ФРАНЦИЯ-ВЕЛИКОБРИТАНИЯ 100 ГОДИНИ “СЪРДЕЧНА АНТАНТА” /1904/ Печат
Автор Жоржета Пехливанова   
Събота, 01 Януари 2005 03:00
“В случай на разногласие между САЩ и Франция, Великобритания винаги ще заема страната на САЩ”, думите са на Шарл Де Гол, казани на Чърчил по време на Втората световна война

Кралица Елизабет ІІ лично бе поканила френския президент Жак Ширак да бъде нейн гост в замъка Уиндзор в дните на 100-годишнината от “сърдечната Антанта”. Френско-британският пакт, както е известно, слага край на петвековните войни и колониални спорове в Азия, Африка и Северна Америка. Въпреки знаменателната дата не бе спестено на президента Ширак да присъства с кралицата на театрална постановка по романа на Виктор Юго “Клетниците” в един от най-прочутите салони на Уиндзорския замък. В него се намира огромната картина-портрет на първия Уелингтонски херцог, заобиколен от военните стратези, допринесли за разгрома на Наполеон Бонапарт и неговите войски през 1815 г. Залата, известна преди под името “Ватерло” бе прекръстена за случая като “салон за музика”. Събитието бе окачествено като нетактичност или слаба дипломатичност.
Въпреки официалния и държавнически подход на Лондон към визитата на френския президент Ширак по случай 100-годишнината от Антантата /17.11.2004/, трудно може да се прикрие пукнатината в отношенията на двете съседки, в резултат от различията им по войната в Ирак.

Преди Лондон Ширак бе заявил, че Блеър не може да бъде “честен посредник” в отношенията Европа – САЩ. И това си има своето обяснение. Ще припомня думите на Шарл Де Гол, изречени на Чърчил по време на Втората световна война: “В случай на разногласие между САЩ и Франция, Великобритания винаги ще заема страната на САЩ...”.

След двучасова среща с британския премиер Т. Блеър на обичайната пресконференция Ширак заяви, че е за нов световен ред, който е възможен в “реалността на днешния нов многополюсен и взаимозависим свят”, а не в резултат на “логиката на силата”. Според френския президент “този нов световен ред ще гарантира мира, сигурността и прогреса”.

Друдневното посещение на Ширак в британската столица имаше за цел да засегне и темите: продготовката на британското председателство на ЕС през второто шестмесечие на 2005г., британското председателство на Срещата на върха Г-8 и положението в Близкия Изток.

Ширак и Блеър обявиха, че ще работят “ръка за ръка”, въпреки различията им по Ирак. Но Франция предупреди Великобритания за риска от това да се смества “демократизация с оксидентализация”. В отговор на журналисти Ширак заяви: “Ние честваме 100 години от сърдечната Антанта. От преди сто години, след като се бихме цели пет века, ние разбрахме и съжалихме, че в действителност при различни становища по една или друга точка или различни интереси, което е напълно законно и нормално, ние ще продължим да живеем заедно и днес и утре. И когато има различни виждания, в дух на солидарност следва да ги решаваме, а не в дух на конфликтност...” И добави: “Франция ще подкрепя Великобритания по време на предстоящото й председателство на ЕС през второто шестмесечие на 2005 година. И ние ще работим ръка за ръка ние споделяме еднакви ценности, еднаква визия, еднакви цели в председателството на Г-8, което също ще бъде едно британско председателство...А по темата Ирак - всяка страна има своя различен анализ. Но Историята ще си каже думата. Ще видим. Историята е най-голямата съдница. Франция гласува за резолюция 1546 в ООН и ще я прилага. Ние искаме един обединен Ирак, независим, демократичен и мирен. Френският президент призова в Лондон за възвръщане към многостранната политика в международните отношения и напомни на британското правителство и на това на САЩ относно риска да се смесва “демократизация с налагане като образец на западно управление”.

И британската, и френска преса бяха единодушни, че войната в Ирак е разделителната линия между двамата държавници и се е напластила “злъч и вражда” между тях, което прави отношенията между Париж и Лондон далеч от това да бъдат сърдечни.” “Монд”, “Таймс”.

В края на официалната визита на Ширак в Лондон двете правителства в общо комюнике заявяват, че от 2007г. Франция и Великобритания ще предоставят “национални и мултинационални тактически групи” /всяка една от хиляда и 500 войници/, за да може Европейският съюз да осъществи “едновременни мисии за бързо реагиране” по искане на ООН.

Френският вестник”Монд”/18.11.2004/ коментира срещата Ширак-Блеър: “Двамата оставиха телата им да говорят сами: нито изкуствени усмивки, нито тежко мълчание, нито кисели жестове и мимики...”

В речта си пред Международния институт за стратегически изследвания в сърцето на Лондонското сити Ширак не премълча съмнението си, че “с Америка, такава каквато тя е днес, няма да може никой, дори британците да бъдат почтени посредници”.



ФРАНЦИЯ-ГЕРМАНИЯ



Сътрудничеството между Франция и Германия се намира в най-висока степен на доверие в историята на двустранните отношения между двете най-силни европейски държави. Не е тайна, че Германия е икономическия гигант в ЕС, а Франция – политическия. Стигна се до там, че при Срещи на върха на ЕС в Брюксел президентът Ширак и канцлерът Шрьодер се взаимнозаместват. Навярно през изтичащата се 2004 г. това доверие се укрепи, както в инициативите им в ЕС, така и в ООН. Особена роля за тази сплотеност изигра идентичната им позиция по Иракската война. Държави-колоси като Русия, Бразилия, Индия, Китай застанаха зад силните европейски политици.

Относно перспективата за присъединяването на Турция към ЕС на 4-тата френско-германска правителствена среща в края на октомври 2004г. Ширак и Шрьодер заявиха в Берлин, че ще подкрепят започването на преговорите по присъединяването с цел постигане на влизането на Турция в ЕС. Според Ширак това присъединяване е в интерес на Европа, на Турция, на мира и на демокрацията в света. Но нека не забравяме, че референдумите в страните на ЕС ще решат турския въпрос. И друго. Ако Турция, която е с население над 70 милиона днес, през 2020г. нейното население се предвижда да стигне до 100 милиона, което означава, че като най-голяма европейска страна най-голяма част от предприсъединителните фондове ще бъдат именно за нея. Премиерът Ердоган, който бе гост на срещата, остана твърде доволен от разговорите си с двамата европейски колоси. Във военен план Турция закупи от Франция най-новите модели самолети-изстребители “Мираж”, а от Германия модерни танкове за няколко милиарда евро./27.10.2004г./



ВИЗИЯТА НА ШИРАК ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА И СВЕТОВНА ПОЛИТИКА



От особен интерес за световната дипломация са вижданията на един от най-авторитетните световни държавници – френския президент Жак Ширак, застъпени в негови интервюта и изявления през последните месеци на 2004 г. “Асът на Европа”, както го определят световните медии има своя собствена визия по много въпроси, по които среща подкрепата на влиятелни световни лидери от петте континента. Ще се спра на някои от тях:

ЗА НОВ СВЕТОВЕН РЕД: “Трябва да се изгради един нов световен ред въз основа на признаване на различията в културите ни. Тази реалност, дълго време заглушавана, се утвърждава днес като един все по решителен фактор в отношенията между нациите. Именно, зачитайки го, ние ще наложим автентичното присъединяване към стойностите на универсалната Декларация за правата на човека. Диалогът между културите, между цивилизациите, между религиите е най-добрият отговор на противниците на свободата. Но ние трябва да избегнем да смесваме демократизация с оксидентализация. Нашата памет не трябва да бъде къса, тъй като тези народи, които са били дълги години колониално зависими от Запада, те също не са забравили и могат сами да си направят аналогията и да прозрят в някои наши действия заплаха от империализъм и от колониализъм. За да бъде изграден един нов световен ред, който гарантира траен мир, сигурност, икономически и човешки прогрес, светът има нужда от една силна Европа с трансатлантическо обновено партньорство. Европа е носител на един модел: след тоталитаризъм, два световни конфликта, Холокоста, след 50 години студена война. Европа направи своя избор - тя се освободи от игрите на могъществото. Нейните народи, споделяйки свободно осъзнат суверенитет, един вид мир, демокрация, солидарност и просперитет, превърнаха Европейския съюз в един оргинален и образцов международен оркестър. Утре с влизането в сила на първата Конституция Европа, въоръжена с хуманистки и демократически идеи, с ясна визия за своите стратегически интереси, ще бъде способна да поеме своитге нови отговорности на международната сцена.

ПРИОРИТЕТНИ ВРЪЗКИ НА ЕС С ГОЛЕМИТЕ ПОЛЮСИ.Европа е призвана да установи привилегировани вързки с големите полюси на света. Имам предвид, разбира се Китай, Индия, Бразилия, страните на Меркосур, АСЕАН или Африканския съюз, които законно искат да признаем техния нов политически, икономически, технологически и финансов статут. Мисля също така за Русия, която си зае мястото , което й се пада в оркестъра на нациите и която по история, култура и география ни е така близка.

Диалогът, който Европа развива със своите нови полюси на ХХІ-я век, допринася за прогреса на нашите ценности, зачитайки международното право и стабилитета в света. Не трябва да има едностранни егоистични интереси, а стратегически приоритет съгласуван с ангажираността и с отговорността на тези нови глобални сили. Моето убеждение е, че този хармоничен диалог с големите полюси в света допринася за разрастване на универсалните ценности, които са в сърцето на трансатлантическата връзка.

На 6 юни 2004г. на плажовете в Нормандия припомних, че Франция никога няма да забрави, това което тя дължи на Америка - нейн приятел и съюзник във войната за Независимост. Тя знае, така както и всички страни на Европа, че Атлантическият алианс, изкован от доказателства е основен за нашата колективна сигурност срещу новите заплахи. Ще припомня, че преди 40 години президентът Кенеди призова за установяване на равновесие в партньорството между двата бряга на Атлантика. Франция с Европейския съюз споделя тази визия. Искам да припомня, че за Франция НАТО е също крепостта, около която споделящите общи цели, с мандата на международната общност, Американци и Европейци могат да обединят усилията си в служба на мир, на чуваемост и на взаимно уважение. И именно в този дух Франция реши на Срещата на върха в Прага да се ангажира изцяло за това НАТО да застане срещу заплахите на днешния свят. Франция е сред силите на Алианса в операции в Косово, а чрез Генералния щаб на Европейския корпус участва в Афганистан. Това показва, че една Европа с по-силна отбрана допринася повече за един по-силен Алианс. Да изградим Европейската отбрана не означава да настроим Европа срещу САЩ, което чувам, че се говори напоследък. Това означава Европа да има капацитет да упражнява своите отговорности по един автономен начин, нс свързан с Атлантическия алианс. Това въжделение е доста старо. Тъй като, ако Европа разполага на теория с втори военен бюджет в света, равностоен по обем на половината от този на САЩ, резултатите не са на равнището на предприетите усилия в тази посока. Единственият реалистичен път е да предоставим на Европа днес да приближи средствата за национална отбрана, да използва взаимно своите съоръженаия, да премахне ненужните дубликти и да потъси вътре в себе си сила, за да води програми на сътруничество. Тази грижа е в сърцето на обсъжданията и на проектите между Франция и Германия от няколко месеца, както и с други партньори вътре в Съюза.

По повод преизбирането на президента Буш френският президент заяви в Брюксел. “Трябва да отговорим на политиката-крепост на САЩ в международен план с политическо и икономическо укрепване на Европейския съюз.Такава е и целта на бъдещата Европейска конституция... Европейска сплотеност е отговорът ни, когато за някои е безпокойство преизбирането на президента Буш, а за други е действителна хегемонията на САЩ на световната сцена.” Според Ширак “Иракският народ има нуждата от ясни перспективи за бъдещето си с оттеглянето на чуждите сили от територията му” /5.11.2004 г./

БЛИЗКИЯТ ИЗТОК. Ако ние искаме да бъде намалено напрежението в света, да бъде победен страха, неудачите, отчаянието, насилието и тероризма в този регион, ние трябва да участваме активно за справедливото и трайно решаване на израело-палестинския конфликт. Изчезването на Ясер Арафат – историческо въплъщение на националните аспирации на палестинския народ, води до още по-спешно уреждането на тази криза. Сблъскали се с рисковете на хаоса, палестинските ръководители направиха своя избор за демокрация. Да ги подкрепим в техния ход – това е наше задължение. Нека те да направят свободно своя избор на предстоящите избори. Да помогнем установяването на законни и демократични институции в Палестина, което за Израел означава най-добър партньор за мир. Именно процесът за мир в Близкия Изток трябва да събере Американци и Европейци за разумни решения. – успешното изтегляне от Газа, задействане преговорите за Пътната карта и създаване на палестинска демократична държава до държавата Израел в мир и сигурност.

ИРАК: За Ирак резолюция 1546 - единодушно приета от нас, определя етапите на политическия процес, който трябва да бъде приложен изцяло в страната. Нашата убеденост е, че изборите могат да завършат със създаване на напълно законни иракски институции и да позволят на тази страна да поеме поводите на своята съдба. Нека да се върне на иракския народ достойнството и свободата и да се върне държавата Ирак в световната общност, къздето й е мястото. Това ще й позволи да допринася за стабилитета в региона и в цялата международна общност.

Войната в Ирак бе незаконна. От самото начало бях сигурен, че това ще бъде една дълга, трудна и хазартна операция. Аз ни най-малко не съм си променил това становище, та макар и от цялото си сърце да желая последната резолюция на ООН за излизане от кризата и за възстановяването на мира и демокрацията в Ирак да се окаже успешна. Все още смятам, въпреки, че подкрепихме тази резолюция, че целите са трудно постижими.И днес смятам, че президентът на САЩ зае грешна позиция на военна интервенция в Ирак, различна от тази на Франция. Позицията на Франция се основава на две чувства: първо, че войната винаги е най-лошото решение, което може да се вземе, ако не са изчерпани всички други способи, защото това решение е носител на драми, смърт. И второ, ако тази стъпка трябва да бъде предприета, ако не може да бъде направено нещо друго, това решение може да бъде единствено и само на международната общност, а не като инициатива на тази или онази държава или на групичка страни. Франция винаги е защитавала тази позиция и тя си е направила своите заключения. И ако проблемът възникне и другаде, Франция няма да промени тази своя позиция. Америка има своя позиция по този тема. Американският президент заяви, че няма да си я промени, което отлично го разбирам. Франция си държи на своята, тя също няма да я променя и това не е от не уважение на единия към другия. Ние сме си направили два различни анализи и нашите заключения са различни. Историята вероятно ще каже кой е сгрешил и кой е имал право.

ЗА БЕДНОСТТА: Квинтетът от президентите на Франция, Бразилия, Чили и премиера на Испания, който бе задействан по време на 59-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк пое активно борба с бедността в света. Според Ширак “Гладът и мизерията са големите язви, накърняващи достойнството на човека. Ако успеем да се преборим с тях, товма ще бъде най-доброто ни оръжие срещу фанатизма”.

ЗА МЛАДИТЕ:Една от причините, че САЩ днес са по печеливши в съревнование в Европа е вероятно и факта, че младите в САЩ имат по-добро положение от младите в Европа що се касае до работа, служба, доходи и средства. И в това трябва да направим едно голямо усилие. Това бих желал да осъществим в рамките на разсъжденията ни в този момент на Европейския съвет и които трябва да се разискват по време на Люксембурското председателство през следващите месеци. Следователно от страна на Европа има необходимост от нов импулс. Аз виждам, че тя може да даде този импулс. Американците имат естествено по-добро състояние в тази област, заради ред причини но има също така един риск на съотношението на поетите дефицити от САЩ, вътрешен и външен дефицит. Един елемент или една опасност, която също трябва да бъде осъзната и аз съм сигурен, че те ще я осъзнаят.