ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ ПРЕД СЪДБОНОСНИ ПРОМЕНИ Печат
Автор Елена Николова - Наш постоянен кореспондент в Берлин   
Неделя, 01 Май 2005 03:03
Проблемите на ЕС на настоящия етап се очертават в три пресичащи се кръга:
- такива във вътрешността на ЕС /договор за конституция, разширяване, бюджет 2007-1013 г., правни въпроси и др./;
- противоречия с други световни сили и организации /със САЩ, екология, търговски войни и др./
- и трудности в общата политика в трети региони /ембарго спрямо Китай, Близкия Изток и др/.
От вътрешните проблеми най-съществен е въпросът с ратификацията на Договора за Конституция, тъй като последствията от отхвърлянето му само в една страна-членка ще доведе до криза в Съюза, връщане с години назад и формиране евентуално на нови групи и центрове на икономическа и политическа мощ. Тогава и самата интеграция за дълго време, ако не и завинаги ще бъде прекъсната. Изненадващо е, когато западноевропейски политици, не схващат, че в настоящата ситуация и след голямото разширяване, Конституцията е единственото средство срещу разпадане на Съюза. Парадоксът пък е, че в някои от рисковите страни, тоест в които има опасност договорът да бъде отхвърлен на референдум /Франция, Холандия, Великобритания и Дания/, недоволството е насочено всъщност срещу управляващото в момента правителство, безработицата, социалните реформи, намаляване на заплатите, а не срещу параграфи и норми, които въвежда новата конституция. Така например във Франция само 5% от хората са чели съдържанието на договора или по-скоро части от него. В Гърция над 90% не са запознати със съдържанието на договора. От друга страна някои ръководители в тези страни счетоха, че с предстоящия референдум биха могли да си решат свои управленчески или партийни проблеми. Ако се фокусираме върху Франция, ще видим, че днес президентът Ширак се стреми да държи на дистанция съперника си в президентските избори през 2007 г. Николас Заркози, лидерът на социалистите пък се опитва да запази целостта на партията си. Крайните десни и крайните леви експлоатират темата за да се обозначат като партии. Независимо от това, факт е, че Франция е най-изоставащата страна в момента /икономически ръст до 2%, безработица 10,1%, увеличение на делът на хората с минимална заплата - 9% годишно, търговски дефицит 8 милиарда евро/, поради което не трябва да изненадва реакцията на хората.
В известен смисъл Конституцията може да стане жертва не само на грешките в управлението на някои държави, на социалните и икономически трудности, които имат, но и на решението за откриване преговори с Турция, което трябва да се вземе есента на тази година. Темата Турция играе решаваща роля при референдумите за Конституцията в страни като Франция и Холандия например.

Същевременно обаче не е за подценяване и фактът, че в населението на страните-членки на ЕС се е загубил онзи дух, който обединяваше Европа. Бившият президент на ЕК Жак Делор /1985-1995/ казваше, че институциите “не могат да вършат чудеса, ако недостига европейски дух” и че “създателите на Европа са я придвижили напред, защото са обединили в едно визията за бъдещето на Европа и прагматизма да я осъществят”.
Според последни проучвания на общественото мнение, на повече от половината европейци им е безразлично дали страната им би напуснала ЕС или не.
Не бива обаче да идентифицираме равнодушните с активно отхвърлящите конституцията. Крайно десните във Франция например се страхуват от отмиране на националната държава. Онези 53% от французите, които засега не са склонни да подкрепят конституцията не си дават сметка обаче, че отхвърлянето й ще отслаби международните позиции на Франция. На това наскоро обърна внимание бившият президент на ЕК Жак Делор. Той предупреди, че и ролята на ЕК ще бъде отслабена. В рамките на очакванията му са и влошаване на германо-френските отношения. В по-малките страни като Дания, Чехия или Холандия нарастват опасенията от това, че ще загубят влияние като отново се връщат споровете от времето преди подписването на договора относно гласуванията в ЕС. И тук десни популисти отново вкарват темата “Турция”- ако такава страна стане член на ЕС, тя ще доминира решения срещу интересите на една малка страна като Холандия.

Резултатът от референдума във Франция на 29 май т.г. неминуемо ще повлияе на следващите референдуми в другите страни. Такива се очертават поне в 10 страни, докато в останалите се гласува в парламентите. На 01 юни референдум ще се проведе в Холандия. Въпреки това ще има гласуване и в Парламента, но той вече заяви, че ще се съобрази с резултата от референдума. Следват референдумите в Чехия /юни 2006/, Люксембург /10 юли/, Дания /27 септември/, Полша /есента на 2005 г./, Португалия /09 октомври/, Естония. Ирландия /в края на 2005 г./ Във Великобритания такъв ще се проведе през първото полугодие на 2006 година. Въпреки гласове за това, дали има смисъл от такъв след евентуално “не” на референдума във Франция, премиерът Тони Блеър, че ще има допитване, независимо от френския вот. Проучвания обаче показват, че договорът за конституция може да бъде отхвърлен във Великобритания с много по-голям процент от гласовете, отколкото във Франция. Засега няма наблюдател, който да прогнозира, че референдумът във Великобритания би могъл да бъде успешен.
Когато говорим за влияние, трябва да отчетем, че категорични гласувания в парламентите на Германия /12 и 27 май/ и на Австрия /12 и 25 май/ би трябвало да имат някакъв положителен сигнал за гласуващите във Франция на 29 май. Това обаче няма как да стане, ако федералните провинции на Германия продължават да бавят решението си. /Въпреки че подкрепят европейската конституция, те настояват за вето на провинциалните камари срещу решения на ЕС дори когато не става дума само за права на федералните провинции./
Парламентарни решения бяха взети вече в Литва /11 ноември 2004 г. с 84 гласа “за” и 4 “против”/, Унгария /20 декември 2004 г. с 322 “за” и 12 “против”/, Испания /20.февруари/ и Словения /01 февруари/, Гърция /17 април, 268-“за”, 17 “против”/ и предстоят такива в Кипър /09 май/, Словакия /май-юни/, Белгия /май-юни/, Финландия /юни/, Малта /до юли/, Швеция /през есента/.
Интересно е, че в някои от новите страни-членки, в които референдум за влизане в ЕС бележи твърди резултати “за”, например в Чехия- 70%, днес положителен изход от един референдум за европейската конституция е под въпрос. За това управляващата коалиция в Чехия се опитва да заобиколи референдума, ако Конституционният съд даде становище, че е достатъчно обикновено мнозинство в парламента. Самият чехски президент оглави кампанията срещу европейската конституция.

В юридически аспект, ако се провали проектът с Конституцията, ще продължи действието на договора от Ница, тоест, ЕС би могъл да продължи да функционира.
В политически аспект обаче, са възможни различни сценарий със сериозно отражение върху бъдещето на Съюза:
- формиране на ядро от страни, в които е валидна конституцията и периферия от страни, които не я признават;
- създаване на множество и различни по големина и мощ групи страни, на базата на общи политики в определени области;
- напускане на Съюза от страни, които не са приели Конституцията и фактическо разделяне на ЕС;
- внасяне на промени в договора за Конституция и прегласуването му в страни, които са го отхвърлили на референдум.
Според високопоставени служители в Берлин и Париж, ЕС няма изработен резервен вариант. Твърди се, че при провал във Франция ще бъде отложен референдумът в Холандия на 01 юни и ще се свика извънредна среща на върха на ЕС. САЩ не са заинтересовани от отговорен и компетентен актьор на световната сцена и биха посрещнали със задоволство едно “не” в Париж, даде да се разбере г-н Жан-Клод Юнкер, президент на Съвета и премиер на Люксембург след разговора си с президента Буш на 15 април 2005 г.

В икономически аспект също ще има сериозни последствия от един провал на европейската конституция. Според авторитетни западни икономисти би могло да се появят спекулативни атаки срещу валутите на нови страни-членки, което ще ги принуди да вдигнат лихвите. Валутните отклонения биха били значителни. Причината е в това, че с провал на европейската конституция се поставя под въпрос влизането на централно европейските и източноевропейските страни в евро - зоната. Референдумът в Дания през 1992 г, когато гражданите на тази страна отхвърлиха Маастрихския договор, предизвика криза в европейската валутна система през есента на същата година. Инвеститорите се опасяваха, че ЕС не е достатъчно стабилен и изтеглиха финансовите си ресурси от икономически по-слабите страни. Повечето нови страни-членки нямат твърд курс спрямо еврото. Но едно оттегляне на капиталов поток ще доведе до инфлация и ръст на лихвите. Въздействието ще е различно в различните нови страни-членки- по-слабо в Полша и по-силно в Унгария. То ще засегне и страни с перспектива за влизане в ЕС.

Вторият проблем, по който не само се спори, но който се превръща във фактор, пораждащ страхове и определящ нагласи, поведение и гласуване при важни решения, е разширението на ЕС и по-конкретно предоставянето на Турция на статут на преговарящ. Ако последното не бе станало факт през декември миналата година, може би по-леко щяха да минат референдумите по Конституцията и щяхме да имаме по-друга обща атмосфера в Съюза. Сега темата Турция играе решаваща роля при референдумите за Конституцията в страни като Франция и Холандия.
Случаят в Европейския парламент при гласуване на кандидатурите на България и Румъния не е характерен за досегашния дебат по темата разширяване. Въпросът с приемането на тези две страни бе само използван в борбата на парламента за повече права, които и без това са доста орязани. Тоест, въпросът България и Румъния в ЕС в този момент беше инструментализиран, те се превърнаха в заложници. Не е без значение и финансовият въпрос. Естествено е, когато се спори за всяко евро, депутатите да бъдат шокирани от сумата 43,3 милиарда евро за България и Румъния в периода до 2013 година. Макар че никой не анализира доколко точна е тази цифра. Не е естествено обаче, че депутатите не реагират така чувствително, когато става дума за техните привилегии, за стотиците милиони евро, които изразходват.
По отношение на разширяването обаче този случай може да има и по-дълбоки последици. Критиците на България и Румъния нямаха предвид само неизпълнените критерий, а нещо много по-важно- създаването на прецедент, защото днешният жест към тези две страни няма да могат да откажат, ако го поискат и Турция и Украйна. Така опитът да бъдат спрени България и Румъния макар и само за една година е предвестник на втвърдяване на политиката на ЕС към бъдещи кандидати. По същество и техният път до 2007 г. става по-труден, защото бе прието задължението ЕК да се допита първо до ЕП преди да внесе в Съвета предложението си за приемане или отлагане на членството им. Т.е. ще има отново дебат и може би подобни като това инфарктно гласуване.
Следващият доклад на Комисията е през есента на настоящата година. Още днес може да се прогнозира, че той няма бъде много по-добър от сегашния. Макар българи и румънци да твърдят, че един негативен резултат от референдума във Франция няма да повлияе върху приемането на двете страни в ЕС, защото те са част от решеното вече последно разширяване, има коментатори на Запад, които определено твърдят, че планираното приобщаване на тези две страни би могло да бъде осуетено.
Изненадата в Букурещ и София от разигралата се драма, макар и с положителен за тях изход, не бе съвсем оправдана. Споровете по финансирането се водеха отдавна. А и отлагането на преговорите за приемане на Хърватия също беше един сигнал, макар и с други аргументи. Въвеждането на отлагателната клауза за разлика от договора с предишните кандидатки – също. Политическите партии пък би трябвало да имат детайлен анализ на това, кои техни партийни партньори поставиха на риск така трудно постигнатите предпоставки за подписване на договора. Това бяха групата на християндемократите в ЕНП, представители от Германия и Франция, но и някои социалдемократи от ГСДП. В този анализ неизбежно ще възникне въпросът, колко ефективни са били междупартийните им разговори, защо не са знаели за тези им нагласи, въпреки че в намерения са се превърнали непосредствено преди заседанието, какви промени в международната дейност на партиите са необходими, за да се предотвратят подобни изненади до 2007 година.
Независимо от нарастващите негативни нагласи и страхове в населението на страните от ЕС, няма опасност да не бъде ратифициран договора с България и Румъния. В това ни увери и депутатът от Бундестага Гернот Ерлер, председател на Германо-българския форум.
Аргументът на списание “Дер Шпигел” от 18 април, че България и Румъния ще направят ЕС по-сложен и неуправляем, е смехотворен. Въпреки това, реализмът изисква да признаем, че сами създадохме една не много добра картина в съзнанието на германските граждани: тук е всеизвестно, че сме най-добрите фалшификатори на евро, че българските банди са специализирани в кражби на скъпи коли, че изнасяме проститутки и деца-крадци.
За нарастващите страхове в гражданите от старите страни-членки обаче са виновни и местните управляващи и политическите сили. Преди голямото разширяване през май миналата година те закъсняха с разясняване на ползите и значението на това разширяване. Какво показа междувременно практиката?
Разширяването позволи и на средно големи предприемачи да разширят своя пазар. В Германия 40% от фирмите заявиха подобно намерение за 2005 година. А средно големите фирми имат персонал между 200 и 999 души. Това са осигурени работни места. Страхът, че заради евтината работна ръка германските фирми ще изнесат производството си в
други държави се оказа неоснователен. Именно благодарение на такива инвестиции в Източна Европа например някои фирми осигуриха съществуването си в Германия, разширяване на развойната си дейност и обогатяване палитрата от нови продукти, разшириха пазарите си. Оказа се, че мултинационални фирми имат по-голяма производителност от чисто национални такива. Тук обаче не трябва да смесваме ефектът от глобализирането и присъединяването на такива незначителни пазари като България и Румъния.
В Австрия хранително-вкусовата промишленост успя да увеличи износа си за Източна Европа през 2004 г с 21%, т.е. до 565 милиона евро. Вносът от Източна Европа в Австрия се е увеличил през същата година с 15%. Само за Унгария износът на австрийската хранително-вкусова промишленост се увеличи през 2004 г с 28%. Благодарение на горните показатели делът на този сектор от индустрията нарасна с 35%. А в този бранш работят 29 000 души.
Със сигурност местните политици трябва да разясняват повече на гражданите си тези предимства от разширяването на ЕС.

С приемането на България и Румъния като че ли се достигна една граница, на която много европейци искат да спрат и преосмислят нещата. Достигната е една критична точка. От друга страна обаче по-нататъшното разширяване изглежда неизбежно. Гласуването за България и Румъния в ЕП съвпадна с предоставянето на Сърбия и Черна гора на възможност за започване на преговори с ЕК. Перспективата зависи много от реформите и сътрудничеството с трибунала в Хага, но без европейска визия този регион би бил обречен, а той е непосредствен съсед на България и ще има непосредствено отражение върху общата сигурност в региона. Прогнозите за евентуално приемане на Сърбия и Черна гора като държавна общност или като разделени до тогава страни е след 2014 година. Ако след изборите обаче дойдат на власт крайно радикални, националистически политически сили в резултат на силно разочарование от решаването на проблема с Косово, отчуждението от ЕС и НАТО може да се засили.
Показателно е, че в Хърватия вече само 30% вярват, че членство в Съюза би било от полза за тях. Разминаванията в ценностно отношение са още по-големи: в Брюксел не могат да разберат, как така 80% от хърватите считат издирван военнопрестъпник за национален герой. Изводът е, че всяко отлагане на приемането на една страна-кандидат ще води до увеличаване на евроскептицизма. А някои страни по-трудно ще се справят с това, да отдадат част от суверенитета си, да играят по правилата, изработени от друг. Прогнозата за приемане на Хърватия е 2009 година.
Най-голямото предизвикателство за ЕС обаче си остава Турция. ЕС даде съгласието си за започване на преговори, но твърде скоро трябваше да отправи критики за забавяне на реформите. Началото на разговорите бе насрочено за 03 октомври 2005 година, но картината след съдбоносния 17 декември 2004. започна бързо да се променя. Решаващо значение трябваше да имат реформите в съдебната система, но проектозаконът предизвика много възражения, най-вече заради орязване правата на пресата. Ердоган трябваше да подпише протокол, с който фактически приема привличането на Кипър в митническия съюз. Но Анкара не желае да признае изцяло Кипър, което означава, че не признава една страна –членка на ЕС. Опозицията нарече премиера “предател”.
След еуфорията от декември 2004 г. подкрепата за присъединяване към ЕС започна рязко да спада- най-малко с 10%. Причините за това са както в споровете с ЕС по Кипър, така и в разногласията със САЩ, натиска върху Турция по Кипърския проблем и не на последно място искането на международната общност да признае геноцида над арменците.
В Европа подкрепата за Турция е ниска и продължава да спада. Така например в едно проучване, резултатите от което публикува в-к “Фигаро”, направено във Франция, Германия, Италия, Испания и Полша, гражданите предпочитат Украйна и Русия за членки на ЕС пред Турция. За Украйна гласуват 55%, за Русия-50%, а за Турция -45%. В Германия цели 60% са против приемането на Турция в ЕС.
Според експертни оценки в Германия, ако членството на Турция в ЕС се реализира, това ще е след около 15 години.
Сега България срамежливо бяга от въпроса, какви са позициите й по едно бъдещо членство на Турция, ако изключим общата фраза, че това щяло да увеличи сигурността в региона. Но скоро като част от ЕС България ще трябва да участва във формирането на общата му политика и няма да й се разминат тези дискусии по Турция, които сега са залели Западна Европа. В това има и нещо положително: ще се учим да мислим в перспектива и в интерес на общността, чийто член сме. И малка България ще има думата по отношение на големия си и мощен съсед Турция.