ЗА МАКЕДОНИЯ, КОСОВО И НАШАТА СИГУРНОСТ Печат
Автор Симеон Николов   
Четвъртък, 01 Март 2001 03:02
Трудно може да се каже нещо повече от онова, което предложи анализът "Подводните камъни в оценките на ситуацията на Запад от границата ни" в миналия брой на настоящото издание. Пренебрегването на някои от основните тези в горния материал и появилите се през последните две седмици противоречия в изявления на политици у нас и в чужбина по ставащото в Македония, налага отново да се върнем към темата.
Междувременно събитията потвърдиха прогнозите, направени в горния анализ. Така както тези от март месец потвърдиха прогнозите ни от есента на миналата година. Но всичко това е било известно и на правителства от Западна Европа. Така например, в секретен доклад на командуването в Кобленц до министъра на отбраната на Германия г-н Рудолф Шарпинг от 11 декември 2000 год. се предупреждава за предстояща дестабилизация в Македония. Загрижеността е естествено за немските войници /1100 души/ дислоцирани там. Посочва се, че контингентите войски на други държави вече били съкратени във връзка с тези очаквания /САЩ държат в Македония 510 военослужащи/. За складираните в Македония оръжия още преди две години и подготовката на терористите се е знаело и в други столици. Федералната криминална служба в Германия /да не говорим за разузнаването/ и Федералното правителство са знаели и за конфликта в Косово. Да не забравяме, че и Американския конгрес е обсъждал търговията на наркотици на албанската мафия и борбата и за преразпределение на райони.
В коментарите на политици и наблюдатели в България през последните две седмици продължава да се прави грешката, събитията в Македония да се разглеждат като отделен процес, въпреки очевидният вече за всички факт, че те са брънка от веригата, започнала в Косово. Проблемът е, че контролът над сценария като че ли е изпуснат и това плаши западните правителства. Нека да си спомним, как български министри ни уверяваха, че тревожните терористични акции от месец март са локален проблем, с който съседите ни бързо ще се справят. Затова в горната публикация в "Експерт" акцентирахме, че подновяването на сблъсъците е въпрос на време и че албанците са дали само заявка за претенциите си. Но дори и днес, секретарят на Съвета по сигурността Иво Цанев на въпрос, имал ли е Съветът сценарий за развитието на събитията в Македония, отговаря, "да, един от сценариите, които разработихме, беше в тази посока". Не, това не е отделен сценарий, а продължение на онзи от 1994 година, за който писахме в брой втори на електронното издание "Експерт".
Изявлението на министър Надежда Михайлова, че и да има преначертаване на границите, това да стане поне по мирен път е скандално, но забележете, направено след консултации в САЩ. Следователно, на европейските министри е подсказан следващия етап от сценария и вече подготвят общественото мнение. Но тъй като Надежда си я знаем и намираме вече нормално да говори онова, което се иска от нея, то изявленията на немския министър на външните работи Йошка Фишер бяха трудни за приемане дори от широката демократична общественост на Германия. Той говори за това, че "албанският въпрос" е открит, че албанците /забележете- тези, които рязаха глави на македонци, уши, носове и искат в селата да ги обслужват не само с ядене и пиене, но и жените -домакини на съответния македонски дом/ имали "основателни оплаквания", "легитимни искания", че трябва да "настъпи край на дискриминацията на малцинствата". А албанците в Македония имаха права и бяха във властта с трима министри, зам.минстри, кметове и шефове на полицията, неща за които в Турция, само ако ги споменеш във връзка с правата на кюрдите, отиваш в затвора, ако ги поискаш, те чака и по-страшно. Странен аршин на министър Фишер! Още по-шокиращо е друго изявление на немския министър: "Няма да има промени на границите срещу волята на албанското население". Но това е открит намек за референдум. А на всеки е ясно, че такъв "проформа референдум" във вече етнически прочистени райони, при това със сила, ще доведе именно до насилствено в крайна сметка преначертаване на граници.
Пренебрегването на генезиса на конфликта, както изтъкнахме в анализа "Подводните камъни в оценките на Запад от границите ни" продължава да води до грешни интерпретации на ставащото и неадекватин реакции. На Надежда Михайлова и се привидя вина на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа за албанския терор в Македония. Разбира се, Пактът за стабилност има своята двойнствена, прикриваща, роля и с това се обяснява и бездействието и неспособността му. Но обвинението на един министър в този контекст звучи несериозно.
Македонските въоръжени сили няма да се справят с положението, не само защото 30-40% от военослужащите са албанци. При всеки убит албанец, на негово място ще идват десетки други и желанието за мъст ще расте. Разпалена беше междуетническа вражда, която няма да угасне в рамките на повече от едно поколение. И новото правителство в Скопие ще донесе само поредно затишие на боевете, за да избухнат отново с още по-голяма сила. С албанските терористични групи може да се справи само КФОР /40 000 в Косово и 2900 в Македония/. Действията на КФОР няма да предизвикват междуетническа омраза, както действията на македонската армия. Европа би могла да помисли за разширяване на мандата му в Македония. Но такава готовност не се забелязва в нито една Европейска столица. Налага се изводът за необходимост от политически реформи в Македония, в противен случай войната става неизбежна. Но тази необходимост е създадена по силов път и не е ключов елемент в голямия пъзел.
Онези, които наричаха албанците борци за свобода, днес ги наричат "бандити убийци". Това са думи на самия генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън пред депутати от Парламента на Македония. Странното е, че и той, подценявайки албанците през март, ги охарактеризира като "изолирани екстремисти наионалисти", а сега с колегата си Хавиер Солана, комисар по сигурността на ЕС беше дошъл в Скопие да предотврати една катастрофа /"Македония е на ръба на пропастта"- пак думи на Джордж Робъртсън./ Не говори ли това, че контролът наистина е изпуснат? Представители на САЩ и Великобритания преговаряха с Албанската партия на просперитета, за да я убедят да не отказва влизане в правителствена коалиция в Скопие. А тъй като тя е най-близка до Армията за национално освобождение, това отново е признак на безпомощност на Запада. Той трябваше да преговаря по искания като "бунтовниците да влязат в новото правителство" /т.е. терористите/, македонската армия да се изтегли, поетапно това да направи и македонската полиция, да се преговаря, да се промени конституцията на Македония. Би трябвало да се обърне внимание на читателя на паралела с Косово: представящите се за бунтовници се легитимират чрез една политическа сила, след това искат изтегляне на силите на реда от определени територии, а международната общност започва преговори с тях! Звучи познато, нали?
Когато и в анализа от миналия брой на "Експерт" писахме за Велика Албания или за Голямо Косово, бяхме наясно, че самите албанци не са единни по тези въпроси. Твърде големи са цивилизационните и икономически различия между отделните райони, твърде неприятелски са настроени отделните кланове и водачите им, оплетени днес в пипалата на албанската мафия, търсещи поделяне на територии и възможности.За тях съществуването на повече албански държави ще се окаже по-печелившо!
Вече се говори за решаване на проблема на Балканите със съществуването на 2 1/2 Албании: сегашната държава Албания, Косовска Албания и албански кантон Иллирида в една федерална Република Македония. САЩ отчитат обаче неблагоприятната ситуация при неизбежното в такъв случай федерализиране на Македония или дори нейното разпадане и затова се стремят да отложат във времето подобен сценарий. Арбен Джафери например не бърза, той е убеден в ролята на демографския фактор: след едно поколение албанците биха могли да поемат с мнозинство правителството в Скопие.
Албанската престъпност дотолкова е впила корените си в голяма част от региона, навлязла е в администрацията и вътрешнополитическите структури, че каквито и избори да се проведат в Косово, а натам вървят нещата и в Македония, няма да има истински оздравителен ефект.
Самият факт, че днес силите на АНО държат под контрол голямото село Ложане, директно на сръбската граница и недалеч от аутобана Гърция- Унгария подсказва достатъчно ясно други интереси и планомерен подход за разлика от оценките за локални конфликти, изолирани действия и така нататък.
Действията на "бойците за повече свобода" не са спонтанни: при появата на танкове, бяха прехвърлени високоточни противотанкови гранати "Армбруст", при появата на бойни хеликоптери, "бунтовниците" имаха вече подходящите носими ракети, преминаващи границата малки терористични групи носеха чисто ново, неизползувано дори до момента оръжие. Влизайки в селата малобройната група изведнъж нарастваше многократно с добре облечени и въоръжени местни граждани-албанци, които след акцията събличаха униформите, скриваха оръжието и се превръщаха в "мирни цивилни граждани". Тяхното привличане за албанската кауза е било осъществено преди 1 1/2- 2 години. Не е тайна, че голяма част от оръжието, което се използуваше в Косово беше от американски складове, друга част бе прехвърлена от мафиотски групи от Западна Европа и Близкия Изток.
В България не беше разгласено широко /и не беше нужно/, че три товарни американски кораба с въоръжение за македонските сили за сигурност се отправиха към български черноморски пристанища. Първият от тях акустира на 04 май и започна разтоварването му и превоза на въоръженията през България. Допустимо е албанските терористи да атакуват такава логистична подкрепа. В това премиерът Костов е прав. Това означава обаче, че ние вече сме въвлечени в събитията. Другият съществен извод е, че САЩ ще струпат доста въоръжение в региона. А война, която се води със сегашните способи както показва практиката, опитът от други кризи, обикновено е една продължителна война. Кой има интерес обаче от продължителна дестабилизация на региона? Стратегията на насилието ще става все по-непредвидима. Готовността за компромиси - все по-малка.
Могат ли САЩ и Западна Европа да спрат това развитие? В анализа от миналия брой на "Експерт" посочихме, че трябва да се прекъснат каналите на финансиране на терористите, а те водят началото си от западноевропейски градове / в Германия, Швейцария, Великобритания и др./ В албанските терористи беше намерено оръжие от Бундесвера. Т.е. не става дума само за финансови помощи, а за купено от албанската мафия и прехвърлено по тайни канали в Косово и Македония.
Трудно може да се повярва, че разузнавателните служби на съответните западни държави не могат да повлияят на албанците. Защото много от тях преминаха подготовка именно при три от тези разузнавателни служби / на САЩ, на Германия и на Великобритания/. Вярно, че от мафиотски босове и терористи някои от тях се превърнаха в политици, но едно разузнаване никога не оставя агента си без надзор и средства за въздействие върху него.

По публикацията ни от миналия брой на "Експерт" имаше коментари, че албанският въпрос ще се решава другаде, в България нямаме албанско малцинство, затова било наивно да говорим за сценарий. Очевидно не се взема под внимание, че възпламеняването на албанските страсти беше и е само средство. Отива се към обособяване на етнически чисти райно, раздробяване на Балканите, поддържане на напрежение в задния двор на Европа, струпване на американско въоръжение и сили, изграждане на военни бази, създаване на планцдарм към Каспийския регион и т.н. Международната общност се поставя пред свършени факти, създадени със сила за да се премине към преговори за постигане на желаните крайни цели. При такъв подход не е необходимо в България да има албанци-екстремисти. Искрата се прехвърля изключително лесно. Виждали сме вече турски знамена на покривите на кмества в България, чували сме заплахи за Косовски вариант. За дни добросъседски отношения между албанци и сърби се превръщаха във вражда, която ще остане и за поколенията.
Затова България не бива по никакъв начин да се намесва и включва в събитията по македоско-косовската граница. По този въпрос има консенсус сред политическите сили. Но ако НАТО и САЩ окажат натиск върху страните от региона, сами да се справят със ситуацията или поне активно да съдействуват на международните сили със свой контингент войски? Как ще реагират отговорните фактори в България?
Ревнивият коментар за обръщане на Македония все повече към Югославия в тези тежки за Републиката дни е излишен. И двете страни имат интерес от по-тясно сътрудничество. Прагматично погледнато от бългаска страна, това действително ще укрепи позициите на част от просръбски ориентираните македонски управници. При едно бъдещо демократично развитие на държавите в региона би било неправилно да осъждаме такова сътрудничество в дни на заплаха за териториалната цялост на двете държави.
Нямало непосредствена заплаха за България. Бежански поток била основната заплаха. Истинската заплаха обаче, трябва да се търси в стратегически план, а не пред върха на обувките ни. В дългосрочен план дори и бежанският поток, ако се появи такъв, ще е нещо прекрасно в сравнение с онова, което може да стане и с България, ако огненият вал от Косово стигне до Добруджа и Кърджали. В сценария, представен от американски изследователдски център на военни и политолози от Балканските страни, събрани в София през 1994 година именно това беше последната фаза, тогава на книга, а днес превърнат в реалност в Косово и Македония.