СИЛИТЕ ЗА ОТГОВОР НА НАТО И МНОГОНАЦИОВАЛНИТЕ ТАКТИЧЕСКИ БОЙНИ ГРУПИ НА ЕС... Печат
Автор Симеон Николов   
Неделя, 01 Януари 2006 03:00
 СИЛИТЕ ЗА ОТГОВОР НА НАТО И МНОГОНАЦИОВАЛНИТЕ ТАКТИЧЕСКИ БОЙНИ ГРУПИ НА ЕС – ДУБЛИРАНЕ НА СИЛИТЕ ИЛИ УВЕЛИЧАВАНЕ НА ВОЕННИТЕ СПОСОБНОСТИ
/Изказване на Берлинската конференция по отбранителната политика в рамките на Конгреса по Европейската отбранa/
България участва и в двете формирования – в Силите за отговор на НАТО /NRF/ и в Многонационална тактическа бойна група на ЕС. В NRF 6, 7 и 8 с един взвод за радиационно и химическо разузнаване, а в Многонационална тактическа бойна група на ЕС с водеща страна Гърция с една лека пехотна рота и 4-5 щабни офицери. На 21 ноември тази година , както колегите тук вече знаят, Съветът „Общи въпроси и външни отношения” /GARCE/ одобри Писмо за намерения за създаване на тази многонационална тактическа бойна група. По този начин четирите страни /Гърция, България, Кипър и Румъния/ дават своя принос за навременното /timely/ попълване на недостига на способности на ЕС през един сравнително близък период – втората половина на 2007 година. Това гарантира, че от януари 2007 ЕС ще има пълна оперативна готовност за предприемане на две операции на бойни групи, включително способността за почти едновременно предприемане на две такива операции.
Участваме и в операциите на НАТО в Афганистан и Косово, в тренировъчната мисия на НАТО в Ирак и в операцията на ЕС в Босна и Херцеговина – “Алтеа”, като ще увеличим участието си в последната с една рота. Тук бих искал да подчертая, че опитът от операцията на ЕС “Конкордия” проведена в Македония през 2003 г., и този от операцията “Алтеа” в Босна и Херцеговина показа, че споразуменията “Берлин +” между НАТО и ЕС са ефективни и резултатни и че двете организации могат пълноценно да взаимодействат.

Дискусиите в съвместната група по способностите между НАТО и ЕС за взаимовръзката между NRF и EUBG са полезни и аз споделям основните изводи на тази група, които са както следва:
1. Налице е частично съвпадение на задачите, като основната разлика е, че NRF имат задачи и по чл. 5, а EUBG могат да се използват само в задачи от “Петербергски тип” – мироналагащи, умиротворителни и хуманитарни. Това изисква по-големи бойни възможности от NRF /Сухопътният им компонент може да достигне над 20 000 души/, а сухопътният елемент на EUBG е до 1 500 души. На тактическо ниво и двете формирования изискват общи или подобни стандарти на подготовка и на бойна готовност и ефективност. Във връзка с това НАТО утвърди предоставянето на Военния секретариат на ЕС на регламентиращите документи на НАТО, касаещи NRF – Концепцията за NRF, Стандартите, процедурите и системата за сертификация.
2. Засега в сертификационните процедури има сериозни разлики - NRF се сертифицират от командванията на НАТО, а сертификацията на EUBG е национална отговорност. Има разлики и в генерирането на силите за контингентите – в НАТО това става под ръководството и контрола на Съюзното командване по операциите и военния комитет на Алианса, в ЕС това е отговорност на страните, участващи в бойните групи. Очевидно е необходимо по-добро хармонизиране на отбранителното планиране в НАТО и ЕС.
3. Както НАТО така и ЕС придават особено значение на стратегическия въздушен транспорт и логистиката за NRF и EUBG. Двете организации считат, че следва взаимно да се информират за развитието на двете концепции, като следва да се отбележи, че вече функционират офис за връзка на ЕС в SHAPE и офис за връзка на НАТО във военния секретариат на ЕС в Брюксел. Политико-военните и военните ръководни органи на НАТО и ЕС, съответно Северноатлантическия съвет и Комитета за политика и сигурност и военните комитети на НАТО и ЕС провеждат редовни консултации.

В заключение бих искал да подчертая следното:
1. NRF и EUBG се отличават основно по състава си, сертификационните процедури и генерирането на силите. Има частично съвпадение на задачите по отношение управлението на кризи, като основна задача на NRF е участие в колективната отбрана на Алианса /член 5/, каквато няма в Европейската политика за сигурност и отбрана. Създаването на EUBG е в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана /ЕПСО/ и Главната цел 2010 (Headline Goal 2010) се подкрепя от болшинството от страните-членки на ЕС.
Важен момент е, че 21 страни-членки на Северноатлантическия договор (заедно с България и Румъния) са и членки на ЕС, а от останалите пет, две участват в Многонационални тактически бойни групи на ЕС.

2. НАТО и ЕС следва да се разглеждат като допълващите се организации по отношение на управлението на кризи и считам, че взаимовръзката между NRF и EUBG следва да се разглежда в този аспект. Като политико-икономическа организация ЕС разполага с по-големи ресурсни възможности от НАТО за следконфликтната стабилизация и реконструкция, по отношение на които гражданският елемент се оказва изключително важен. Това е видно например в Босна и Херецеговина, където EUFOR е основният военен гарант на мира в региона, но ЕС присъства там с политически, икономически и полицейски структури, които във взаимодействие с EUFOR осигуряват цялостното възстановяване и демократизиране на региона.

Благодаря за вниманието!

Бележки:
1. По-нататъшната процедура по създаване на многонационалната тактическа бойна група на ЕС с водеща страна Гърция предвижда: подписване на меморандум, техническо споразумение, сертифициране на войсковите подразделения, съвместни учения и подготовка за постигане на определено ниво на оперативна съвместимост.
2. Многонационалната оперативна група ще бъде до усилен пехотен батальон в състав: командване, щабна рота, три пехотни роти, рота за поддръжка в състав минохвъргачен взвод, инженерен взвод, подразделение за обезвреждане на боеприпаси, подразделение за разузнаване, вертолети.
3. Стационарният оперативен щаб ще бъде в Лариса, като същият е обявен в каталога на силите на ЕС.
4. Съгласно дежурствата по график второто шестмесечие на 2007 г. се очертава единствено приемливият за Гърция и Румъния период на дежурство, тъй като двете страни вече са заявили участие и в други многонационални тактически бойни групи – Гърция с Италия, Португалия и Испания през първото шестмесечие на 2006 г и първото шестмесечие на 2009 и 2010 г. , а Румъния- с Италия и Турция- през първото шестмесечие на 2009 г.