ПЪРВОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА МЕДВЕДЕВ В ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА Печат
Автор Елена Николова, наш постоянен кореспондент в Берлин   
Четвъртък, 19 Юни 2008 11:31
    Логично и разбираемо е, в посещението на президента Дмитри Медведев в Германия да се търсят основания за “динамизиране” на отношенията между двете страни, за “ново начало” и така нататък. В действителност обаче, параметрите на тези твърде близки отношения след 1990 г. остават непроменени в общи линии, а засегнатите въпроси маркират направленията, в които предстои още много работа в двустранен и международен план.    Очевидно е обаче, че в диалога ЕС-Русия ключова роля и в бъдеще ще играе Германия.

Средата в която се състоя посещението се характеризираше с:
- отгласа от проведената неотдавна среща на НАТО в Букурещ, където на  Украйна и Грузия не бе предоставена възможността за следваща крачка към членство в Алианса;
- засилването на военнополитическото сътрудничество на Русия с Китай и опасенията от създаване на противотежест спрямо НАТО;
- срещата между Путин и Буш през април 2008 г., на която не бе постигнат напредъкщ по въпроса за изграждане на противоракетния щит на САЩ;
- посещението на министърът на външните работи на Германия  Франк-Валтер Щайнмайер в Русия  през май 2008 г. и разговорите му с Медведев и Путин по Балканите /Косово и Сърбия/, Абхазия, Близкоизточния конфликт, политиката на Иран и други;
- споровете в Европа по енергийни въпроси и ролята на Русия, въпреки, че както подчерта канцлерът Ангела Маркел, тя снабдява Германия от 40 години и нито веднъж не е възникнал проблем.
- подготовката на предстоящата среща на Г-8 в Япония през юли 2008 година.

    Очакванията на германската страна от посещението на новия руски президент бяха захранени с повече оптимизъм от факта, че това бе първата му визита на Запад, а срещата с канцлера госпожа Ангела Меркел- първата с чуждестранен правителствен ръководител. Този избор е знаков, твърдяха наблюдатели. То даде основание и за оценката, че Русия е “стратегически партньор” на Германия. Русия се нуждае от инвестиции, технологиии и “ноу-хау” от Германия, а тя от своя страна – от газ и нефт от Русия.  По-малко от месец преди това обаче, германският външен министър в доклада си в Уралския университет назова Русия “незаменим партньор”, а коментари по време на посещението на Медведев в Германия се опитаха да оспорят “стратегическия” характер на отношенията. Независимо от такива публикации обаче, управляващи и опозиция в Германия са единни, що се касае до общата посока на развитие на руско-германските отношения. Канцлерът Ангела Меркел винаги  е подсказвала обаче, че над тези отношения стоят все пак отношенията със САЩ. Вярно е, че в позициите на канцлер и външен мзинистър на Германия понякога е имало ясни нюанси на различия, но в случая особено след посещението на външния министър Щайнмайер /SPD/ в Русия е без съмнение, че двете толкова различни партии имат еднакво отношение към източния партньор на държавата си. Специалната политика на Германия към Русия се обяснява с три аргумента. Първият е, че Русия играе важна роля и е необходима в решаването на  европейски, регионални и глобални проблеми. Именно за това в някои критични публикации се подценяват възможностите на Русия в тези направления. Вторият аргумент е, че доставките на газ и нефт предполагат и по-тясно обвързване. Критиките в този пункт са насочени срещу създаване на зависимост и внушавнане на страх, че Москва можела “да постави на колене” такава европейска държава. На трето мяясто, Русия е европейска държава и споделя същите ценности и култура, но е необходима вътрешна стабилност, наложена със строгост, преди да се развие демокрация и то от руски тип. И трите аргумента са уязвими и съдържат неверни основания и много спекулативен материал. В действителност Русия е не по-малко зависима от Германия- голяма част от постъпленията в държавнтия бюджет са именно от доставките на газ и нефт. Спирането им би означавало страхотен автогол, следователно малко вероятно в мирновременна, нормална ситуация. По първия аргумент- спорно е, че Русия може винаги да допринесе за разрешаването на даден проблем, в някои случаи разминаването на позициите предизвиква точно обратното.
    Освен коментарите по въпроса, дали Медведев ще успее да постави свои акценти във външната и вътрешната политика, се подчертаваше факта, че все пак той е първият ръководител в Кремъл, който не е израснал в Съветския съюз, а за разлика от предшественика си и други руски президенти, не е минал през КГБ. Координаторът по руско-германското сътрудничество в МВнР на Германия Андреа Шокенхоф коментира: ”....бъдещето на Русия е от ексистенциално значение и за нас. Германия и Русия ще бъдат още повече обвързани през 21 век, отколкото досега.” Според германския експерт и координатор на руско-германското сътрудничество, президентът Медведев “има във всички случаи потенциала да развие свои акценти”  в политиката.

    Посещението на новия руски президент в Германия на 05 юн 2008 г. беше кратко- то продължи само 8 часа- но затова пък изключително динамично и много добре подготвено. Разговорът с канцлера  Ангела Меркел продължи цели 2 часа. Руският президент бе приет от федералния президент на Германия Хорст Кьолер. Среща бе проведена и с министъра на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер. Интерес представляваше, освен резултатите от разговора между Медведев и Меркел и лекцията, която руският президент изнесе в Берлин пред  около 700 представители на индустрията и политиката.
    Госпожа Ангела Меркел, която посрещна президента Медведев на добър руски език и често в разговора преминаваше на руски, подчерта “германския интерес”, Русия и Германия да бъдат партньори, а не противници или конкуренти. Едно партньорство се постига обаче, като се споделят общи ценности. В типичния си директен стил обаче, тя не пропусна да отбележи очакванията на Берлин в областта на   свободата на медиите и промени в правната система на Русия. Медведев ясно даде да се разбере, че Русия не желае намеса в юридическата си система. Изявлението му, че съдбата на петролния милиардер Михаел Ходорковски, заточен в Сибир, не може да бъде предмет на междудържавно договаряне, но руската правна система има процедура за помилване, беше разбрано от госпожа Меркел, че тук може би предстои динамична промяна. /Поводът да възникне този въпрос беше срещата на външният министър Щайнмайер по време на посещението му в Русия, с адвоката на Ходорковски, оценена като гаф, но товна вероятно е станало под натска на колосите Рокфелер и Ротшилд./
Интересът на германската страна по отношение значението, което отдава Медведев на Китай /Той посети първо Казахстан и Китай, преди да тръгне за Германия/, беше задоволен с обяснението на руския президент, че китайският президент Ху е бил първият му гост в Москва, но от това не може да се прави извод за нова стратегия и дистанциране от Европа. За госпожа Ангела Меркел този въпрос не стои, тъй като страна като Русия с намаляващо население /140 милиона/ не би имала интерес да дели подземните си богатства с държава като Китай с нарастващо население- 1,3 милиарда души.  
    По-важното обаче е, че госпожа Ангел Меркел за първи път и изненадващо за някои, официално обеща да се застъпи за северния тръбопровод, проект който срещна силната съпротива на балтийските и скандинавските държави. Тя ще агитира за “широк интерес” към него в Европа, защото проектът е от “голямо стратегическо значение и не е насочен към никого”. Медведев отбеляза в тази връзка, че амбициозният проект ще бъде почти готов до 2010 година и предупреди: “Без допълълнителни енергийни източници икономическото развитие на Европа не би протичало така бързо, както ние всички желаем.” / Дългият 1200 км тръбопровод, който някои немски коментатори нарчат “тръбопровода на Шрьодер”, ще има капацитет 55 милиарда кубически метра гадишно  след 2012 г.. “Газпром” участва с 51% /от тях 5% са на Руургаз”/, германскте фирми BASF  и E.ON – с по 20%  всяка, холандският газов доставчик Gasunje пък има 9%./
    След срещата с руския президент госпожа Меркел каза, че времето  е твърде кратко за да може да се даде оценка на Медведев. Но “перспективите на  германо-руските отношеня поне днес зглеждат повече от розови”, сподели тя.
    Лекцията на президента Медведев пред аудитория от над 700 души предизвика най-голям интерес, както с широтата на изложоентието си и засегнатите въпроси, така и с отговорите на въпроси от публиката по не винаги удобни теми. Преобладаваше оценката, че все пак остава открит въпроса, дали всичко това ще видим претворено в практиката. Второто впечатление е, че Медведев направи много предложения, което означава, че трябва да очакваме, на кои от тях германската страна и Европа ще отговорят със съответните инициативи. Третият момент е свързан с неизбежното търсене на различия между Путин и Медведев- някои коментатори видяха такива, други не. В действителност по спорните теми не могат да се констатират нови, по-различни позициии на Русия. Но тонът на Медведев бе значително по-спокоен, а в отговорите на зададените му въпроси беше открит и непринуден. Неизбежно за това допринасяше и неволното сравнение на острото изявление на бившия президент Путин на предпоследната международна конференция по сигурността в Мюнхен. Във формирането на мнението по  въпроса за различията с Путин беше взет предвид и факта, че само седмица преди това Медведев отхвърли закона за медиите, внесен от партията на Путин.  Сигнал,     който според германските наблюдатели все пак изисква изчакване за да се направят по-определени изводи.
    По-либералното звучене и по-дипломатичният тон на Медведев не означават промяна в политиката на Русия. Но безпокойството от разширяването на НАТО, отново бе повод да предупреди Украйна  и Грузия за последствията. Той призна, че разширяването на НАТО няма да доведе до конфронтация, но цената щяла да бъде висока.  Медведев изрази тревога от развитието на атлантическите отношения, които трябвало да бъдат заменени с евроатлантическо порстранство с включването и на Русия. Вярно е, че очакванията за нови импулс в германо-руските отношеня се сбъднаха, но е вярно  реалистичното предупреждене, че различята ще се запазят.
    Няма как да очакваме, че на предложенията на Медевев да се направи пауза в разрешаването на въпросите по Косово, разширяването на НАТО на Изток, противоракетния щит на САЩ в Европа, и ООН и ОССЕ да не се подменят с други организации, може да се отговори скоро и то в такъв пакет. В известна степен изненадващо беше предложението на руския президент за изграждане на нова международна система за сигурност, нещо като “Хелзинки-2”, с универсален и задължителен  характер във формата на договор, който да подпишат всички страни. Най-важния принос на такъв регионален пакт Медведев вижда в контрола на въоръженията.
За ясни правила на енергийния пазар се застъпи в лекцията си президентът Медведев. Той предложи в интерес на енергийната сигурност да се създаде система за ранно предупреждение , в която да се включат както страните доставчици и получатели, така и транзитните страни на енергоносители.
    Руският президент говори за съкращаване на разходите за въоръжения и насочване на усилията към новите предизвикателства като нелагалната имигация, климатичното затопляне и глобалната бедност. /Това може да се оцени като подкрепа на позицията на ЕС по климатичните проблеми./ Приравняване на правните системи, обмен на съдии и журналисти, предложи руският президент.

    Деловите страни в Германия, които виждат в Русия един постоянно нарастващ пазар, останаха най-удовлетворени от лекцията на президента Медведев.  Това бе очаквано само предвид на факта, че над 4600 германски фирми присъстват на руския пазар със свои представителства и филиали и руският президент целенасочено даде анонси в направление малки и средни фирми и създаване на средна класа в Русия.  
Медведев изтъкна, че Берлин е най-голямия получател на енергоносители, а Русия винаги е била надежден доставчик. Днес 70% от руския износ е за Германия, особено газ и нефт, 15% се падат на металите и сплавите, следвани от дърводобива. Германия доставя на Русия съоръжения, машини, инструменти, химически и електротехнически продукти.
 Медведев не пропусна да поиска подкрепа за ново партньорско споразумение с ЕС. Всъщност едва ли друга страна-членка прави толкова много в тази насока, колкото Германия. Това се обяснява с желането й да се премахнат споровете относно енергйните доставки. /Външните минстр на ЕС дадоха старт на преговорте по ново споразумение с Русия в края на май 2008 г./ Друг нюанс беше многократното споменаване на Русия като част от Европа, което напомня на израза на Горбачов “Европа, нашият общ дом”. Може да се каже, че всичко това бяха сигнали за разведряване в диалога с ЕС.
Интерес представляваше, как руският президент ще подходи към раздела в лекцията си по някои вътрешни проблеми на страната, които се следят с безпокойство и подлагат на критики в европейските страни. “На Запад цари една изкривена представа за Русия”, започна той. Не се разбирало развитието на партийната система. Нейното укрепване е свързано и с правото на избори. Сред приоритетите на правителството е и грижата за неправителствените организации. Борбата срещу корупцията, намаляване на бюрокрацията и укрепване на една средна класа в обществото са следващите приоритети. Но той отбеляза, че е необходимо и търпение, тоест косвено възрази на критиките от западноевропейска страна, че му е необходимо време. Отговорите на неудобните въпроси от публиката разкриха Медведев и като изкусен дипломат. Не му спестиха въпроса за Пражката пролет, на което той отговори, че  “трябва да имаме спецална програма, за да може тези събития да останат като предупредтелни  сигнали в паметта ни”. Същевременно обаче бе достатъчно твърд, когато му поставиха въпроса за свободата на медиите: “Една телевзия трябва да казва истината!”
Медведев спечели симпатии и с акцентирането върху младежта и нейните контакти, върху формирането на единно хуманитарно пространство. Държавният секретар във Федералното мнистерство на външнте работи Гернот Ерлер вижда в руския президент Медведев “един честен реформатор”. Да, отвърнаха коментатори, но нека да видим, дали  и доколко ще изпълни обещаното.