РАВНИЩЕТО НА ЦЕНИТЕ НИ Е 33% ОТ СРЕДНОТО ЗА ЕВРОПА Печат
Автор доц. д-р Чавдар Николов   
Петък, 01 Октомври 2004 03:00
В актуалната класация на Световната банка по общ БВП, обхващаща 183 страни за 2003 г., България е на 69-о място със 19,859 милиарда долара. В подреждането по общ БВП по паритетни долари, тоест когато е отчетена покупателната сила на съответната национална валута по отношение на американската, заемаме 63-о място от 166 страни със 61,084 милиарда долара. Първият показател, пресметнат на глава от населението, означава по 2 546 долара годишно, а вторият 7 830 паритетни долара. А 653 долара на месец при американски цени свидетелства за вегетиране близко до крайната оскъдица.


За Латвия той е 42%, за Словакия - 43%, за Унгария - 56%, за Словения -71%. По пряка аналогия посоката на движение на цените у нас в светлината на перспективата на членството в ЕС е ясна. Но, тъй като цените са функционално свързани с платежоспособното търсене, растежът на относителното ценово равнище зависи също от икономическия растеж, респективно от растежа на благосъстоянието. "Автоматично" се сближават най-напред цените на т.нар търгуеми стоки, докато за тези които не могат да бъдат обект на международен обмен процесът се оказва значително по-автономен и по-разтегнат във времето. Така най-близката "летва", отнасяща се за нашия случай, се оказва тази на цените в Латвия. Верността на направения извод се подкрепя и от ценовата ситуация в Гърция и Португалия, страни, в които вътрешното ценово равнище е съответно 83% и 77% спрямо американското.

Приведените дотук изчисления приемат за база за съпоставка цените в САЩ, но нас естествено поради географската близост и икономическата обвързаност повече ни интересуват цените в Еврозоната. За целта, ползвайки статистиката на Световната банка, следва да разгледаме ценовите равнища в големите европейски страни: Германия, Франция и Италия, като ги сравним със Съединените щати. Съответните показатели за ценовото равнище във визираните европейски страни спрямо американското възлизат на 105%, 107% и 94%. Средно претеглено посредством дела на Германия Франция и Италия в сумирания им съвкупен БВП, показателят за ценовото равнище е 103%. За цялата Еврозона цените са с 1% (0,74) по-високи от тези в Щатите. Оттам вече българското ценово равнище е 32% от това в основните страни възприели еврото, или 31% от германското и френското, 35% от италианското и 33% от средното за Еврозоната. Продължавайки нататък възприетата логика, може да се направи заключението, че равнището, спрямо което тукашните цени ще се ориентират към 2007-а година е 41% от това в Еврозоната, 40% от нивото на цените в Германия, 39% от това във Франция и 45% от италианските вътрешни цени. Спрямо първия от тези показатели растежът на цените у нас през настоящата и в близките две години минимално би трябвало да бъде да речем 7,5 пункта или със също толкова пункта над европейската инфлация.

Социално безболезнената адаптация към евентуалното, но не абсолютно сигурно, настъпване на горе описания сценарий би означавала до влизането ни в Европейския съюз доходите у нас да нараснат последователно през 2004-а, 2005-а и 2006-а година най-малко с общо 24%, което прави номинално темп от 7,5% годишно, съответстващ на минималния растеж на цените, посочен по-горе. Последното изисква от своя страна респективен номинален темп на нарастване на БВП, който не е нереален. Това е така, защото ако изхождаме от статистическите данни, публикувани от Световната банка, паритетният ни БВП по текущи цени се е увеличил през 2003 г. спрямо 2002 година с повече от 12%.

В този контекст профсъюзите, а също така и правителството в преговорите с Международния валутен фонд, могат да намерят състоятелни аргументи в подкрепа на увеличаването на трудовите възнаграждения у нас.

Приведените в текста до тук изчисления могат да ни отведат и далеч от тясно българската проблематика. Еврозоново ценово равнище, превишаващо само с 1% американското, говори в полза на обстоятелството, че гледан в тясно ценови сравнителен аспект сегашният курс евро/долар е в голяма степен икономически обоснован. Така, дори при плътно сближаване и изравняване на лихвените равнища от двете страни на Атлантическия океан курсът би могъл да се измени само минимално и да отиде около паритета 1:1,19. Докато прогнозите за стръмно нарастване на долара биха се сбъднали единствено при задълбочаване на разликата в темповете на стопански растеж между Еврозоната и Щатите в полза на американците. Каквото обаче понастоящем не смее да прогнозира никой сериозен анализатор. Ако прибавим и царящата неувереност в способността на САЩ да се справят с тероризма и да гарантират достъпа до ресурси в степен, съответстваща на тази преди 11 септември 2001 г., то като че ли на сегашното съотношение евро/долар липсва състоятелна алтернатива.