традиции и т.н., има натрупани много негативни чувства от миналото. Затова колкото и странно да е, съседите трябва да се опознаят още по-добре. Освен това, основното направление на работа следва да бъде към новите управленски елити на Балканите- тези млади хора, които не носят наслоенията от миналото в същата степен като бащите и дядовците си и са отворени към Европа и света.
Четвърто, това което ще изтегли региона напред и от барутен погреб в очите на западноевропейците би го превърнал в перспективна зона е залагането на новите технологии, на иновациите, съвместно, не в сътрудничество, а в обща работа между българи, сърби, румънци. Ако не съумеем да се възползваме от генетично заложената в нашите балкански народи природна интелигентност и способност към усвояване на нови области, Европа може да ни превърне и в зеленчукова градина или в обслужващ песронал на крайморски и планински хотели.