АСПЕКТИ НА СИГУРНОСТТА, ПОД ВЛИЯНИЕТО НА КРИЗАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ Печат
Автор Симеон Николов   
Неделя, 01 Януари 2006 03:02
Две от основните измерения на настоящата криза в ЕС – приемането на конституция и разширяването на Съюза на Изток- безспорно ще оказват в известна степен влияние на проблемите по сигурността както в краткосрочен, така и в средносрочен план.
  Независимо от първоначалния провал на приемането на конституцията на ЕС в две от страните-членки, много заложени в нея проекти обаче са в ход, защото имаше и има разбиране, че са наложителни. Това са: Европейската агенция по основните права /във Виена/, Европейската служба по външна политика, Европейската космическа програма, Европейската агенция по отбраната, Общата политика за сигурност и отбрана, Общата политика спрямо търсещите политическо убежище, Европейска прокуратура, политико-военни структури, изпращането на контингенти в Босна, Македония и Конго, Европейската агенция за граничен контрол и др.
  В областта на сигурността подкрепата и на гражданите в различните страни на Европейската политика за сигурност и отбрана определено съществува. Основанията за извода, че отхвърлянето на конституцията няма да се отрази пряко на развитието на специфичните институции и способности на ЕПСО, са в следното:
  - някои институции се базират на основите на договора от Ница, например Европейската агенция по отбраната, която започна да функционира. Крачка напред беше и започналото изграждане на Тактически бойни групи /1500/, с което се цели усилване способностите на ЕС за реагиране на кризи и безспорно представлява интерес за участие на по-малки държави като България /наша Информация от 25.04.2005 г./
  - Известно специализиране и разширяване на задачите на ЕПСО бяха зададени от Европейската стратегия за сигурност от декември 2003 г./въпреки някои непълноти и спорни моменти- наша Справка от 02.12.2003 г./
  - Съдържащите се в неприетата конституция нови текстове, не касаят вземането на решения, а създават условя за по-голяма гъвкавост да реализиране на ЕПСО, отчитайки новите предизвикателства, което е неизбежно, независимо от това, дали ще се приеме или не конституцията на ЕС. Например актуализирането на така наречените Петербергски задачи /общи задачи по разоръжаването; военни консултации и подпомагане; предотвратяване на конфликти; операции по стабилизиране на обстановката след конфликти и т.н./ Същото се отнася и за член І-43 от Конституцията и параграф ІІІ-329 за мобилизиране на всички сили и средства на Съюза, ако някоя страна – членка е пострадала от терористичен удар или природна катастрофа./
  
  България е силно заинтересована от развитието на тези проекти, независимо от приемането или отхвърлянето на Конституцията, защото съгласуваният подход на организацията намалява разходите и рисковете, разпределя ангажиментите и предоставя на членовете на общността по-голяма тежест на международната сцена.
  Предвид на този си интерес и опасенията от различия на мненията по степента на автономност на ЕПСО спрямо НАТО и САЩ, България би следвало да подкрепя всички усилия за постигане на по-голяма гъвкавост, действеност и нарастваща динамика на ЕПСО.
  
  След евентуален окончателен провал на Европейската конституция няма вероятност от образуването на едно, в голяма степен затворено, ядро от европейски държави, провеждащи своя политика за сигурност и отбрана.
  Конкретно относно ЕПСО тогава би могло да се прогнозира, че:
  - тя ще “покрива” едно широко поле като т.н. Петербергски задачи и военните аспекти на борбата против тероризма;
  - няма да се случи скоро реализиране идеята за една общоевропейска професионална армия.
  На този етап приетата Програма за борба срещу тероризма /2005-2010 г./ остава в голяма степен само на хартия. Държавите-членки разбраха необходимостта от по-тясно сътрудничество в областите вътрешни работи и правосъдие, но липсват европейски структури и ефективно изграждане на самостоятелен европейски капацитет в сферата на антитерористичната борба.
   Независимо от това дали има или няма конституция, развитието на обстановката може да наложи създаването на някои институции и механизми. Например, сега се изтъква като положителен факт назначаването на комисар по борбата срещу тероризма, макар и с критиката, че нямал достатъчно правомощия, но ако тероризмът се разрасне, може да се стигне до създаване на европейска служба по подобие на американското министерство за защита на страната. А при определена ситуация на криза на международните организации и международната обстановка, защо не и Съвет за европейска сигурност. При първия случай, ако противодействието срещу тероризма е свързано с нарастващо ограничаване правата на човека и на основни демократични принципи, могат да бъдат подхранени антиевропейски настроения, които няма да са благоприятни за едно задълбочаване на ЕПСО. Този разнобой между необходимост от контрол и борба срещу тероризма от една страна и запазване на демокрацията и гражданските права от друга, можеше да бъде ограничен с ефективно включване на Европейския парламент. Именно тук се вижда негативното последствие от факта, че конституцията не е влязла в сила.
  
  По отношение на Западните Балкани ЕС е изправен пред следната ситуация:
   - от една страна е заявила / на срещата в Солун/ политика, преследваща европейско бъдеще за региона, ако страните в него изпълнят определените условия;
   - в потвърждение на тази политика Съюзът пое отговорност за стабилността в най-нестабилните от тях. /Пряко пое командването на мисиите в Босна и Херцеговина и Македония и участва косвено чрез КФОР и УНМИК в Косово/;
   - от трета страна обаче, междувременно нарасна съпротивата в европейските държави-членки срещу по-нататъшно разширяване на Съюза, а определени среди издигат искания за по-строги критерий за приемането на нови страни-членки;
   - и на четвърто място, заплашително се увеличава опасността албанците в Косово да възобновят военната си съпротива, като насочат ударите си срещу КФОР и УНМИК и създадат един малък “Ирак” на Балканите.
   На фона на тази ситуация България би спечелила повече подкрепа, уважение и респект в Брюксел, ако поеме повече отговорности и ангажименти в Западните Балкани и демонстрира една активна политика на инициативи и конкретни дейности, ставайки незаменима за ЕС. Но това трябваше да се превърне във факт, преди предстоящия решаващ доклад за реформите в България, за да може политическото решение да натежи повече от свършеното във вътрешен план. В момента може да се обмисли само декларация в това направление.
  
   Разширяването на ЕС на Изток предизвиква в западноевропейските страни и тревоги, свързани с въпросите на сигурността. Оценките на заплахите и от там изводите за необходимите мерки не биха били пълни, ако не се опитаме да ги погледнем и с очите на западноевропейските ни партньори. И тогава ще констатираме, че както опасенията им, така и представите им за нашата роля и задължения имат известни нюанси, с които трябва да се съобразим.
  На първо място е необходимо да свикнем с нов начин на мислене в по-широки, стратегически, параметри, както и да отчитаме тенденциите в промените. Така например в Европа става неизбежно реформирането на старата вече Шенгенска концепция за сигурност. В момента тече едновременно както дебат за модернизирането й така и реализирането на практически стъпки за защита от външни заплахи. Тенденцията е да се изнася контрола на заплахите в съседни, транзитни и още по-отдалечени от ЕС страни, например чрез служители за връзка, полицейски аташета, контрол над визовите и паспортни въпроси, функциониране на източници на изпреварваща информация. Показателно е, че само мерки в собствената страна не могат да предотвратят терористични актове, а е необходимо проследяване на фазата на планирането и подготовката им до намеренията за практическото им изпълнение.
   Следователно един от основните изводи е, че политическите сфери на вътрешна и външна сигурност трябва да бъдат по-тясно синхронизирани една с друга.
   Вторият извод е, че е необходимо по-концентрирано оперативно взаимодействие на ниво ЕС и национални служби, особено между полиция, гранични служби и митници.
   Третият основен въпрос е този за единните позиции и стандарти, без които едва ли би била възможна една ефективна борба срещу нелегалната миграция, търговията с хора, тероризма и организираната престъпност.
   Предвид на горното и необходимостта от оптимиране на оперативното сътрудничество би могло да се прецени целесъобразността от създаване на Комитет по вътрешноевропейската сигурност, който да бъде изнесен в една от новите страни-членки по едно от основните за ЕС направления- на Югоизточна Европа, т.е. в България.
   Това би било логично, предвид на оценките, че външните заплахи след разширяването идват от две направления- Украинския граничен коридор и Южноевропейския фланг, като за втория се счита, че е с най-висока степен на натрупване на проблеми по отношение на граничната сигурност.
  
   Евентуално отлагане на кандидатурата на България за член на ЕС с една година не би се отразило върху процесите на укрепване на сигурността, защото са в ход и ще нарастват усилията и от двете страни- от ЕС и от България по реализиране на ангажиментите в тази област. Съчетаването обаче на трите измерения на кризата на ЕС – отхвърляне на конституцията, замразяване на разширяването и задълбочаване на противоречията по финансирането, в дългосрочен план ще се отрази на сигурността, защото в страни от региона, които загубят перспектива за членство ще е по-трудно осъществимо нашето влияние и укрепване на сигурността, например по отношение противодействие на проникваща организирана престъпност от Украинския коридор или нестабилност и разширяване влиянието на албанската мафия по линията Косово- Македония- България.
   Ако България бъде отложена с една година с известните на всички ни мотиви, както и на фона на периода “за размисъл” върху конституцията, трябва да имаме предвид, че все пак единствено въпросите на сигурността ще продължат да се ползват с най-голяма подкрепа в парламентите на страните-членки. Те обаче трябва да бъдат представяни от нас не откъснато от другите фактори /икономически, инфраструктурни/ за да съумеем да аргументираме необходимостта от отпускане на финансови средства дори при загуба на планираните такива при редовно членство от 01.01.2007 г. Въпросите на сигурността са един от стълбовете, около който може да се демонстрира чувството за обща принадлежност и общи интереси, които са основното лекарство за излизане от сегашната криза на ЕС. Като нов член България ще покаже мъдрост пред старите страни-членки, защищавайки на практика горната теза.
  Отчитайки ролята на “новите съседи” за общата сигурност, България бе трябвало винаги да подчертава готовността си и реално да осъществява на практика подкрепа на тяхната подготовка за евентуално бъдещо членство. Но тъй като в ЕС има противоречия по финансовия план 2007-2013 г., а за “Плановете за действие” по линия на Политиката към новите съседи бе заложено увеличение /от 8,5 млрд евро през периода 2000-2006 на 14,9 млрд евро през периода 2007-2013 г./ българската страна би следвало да приветства тази политика на ЕС и да предупреждава за последствията от евентуална корекция на финансирането надолу. Въпросите на сигурността са отразени в първия раздел на “Плановете за действие” с всяка една страна от “новите съседи” и обхващат: гранична сигурност, миграция, управление на кризи, борба срещу тероризма, организираната престъпност и разпространението на оръжия за масово поразяване.
  Политиците не бива обаче да свеждат усилията си само до горното, защото сигурност за ЕС в дългосрочен план означава и институционно укрепване на тези страни /”новите съседи”/ и създаване на предпоставки за стабилно икономическо развитие.
  В посока ЕС обаче, трябва навреме да се пресекат опасни тенденции, като твърденията на някои среди на Запад за растяща заплаха от “славянска престъпност”. Опитите да се поставят проблемите на такава плоскост носят конфликтен заряд в себе си и са далеч от истината и от решението.
  Приобщаването на “новите съседи” за укрепване на общата сигурност ще зависи и от тяхната воля за една необратима трансформация. Отношенията с Беларус например са замразени, макар че тя може да участва в три регионални програми. Не само ангажиментът на ЕС в Грузия и ролята на България като страна отговаряща за Грузия по линия на НАТО предопределят бъдещите действия в тази посока, но очакваните трансформации в този регион ще налагат една много по-активна ЕПСО, в която ние ще имаме отговорно място. Трудността на задачите ще идва не на последно място и от различията в интересите- страните-членки, включително и ние поставяме аспектите на сигурността на преден план, докато страните в съседство на ЕС- достъпа до европейския вътрешен пазар, икономическа и финансова помощ, по-голяма пропускателна спо- собност на границите, облекчения на визовите режими и т.н. Отражение върху воденето на ЕПСО в този регион безспорно ще има новата надпревара за влияние и ресурси между Русия, ЕС и САЩ. Паралелно с политиката на ЕС към новите съседи, Русия също се стреми да се превърне в интеграционен фактор в региона. Като скорошен член на ЕС трябва да отчитаме, че ЕС счита за незаменим партньор Русия и уважава нейните интереси в сферата на сигурността в този регион, но същевременно трябва да отговори и на стремежа на страните от постсъветското пространство към европейска интеграция. Недопустимо би било да повтаряме грешки от миналото като решението на НС за изпращане на оръжие в Грузия в момент на посещение на президента ни в Русия при изострени руско-грузински отношения.
  
  Във вътрешнополитически план освен горните елементи на българската политика, допълнителни такива от отношенията България-ЕС, които имат значение за сигурността, са следните:
  1. На България е необходим цялостен преглед на системата за сигурност, а не такъв само на въоръжените сили.
  2. Намирането на верния баланс по някои щекотливи въпроси като:
  - трансатлантическите отношения и заемане на позиции, различни от тези на ЕС и покриващи се с тези на САЩ, каквито случаи имаше в миналото;
  - закупуване на въоръжения от европейски или американски фирми, което практиката на някои нови страни-членки показа, че може да доведе до реакции от съответните страни.
  3. Търсене на оптималната точка между ограничени финансови ресурси и отговор на предизвикателствата в сферата на сигурността. Това изисква стратегическа визия за онова, което ще ни трябва след 20 г. , преди да натоварваме поколенията след нас със задължения по недалновидно одобрени проекти.
  4. Колкото повече ЕС се превръща глобален фактор и расте ролята й в сигурността, толкова повече ще нарастват и ангажиментите на нейните страни-членки. Ангажиментите във връзка с мисиите както по линия на ЕС, така и по линия на НАТО, трябва да са подкрепени с широко парламентарно мнозинство, а не задължително с широка коалиция. За недопускане призрака на популизма, опозиционно мислещите трябва на място да се запознават с предизвикателствата, за да приземяват вижданията си.
  5. Партньорството между парламентите на България и на “новите съседи” има по-голям потенциал, който трябва да се използва. В България има вече неправителствени организации, които могат да бъдат полезни с инициативи в страните, граничещи с ЕС, по начина, по който американски такива проправят път на американската политика.
  6. ЕС не може да бъде излъган само с приети документи и 7. декларации /Прави го Турция, засега безуспешно/. Крайно време е в България след многото говорене, многото писане, многото конференции, многото експерти, някой да се заеме с реализирането на всичко това в практиката. А ние още не сме възприели европейска езикова култура на документите си в сферата на сигурността. /Преди 3 години бяха обобщени резултатите от повечето изследвания по ромския проблем в България и бяха направени 8 конкретни предложения за действия. Нито едно от тях не намери приложение. Днес сме свидетели на тенденции, които може би вече са необратими. Достатъчна е и най-малката провокация, която да създаде основателни претенции от страна на ЕС за неподготвеност и непригодност за членство на България в ЕС./
  7. Политически сътресения и неизбежни сблъсъци в рамките на настоящия парламент до приемането ни в ЕС, включително вотове на недоверие към правителството, преструктуриране на парламентарното пространство или дори оттегляне на НДСВ от споразумението и предизвикване на правителствена криза, не биха имали пряко и фатално въздействие върху сигурността, но ще отнемат много политическа енергия и ще забавят така необходимите конкретни действия в системата за сигурност и синхронизирането й с ЕС и НАТО.