ОФСЕТНАТА ПОЛИТИКА КАТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРИ РЕАЛИЗИРАНЕ НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ Печат
Автор Симеон Николов   
Четвъртък, 01 Март 2007 03:00
ТЕНДЕНЦИИ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПРАКТИКИ И МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ
Връзката между политка и индустрия и в частност военна индустрия получи нови характеристики след края на студената война. Не можем да не признаем обаче, че това стана на фона на два изключително важни факта: развитие в мир, гарантиран от една колективна система за сигурност и определен жизнен стандарт, осигурен от участие в една свободна и либерална икономическа система. Проблемите обаче във взаимовръзката политика-военна индустрия придобиват по-голяма острота, предвид на тенденциите към разместване на баланса на силите в света зад хоризонта на 2015- 2020 годна и вероятността за намаляване на водещата роля на Западния свят, а в частност и на втори план- опитите на Европа поне да намали дори и с малко технологичното си изоставане от САЩ. А при разработване на въпросите на трансформацията във военната сфера не може да не се вземат предвид глобалните фактори, които най-вероятно ще формират облика на човечеството дори и след по-дълъг период от посочения, например след 30-50 години, като ръста на населението, изчерпването и сериозното нарушаване на природните ресурси и околната среда, икономическите условия, при които ще изпълняват своите задачи бъдещите военни продукти. Особено съществен и важен остава научно-техническият прогрес, който и сега е водещ фактор. Във връзка с бързото му развитие се наблюдава постоянно съкращаване на жизнения цикъл /морално остаряване/ на всяко следващо поколение от един и същ тип въоръжение и бойна техника. Възнква напълно естествено противоречие между съкращаването на срока на живот и увеличаването на срока на създаване на нови съвременни образци. Друг фактор, който трябва да се има предвид, е нарастването на сложността и особено на цената на новото въоръжение и недостатъчните национални ресурси, поради което е необходимо засилването на военно-икономическите връзки.

Във всички западноевропейски страни се наблюдават сходни проблеми- по-слабото сътрудничество държава-военна индустрия след 1989 година, липса на достатъчно финансови ресурси, противоречиви решения, като намаляване на броя на поръчвани военни продукти, което пък води до оскъпяването им. Някои западноевропейски държави реформираха законите си в търговско-икономическата сфера, с което позволиха на правителствата си да налагат вето при поглъщане например на повече от 25% от предприятие от националаната им военна индустрия. Разбираем е опита за запазване на собствените високи технологии от изтичане в други страни, но същевременно без възможности за коопирериране с други, чуждестранни, инвеститори поради изключително силно фрагментиран пазар на военно производство, се рискува понякога забавянето на развитието на военно-експертния потенциал. Всичко това и редица други по-второстепенни фактори се отразяват на търговията с военни продукти, нейното качествено ниво и роля за укрепване както на въоръжените сили на една държава и на един съюз от държави, така и на военните индустрии.
За страни като България е характерно, че за първи път в историята ни, стартира един уникален процес. За първи път започна мащабно превъоръжаване, което ни свърза с водещи световни фирми, с други стандарти и възможности. Тези международни концерни и фирми-производителки имат не само икономическо влияние, но и силни политически лобита в правителства и международни организации. Дългосрочното обвързване с тях означава в известна степен и придобиване на възможности за лобиране и търсене на решения и в други направления, освен конкретния военен продукт. Въпрос, за който почти не си дават сметка нашите политици, или принизяват същия до изолиран материален интерес. Неудачен във всички случаи, защото големите в света внасят правила, непозволяващи среда за дребни интереси и корупционни практики

От появата си през 60-те години на 20-ти век до наши дни офсетът като форма на търговия се разпространява широко в следствие на настъпващите промени на глобалния оръжеен пазар, особено в периода след края на Студената война. Най-общо, офсетът представлява промишлена или търговска компенсаторна практика, която се изисква като условие за покупка на отбранитлни продукти и/или услуги. Той би могъл да включва специфични форми като съвместно производство, лицензирано производство, подзпълнителско прозводство и чуждестранни инвестиции или трансфер на технологии, но основно си дели на директен- допълващ нуждите на Министерството на отбраната и индиректен- насочен към нуждите на гражданската индустрия.
Големият брой производители на отбранителни продукти и намаляването на глобалното търсене на оръжейни системи на международния пазар доведе до нарастване на конкуренцията. Това позволи на купувачите да извличат все по-благоприятни отстъпки от доставчиците под различна форма, характерна за различните държави. Една част, тези които нямат стремеж да развиват своята отбранителна индустрия, предпочитат форми на офсет и насрещна търговия, които или понижават цената на закупуваното въоръжение или генерират печалба в невоенни сектори. Други страни-купувачи са заинтересовани предимно да развиват отбранителната си индустрия и насочват инвестициите за заздравяване на военната технологична база.
Къде е България в тази схема и каква национална офсетна политика да формираме е именно въпросът, който вълнува все повече политици, икономисти и военната и цивилна индустрия?
За да намерим отговор на този въпрос, ще се спра на някои примери от световния опит и практики. Опитът показва, че изборът дали да се прилагат или не офсетни практики се определя най-вече от това на какво ниво на развитие е достигнала съответната отбранително-индустриална база на конкретната държава и дали тя е сред водещите производители на въоръжение или не.
Типичен пример за голяма държава, която сега в голяма степен отрича този вид търговска практика, са САЩ, независимо че именно те са пионер в прилагането на компенсаторните практики при реализиране на военни доставки. Днес САЩ възприемат офсета като икономически неефективен и нарушаващ пазарните принципи. През 1992 г. Конгресът на САЩ приема закон, според който „никоя правителствена институция не трябва да окуражава, да встъпва директно или да задължава американски компании към каквито и да е форми на офсетни споразумения във връзка с продажба на отбранителни стоки и услуги на чужди правителства”. Същият закон постановява, че финансови фондове на САЩ не могат да бъдат използвани за да се финансира офсет.
Задължителен елемент от тази американска политика е извършването на ежегоден мониторинг на прилагането на офсетни практики в международната търговия с въоръжения. Според данните за периода 1993-2004 г. европейските държави са калкулирали основната част от офсетната дейност и износа на оръжейни системи на САЩ, отчитайки 47,2% от стойността на американския оръжеен експорт и 65,5% от стойността на офсетните споразумения. За този период американските компании са информираали за 273 офсетни споразумения с европейски държави на обща стойност 36,1 млрд. долара, като офсетните споразумения с европейски страни варират в рамките на 2 млн. до над 6 млрд. долара, или средно по 132,2 млн. долара на споразумение. Продължителността на реализиране варира от 84 до 180 месеца. Средният офсетен размер в 23 изследвани европейски държави за периода 1993-2004 г. е около 99% от стойността на основните договори за доставка.
Що се касае до европейския опит, сериозен напредък в прилагането на компенсаторни механизми през последните години показаха държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Тези от тях, които разполагат с изградена отбранително-индустриална база, се стремят да насочат офсетната дейност основно към своите отбранителни предприятия и да разширяват производствените способности в този специфичен сектор.
Характерен пример е Полша, която за периода от 2001-2006 г. е сключила 10 офсетни споразумения по договорите за доставки. Най-голямото офсетно споразумение на полската страна е по договор с Локхийд Мартин (САЩ) за закупуване и доставка на 48 изтребителя F-16. То е на стойност близо 6,03 млрд. долара и е със срок 10 години. При друг договор, с Патриа (Финландия) за доставка на 690 бронирани военни машини е сключено друго значимо офсетно споразумение на обща стойност 1,61 млрд. евро.
Увеличаващите се разходи за въоръжения, заедно със загрижеността за високата безработицата и силна индустриална конкуренция, принуждава други страни от ЦИЕ да търсят по-големи икономически ползи от транзакциите с въоръжение. Тези страни използват офсета за получаване на достъп до авангардни технологии, за да засилят конкурентноспособността на гражданската промишленост във високотехнологични области, като електроника, автомобилостроене и др.
Типичен пример за този подход е Унгария, която при вземане на лизинг на 14 изтребителя “Грипен” (от Швеция), изисква от доставчика конкретни икономически действия за компенсиране стойността на наема на самолетите в рамките на 14 години. Едно от изискванията е 50% от офсетната програма да бъде изпълнена за първите 8 години. Още с втората част от тази програма “Грипен интернешънъл” изпълни една пета от цялото си офсетно задължение, около 170 милиона евро.
Важно е да се отбележи също, че в законодателството на повечето европейски държави не съществуват специални закон, уреждащи материята, свързана с офсет политиката, с някои изключения. Такъв специален закон за офсетните поръчки например действа в Полша от 1999 г..
В други държави, като Чехия, Унгария, Австрия и Словения, офсетните споразумения са регламентирани в съответните закони за обществените поръчки, а не в отделен закон.
Т.е., европейската практика показва, че уредбата на офсет споразуменията в повечето държави е преди всичко на подзаконово ниво. При един по-задълбочен анализ ясно се очертава тенденцията за преминаване към ръководни принципи и политика на офсет, които имат официален, но не и нормативен характер. Формулираните в тях изисквания са по-скоро препоръчителни, отколкото задължителни. С оглед на това се приемат подзаконови нормативни актове, като наредби и индивидуални административни актове, издавани от министрите на икономиката. Такъв пример за подзаконова уредба на офсетната материя са законодателствата на Литва, Чехия, Турция, Гърция.
От гледна точка на офсетополучателите, чрез компенсаторните споразуменията се осигурява участието на чуждестранни доставчици в преструктурирането и развитието на икономиките на държавите.
Тъй-като тук има много представители на големи фирми с много опит в прилагането на офсета, който надявам се ще споделят с нас, аз няма да коментирам в детайли какъв е интересът на доставчиците от прилагането на офсетни споразумения. Само ще спомена, че по този начин доставчиците се стремят да спечелят търга за основната сделка по доставка на въоръжение. За съжаление, в стремежа си да предложат възможно най-висок офсет и възможно най-ниска цена на предлаганото въоръжение, може да се окаже, че купувачът е придобил не толкова модерно въоръжение.
От всичко, което споменах до момента става ясно, че не съществува единен модел и еднаква степен на прилагане на офсетната дейност в различните държави, който ние можем да възприемем като модел. Несъмнено, за България офсетът е важен инструмент за съживяване на националната икономика, но от гледна точка на министерство на отбраната е важно да не забравяме, че основната причина за неговото прилагане е сключването на основен договор за придобиването на най-модерното въоръжение на възможно най-ниска стойност. По този начин офсетът поставя на дневен ред болезненият въпрос за баланса на икономическата цел на една държава и нейната политика за гарантиране на собствената сигурност.
Безспорно, че понякога комерсиалните интереси могат да изместят военно-политически и стратегически съображения, на което обаче трябва де си противопоставяме. Същото важи и за имитирането на офсети или неизпълнението на същите. Първата ми забележка относно надделяването на търговски интереси означава, че фирми с такъв комерсиален манталитет и безотговорно по отношение на дългосрочните държавни интереси поведение, прокарано чрез силни лобита във висшите етажи на политиката и/или в изпълнителната власт, могат да предопределят бъдещето на въоръжените сили и дори ролята на държавата ни в региона- например като заради инвестиция дори за 1000 или 2000 работни места ни лишат от бойна авиация, което ще ни принуди през 2015 година да поискаме турски или гръцки самолети да пазят въздушното ни пространство, за което на всичко отгоре ще плащаме скъпо и прескъпо. Или търговска фирма да предопредели навлизането на остаряла комуникационна технология в Българската армия по подобие на злополучния проект ПИКИС1 в 61-ва бргада, където потънаха 100 милиона, вместо да допуснем водещ в света стратегически партньор, който сериозно и отговорно да постави основите на 20-30 годишно бъдеще в тази област.

Преди да се спрем на българската практика и проблеми в офестната политика трябва ясно да посочим, че политиката на отбранителна аквизиция, която е значима част от отбранителната политика на Министерството на отбраната, допринася в значителна степен за постигане на целите и приоритетите на отбраната и сигурността не само на ведомствено, но и на национално ниво. Тя е насочена в изпълнение на ангажиментите на Републка Българя към НАТО и Европейскя съюз, поети под формата на Цели на въоръжените сили и декларирани формирования за участие в пълния спектър от операции в двата съюза. Решаването на въпроси, свързани със своевременното, пълно, стандартизирано и качествено окомплектоване на формирования от Българската армия с въоръжение, техника и имущества е приоритет на политиката и системата за отбранителна аквизиция. В този аспект резултатите се измерват с постигнатата сигурност, защитеност и способност на участващите в мисии български военнослужещи да изпълняват поетите ангажменти при съвместни действия със силите на страните-съюзници. Тази политика подпомага и процеса на трансформиране на въоръжените сили като осигурява изпълнението на стратегическите планове на Министерството на отбраната. По своята същност политиката на отбранителна аквизиция се явява една от инструменталните, поддържащи, политики на отбранителната политика на Министерството на отбраната с решаващ принос в повишаване на ефективността на управлението на отбраната, усъвършенстване на стратегическите и концептуални виждания с насоченост към развитие на националнте отбранителни способности и в постигане на рационално разпределение и баланс между влаганите рпесурси и постиганте ефекти в отбраната и сигурността чрез прилагане както на утвърдени, така и на иновацонни подходи в области като управление на жизнения цикъл на отбранителнте продукти.
Формирането на отбранително-индустриалната политика на Министерството на отбраната като елемент на политиката по отбранителна аквизиция се осъществява в рамките на четири основни направления:
- целенасочено съдействие и активно сътрудничество на Министерството на отбраната с фирмите от българската отбранителна индустрия;
- формиране и осъществяване на офсетна политика на Министерството на отбраната в координация с Мнистерството на икономвиката и енергетиката и Министерството на финансите;
- отбранително-индустриална политика за сътрудничество с чужди фирми, включваща осъществяване на индустриално сътрудничество и координиране взаимодеаствието на структурите на МО и Българска армия с търговските дружества и чуждестранни фирми-производители от отбранителната индустрия. Интересите на МО диктуват от една страна максимално насърчаване на конкуренцията при избора на доставчик с оглед получаването на най-доброто съогтношение цена-оперативни възможности, а от друга- към защта на интересите на националните производители. По тази причина МО се стреми да развива и прилага гъвкава политика, основана на установяване на дълготрайни стратегически отношения с водещи световни фирми и същевременно с максимално участие на български фирми чрез подходящи офсетни споразумения. Характеристиките на подобен тип сделки надхвърлят традиционните отношения между “продавач” и “купувач”, тъй като в повечено случаи се касае за едно дългосрочно сътрудничество за времето на целия жизнен цикъл на отбранителния продукт.
- Политика на Министерството на отбраната за сътрудничество с Европейската агенция за отбрана и участие на Европейскя пазар за отбранителни продукти в условия на наложилите се нови геополитически и пазарни условия.


В България Министерството на отбраната се явява пионер в областта на прилагане на офсета и има натрупан няколкогодишен опит, затова няма да се спирам подробно на конкретни примери. Само ще спомена, че при реализацията на първите големи модернизационни проекти на МО са се договаряли от 70 до 300% офсетни задължения. И съвсем естествено, МО е предпочитало да постигне по-голям процент директни офсетни ползи. Общата стойност на офсетните споразумения придружаващи първите четири стартирали приоритетни проекта е 777,37 милиона евро, а без прекратения договор с «Елбит Системс»- 605 млн евро. За въпроса, дали високите процентни стойности са основание за задоволство и хвалби, ще стане дума по-надолу. А с каква цел и на какви принципи, какви проблеми срещахме и предстоят, е тема струва ми се на отделна статия.

Както е известно, на този етап в България офсетните споразумения са задължителен елемент при сключването на международни договори за доставка на отбранителна техника. По този начин ние, като малка страна с ограничен бюджет, очакваме не само да компенсираме в някаква степен разходите за модернизация, но и да създадем благоприятни условия за дългосрочно развитие на индустрията.
Но тук е мястото да спомена, че в дългосрочен план е възможно, в общоевропейски мащаб постепенно да се намали ролята на офсетните споразумения. Знаем, че някои по-големи държави-членки на ЕС (например Франция и Германия) са против прилагането на офсетни споразумения, докато по-малките страни предпочитат да поддържат офсетните механизми в “обозримо бъдеще”. В момента е формирана компромисна хармонизирана позиция на страните-членки на ЕС по политиката за офсет, основаваща се на избягване на “неприемливите крайности в стремежа някои страни за прекалено висок процент на офсета” . Приема се, че офсет от порядъка на 50% е приемлив максимум, което едва ли трябва е така според нас. В нашата практика чуждите ни партньори неведнъж са признавали, а и ние сме се убеждавали, че всеки офсет над 100% вече оскъпява заявения военен продукт. За това хвалбите за 300% са неуместни. Може би не е случайно, че такова ниво е било постигнато при договаряния ро единствения досега прекратен договор.
В този аспект, въпросът за офсета и офсетната политика на Министерство на отбраната при изпълнението на проектите за модернизация, е изключително сложен и комплексен.
На първо място, очертава се необходимостта от изграждане на национална офсетна стратегия, от по-добра координация между различни министерства, от подготвени експерти за водене на преговорите и т.н. Проведената неотдавна в София международна конференция по офсета показа големия интерес на чуждестранните ни партньори, но същевременно и факта, че имаме спорна Наредба за спецални обществени поръчки преди да е създадена политика по офсета. Затова станаха очевидни и пропуските като: отсъствие на “полуофсет”, предназначен за укрепване на родната отбранителна индустрия и “предофсет”, който позволява гарантирано вливане на инвестиции в цивилната индустрия в резултат на инициативи на наши добронамерени потенциални партньори. Когато създаваш наредба, преди да имаш политика, лесно пренебрегваш и международния опит, утвърдени вече практики и локализирани слабости и грешки. Затова имаше “шокирани” чужди гости от положения в Наредбата като 50% неустойки, надхвърлящи 10 пъти приетото в международен мащаб, изискващи заделяне на финансови ресурси, превръщащи се в недопустими условия при големи сделки.
На второ място, комплексността на въпроса се предопределя и от гледна точка на европейските и световни политики и практики в тази област. С членството на България от 01.01.2007 г. в ЕС и предстоящото членство в Европейска агенция по отбрана (ЕАО), политиката на МО за развитие на националната отбранителна индустрия ще трябва да бъде съобразена с изискванията и условията, които налага ЕС. Такъв пример е предстоящото отваряне на националните пазари на отбранителна продукция и съответно засилване на конкуренцията са сред приоритетите в дейността на ЕАО. Българската отбранителна индустрия ще трябва да се приспособи максимално бързо към тези изисквания.
Първата сериозна стъпка в тази посока, в рамките на политиката на ЕАО, бе приемането в края на 2005 г. на доброволен Кодекс за поведение в областта на доставките за отбраната на членките на ЕС, участващи в ЕАО. На база на този кодекс се разработва Междуправителствен режим за доставки за отбраната. Държавите, които се присъединят към него, се ангажират да отворят за чуждестранни производители поръчки на стойност над 1 милион евро (с някои изключения). В България, от месец февруари 2006 г., се водят дискусии между национално отговорните институции и отбранителната индустрия за изготвяне на становище за приемане и присъединяване към този междуправителствен режим. Това означава, че в скоро бъдеще фирмите от националната ни отбранителна индустрия ще се изправят пред изключително сериозни предизвикателства, свързани с тяхната конкурентоспособност. Затова ние виждаме в прилагането на офсета един инструмент за трансфер на така нужните им нови технологии и ноу-хау, което да ги направи по-конкурентоспособни.
Що се отнася до компенсаторните практики при военните доставки, основна цел на ЕС е синхронизирането на офсетните изисквания във всички страни-членки. Това кореспондира с глобалната концепция на ЕС за изграждане на Единен европейски пазар за отбранителна продукция (ЕПОП), който да преодолее съществуваща фрагментация и липса на пазарни условия за конкуренция в този сектор. Такъв пазар е необходим за да се намалят военните разходи и оптимизират цените на военното производство в съответствие с интересите на данъкоплатците. България, като нов член на ЕС, неизбежно ще трябва да се присъедини към тази политика. Основния въпрос за нас е как това да стане най-безболезнено днес и с полза в дългосрочен план за предприятията ни?
Понастоящем, общият отбранителен бюджет на страните-членки възлиза на около € 170 млрд., от които повече от € 80 млрд. са предназначени за отбранителни доставки. По-голямата част от тези разходи се разпределят в относително малки и затворени национални пазари. Европейският отбранителен пазар остава на практика фрагментиран на национално ниво с 25 различни регулаторни рамки. Тази фрагментация е основно препятствие както за вътрешно европейско сътрудничество, така и за реална конкуренция. Фрагментацията създава допълнителни разходи и недостатъчност и по този начин има негативно влияние върху конкурентноспособността на Европейската отбранителна индустриална база, както и спрямо усилията на страните-членки да оборудва своите въоръжени сили адекватно.
В тази връзка, ЕС в лицето на Европейската Комисия (ЕК) разпространи наскоро документ за становище сред страните-членки, в който се призовава за забраняването на индиректния офсет в рамките на Европейската общност. Документът е тълкувателно писмо на приложението на член 296 от Договора за учредяване на Европейските общности (ДЕО) в областта на отбранителните доставки.
Член 296, пар. 1.b. от гореспоменатия Договор постановява, че мерките, предприети по този член „не трябва да вредят на условията за конкурентност на общия пазар по отношение на продукти, които са определени за специфични военни цели” . В сферата на отбранителните доставки, това би могло да касае именно индиректния, невоенен офсет. Затова страните-членки трябва да се уверят, че офсетните споразумения, свързани с договори за военни доставки, засегнати от чл. 296 от ДЕО, трябва да отговарят на тази клауза. Най-добрият начин да се постигне това, според тълкувателното писмо на ЕК, е компенсаторните (офсетните) споразумения да се ограничат до военната сфера.
Тълкувателното писмо пояснява на страните-членки, че те са свободни да дефинират своите собствени „жизненоважни интереси в сферата на сигурността” и по този начин се допуска гъвкавост по отношение на мерките, които могат да бъдат прилагани за защита на тези интереси. Не е ясно дефинирано обаче кои отбранителни доставки включват цитираните „жизненоважни интереси в сферата на сигурността” и кои не. Приложението на чл. 296 остава проблематично и варира според схващането на отделните страни-членки. Все пак, Комисията пояснява, че страните носят специална отговорност за спазването на своите задълженията по Договора и призовава да не се злоупотребява с тази свобода.
Тезата на политиката на ЕС е, че премахването на офсетните (компенсаторни) практики ще доведе до три значителни предимства:
За данъкоплатците - реализиране на бюджетите без изкривяване, така, както са определени от законодателя, и постигане при публичния разход на най-доброто съотношение цена – придобивка;
За въоръжените сили: придобиване на възможно най-доброто въоръжение, техника и оборудване и в необходимото количество, при определения от законодателя бюджет за отбрана;
За индустрията/доставчиците: успех на пазара и развитие на компаниите/доставчиците, които предлагат, според условията на потребителя, най-доброто, най-технологичното и при най-конкурентни параметри.
Имаме информация, че това тълкувателно писмо на ЕК е предизвикало голямо безпокойство сред основните доставчици на отбранителна продукция и много от тях започнаха да лобират срещу това предложение. Тяхната загриженост е, че в някои европейски държави степента, в която отбранителната индустрия може да предложи възможности за приемлив директен офсет, е силно ограничена. Индиректният офсет е техният единствен сигурен начин да осигурят офсетни кредити и това предложение може да повлияе на техните шансове за осигуряване на тези кредити.
Срещу тълкуването на ЕК вече се произнесе и Европейската агенция по отбрана (EAO). В своя позиция Агенцията посочва, че промяната ще има отрицателни последици за европейските военни планове и икономиките на много държави. Според Агенцията това ще накара страните да инвестират по-малко във военни доставки, но ще ги принуди да влагат пари във военни комплекси, което ще ги направи неефикасни. От ЕАО считат, че индиректният офсет не изкривява пазара, тъй като поради своята специфичност за него може да се приложат правилата на общността. Друг мотив, който изтъква Агенцията е, че промяната ще направи по-атрактивни офертите на компаниите от САЩ, както и, че се намалява привлекателността за инвестиране в отбранително оборудване, което би могло да доведе до негативни последици върху изпълнението на Целите на силите на НАТО и ЕС.
С цел формиране на единна позиция и становище в ЕАО и страните членки, и с цел разработване на обща европейска политика за прилагането на компенсаторните механизми, през 2007 г. Агенцията стартира пет месечно изследване за влиянието на офсета върху европейската отбранителна индустрия и пазар. В рамките на това изследване ще се работи по метода на независимия анализ, интервюта със страните членки и индустрията, регулярни доклади от ЕАО и работни семинари.
На фона на протичащите в ЕС процеси обаче, в България все още съществува силен национален интерес от запазване на офсета като форма за съвместно производство, лицензирано производство, под изпълнителско производство и чуждестранни инвестиции или трансфер на технологии.
Причината е, че с прилагането на компенсаторни програми от потенциални стратегически партньори, инвестиции под формата на офсет, се насочват към реализиране на допълнителни икономически, технологични и финансови ползи на индустрията и държавата като цяло. Именно прилагането на програми за офсет, за момента създава условия за участие на предприятията от българската промишленост в проектите за модернизация на въоръжените сили. Липсата на големи възможности и необходимите мощности не позволява на българската индустрия да се явява самостоятелно и да печели търгове за доставки за отбраната. При настоящата ситуация българските фирми си сътрудничат, кооперират или са поддоставчици на стратегическия партньор, в рамките на изпълнение на офсетни дейности. Това за тях представлява вариант за повишаване на възможностите на националната производствена и технологична база. Затова изискванията ни към кандидатите- чужди партньори, са за включване на български предприятия и постигане на определено високотехнологичен характер на предлаганите офсетни споразумения. В тази насока на мисли не можем да не си спомним със съжаление, че в някои страни от военни доставки спечелиха сфери на научно-изследователската и развойна дейност /например в Австрия след доставката на вертолети от САЩ/, докато при нас дори в пожеланията си не стигаме до там.
В резултат все пак на усилия за регулиране на процеса, само преди два месеца Министерство на икономиката и енергетиката разработи и предложи на Министерски Съвет за приемане, изменения и допълнения към Наредбата за условията и реда за възлагане на специални обществени поръчки. Няма да навлизам в детайли, тъй като Наредбата вече е публикувана, а целта и причините за промените бяха широко коментирани.
Не е тайна, че МО определено имаше някои задръжки и въпроси по отношение на новата Наредба за условията и реда за възлагане на специални обществени поръчки. Но след компромисното й приемане, същата трябва да се изпълнява от всички нас. Дано промените доведат наистина до по-голяма ефективност и ползи за икономиката ни.
Дано Междуведомственият съвет за специални обществени поръчки с компенсаторно споразумение, в който ще трябва съвместно и резултатно да работят шест министерства, независимо дали правомощията на министъра на отбраната, като възложител и разпоредител с бюджета на Министерството на отбраната, се поставят по някакъв начин в зависимост или не, независимо, че не е ясно, какви ще са последиците, ако този орган не одобри параметрите на обществената поръчка, въпреки всичко заработи ефективно и упражнява своите компетенции така, че това да не повлияе негативно и рестриктивно върху процеса на модернизация.
Дано колегите от МИЕ са прави и нарастването на минималната стойност на офсета до 110 % от стойността на обществената поръчка не доведе автоматично до увеличаване на цената на предлаганите продукти, не повиши стойността на обществената поръчка, т.е. разходите на МО за модернизация, а и не отблъсне някои водещи производители.
Намаленият дял на директния офсет до 30% обаче, определено ще ограничи възможността МО в някои случаи
да осигури нужното обучение, резервни части, сервизна и гаранционна поддръжка и т.н. за целия жизнен цикъл на изделията. Дали това наистина е така, ще стане ясно при реализиране на следващите проекти за модернизация. Трябва да се отчита, че при новите условия днес военните не натрупват количествена мощ, а създават оперативни способности, което означава комплексен подход и определени зависимости. Това пък има отражение върху ангажиментите ни в НАТО и върху сигурността на военнослужещите ни в мисии.
Колкото до коефициентите, сведени в новата Наредба от 1 до 3, моето убеждение е, че те трябва да бъдат инструмент на държавната политика. Държава, която оставя по-широки граници на същите, постига винаги по-добри резултати.
Не на последно място, дано измененията, внесени в досегашната процедура и ред за възлагане на специалните обществени поръчки с компенсаторни споразумения не затрудни процеса на вземане на решения, избора на изпълнител, провеждането на преговори за подготовка и подписване на договор. Практиката ще покаже. МО ще положи всички усилия за постигане на максимални ползи. Сега вече не е време за коментиране, а за търсене на най-преки пътища за изпълнение на тази Наредба.
В заключение искам да подчертая, че предстои да се вземат важни решения, да се дадат отговори и доизяснят много въпроси, които възникват при дефинирането и развитието на офсетната политика, не само в рамките на модернизацията на БА, но и на национално ниво.
Шансът ни е в ефективното прилагане на офсетната политика, с която бихме могли да отворим възможности не само за получаване на най-доброто въоръжение на добра цена и осигуряване жизнения цикъл на военните продукти, но и за допълнителни инвестиции, навлизане на нови технологии и създаване на работни места. Всичко това ще предопредели и сигурността и икономическото ни развитие и бъдещето ни. В стратегически план обаче, това е обвързване с гаранции за стабилни икономически връзки и икономическа и политическа взаимопомощ в продължение на целия жизнен цикъл на военните продукти и в рамките на една дългосрочна обща политика за сигурност и отбрана. Отиде си времето, когато всчки страни искаха само това, което нямат, днес светът иска онова, което заслужава. Затова не можем да чакаме вземането на мъдри и интнелигентни решения след като се изчерпят всички останали възможности. Необходими са действия днес, имащи своя хоризонт в бъдещето.

СИМЕОН НИКОЛОВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА