ПРИВЕТСТВИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ... Печат
Автор Георги Първанов   
Петък, 01 Октомври 2004 03:06
ПРИВЕТСТВИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ В КРЪГЛАТА МАСА “ПОЛИТИКАТА НА ЕС КЪМ НОВИТЕ СЪСЕДИ И РОЛЯТА НА БЪЛГАРИЯ” ДО
УЧАСТНИЦИТЕ В КРЪГЛАТА МАСА НА ТЕМА “ПОЛИТИКАТА НА ЕС КЪМ НОВИТЕ СЪСЕДИ И РОЛЯТА НА БЪЛГАРИЯ”

Уважаеми господа заместник-министри и
господа народни представители, Ваши Превъзходителства, Дами и господа – организатори и участници в днешния форум,

Разширяването на ЕС с десет нови страни през май тази година и очакваното присъединяване към тях на България и Румъния в началото на 2007 г. правят темата на вашата кръгла маса изключително актуална и значима. От 1 май т.г. границата на ЕС се измести на Изток. Беларус и Украйна станаха преки съседи на новите страни-членки, а само след две години в същата позиция ще бъде и Молдова.
Европейският съюз е пряко заинтересован от развитието на тясно партньорство и сътрудничество с тези три страни, първо, защото те вече са негови преки съседи и, второ, защото са силно обвързани с Русия и играят роля на своеобразен мост към тази ключова за Съюза страна.
Разширяването естествено води до приближаването на EС и до по-нестабилни региони, затова политиката на Съюза обръща внимание и на сътрудничеството и подкрепата на по-далечни страни като Грузия, Азербайджан и Армения.
Останалите извън Петото разширяване страни от Западните Балкани също са включени в процеса за стабилизиране и асоцииране с ЕС с крайна цел тяхното пълноправно членство. Турция също вече е страна-кандидатка и може би от следващата година ще започне преговори за присъединяване.
Така че след Петото разширяване поредица от страни станаха предмет на по-специално внимание от страна на ЕС чрез формулиране на т.нар. “близко съседство”, което предвижда активизиране на програмите на европейската политика на съседство и тяхното насочване главно към подпомагане на вътрешните реформи и към постигане на критериите за членство в Съюза. Така подписаните от по-рано споразумения за партньорство и сътрудничество с ЕС придобиха ново измерение, макар че съответното споразумение с Беларус например засега е замразено поради политическата конюнктура в тази страна.
Основната идея, заложена от ЕС в политиката към новите съседи, е да не се създават нови граници, а постепенно да се преодоляват различията между богати и бедни, между демократични и недемократични държави, като се пренасят демократичните ценности и блага в съседните на Съюза страни.
Това означава и поемане на по-големи отговорности от страните-членки, между които ще бъде и България след 2007 г. Правителствата на страните, превърнали се в нова граница на ЕС, биха могли да се справят с новите проблеми и предизвикателства, само ако бъдат подкрепени отвън и ако координират още по-тясно своите усилия в бъдеще.
За България т.нар. от Брюксел “нови съседи” не са нови, а приобщаването към европейското семейство е от особено значение не само поради географската, културната и религиозната близост с повечето от тези страни, но и поради дълбоките исторически връзки с тях и, което е особено важно, поради наличието на голямо и компактно българско етническо малцинство в Украйна и Молдова, което пази и съхранява ревностно българската идентичност, език и обичаи. Може би е знаково, че в момента, в който Вие провеждате вашата кръгла маса, ние откриваме нов университет в Молдова.
Сигурен съм, че ще се спрете и на тази проблематика, защото българското малцинство в тези страни е живата връзка между нашите държави и може да изиграе решаваща роля за разкриване и по-нататъшно развитие на установените през вековете и запазени до днес културни коридори, свързващи страните от Югоизточна Европа със земите по поречието на Днепър и Волга.
Що се касае до България, която е на прага на пълноправното членство в ЕС, тя може и трябва да играе ключовата роля на активен посредник между Съюза и близкото съседство, като вкара в активен оборот както големия кредит на доверие, с който се ползва и от двете страни, така и големия опит, който натрупа в процеса на присъединяването. Сигурен съм, че вие ще съумеете да разкриете и да посочите конкретните практически измерения на българския принос за приобщаване на нашите нови съседи в интеграционните процеси.

Уважаеми дами и господа,
Като поздравявам организаторите и участниците във вашия навременен и съдържателен форум, искам да пожелая на всички успешна и ползотворна работа.

София, 30 септември 2004 г.

Георги Първанов
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ