НИКОГА НЯМАМЕ ВТОРИ ШАНС ДА НАПРАВИМ ПЪРВО ВПЕЧАТЛЕНИЕ Печат
Автор Димитър Кирилов   
Четвъртък, 18 Септември 2008 03:00

Интервю с Анатолий ПАЗИЙСКИ

Г-н Пазийски, каква е ролята на протокола и церемониала в публичните изяви на държавните мъже и жени?

Протоколът е неотменима и задължителна част в изявите на всички официални лица, на всички хора, които изпълняват представителни функции. Протоколът е един своеобразен език, който се разбира от тази категория хора. Желателно е той да се познава, защото, ако някой ви заговори на този "език", а вие не можете да му отговорите, проблемът е ваш. Много често, поради грешки, допускани в ежедневието, поради неувереност в поведението, на нас не ни идва времето да докажем, че сме истински професионалисти. Просто вече са ни декласирали по други принципи. В Европа отдавна протоколът и отношението към елементи от него - облекло, поведение по време на хранене са влезли като тестове за заемане на определени върхови позиции, било то в държавния апарат или в частни структури. Много често с хора, които не издържат този неявен изпит, изобщо не се стига до разговор по същинските въпроси.


Не е ли елитарна науката за официалния, дипломатическия протокол? Имат ли нужда от него по-нисшите звена в йерархията, каквито са общинските администрации?

Дипломатическият протокол е сравнително елитарен предмет. А курсът лекции, които съм подготвил и който разнасям из страната, е съобразен с нуждите на общините и на хората, които практикуват практическия протокол. За мен беше важно да направя прехода от чисто дипломатическите правила към практическите правила в живота, които ще бъдат полезни и на шефа на малка фирма - когато той посреща свои гости от чужбина. По същия начин това важи и за общините.

Кое е най-важното в спазването на един протокол, в един сценарий за поведение? Доколко са важни детайлите?

Вие споменахте отговора. Най-важното от всичко е спазването на протокола. Един от девизите, които се опитвам да внуша на слушателите си е, че не е достатъчно само да се познава протоколът, по-важно е той да се спазва. Иначе за всичко си има отделни елементи. Тук вече боравим с категории "картина на очаквания на околните". Винаги давам като пример, че не е редно да се ходи на погребение с червен миниджуп и никой не го прави. Но защо не се прави - защото хората не го очакват така. Всички знаем, че на траурна церемония се ходи в черно.

Как влияе на авторитета и на държавника, и на мениджъра, и на общинаря, ако протоколът не се спази точно, как се отразяват по-свободните и непосредствени реакции?


Неспазването на този "език", неспазването на правилата на протокола, на етикета на поведението в обществото, всъщност води до обезличаване на хората. Моята любима фраза е, че ние никога нямаме втори шанс да направим първо впечатление. Тръгнем ли един път да правим лошо впечатление, си оставаме друга категория. Ако след първата среща, от първия жест, от първото ръкостискане сме на равна основа, тогава можем да говорим и по същината на въпросите. С други думи - за управленците е задължително да знаят този "език", защото няма да има нужда да се аргументират, че са равностойни на партньорите си.

Най-често срещаните гафове?

Има така наречени типови грешки, които допускат най-често мъжете в България специално за облеклото. Има объркване на мястото на цветовете. Белият цвят вместо да е в ризата, отива в чорапите. Важно е да се знае, че облеклото излъчва първостепенни сигнали. А логиката е проста - когато един човек анализира тези неща и си каже "ето този допуска грешки", той продължава мисълта си в насока "щом в тази област има грешки, вероятно има пропуски и в други области".

Причините за това - липса на обща култура или на специална подготовка?

И специална подготовка, за съжаление през последните години - и липса на добро възпитание в училището и вкъщи. Явно е и, че няма преподаватели, които да се занимават убедително с тези неща и да могат да обяснят на децата още от ранна възраст, че определен начин на поведение води до определено качество на живот. Определено качество на живот не може да се постигне без да се спазват правилата на протокола.

Как влияе всичко на личния живот и навици на хората, които често са задължени да изпълняват протокола?

Смятам, че хората, които са обиграни с материята, просто за секунда могат да преминат от официална в частна сфера.

Откога сте шеф в протокола в Президентството?

От 25 януари 2002 година, на третия ден след встъпването в длъжност на президента Георги Първанов. От 1980 година съм дипломат от кариерата, с акцент скандинавски страни и немскоговоряща Европа, работил съм в тези държави.

Най-ярката публична издънка на известна личност, за която се сещате в момента?

Когато Елцин, пиян, не можа да излезе от самолета при официално посещение в Рейкявик.

А от българския елит?

Не бих искал да засягам някои хора. Издънки и гафове се правят непрекъснато. Те по-скоро остават скрити за тия, които не познават материята. Но ще цитирам случай, когато преди няколко години при строго официална държавна визита висшият ръководител в България посрещна своя гост в палто от камилска вълна, което беше посрещнато от чуждестранния протокол по крайно недружелюбен начин и те си съкратиха престоя с един ден.