ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ГЛОБАЛНИЯ ТЕРОРИЗЪМ - ТРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО Печат
Автор доц. д-р Чавдар Николов   
Четвъртък, 01 Юли 2004 03:03
ЕКСПЕРТНА КРЪГЛА МАСА ОРГАНИЗИРАНА ОТ БДД, ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
“ ТЕРОРИЗМЪТ СЛЕД МАДРИД-2004-НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ”

Доц. д-р Чавдар Николов, декан на Икономическия факултет на Благоевградския университет

"Следователно "войната срещу тероризма", ако си остане само война, а както става все по-понятно, тя ще си остане само война, малко ще промени общата обстановка, която е създала същия този глобален тероризъм и така неумолимо ще го създава в бъдеще." Това са заключителните думи на моята публикация в сп. "Международни отношения" бр. 6/2001 г., видяла бял свят преди около от три години като отзвук от кръглата маса "Изводи и последици от терористичните актове срещу САЩ на 11 септември 2001 г.", организирана от Българското дипломатическо дружество през октомври на същата година.
Макар, че междувременно под знамето на войната с глобалния тероризъм бяха проведени операциите в Афганистан и в Ирак, по никой начин днес не може да се твърди, че опасността от по-нататъшни терористични действия по света е ликвидирана или дори - че е съществено намаляла. Като доказателство за казаното може да служи прехвърлянето на тероризма в Европа и по-конкретно - неотдавнашните атентати в Истанбул и Мадрид. Икономическите доказателства за, меко казано, умерения успех на войната срещу тероризма синтезирано могат да се констатират във високата напоследък цена на нефта на международните пазари, в която експертите констатират калкулирана “премия за риска” до 5-6 долара на барел. Така именно намират своето адекватно отражение ширещите се обществени възприятия за глобално увеличаващи се стопански риск, несигурност и непредвидимост в света през настоящия исторически етап. Нескромно ще изтъкна, че в изказването си на горепосочената конференция си позволих да посоча, че в променилите се условия вече "САЩ не могат да гарантират на западния свят достъпа да ресурси, така както беше досега".

Разбира се, многократно е подчертавано от сериозните анализатори напоследък, новият тероризъм, този от началото на ХХI век, е неедноизмерно явление, породено от комплекс от взаимнопреплетени причини и предпоставки, включително “сблъскващо цивилизационни”, религиозно-културно-манталитетни, светогледни, индивидуално- личностно- структурни, социално психопатологични, геополитически, икономически и др. Тук ще се ограничим с разглеждането само на три кръга от последните - икономическите, които, може би поради професионалната си ориентираност, считаме за изключително важни и, ще подчертаем отново, с които войната срещу тероризма в избраната понастоящем форма по никакъв начин не може да се справи, дори ако непосредствено си постави подобна задача.

Фундаменталната функционална взаимовръзка между явлението тероризъм и бедността не би могла да се отрича. Отделните наблюдатели посочващи, че редица от терористите от Ал Кайда произхождали от “средни семейства” пропускат общия социално психологически фон, на който се развива тероризмът, а именно този на остро възприеманата явна или мнима онеправданост на широки социални слоеве и цели държави.

Социалната безперспективност на поколения, невъзможността им да се удовлетворяват най-насъщните човешки и обществено културни нужди са в повечето от случаите необходимата обществена среда за рекрутирането на атентаторите - самоубийци. Имено в в контекста на бедността финансовият механизъм - "ти ще се жертваш и ще отидеш в рая, а семейството ти ще получи сума, равна на 20 годишни заплати", с която примерно ще може да си построи къща и да живее прилично десетина години – този механизъм, който във финансово отношение има изражение от около 20-25 000 долара, работи практически безотказно.

Особен дразнител в контекста са видимите контрасти в благосъстоянието, изразяващи се включително във високомерие от едната страна в света и унижение и лошо прикривано пренебрежение, за другата, които контрасти естествено, по законите на изконната човешка природа, будят безогледно озлобление и непримирима вражда. Непосредственото мирно съседстване на благосъстояние и неприлична, несравнима с него по никакви показатели, бедност е доказано невъзможно и ситуацията взета сама по себе си не може да не породи дълговременен остър конфликт. Да погледнем статистиката на ЦРУ от август 2003 година. По брутен вътрешен продукт на глава от населението определен по паритетни курсове Израел е на 43 място в света и по жизнен стандарт е равен на Гърция - 19 000 долара. Палестинците на Западния бряг на река Йордан са 217-ти с 800 паритетни долара на човек, а тези в ивицата Газа са на четвърто място отзад напред в световната класация с доход от 600 долара на глава. По-нататъшният коментар в контекста изглежда излишен.

Глобално лансираните ултралиберални идеи за стопанско развитие практически не предлагат работещи рецепти, които да позволяват разрешаването в обозримо бъдеще на проблеми като горепосочения. Затова в някакъв смисъл водената понастоящем "война срещу тероризма" е превърнат израз точно на въпросните ненапълно състоятелни идеи за устройството на света и на международните отношения, изповядвани от либерализма.

Вторият кръг от икономически проблеми, които ще засегнем, е свързана с финансирането на глобалния тероризъм. Междувременно, от 2001 година насам, не без основания и доказателства в експертните среди се заговори за участието на тероризма на световните финансови пазари. Безспорен е фактът, че разполагайки с предварителна информация за провеждането на мащабни териристични актове, мозъчните и финансови центрове, свързани с тероризма, могат да провеждат и съответно провеждат успешни спекулативни операции и реализирайки огромни печалби. Труизъм е, че монополът върху информацията се очертава като най-голямата власт в съвременността. Именно във въпросната финансова сфера идеологически подплатената и предпрограмирана безконтролност и анонимна непрозрачност на паричните потоци играят лоша шега на развития свят.

Затова специално внимание при разглеждането на проблематиката следва да се обърне на така наречените райски данъчни кътчета, чиято отрицателна роля в контекста на глобалния тероризъм все по-малко подлежи на съмнение поне за компетентните изследователи. В цитираната вече статистика на ЦРУ на трето и четвърто място в света по БВП на глава от населението по паритетни курсове, непосредствено след Люксембург и САЩ, могат да се видят Бермуда и Каймановите острови с показатели от 35 200 долара и 35 000 долара. Ясно е, че подобно "благосъстояние" няма нищо общо да речем с факторната производителност в съответните територии или с някакъв технологичен прогрес на икономиките им.

В първата двайсетка в света подобни държави със меко казано "специфичен" данъчен режим са четири (споменатите Бермуда, Кайманови острови плюс Аруба и Хонг Конг). Ако към тях прибавим и държавите със "засилена закрила на банковата тайна", колкото и недипломатично да е това, а именно Люксембург, Сан Марино, Швейцария и Монако, то потенциалните канали за финансиране на световния тероризъм в разглежданата група нарастват на осем. Такъв факт би трябвало да даде сериозен повод за безпокойство на световната общественост.

В петдесетката от благосъстоятелни страни и територии само "данъчните раеве" са общо 15. Между тях са например Фолклъндските острови, остров Джърси, Фарьорските острови, Гуам, остров Ман, остров Гърнси и пр. А ако погледнем шестдесетката, към цитираното число се прибавят още четири - Вирджинските острови, Кипър, Барбадос и Северните Мариански острови. Сиреч, почти една трета от шестдестте най-благосъстоятелни страни и територии на глобуса градят благосъстоянието си върху твърде рискована с оглед опасността от глобалния тероризъм непрозрачност и анимност на капиталовите потоци.

Гласове за засилване на контрола по отношение движението на капитали от и към споменатите държави и територии засега се чуват единствено откъм левите среди в Европа. Такава постановка обаче явно противоречи на каноните на публично изповядвания зад океана стопански либерализъм и за ситуацията в контекста на посоченото поне за момента изглежда, че не е налице политическо консенсусен разумен изход.

Глобалният тероризъм безспорно има своята стопанска цена за развития свят и това е третият кръг от икономически въпроси, с които искаме тук накратко да се занимаем. Не става дума само за икономическата криза, подбутната, ускорена и задълбочена от атентатите преди три години, от която криза развитите икономика и световната конюнктура все още не могат напълно да се отърсят. Доказано е неведнъж, че стопанските кризи рано или късно се превъзмогват и икономиките тръгват нагоре. По -скоро се касае за калкулирането в цената за потребителя на всяко благо, независимо дали то е публично или частно, на разходите, на финансовата издръжка на борбата срещу тероризма и заплахите от него. В последните влизат не само паричният израз на преките военни разходи, които вече съставляват немалки суми, дори за България, но и всички разходи за охранителна и превантивна дейност, всички забавяния, пречки и денгуби, всички страхове и несигурности, които обществото понася, всички препятствия, които то трябва да издигне и респективно впоследствие да преодолее, за да предотврати терористичните актове или да се справи с последствията им. Мащабите тук са такива, че днес едва ли някой би се заел насериозно финансово точно да метрира всичкото.

Тук неслучайно си спомням едно публикувано в средата на 90-те години на миналия век нетрадиционно изследване на млади тогава американски икономисти, в което се твърдеше, че във фактическото си благосъстояние САЩ практически не са се придвижили по-нататък от равнището на петдесетте години. "Горницата" в нарастването на брутния вътрешен продукт била отишла за възстановяване на околната среда, за медицински разноски на подложената на засилено стресово натоварване работна сила, за нарастването на военните разходи и пр. и пр.

По подобен начин следва да се разсъждава и по отношение “материалната издръжка” на тероризма, която развития свят в нарастваща степен понася. "Охранително-превантивните услуги", "разузнавателно-информационните услуги" и всякакви други от този род, породени от глобалната терористична активност, на практика също са част от създадения социален продукт, но те едва ли могат дори тълкувателно да бъдат разбирани като повишаване на благосъстоянието на народите в общоприемливия смисъл на това понятие. Казано с други думи глобалният тероризъм допринася за практическото реализиране на такава алокация на капитала във всичките му разновидности, която рационално хуманистично погледнато в значителната си част се явява обикновено безмислено хабене на човешки усилия, време и на невъзстановими и възстановими материални ресурси.