ПРАВОТО НА САМООПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ Печат
Автор Експерт   
Петък, 24 Април 2009 03:00
Представяме Ви книгата на нашия колега Иван Гарвалов “ Правото на самоопределение на народите като принцип и норма на международното право в практиката на ООН и други международни организации”.
Самият автор не се нуждае от представяне, защото е известен не само у нас, но и в редица международни организации, включително и като председател на техни висши органи и има 52 години дипломатическа дейност. Той е автор и на книгите “Средището на възможните мисии- ООН в спомените на един български дипломат” /2005/ и “Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расовата дискриминация” /2007/.
Последният му труд е издаден от Дипломатическия институт към Министъра на външните работи и Дружеството на ООН в България. Обемът на книгата, отпечетана от издателска къща “ГорексПрес” е 162 страници. Във въведението към книгата се отбелязва:
    “Правото на самоопределение на народите е един от най-важните принципи и норми на международното право. Той присъства нашироко и убедително в разнообразната практика на ООН, защото пряко засяга всички народи без изключение.
    “Правото на самоопределение на народите!”
    Така е записано в Устава на ООН и в двата международни пакта- за гражданските и политическите права и за икономическите, социалните и културните права.
    Прилагането му по отношение на колониалните страни и народи след края на Втората световна война до средата на деветдесетте години на ХХ век доведе до формирането на повече от сто независими държави. Те бяха незабавно приети за членки на ООН. Това е безспорен успех на световната организация.
    В международните отношения и особено в практиката на ООН се наблюдават различни подходи при осъществяването на правото на самоопределение. Единият се свежда до придържане към духа и буквата на международното право. Другият проличава в случаите, когато това право се предоставя избирателно и съобразно различни политически убеждения.
    Колкото и да е важен приматът на международното право, досегашната практика на ООН показва, че правото на самоопределение на народите винаги може  да бъде изтълкувано и осъществено различно от принципа и нормата. В това отношение се привеждат различни политически аргументи, които невинаги са съобразени с нормата на международното право. Примери има не само в Европа, но и в други континенти.
    В редица държави са публикувани много трудове за правото на самоопределение на народите. Всички разработки са главно теоретични и малко изследват практиката на ООН. А този проблем постоянно фигурира в дневния ред на всички сесии на Общото събрание на ООН, главните му комитети – Първи, Специелен политически, Трети, Четвърти, Шести. Икономическия и социален съвет на ООН и бившата Комисия  по правата на човека, Комитета за премахване на всички форми на расовата дискриминация, Комитета по правата на човека и Комитета за икономическите, социалните и културните права.
    Международният съд на ООН също се е занимавал с този въпрос, макар само в един частен случай.
    Правото на самоопределение на народите стои неизменно под една или друга форма в центъра на международните отношения. Става въпрос за конкретни казуси, които пряко или косвено засягат много страни по света. Достатъчно е да се приведат само няколко примера, за да се илюстрира казаното: Палестина, Кипър, Косово, Корсика, Чечня/Чечения, Ингушетия, Осетия, кюрдите /Турция, Ирак, Иран, Сирия/, баските /Испания/, фламандците /Белгия/, Северна Ирландия, Кашмир и др. Тези и други въпроси остават спорни, защото различни политически интереси изискват приемането на решения, които се разминават с принципа и нормата на международното право, така както са постановени.
    Европа не само не е изключение, но е център на един от най- сложните проблеми, които са много трудни за решаване.
    Настоящото изследване е опит да се поднесе на българския читател самоопределението на народите съобразно международното право и да го съпостави с богатата практика на ООН и други международни организации. Разгледани са различни случаи, чието решаване е водело и продължава да води до остър сблъсък на международните форуми и да отлага тяхното окончателно и справедливо решаване. Както показа практиката на ООН и другите международни организации, правото на самоопределение на народите не се приема еднозначно.
    Авторът изразява свои виждания и търкувания. В някои отношения те съвпадат напълно с международното право и документите на ООН. При други случаи има естествено разминаване с вижданията на други автори.
    Изследването изяснява още един важен проблем: фундаменталната разлика между правото на самоопределение на народите, от една страна, и правата на лицата, принадлежащи към малцинствата.
    В своята дейност като български дипломат в работата на ООН и специализираните му органи по правата на човека, а впоследствие като независим експерт в Съвета на Европа авторът на изследването има пряксо отношение към разглежданата тема. Той е участвал в сложни дискусии по правата на човека и при изработването на някои важни международни документи по различни проблеми. Изложението в настоящото изследване  всключва много от неговите лични участия и наблюдения.”

    Съдържанието включва:
    І. Из историята
    ІІ. Правото на самоопределение на народите
1.ООН и правото на самоопределение на народите
2.Правото на самоопределение и независимост на колониалните страни и народи
3.Самоопределение, но не непременно независимост на колониалните страни и народи
ІІІ. Други международни организации и правото на самоопределение
1.ЮНЕСКО
2.ОССЕ
3.Съветът на Европа
4. Африканският съюз
5.Организацията ислямска конференция
ІV. Самоопределението и други свързани с него принципи и норми на международното право
1.Териториалната цялост на държавите
2.Едностранното откъсване /отцепване/
V. Обхват на правото на самоопределение на народите под колониално и чуждо владичество
VІ. Принципът на самоопределение на народите като пример за JUS COGENS / неопровержима норма/ на общото международно право
VІІ. Правото на самоопределение на народите и правата на лицата, принадлежащи към малцинствата
`    1. Декларацията на ООН за правата на лицата принадлежащи към национални или етнически, регионални или езикови малцинства
2.Член 27 на Международния пакт за гражданските и политическите права
3.Становището на Комитета на ООН за правата на човека
4.Становището на ООН за премахване на расовата дискриминация
5.Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства
6.“Венецианската комисия” на Съвета на ЕВропа
7.Международната конференциа за “Осъществяване правото на самоопределение на народите и правата на малцинствата
VІІІ. Коренните народи и правото на самоопределение
ІV. Из практиката при осъществяване на правото на самоопределение на народите
1.Различни тълкувания и решения при прилагана прпавото на самоопределение на народите
2.Липсата на дефиниция на термините “народ” и “малц-инство”
3.Преднамерено изпускане на определителния член “the“ в английския език пред съществителни в известни резолюции на ООН
Х. Някои критични виждания по правото на самоопределение
    1. Класическото право на самоопределението
    2. Концепцията за мултиплицираните значения
    3. Самоопределението като ограничена териториална промяна
Послеслов
Приложения
Важни институции, документи, събития и личности
Литература