ЕС – СТРАХОВЕ И ПОЛЗИ ОТ РАЗШИРЯВАНЕТО Печат
Автор Елена Николова - Наш постоянен кореспондент в Берлин   
Събота, 01 Май 2004 03:02
Непосредствено преди голямото разширяване на EС с 10 нови страни-членки и вече седмици след официалната дата за това- 01 май 2004 г. огромен поток от коментари и анализи залива средствата за масова информация в Европа. Това е показателно за една от основните грешки, допуснати от Съюза, за която експертите предупреждаваха отдавна. Населението на старите-страни членки, в известна степен и бизнесът в тях, не бяха подготвени за тази историческа стъпка. Не бяха преодолени излишни страхове. Не бе направено достатъчно за да се разберат ползите от това разширяване. Наред с това обаче е естествено да се поставят такива фундаментални въпроси като, готов ли е самият ЕС за такова разширяване; ще може ли да функционира, да взема и прилага решения с 25 страни-членки; докога и докъде ще се разширява ЕС без да загуби същността си и така нататък. Актът на безпрецедентното по броя на новите членки разширяване и дискусиите по него съвпадат по време с процеса на преодоляване на различията по проекта за европейска конституция, което още повече усложнява избистрянето на вижданията.

1. В старите страни-членки
- Различни анализи показват, че най-големи ползи от разширяването ще имат старите-страни-членки, които са съседни на новоприетите членки. Това са най-вече Германия, Италия и Австрия. Основания за опасения могат да имат страни като Испания, Португалия и Гърция с високи трансферни плащания и страни, специализирани в производството на стоки с ниска стойност и ниски цени.

- Опасения от нахлуване на евтина работна ръка от Изток.
Преходните периоди, които са предвидени имат продължителност до 7 години /с изключение на Ирландия./ Дания прие 5 годишен преходен период, Германия и Австрия- 7 годишен, Белгия- 2 годишен. Финландия, Гърция и Италия обмислят още сроковете. Но дори да нямаше такива, едва 1% от работоспособното населението в централноевропейските страни желае да се изсели в стара Европа през първите 5 години от новото членство. Това означава 1,1 милиона души за 5 години при едно население на ЕС преди разширяването от 378 милиона. От друга страна обаче, опасенията на германски работници от конкуренция от Литва, Полша и Чехия се възприемат по съвсем друг начин от тукашни работодатели, които казват, че работниците от тези страни са по-добри, по-работливи, по-готови на извънреден труд и могат много да помогнат на съответното предприятие.

- Опасения от финансово претоварване на бюджета на ЕС.
Предвидените 40 милиарда евро плащания за новите страни членки в периода 2004-2006 г. представляват само 0,4% от БВП на ЕС. Вярно е, че тези разходи ще се увеличават през следващия финансов период 2007-2013 г., но стремежът на богатите страни още отсега е да поставят един нисък таван на това увеличение. Страните, които заявиха, че са против това, бюджетът на ЕС да не превишава 1% от приходите, са Великобритания, Германия, Франция, Холандия и Австрия.

- Опасения от пренасяне на производства в новите страни-членки с по-евтина работа ръка. В тези нови страни през последните 10 години са влезли повече от 100 милиарда евро директни чужди инвестиции, но те представляват само 0,3% от БВП на ЕС. Освен това силно положително е съотношението вътрешни инвестиции в старите страни-членки и инвестициите в новите страни-членки.

- Опасения от въздействие върху еврото
Въвеждането на еврото в новите страни-членки няма да е възможно преди 2010 година, поради което разширяването ще се отрази слабо върху стойността му. Нож дори и след това поради малката икономическа тежест на новите страни-членки въздействието върху еврото би било слабо.

- Опасения относно политическата способност да функционира ЕС с толкова голям брой членове
Страховете за това ще са основателни, ако се провали приемането на проекта за конституция на ЕС. Но той предвижда ново равновесие на силите между институциите на ЕС и правителствата и поставя една сериозна рамка, в която функционирането на Съюза става по-ефективно.

2. В новите страни-членки
-
На първо място е страхът от влошаване на икономическите показатели. Препоръките на експерти от Дрезднер Банк към балтийските страни например, всички те повече да изнасят, отколкото да внасят, е нещо което не може да си представи една България на този етап.

- Прилагането на икономическите критерии ще доведе до фалита на много фирми. От една страна това е неизбежно. От друга страна управляващите имат голяма вина за неподготвеността на бизнеса да посрещне изисквания на ЕС.

- Селскостопанският сектор е много уязвим. Производителите на селскостопански продукти се опасяват, че ще бъдат поставени в неравностойни условия.
- Като следствие от горното на трето място е безработицата. В новите страни-членки тя и без това е по-висока, отколкото средната безработица за ЕС. Полша е водеща с най-голяма безработица сред тези страни.

- Очертава се намаляване на инвестициите след първоначалния бум на същите, особено в страни като Унгария, Чехия и Полша. Новите инвестиции към всички подготвящи се за ЕС страни през 2001 г. бяха 45%, през 2003 г.-31%, през 2005 г се очакват да бъдат до 24%.

- Оправдават се опасенията от нарастване на цените. Така например в Латвия са изчислили, че само за 2 години минималната сума за осигуряване на живота на един човек ще нарасне от 170 на 340 долара, а това ще удари по 97% от пенсионерите. В Словакия ромите се разбунтуваха, когато им намалиха социалните помощи. В Чехия очакват утежняване положението на малцинствата.

- Преходните периоди за свободно движение на работната сила предизвикват гневни реакции в някои от новите членки, например в Полша, в Литва и др.

- Нещо ново, което е и парадоксално, става в най-новите страни-членки на ЕС: изведнъж и тях ги обзема страхът от имигрантски потоци. Унгария и Чехия например се опасяват от притока на поляци и словаци и обмислят мерки.

- Само 11 дни след голямото разширяване в първия преглед на състоянието на бюджета на 10-те нови членки Европейската комисия отправи предупреждение към Кипър, Чехия, Унгария, Малта, Полша и Словакия, че бюджетният им дефицит е далеч над 3-те процента от БВП, който се изисква от Пакта за стабилност.

- набират сили националистки и популистки партии, нараства евроскептицизмът.


3. В България и Румъния
-
Опасения, че няма да могат да приключат преговорите навреме и най-вече да изпълнят определените изисквания за да се спази срока за приемането им – 2007 г.;

- Разочарования от мнението сред западноевропейската общественост, че не желае българите и румънците да влязат в ЕС / в някои страни- 36-38%/.

- Очакванията, че новите 10 страни-членки могат да създадат проблеми, от които ЕС да си извлече съответните поуки и силно завиши изискванията си спрямо следващите кандидатки;

- Неоптимистични прогнози, че биха могли да се справят с проблеми от дългосрочен характер за страните им;

- Песимизмът, че им са необходими още минимум 30 години за да достигнат онзи жизнен стандарт, който имат старите страни-членки днес;

- “Изтичането на мозъци” ще се отрази негативно на опитите да подобрят икономическото състояние и повишат БВП. От всички страни-кандидатки най-много желаещи да заминат и се устроят на Запада има в България и Румъния- над 10%.;

- Опасения от развитие на ЕС на различни скорости, което би ги обрекло на периферия. Възможно е различията в интересите между богати и бедни да нараснат, а оттам и претенциите за помощи и преразпределяне на финансите.

4. В така наречените “нови съседи”, страните оставащи извън ЕС
- На първо място недоволството идва от визовите ограничения, които новите страни членки, превръщайки се във външна граница на ЕС трябва да въведат;

- Оставането извън зона за стабилност, каквато гарантират ЕС и НАТО;
- Промени в условията на търговския обмен със съседните страни нови членки на ЕС.

5. Стратегически проблеми на европейското обединение
а/ Когато оптимистите говорят за ползите от разширяването на ЕС, обикновено забравят да коментират една опасност, която е надвиснала над Съюза. А тя е свързана с приемането и ратифицирането на новата европейска конституция. Вече 8 страни, между които и Великобритания искат да има референдум. Едно отхвърляне в някоя от тези страни би довело до забавяне с години на този проект, което ще остави в затруднено положение ЕС и нейната способност да функционира като такъв. Провал на ратифицирането на европейската конституция ще повлече и последствия за европейското обединение. Едва ли тогава ще има напредък в окончателното оформяне на вътрешния пазар или във важните реформи на аграрната и структурната политика. Съставянето на следващата финансова рамка за периода 2007-2013 г. може да бъде съпроводено от силни борби за преразпределение, или да бъде блокирано.

б/ На 11. май 2004 г. Европейската комисия предвидливо излезе с предложения за изграждане на отношенията със съседните страни по източната и южната граница на Съюза, изложени в Стратегия за политиката към новите съседи. Трябваше да измине почти една година, откакто за първи път се появи този замисъл. Стратегическият документ е насочен към Русия, Украйна, Беларус, Молдова и страните от “Барцелонския процес” в Средиземноморието /с изключение на Турция/, който обхваща средиземноморските страни от Сирия до Мароко. В него се предлага дори разширяване на този обхват с Армения, Азербайджан и Грузия. Целта е да се предотврати създаването на нови разделителни линии след голямото разширяване на Изток е да се предложи на новите съседи нова перспектива за демокрация и икономическо развитие, което е в интерес на цяла Европа. Предвижда се с отделните държави да бъдат разработени съответните планове за действие. Тъй като темата беше подробно разработена и публикувана в “expert-bdd.com” през март 2004 г. на базата на първия документ по политиката към новите съседи от 2003 г. и бяха направени изводи за политиката на България /виж “Архив”/, тук бихме добавили само, че ЕК има намерение силно за завиши предвидените за тази политика финансови средства след 2007 г. За периода 2004-2007 г. на разположение са 255 милиона евро. Сроковете за договаряне плановете за действие с отделните страни варират от 3 до 5 години, след което ще се премине подписване на европейски договор за съседство и сътрудничество. Тези амбициозни намерения вероятно ще се сблъскат обаче с много проблеми, защото обкръжаващите ни региони са нестабилни и несигурни, защото нивото на икономическо развитие е ниско и защото в някои от тях влияят и други външни и вътрешни фактори.

в/ Подготовката на политиката към новите съседи показва, че всъщност се създават условия за сътрудничество, които да изключват по-нататъшното приемане на тези страни за пълноправни членки на ЕС. Урок в това отношение очевидно е Турция, продължителния срок след асоциирането й и оспорването на нейното място.
Оценките на експертите на този етап са, че след 2007 година за един продължителен период няма да има последващо разширяване на ЕС на Изток и Югоизток. Това не изключва разбира се приемане на една Хърватия, за която се твърди, че е по-развита от България и Румъния и стабилизиране на Югоизточна Европа, но засега се изключва каквото и да е разширяване извън границите, които ще има ЕС на Изток през 2007 г.
От стабилността на този процес ще зависи и бъдещето на ЕС. Прогнозите за размиването му в широка зона за търговски обмен и ограничени политически инициативи не бива да ни тревожи, защото такива се появават не от вчера, а в момента на такова мащабно разширяване опасенията са обясними. Най вероятно обаче е превръщането на ЕС в силно икономическо образование, с нови правила и закони, излъчващо и все по-силна политическа мощ. Тук трябва да се има винаги предвид, че САЩ винаги са се стремели да ограничат нарастването на влиянието на ЕС.