ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА ЗА СЪСЕДСТВО И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД БЪЛГАРИЯ Печат
Автор Проф. д-р Емил Константинов   
Петък, 01 Октомври 2004 03:04
Доклад, изнесен на Кръгла маса на тема “Политиката на ЕС към новите съседи и ролята на България”, организиран от Регионалното бюро на фондация “Фридрих Еберт”, Българско дипломатическо дружество и Институт за политически и правни изследвания на 30.09.2004в резиденция Бояна, София



Разширяването на Европейския съюз му създаде нови съседи и го приближи до нови региони. Географското разширяване създава нови шансове, но в същото време води и до нови предизвикателства. За да им се отговори по подходящ начин в Брюксел бе създадена Европейската политика за съседство. Последният важен акт, в който се очертават доста подробно нейните рамки, е изработентият от Европейската комисия на 12 май 2004 г. стратегически документ озаглавен “Европейската политика за съседство”.

В този документ се очертават основните принципи на политиката за съседство и се посочват страните, за които тя се оотнася. Описват се също така доста подробно средствата и начините, от които Европейския съюз ще се възползува, за да сътрудничи със съседите си и да ги подпомага. Посочват се и финансовите средства, които предстои да бъдат отпуснати.

Европейската политика за съседство не се отнася до западните съседи на България. Причина за това е обстоятелството, че за тях е оставена перспективата за членство в Европейския съюз, макар тя да е осъществима в по-далечно бъдеще. Това важи и за Турция, която очаква дата за започване на преговорите за членство с Европейския съюз. Очертаването на ясна перспектива за европейското бъдеще на западните Балкани и на Турция е ефективно средство за преодоляването на капсулирането на региона и разрешаване на съществуващите конфликти. Ясната интеграционна перспектива е необходимо да се придружи с конкретни стъпки и по-активно привличане на вниманието на Европейския съюз. Подпомагането на интеграционните процеси на Балканите е важен национален приоритет за България и изисква дългосрочна политика и енергични комплексни усилия. По този начин ще се гарантират най-благоприятна среда за развитието на региона.

Новата европейска политика за съседство се отнася на изток до Русия, Украйна и Молдова. Извън нея засега остава Беларус, която се счита за държава все още не осъществила необходимите демократични преобразования, изисквани за включване в програмите за сътрудничество и подпомагане с Европейския Съюз.

Политиката обхваща в южно направление следните средиземноморски държави: Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Либия, Мароко, Сирия, Тунис и Палестинската автономия.

Европейската комисията предлага да се включат още Армения, Азербайджан и Грузия.

Политиката на Европейската комисия към страните, с които съюзът граничи след разширяването му, може да се резюмира като кръг от приятели, с които Европейския съюз ще развива близки и конструктивни взаимоотношения. Стратегията на Европейската комисия за граничните на съюза държави има за цел да предотврати нови разделителни линии и да стимулира стабилност и благоденствие, както вътре, така и извън границите на съюза. Тя има амбицията да предложи перспектива на онези, които засега нямат шанс за членство в Европейския съюз, без обаче да се дават обещания за членство. В стратегическия документ се съдържат правила и стимули към съседните на Европейския съюз държави с цел да се развиват ползотворни икономически и политически връзки, да се трансферират икономически ценности и блага. Но в него не се съдържат намеци за обещания за членство в Европейския съюз. По думите на комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген “европейското членство за тези държави не влиза в дневния ред на Европейския съюз”.

Основната цел на новата политика на съседство е да стимулира и активно да подпомага добросъседските отношения изградени на основата на взаимната полза. В Европейския съюз се е наложило становището, че в интерес на цяла Европа е съседите на Европейския съюз да бъдат добре управлявани държави, с добри перспективи за демократично развитие и благосъстояние.

На съседите на Европейския съюз се предлага перспективата да приемат и прилагат правилата на единния европейски пазар и да отворят националните си пазари в съотвествие с нормите на Световната търговска организация. Европейската комисия планира да финансира европейската политика за съседство чрез специални фондове и програми. Всички държави, включени в новата стратегия, ще имат право на финансиране от тях. В периода 2004-2006 г. Европейската комисия ще отпусне 255 милиона евро за пряко финансиране на съседните страни и около 700 милиона евро за граничните райони на Европейския съюз. Освен това значително се засилва възможността на съседните на Европейския съюз държави да получават заеми от Европейската инвестиционна банка..

На всяка съседна на Европейския съюз държава ще бъдет предложени индивидуални планове за действие. Чрез тях ще се подпомага управлението, ще се стимулира зачитането на върховенството на закона и спазването на човешките права, ще се подпомага икономическия разтеж и социалното развитие. Миграцията, организираната престъпност, тероризмът и трафикът на хора са други приоритетни области, в които Европейската комисия настоява за засилено сътрудничество.

Според концепцията на Европейската комисия отношенията със съседните държави трябва да са развиват като динамичен и двустранен процес. В него покриването на европейските критерии в икономическата, правната и социалната области и съобразяването с принципите на правовата държава и демокрацията са обвързани с повишаването на финансовата помощ и разширяването на всестранното сътрудничество. Подобен процес се очаква да доведе до създаването на кръг от приятели около Европейския съюз, които ще имат достъп до основните предимства, които Европейския съюз предлага на своите членове.

Новата европейска политика за съседство е от голяма важност за България като предстоящ член на Европейския съюз и негова външна граница. Тя засяга интересите на България по отношение на близките до нея страни. От значение за България е и възможността да се включи в конкретизирането и осъществяването на политиката и в предвидените в нея проекти.Участието засяга не само държавните институции. То е от значителен интерес и за частния сектор, неправителствените организации, академичните среди и индивидуалните експерти. Всички те имат потенциала да участват в проектите. А и всички те би трябвало да бъдат привлечени в изготвянето и провеждането на държавната политика в тази област, която трябва да създаде благоприятни условия за българското участие в новите програми.

България би могла да играе активна роля в осъществяването на европейската политика за съседство, дотолкова доколкото тя има традиционни връзки със някои от тези страни, а също и с българското население в Украйна и Молдова и познава добре културата и манталитета на тези народи. Политиката на Европейския съюз към неговите съседи ще се провежда не само централизирано по линия на общата политика на Европейския съюз, която се формира в Брюксел, но също и по линия на двустранното сътрудничество. Именно по нея при използване на стимулите и фондовете на Европейския съюз биха могли да се развият с предимство отношенията на България с онези страни, които тя познава най-добре и има интереси, а също с онези, в които има българска диаспора и с които тя има традиционни отношения. България би могла успешно да се опита да трансферира европейските ценности и блага към тези страни. Това ще бъде наистина нова предизвикателство към страната, за което подготовката трябва да започне още от сега.

Разширяването на Европейския съюз води до приближаването му до по-нестабилни райони. Това повишава предизвикателствата към мерките за сигурност на новоприетите държави, към които скоро като външна граница ще се числи и България. Като такава тя ще носи главната отговорност за външната сигурност на съюза по своята граница. Налага се засилено сътрудничество с органите на съседните държави в тази област. То може значително да се подпомогне от програмите, предвидени в стратегическия документ за еворопейската политика за съседство.

Предизвикателство към България е и решаването на визовите въпроси със страните, които са извън Европейския съюз по начин, който ограничава максимално отрицателните последици за засегнатите страни, техните граждани и за България, особено например в областта на туризма.

Българските институции, частният сектор, неправителствените организации, академичните среди и отделните експерти ще имат възможност равноправно да участват във всички програми на европейската политика за съседство. Тяхното участие ще има не само икономическо измерение. Но то ще издигне българския авторитет и влияние в съседните държави и ще повиши националното самочувствие. Участието на България в тази нова европейска инициатива има национално значение, изисква активна политика и подготовката за това може още от сега да започне, както по правителствена, така и по неправителствена линия.