НОВИТЕ СЪСЕДИ НА ЕС И ОБЩАТА СИГУРНОСТ Печат
Автор Симеон Николов   
Петък, 01 Октомври 2004 03:02
Доклад, изнесен на Кръгла маса на тема “Политиката на ЕС към новите съседи и ролята на България”, организиран от Регионалното бюро на фондация “Фридрих Еберт”, Българско дипломатическо дружество и Институт за политически и правни изследвания на 30.09.2004в резиденция Бояна, София
Разглеждането на темата за новите съседи на ЕС и общата сигурност изисква да се съобразим с няколко предварително зададени параметри:
Първо, целта на формулираната политика на ЕС към новите съседи почива на презумцията, че те няма да станат членки на Съюза в среден и дългосрочен план, което предполага и анализът ни да се ориентира към такива времеви хоризонти.
Второ, въпросните страни са разположени най-малко в два региона, които имат своите особености по отношение на сигурността, а за България са от значение и неназовани в документа на ЕС страни, които ще останат за определен период извън границата на ЕС след 2007 г.
Трето, необходима е да държим сметка както за новите рискове и заплахи, така и за променената харкеристика на понятието сигурност, за размиване на границата между вътрешна и външна сигурност.
Четвърто, трябва да се вземе предвид и потенциалът от възможности за сътрудничество в сферата на сигурността с тези страни.

Рискове и заплахи
Без съмнение факторите, които ще въздействат върху ЕС и неговата периферия и пораждат различнти видове опасности.
В глобален мащаб заплахите и рисковете идват от тероризма, нарастване на бедността, болестите и епидемиите, нарушаване на екологическото равновесие, недостиг на водни ресурси, икономически сътресения, дестабилизация на определени райони в резултат на борби за влияние и достъп да енергийни ресурси и транспортни коридори, инструментализиране на политиката в интерес на мощни икономически кръгове, което внася конфликтен потенциал в международните отношения.
Ако концентрираме вниманието си в регионален план, то тук рисковете и заплахите са по-скоро в така наречените “тлеещи конфликти”, нерешени териториални въпроси, исторически създали се напрежения, неустановен статут и нездрави амбиции, етнически напрежения, срастване на организираната престъпност с държавни структури, а не толкова от непосредствени терористични заплахи. Освен това е ниско икономическо и технологическо развитие, голям е делът на сивата икономика. От значение разбира се е и фактът, че в допълнение на това тук се сблъскват стратегически интереси на сили като САЩ и Русия, например в Кавказкия регион, а други пък се стремят към утвържаване като регионални сили в бъдеще с възможности за политическо и икономическо влияние.

Прогнози
Логично е, че развитието в света ще оказва въздействие върху страните от такъв голям район, какъвто се опитваме да разглеждаве- ЕС и прилежащите му съседи. Колкото и резервирано да гледат някои на прогнози на разузнавателни централи, центрове за стратегически проучвания и отделни експрети за 10,15, 20 и дори повече години напред, не може да ги изключим от разсъжденията си. Динамичното развитие на ситуацията застига дори по-рано от очакването тези прогнози. За съжаление се оказа вярна тезата, че ако САЩ се опитат да реализират своя модел, “това ще предизвика вълна от тероризъм; увеличаване надпреварата във въоръжаването на страни, които виждат единствения изход да се противопоставят на свръхсилата именно в това; ще възникнат нови съюзи; ще се ускорят започнати вече процеси като формиране на собствена външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз и създаване на европейски въоръжени сили.» Преди да хвърлим по-далечен поглед в бъдещето, трябва да отбележим, че този етап на развитие на човечеството е един временен, преходен етап.
Повечето експерти, при това американски, прогнозират, че сривът на САЩ, а оттам и на ролята им на световен лидер може да се очаква през 2012 година. Опасно е обаче, както агонията на една суперсила, така и създаването на вакуум, очертаващ се именно в периода 2012-2015 г. Интересно е, че и прогнозите за Русия отбелязват 2012 г като решаващ срок за решаване на проблемите й. Прогнозите на ЦРУ и други централи обаче, трябва да се поставят под въпрос, защото съвсем очевидно е, че с публикуването им се цели сондиране на становища, внушения и едва ли всичко е добре аргументирано. Днес изглежда малко вероятна прогнозата за разпадане на Русия на 6 или 7 отделни държави. Само преди няколко години разузнавателната служба на Германия БНД прогнозира войни в Кавказкия регион, а е ето че на фона на днешните събития там вече се питаме дали не сме в навечерието на такива. Днес експертите са склонни да потвърдят прогнозата на ЦРУ за Балканите през 2015 г., а именно, че ще останат един район с напрежение и периодично избухване на локални сблъсъци. Утвърдилите се в Косово и Босна и Херцеговина мафиотски структури заплашват Европейската сигурност и те няма да бъдат лесно изкоренени. Когато преди години западен експерт заяви, че следващият конфликт след този с косовските албанци, ще бъде предизвикан от унгарското малцинство, не му обърнаха внимание, но сблъсъците пред една църква във Войводина през септември 2004 г тревожно ни напомниха за това. Когато през 1994 г. американски експерти представиха в София прогнозите си за възможоно развитие на кризи в Косово, Македония и България, ни бе трудно да се съгласим, но събитията в първите две се развиха като по сценарий. Дали третият етап не е свързан с ромските проблеми, този въпрос като че ли избягваме да коментираме. Интерено е да се проследят аргументите и сценариите ва възможно «ислямизиране» на Европа /сега-14 милиона мюсюлмани/, което силно ще зависи от решаването на проблемите в Близкия и Среден Изток. От изключитгелна важност е борбата срещу тероризма да не се постави на плоскостта на легиозната нетърпимост. Трудно е да си представим катастрофалните последици, ако някои сили успеят дапредизвикат война между религиите.

Тъй като днес говорим за политика на ЕС към новите съседи, трябва да си дадем сметка, че тя ще зависи от способността на Съюза да реализира ново качество на развитието и утвърждаването си: ще бъде ли ратифицирана за да влезе в сила новата конституция на ЕС, ще се преодолее ли резервираността на някои членки към Европейската политика за сигурност и отбрана, ще се справи ли с новите предизвикателства, ще се превърне ли в най-голямата демокрация на света? Отговорът на всички тези въпроси може би е в тенденцията ЕС действително да поеме ролята на световна сила, за което досега нямаше самочувствието.
Развитието на НАТО също ще окаже пряко влияние върху сигурността на разглежданите тук страни и региони. Нещо повече, по понятни причини НАТО изпреварва ЕС, утвърждавайки своята роля, развивайки отношенията си с «новите съседи», привличайки ги в партньорски програми, в съвместни военни учения. Разбира се благоприятстващ фактор е сплотяването срещу общата опасност от терористични атаки.
Голяма роля зарешаване на кризите в региона и «новите съседи» ще има разбира се ОССЕ. Новите моменти не са само в коментираните понастоящем акценти и баланс на дейността й, а и в това, че ситуацията изисквава организацията да разширява дейността си. От друга страна именно в ОССЕ ЕС разполага с една от основните форми на диалог със САЩ и Русия, което не е никак маловажно.
От стратегическо важно значение за сигурността е развитието на евроатлантическият диалог. Оттърсването на САЩ от някои схеми на виждания и действия и повече усилия на европейците за разбирането на дългосрочните проблеми би активизирало така необходимите още по-тесни партньорски отношения. Евроатлантизмът няма да е същият, както досега, най-малкото заради изместения акцент на САЩ на Изток от Европа, но той в никакъв случай няма да се обезличи, защото твърде много зависи от него и за двата континента. Тезата за «коалиции на желаещите» се нуждае от отделна разработка, но и тя не би могла да се превърне в «гробокопач» на евроатлантизма. По отношение на интересите на Европа и САЩ към Кавказкия регион и Централна Азия, може да се прогнозира, че различните подходи може да водят и до противоречия, които да забавят една тактика насъвместни с Русия решения.

Кавказкият регион става ключов за сигурността. Ако Збигнев Бжежински е прав с формулировката си, че този регион е Балканите на Евразия, тогава трябва да напомним, че освен натоварено с негативи това понятие днес съдържа и положителни измерения, които биха могли да бъдат взети за пример поне от някои кавказките държави: всички страни на Балканите имат днес демократични правителства и всички преследват общи интеграционни цели с ЕС и НАТО. Докато в Кавказкия регион има едно съчетаване между национализъм и радикален ислямизъм. Най-лошият вариант би бил, ако Русия загуби битката в Чечня, защото ще последвавзрив в целия регион и множедство разделяния на територии.
Нараства значението на Черноморския регион. Това се отчита от горните международни организации и политиките им особено към Черноморския регион вече се реализират в конкретни инициативи. Въпреки това обаче, трябва да се признае, че е нужно да се наваксва, заради времето, когато проблемите тук не бяха техен приоритет. В коментарите в ЕС и НАТО се прокрадва надеждата, че след приемането на България и Румъния в Съюза, а след време и на Турция, ще се обхване по-широко този регион и ще се повиши сигурността му. Това означава обаче, нови и по-големи отговорности за тези страни и разбира се нашата страна в частност. Вероятността от терористични атаки по морски обекти, пристанища и други става изключително голяма. На риск са подложени и някои близки до нас проливи. Икономическите и екологически последици биха били значителни.
Тъй като политиката към съседите на ЕС се разпростира и върху страни от Средиземноморието /Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Либия, Мароко, Сирия, Тунис / трябва да споменем, че от две години вече има военноморска мисия на НАТО /»Активно усилие»/, чиято задача е да охранява Средиземно море от морски терористи. От 07 до 25 септември 2004 г се проведе първото в историята на НАТО СЪВМЕСТНО УЧЕНИЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ВМС ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ ЕВРОМАРФОР /ФРАНЦИЯ, ИТАЛИЯ, ИСПАНИЯ, ПОРТУГАЛИЯ/ И ВМС НА НАТО.
От друга страна самите държави от постсъветското пространство се опитват да обединят усилията си за гарантиране сигурността на региона.Друг е въпросът дали с това се търси противовес на НАТО. Във всеки случай Организацията Договор за колективна сигурност /с участието на Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия и Русия/ предизвика с последната си сесия през юни 2004 г. нееднозначни оценки. Все пак бе приет документ за приритетните направления на дейността на организацията за периода 2004-2005 г., съдържащ мерки за борба срещу тероризма, войнстващия екстремизъм и разпространението на наркотици, както и съвместното използване на обекти на военната инфраструктура на държавите-членки на организацията. Показателно е също така, че в основнвите направления фигурират: разработка на концепция за създаване на умиротворителни сили на организацията, изучаване възможностите за взаимодействие с НАТО и други. Проведеното след месец учение в централно азиатския регион показа, че Организацията е в състояние да действа чрез колективни сили за бързо реагиране.
Когато говорим зда организация като горната, не можем да не споменем, че ГУУАМ /Грузия, Украйна, Узбекистан,Азербайджан и Молдова/ за разлика от нея пък е определено прозападна. Известно, макар и слабо влияние имат Единното икономическо прпостранство /Украйна, Беларус иКазахстан/ и Шанхайската организация за сътрудничество, в която пък е включен Китай.

Предизвикателствата пред политиката на ЕС към новите съседи
Каква е ролята и значението за общата сигурност на страните, към които е насочен стратегическия документ на ЕК от май 2003 г. – Русия, Украйна, Беларус, Молдова, страните от т.н. Барцелонски процес от Сирия до Мароко, както й включените в сферата на подкрепа Армения, Азербайджан и Грузия? Тъй като отговор на този въпрос може да даде само един пространен анализ, тук принудително трябва да се ограничим само с отбелязването на някои актуални и важни моменти.
Самата цел на стратегическия документ на ЕК за политиката към новите съседи, а именно да се дадат известни стимули, да се разработи проекта за общо икономическо пространство, да се възползват от основните свободи на Съюза като движени на хора и товари, услуги и капитали, предполага, че тези страни с помощ от ЕС трябва първо да се преборят с контрабандата, финансовите престъпления, тероризма.

Преплитането на интересите на различни сили във важни стратегически региони разбира се оказва влияние върху един или друг избор по въпросите на сигурността, но след края на Студената война и особено след 11.09.2001 г. все по-често се утвърждава тенденцията за търсене на възможности за взаимно удовлетворяване на интересите. Например предлаганото от предсдтавител на НАТО по Източна Европа прекратяване възраженията на САЩ срещу руски бази в Грузия и на Русия срещу такива на САЩ и дори създаване на съвместна база под шапката на Съвета Русия-НАТО.

От друга страна регионът е много взривоопасен и много лесно може да се предизвикат събития с катастрофални последици. Именно тук някои сили биха се изкушили да опитат да предизвикат сблъсък между Русия и мюсюлманския свят. Доколко това би отворило възможности за дезинтеграция на Русия и поемане контрола върху нефтопроводи нефтонаходища, това е друг и спорен въпрос.

От всички “нови съседи” на ЕС естествено е, че развитието на Русия ще има най-голямо значение за сигурността в региона. Не случайно обявените от президента Путин нови мерки за борба срещу тероризма намериха такъв отклик в коментарите в цял свят, в които преобладаваше и много безпокойство от евентуално бъдещо авторитарно управление. Не може да не се съгласим обаче с констатацията му, че корените на тероризма в Северен Кавказ се крият в масовата безработица и лошото оброзавание. Това е благодатна почва за развитието на екстремистка пропаганда и набирането на нови подръжници на терора, каза президентът Путин. “Северен Кавказ” е ключов стратегически район за Русия. Той е жертва на тероризма и същевременно трамплин за терористите”.
Русия предприема и сериозно мерки за модернизиране на въоръжените си сили, за подготовка на специални сили и т.н.
Русия е скептична обаче по отношение на политиката на ЕС към новите съседи и предпочита “стратегическото партьорство” с ЕС. Очевидно при формулирането на стратегическия документ Брюксел не отчете чувствителността на Москва, докато направи това за Анкара. Действително близко до ума бе, че Русия няма да иска да я поставят на едно ниво с Тунис.

На второ място по важност за укрепване сигурността в региона би трябвало да поставим демократичното и икономическо развитие на 48 милионна Украйна. Подадения неотдавна от нея сигнал, че ЕС и НАТО не са вече в приоритетите й е само тактически ход. Преди години и Румъния под заплахата да не бъде приета в НАТО обяви, че ще създаде нов съюз с Турция и Израел. Ускоряване на демократичното развитие на Украйна обаче е от голямо значение, не само защото то ще се отрази и на други страни в региона, а защото икономическото равнище днес, организираната престъпност и корупцията, опазването на нефтопроводите са проблеми, касаещи и съседните й страни. Предвид на коментарите по предстоящите президентки избори трябва да отбележим, че независимо от избора на прозападния или проруски водещи кандидати, външнополитическият курс и политиката за сигурност няма да претърпят промени. Дали сътрудничеството с нея по линия на политиката за “новите съседи” обаче, няма да премине през някои сътресения е под въпрос, предвид становището й, че е обидно да я приравняват с Молдова или Мароко. От друга страна е видно, че новият политически елит, който досега бе настроен резервирано към Запада, иска да постигне пробив в инкорпорирането на страната в новата стратегия на ЕС към съседите.

Най-проблемна на този етап за сигурността е ситуацията в Грузия.
Макар и да не признава мироопазващата роля на руските сили в Южна Осетия по силата на споразумението от 1992 г., на външнополитическите фактори, включително и на САЩ, които признаха това, е ясно, че без Русия не може да има решение на проблемите там.
/Грузия официално обяви желание за членство в НАТО през 2002 година. Интеграцията в евроатлантическите структури е един от прироитетите на външнополитическия й курс./
Процесите, които започват в Грузия, в Украйна, бележат хода на един геополитически процес в Каспийския и Черноморския регион и ЕС иска или не ще трябва да форсира диалога с елитите на тези страни.

От групата неразрешени конфликти – в Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия и Нагорни Карабах, най-опасен като че ли е този в Южна Осетия. Понастоящем не е реалистично да се очакват военни действия н Нагорни Карабах, но ако нарастващите в момента настроения сред азербайджанското общество за реванш доведат до такъв, то конфликтният потенциал тук би бил значително по-голям.
Интерес представляват някои общи черти и отражения на тези конфликти. Така както някои аналитици прибързано счетоха, че събитията в Грузия могат да се повторят в Украйна, други пък сметнаха, че присъединяването на Аджария може да се приложи като модел за молдовските власти.
Най- ярко се откроява общата характеристика за Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието по отношение на ширещата се организирана престъпност, корупция, контрабанда, търговия с оръжие, наркотици и жива плът, с проникване на терористи.
Интересно е също така да се проследят усилията на външни сили за влияние и подкрепа- Русия, САЩ, Турция.

От една страна в периферията на ЕС има немалко проблеми, които могат да се изострят, а от друга, тези региони не са имунизирани срещу една от основните заплахи като тероризма, нещо повече - цялостната ситуация предполага благоприятни условия за развитието му. От друга страна пък терористичните атаки като че ли дават възможности на ръководители на държави в региона да предприемат мерки за решаване на вътрешни проблеми в свой интерес / какъвто е примерът със стремежите на Михаил Саакашвили- Грузия. /
Една немаловажна особеност, която се очерта в настоящия период на разрастване на тероризма е сливането в действия и стратегия между бунтовници и терористи. Това го констатирахме в Ирак, а вероятно ще се разшири като практика и в други страни и райони на конфликти. Характерна особеност е и това, че както терористите, така и бунтовниците ще се опитват да провокират противника си към действия, които да го дискредитират пред световната общественост и намалят моралните му сили. Трето очертаващо се явление е, че в регионът в който живеят толкова много националности, при конфликт се намесват доброволци от различни страни. Например Южна Осетия има подкрепата на доброволци от Абхазия, а Грузия според медиите използвала наемници чеченци от Пакинското дефиле.

Като гранична страна на ЕС и предвид на очакваните в Близкия Изток и Кавказкия регион събития ще се сблъскваме с предизвикателството имиграция, бежански потоци, търсене на убежище. А капацитетът ни за приемане на такива съвсем не е голям. Въпросът е пряко свързан и с националната ни сигурност. Досегашният опит на европейските страни предоставя някои поуки, които е целесъобразно да възприемем. Предложенията за изграждане на лагери извън пределите на страните-членки на ЕС бяха наречени цинични, но в наш интерес е и ние да мислим по това, разработвайки сценарий може би за един комбиниран способ за посрещане на подобни заплахи.

Инструменти и пътища за реализация на политиката на ЕС към новите съседи
Самото разширяване на ЕС има за основна цел да гарантира политическа и социална стабилност, а появата на документа на ЕК за политиката му към новите съседи е стъпка към по-висока сигурност на тези страни. Именно тук обаче възниква въпросът, дали ЕС е в състояние да оказва стабилизиращо влияние върху периферията си. Анализът на предизвикателствата показва, че към отделните страни и конфликти трябва да се подходи диференцирано. Следователно именно в разработваните понастоящем планове за действие за всяка една страна с валидност от 3 до 5 години би трябвало да залегнат и основните виждания за решаване на проблемите и укрепване на сигурността.
Освен с приетата, но нератифицирана Конституция, ЕС разполага и с още един документ- Стратегия за сигурност на Съюза. Заявеното в нея, че “не е в наш интерес чрез разширяването на поставяме нови граници в Европа” кореспондира с публикуванвия още през март 2003 г. доклад на ЕК “По-голямата Европа и нейните съседи”. Тъй като в районите, в които се намират “новите съседи” се сблъскват интересите и на САЩ и на други страни, трябва да отбележим, че колкото и на пръв поглед да се стреми да възприеме американския подход, Стратегията съдържа съществени различия. Те се заключават най-вече във второстепенния акцент върху военните аспекти като отговор на новите заплахи и в опората на международните организации.
Стратегияга има и своите слабости и противоречия, но и нови моменти. Веднага прави впечатление, че вместо страните с хронична нестабилност на Изток, вниманието е изместено към страните от Южен Кавказ. В същия раздел въобще не е спомената Русия, която като енергиен доставчик и бивша суперсела е от решаващо значение за Европа. Това се компенсира наистина на друго място, където се посочва намерението за развиване на стратегически партньорства с Русия, Япония, Индия, Китай и Канада. Положително е обаче следното: пределно ясно става, че Съюзът е единствената международна организация, която може да свърже “меката” с “твърдата” сила за да предотврати конфликти и овладее кризи. С това той придобива решаващо предимство пред НАТО, която обхваща само военния сегмент на мултидименсионалната същност на сигурността. При това, както отбелязва и самият министър на отбраната на САЩ Ръмсфелд, военният инструмент е малко пригоден за борба с тероризма и за предотвратяване на разпадането на държава.
Тъй като ЕС ще играе голяма роля при решаването на някои от конфликтите в и около някои от т.н. “нови съседи” е много важно отбелязаната в стратегията необходимост да се отговори на въпроса “в кои и какви кризи в бъдеще ще се ангажира ЕС”.
Пропуск в Стратегията е, че не се и споменава значението на вътрешната сигурност, още повече, че Съюзът заложи още в проекта за своя конституция редица мерки в това направление. А борбата срещу тероризма, която е възможна най-вече чрез разузнаване, сътрудничество, премахване на финансови източници и въздействие върху корените на това явление налагаше поне да се спомене значението на вътрешната сигурност.
Реализирането на основните принципи, които характеризират Стратегията за сигурност на ЕС изискваше да се посочат някои направления, за да се осъществи връзката с другия стратегически документ “Външната политика на ЕС към новите съседи” и най-вече отделните планове за действие, защото именно стабилността е свързана с мерки в периферните зони, а резултатът би следвало да бъде създаването на зона на сигурност около Европа. Макар че първите крачки в това направление са направени /Македноия, Босна/, експерти изказват опасения, че проблеми свързани например с Калининград, Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, могат да доведат до по-тежки ситуации, отколкото сега на Балканите. Ангажименът на ЕС спрямо Западните Балкани и тяхното бъдещо членство подчертава особеното значение на този регион за Съюза и за ролята му на сила, осигуряваща в голяма степен сигурността тук. “Това би трябвало обаче да бъде представено в Стратегията като акцент на Европейската политика за сигурност и отбрана, още повече, че става дума не за съседен регион, а за бъдещето на Балканите в ЕС” се сочи в едно изследване на Германския институт за политика и сигурност.
Наскоро /14 май 2004 г. / Владимир Сокор напомни в The Wall Street Journal че е разработена концепция за някои видове конфликти, наречена “Стратегия на трите Д”- демократизация, декриминализация и демилитаризация. Тя е валидна и за Грузинските провинции и за Молдова, а вероятно и за Косово. Все по-голямо значение ще придобиват сили за възстановяване, а не въоръжените сили. Още сега се чувства необходимостта от по-голяма роля на едни обединени полицейски сили.

Предвид на рисковете и заплахиге, които идват от разглежданите региони, би било целесъобразно Стратегията за сигурност на ЕС или да бъде допълнена от Насоки за действие срещу рисковете и заплахите на 21 век или да бъдат изработени отделни такива за Кавказкия регион и Средиземноморския регион, където са разположени по-голяма част от съседите на Съюза. Това в значителна степен би изгладило различията сред европейските страни за решаване на проблемите. Общите интереси между САЩ и ЕС позволяват програмите за подкрепа на реформите в тези страни да се допълват, но те трябва да се провеждат самостоятелно от ЕС. Доверието в тях може да бъде подкопано, ако се асоциират с американското поведение в Близкия Изток.

В близко бъдеще ЕС ще има и допълнителни инструменти. На 17 септември, както знаете, по линия на Общата европейска политика за сигурност и отбрана по инициатива на Франция, Германия и Великобритания бе решено създаването до 2007 г. на 9 оперативни бойни групи за бързо реагиране по 1500 военнослужещи всяка. Франция, Италия, Испания и Великобритания пък се договориха да създадат европейска жандармерия, предзназначена да действа при следконфликтни мироопазващи мисии и в състав от 3100 души, от които 800 в готовност и 2300 в резерв.

Основните принципи на мерките за сигурност следва да бъдат:
- всеобхватност;
- последователност и непрекъснатост;
- ефективност;
- превантивност.

Тероризъм и организирана престъпност
Преди да се премине към набелязване на инициативи е необходимо в чисто практичен план да се направи един актуален анализ на капацитета на “новите съседи” по отношение на информация, разузнавателни данни, анализ. Това би очертало предпоставките към определени ефективни съвместни действия. Но освен това,те следва да бъдат стимулирани да постигат такова сътрудничество между себе си, между силовите ведомства и граждански общества на тези страни, преди импулсите на подкрепа и помощ от страните-членки на ЕС.
Предложението на президента Георги Първанов относно необходимостта за обединяване на експертния потенциал и мобилизирането му, би трябвало да се разшири и в същата степен на бъде валидно и за Балканите и “новите съседи” . У нас и в останалите страни има добри експерти, но ако при социализма един институт във Варна не знаеше какво прави един институт в София, днес не бива да се допуска такъв разнобой и паралелна работа в съседни страни с общи интереси в сигурността. Светът действително вече е едно голямо село и отдавна научни институти и изследователски центрове в различни краища на земното кълбо имат международен състав. Добър пример е успешното сътрудничество в съвместните проекти на Международния център за черноморски изследвания /ISBSS/, макар и насочени в друга област.
Предвид на посоченото в началото нарастващо значение на Черноморския регион, би било целесъобразно да се организират периодични международни конференции на черноморските страни по въпросите на борбата с тероризма и организираната престъпност. /Сходно предложение, но в по-друг формат бе направено неотдавна на Балканския форум по сигурността./
Съобщенията, че е имало обучение на терористи за подводна, леководолазна, дейност и схеми за използване на плавателен съд с взривно вещество срещу пристанища и брегови обекти, изисква да се обърне повече внимание на това направление и да се търсят асиметрични отговори на асиметричните заплахи.
От 2001г. имаме един инструмент в Черно море и това е Оперативното съединение за Военноморско сътрудничество в Черно море Блексийфорс, чието командване България предаде на ротационен принцип през август т.г. на Грузия, една от шектте страни-участнички /Турция, България, Румъния, Грузия, Украйна и Русия – единственото съединение с участието на Русия/.

Защитата на нефтопроводите, газопроводите и жп-мрежата в региона придобива също особена важност, предвид на зависимостта на страните и икономиките им.
Освен най-често коментираната тема за предотвратяване на достъпа на терористи до ядрени материали, трябва да отбележим, че в нашите региони има доста голям брой леко въоръжение, което трябва да бъде поставено под контрол и ограничавано./Наскоро на една конференция в София бе цитирано, че само в Косово има над 460 000 единици стрелково оръжие./
На вниманието ни следва да стои въпросът, до каква степен различията в законодателствата в тези страни ще затруднят борбата с срещу организираната престъпност и тероризма. Затова помощта, която превантивно трябва да се оказва на “новите съседи” на първо място би се изразила в споделяне на опита в синхронизиране на законадателствата с това на ЕС.
Нищо не пречи практиката със старите страни –членки на ЕС за изпращане на полицейски аташета да се развие и спрямо “новите съседи” на реципрочни начала. /Понастоящем имаме такива в 18 страни, предимно западноевропейски./ Полицейските аташета в “новите съседи” би следвало да работят както за обмен на данни, така и за разширяване на обучението на полицейски и антитерористични сили /по подобие на обучението извършвано от Швейцария на албанци, хървати, македонци/, да се съедйства за поддържане на връзки между структурите за антитерористична дейност, да се разшири идеята за международната мрежа за превенция на тероризма, която да обхване и “новите съседи”. Не е изключено в отделни случаи да бъдат създадени съвместни полицейски подразделения за борба срещу терористични групировки.
След като създадем първо на Балканите списък на екстремистките организации извън закона и централна банка данни за потенциални атентатори в региона, т.е. списък на потенциалните терористи и схеми на структури на организираната престъпност, подобни трябва да се опитаме да изготвим и с някои от основните “нови съседи”.
Граничната сигурност макар и по-осветен като проблем и с по-големи постижения за България, не можем да го оставим извън вниманието си. Достатъчно е да видим оценките на Германия за очаквано нарастване на контарбандата и извода й: “Всичко ще зависи от това, доколко добре поляците ще съумеят да контролират и източните си граници с Беларус и Украйна.” Техническо оборудване и финансови средства- това е основното, което трябва да очакваме като помощ от ЕС.
За противоборство на бандите, занимаващи се с прехвърляне на хора през границата би било удачно да имаме готовност да изпратим наши екипи на територията на другата страна за съвместни действия срещу престъпните групи. /Подобен ход ще бъде осъществен скоро от Италия в Либия./

Икономически аспект
Социално-икономическите мерки винаги са посочвани като превантивни такива за ограничаване на престъпността и сблъсъците между отделни групи от населението в една държава. За да се финансира Кавказкия регион обаче биха били необходими огромни средства. Така например Григорий Явлински цитира наскоро, че Русия трябва да е готова в продължение на 10 години да заделя за Северен Кавказ 6-7% от БВП за строеж на пътища, работни места, комуникации, училища и предприятия. /За сравнение: в Чечня за финансиране на терористи ежегодно влизат от чужбина около 100 милиона долара./

Приносът на България
България трудно би могла да влияе на важни стратегически решения по сигурността, касаещи горепосочените страни. Като член на НАТО и ОССЕ обаче и прилежаща на Черно море страна, тя е в състояние активно да участва в мерките за обезпечаване на сигурността в региона. Както е известно България пое вече задължението да стане връзка на НАТО с Грузия, съгласно решение на Съвета на НАТО. Ние взехме на въоръжение в началото на тази есен най-модерната система за наблюдение и контрол на Черноморското пространство. България участва активно във военни учения.
Независимо от това, че възможностите на България за подпомагане реализацията на политиката на ЕС към новите съседи са големи, анализатори и дори държавници посочват на този етап едно разпределение, в което нашата страна несправедливо отсъства. Например, че Полша и балтийските държави трябвало да се концентрират върху отношенията с Русия и Украйна, а Унгария и Словакия – върху стабилизирането и подготовката за ЕС на Югоизточна Европа /Западните Балкани/. /Andras Anotai, EU-Erweiterung: Interessengruppe aus dem „Osten“, Europäische Rundschau, Sondernummer 2004, Seite 96./
Подценяването на един партньор обаче не се преодолява с оплаквания, а с активна политика, нови инициативи и конкретни действия. По-лошото е, ако ние самите подценяваме нашите възможности. Необходимо ни е повече доверие в себе си.