БОЙНО ПОЛЕ ИЛИ КРЕПОСТ НА ДЕМОКРАЦИЯТА Е ЕВРОПА? Печат
Автор Симеон Николов   
Неделя, 01 Май 2005 03:00
Секретен доклад на ФБР посочва, че в САЩ са открити толкова агенти на Ал Кайда, колкото ядрени ракети в Ирак. В същото време ЦРУ предупреди, че терористи се опитали да кандидатстват за оперативни работници в тяхната централа. Полюси в мненията за реалната заплаха от тероризма?
За нашия стар континент обаче, който се стресна не на 11 септември 2001, а на 11 март 2004 г, френският експерт Джилс Кепел казва, че “Европа е вече бойно поле”. Но представител на камарата на лордовете в Лондон заяви по повод внесения проектозакон за борба срещу тероризма, че “истинската заплаха за народа не иде от тероризма, а от подобни закони”. Полюси в оценките за средствата за борба срещу тероризма?
Истината както винаги има много лица. Хората, улисани в ежедневието си и специалните служби в секретоманията си, пропуснаха да систематизират събития, които показват, че

опасността в Европа от терористични атаки е изключително реална.

Само през последните три месеци, както посочва германското списание “Дер Шпигел”, се случиха много неща:
- в Ротердам започна процесът срещу екстремисти, подготвящи атака срещу атомна електроцентрала и сградата на холандското разузнаване;
- в Германия бяха арестувани лица, подготвящи атентат срещу иракския премиер по време на посещението му там;
- в Испания бяха арестувани 17 ислямисти с 500 кг взривно вещество, подготвящи се да вдигнат във въздуха сградата на Съда.
Списъкът може да бъде продължен. Бившият шеф на Скотланд Яр Джон Стивънс говори за “половин дузина” предотвратени атаки, една от които е щяла да има размерите на атентата в Мадрид от 11 март 2004 г. Шефката на МИ5 споменава за “няколко” предотвратени атентата само във Великобритания.
Положението в Европа никога не е било така сериозно, както понастоящем. Високопоставен служител от службите за сигурност на Германия казва: “Въпрос е само на време, кога ще се случи атентат в Италия и Великобритания”. Лесно можем да го допълним: като основен съюзник на САЩ в Ирак Великобритания е цел на терористите, а 05 май тази година, когато ще се проведат парламентарните избори в една обстановка на спорове за и против участието в тази война е удобна и за съжаление вероятна дата.

От къде идва пълзящата и в Европа опасност? Фактът, че Ирак се превърна в инкубатор на терористи е толкова безспорно, че е излишно да го коментираме. Наскоро го призна и новият шеф на ЦРУ Портър Гос. Възниква и ново поколение терористи в сърцето на Европа сред младежите от гетата и радикални ислямистки центрове в европейски столици. Малко внимание досега се отделяше на Балканите, но тази празнина успешно се опитва да запълни Юрген Елзесер с излязлата на 05 март т.г. изключителна интересна книга

“Как джихадът дойде в Европа”.

Според авторът, остатъците от няколкото хиляди муджахедини от арабските държави и Иран, които с американска помощ и въоръжение се биха в тригодишната война /1992-1995 г./, днес са около 300 души, но представляват опасност за Европа, защото около всеки муджахидин се формира ядро от млади последователи. Той припомня, че обвързаната с договор с Пентагона фирма MPRI след споразумението от Дейтън пое контрола върху босненската армия и най-способните бойци, обучи ги в Албания и ги прати в подкрепа на Армията за освобождение на Косово, а по-късно и в Македония. Значителният трансфер на джихадисти между Чечения и Балканите, сякаш не тревожеше Европа, но през 2002 г. във Франция бе обезвредена терористична група именно от такива елементи, които подготвяха атентати срещу руски представителства.

Какво обаче, не се разбира достатъчно от обществото, та дори и от политически партии в ставащото през последната година, след Мадрид – 2004?
На първо място, колкото и странно да е, все още има хора, които не съзнават, че няма граници и рубежи на борба срещу тероризма и че той трябва да се спре, докато е далеч от домовете ни.
Политиците пък сякаш трудно си вземат поуки от ставащото и не разбират, че не трябва да говорим за война или борба срещу тероризма, а за политика на противопоставяне на явлението и за обща стратегия и терапия на лечение в съответните страни.
На второ място, се подценява динамиката, с която нарастват възможностите на терористите. Нашите разузнавачи от специалните служби сигурно са наясно, че имат вече сериозни свои “колеги”, които в много отношения като че ли ги изпреварват. Информациите от широката им мрежа по света се доставя почти светкавично, най-малкото поради отсъствието на йерархични структури. Практиката показва, че терористите са изключително добре информирани и умеят да анализират обстановката в съответните страни и дори да градят планове за политически промени в свой интерес. Нова тенденция е и срастването между терористични и сепаратистки или бунтовнически групи. Често анализаторите забравят, че елементът изненада не е обвързан само с времето и мястото на терористичния акт, а и с новите средства- така например скоро може да станем свидетели на използването на безпилотни летателни средства с дистанционно управление.
На трето място, няма разбиране сред обществеността за това, какво всъщност означава противодействие на тероризма. То не се състои в изпращане на военни части някъде по света. Взривяването на двата руски самолета миналата година стана възможно, защото терористите си платиха за да не ги проверяват. Ето защо борбата срещу корупцията е всъщност и борба срещу тероризма. Активно дискутираната в западна Европа тема за отравяне на хранителни продукти от терористи, много по-лесно може да стане реалност в страна, в която липсва контрол, има митнически нарушения и т.н. Т.е. ето как спазването на закони и разпоредби се превръща в противопоставяне на терористични опити за подкопаване на демократичните устои на общество ни.

Но ако на национално ниво все пак службите активно работят против терористичната заплаха, не така изглеждат нещата в международен план. Израз на недоволството от това даде координаторът на ЕС в борбата срещу тероризма Гейс да Врис /слава Богу, поне такъв вече имаме/. Според него, трудно се преодоляват задръжките на разузнавателните служби и обменът на информация е в начален стадий. Очевидно, че
“европейско ЦРУ” скоро няма да имаме.
Съвсем слаба е координацията между съдебните и полицейски власти. Някои страни като Италия не прилагат влязлото в сила през 2004 г. решение за общовалидна заповед за арест. Европол остана цели 9 месеци без ръководител. Наскоро бе приета кандидатурата на Макс-Петер Ратцел, но компетенциите му, както и тези на координатора на ЕС, са ограничени.
В доклада на генералния секретар на ООН в Мадрид по повод годишнината от атентата в испанската столица и в разработката на международна група от 16 експерти, озаглавена “По-сигурен свят, наша обща отговорност”, се съдържат в най-концентриран вид най-важните предпоставки за една успешна стратегия срещу тероризма:
- предотвратяване използването на терора като тактика от недоволни слоеве и групи;
- максимално затрудняване достъпа на терористите до средствата за извършване на терористични актове;
- принуждаване на държави, да не подкрепят тероризма;
- изграждане на способности в държавите за превенция на тероризма;
- защита на правата на човека при водене на антитерорстична борба.
Колкото и именити да са сътрудниците на Кофи Анан, съвсем видими са пропуските в доклада относно взаимодействието между асиметричните заплахи, отсъствието на ясно и силно предупреждение срещу тенденцията да се тласка антитерористичната борба на религиозна основа, което ще е катастрофално за човечеството, липсата на ключ към понятието и политиката на държавен тероризъм. За съжаление в обозримо бъдеще изглежда ще продължаваме да се сблъскваме със сместването на понятията съпротива и тероризъм.
Все още има надежда, че на сесията на ООН през есента на настоящата година ще се стигне до съгласие по едни общи виждания за дефиницията на тероризма и начините политиката за противопоставянето му.
От особено значение е посланието на генералния секретар на ООН за “непремерената реакция” на терористичната заплаха. Много от мерките, които държавите прилагат в борбата срещу тероризма

нарушават човешките права.

Само дни по-късно в Женева се откри заседанието на Комисията по правата на човека към ООН, но до този момент не се обсъждат скандалните разкрития, разтърсили света като престъпленията в американските затвори и предаването на лица заподозрени в тероризъм на други държави, известни с методите си на инквизиция. За сметка на това, седмица по-рано Камарата на лордовете в Лондон прие след остри спорове проектозакона за борба срещу тероризма но потвърди правото единствено на съдилищата да ограничават свободата на движение на заподозрени лица. В Холандия обаче, правителството одобри законопроект, даващ големи правомощия на правозащитните органи включително и задържане до 2 седмици на заподозрени без предявяване на обвинение. В Германия бе посрещнато твърде критично предложението за архивиране на СМС-съобщения и телефонни разговори. Докато европейците се опитват да защитят правата си, в САЩ мерките на изпълнителната власт вече се сравняват с постоянно извънредно положение. Жан-Клод Мажанди предупреди във вестник “Монд”, че допускането и в Европа на подобно поведение, може да доведе демократичните държави до авторитарни отклонения.