АНЕКДОТИ ОТ ПРАКТИКАТА НА ДИПЛОМАТА Печат
Автор Експерт   
Петък, 24 Април 2009 03:00
1. Кисинджър за дипломата
Веднъж един известен американски журналист обвинил публично Хенри Кисиджър, че лъже, на което Кисинджър отговорил: “Дипломат, който не лъже, прилича на мъж, който разочарова в първата брачна нощ.”

2. Ориенталска вежливост

На дипломатически прием в Париж домакинята се обърнала към турския представител – елегантен мъж с посивели коси и го запитала:
Господине, кажене защо вашият Мохамед е позволил на вас, ориенталците, да имате повече жени?
За да могат многото ориенталски жени да съберат в едно качествата, които притежава парижанката сама, мадам!

3. Находчивост
В период на масови смени в  дипломатическите ни представителства наш високопоставен служител помолил свой познат, известен с многобройноте си връзки да провери къде би получил посланически пост и да му отговори с SMS, но с кодови думи- например “Макарони”, ако го изпращат в Италия, “Кисело зеле”, ако го изпращат в Германия. Но нашият човек научил, че въпросният високопоставен служител вероятно ще стане министър на външните работи и изпратил SMS – “Хайвер”.

4. Морал и поколения
Бащата споделя със сина си, студент в “Международни отношения”, че е включен в избирателната листа на своята партия и влизането  в парламента било сигурно, но го смущава това, че ще стане с организиране купуване на гласове. Синът отговаря: Ние учихме, че Хари Труман преди да стане президент на САЩ е бил избран за сенатор през 1934 г. “с помощта на 50 000 фалшиви бюлетини”, така че не се кахъри. На това тъщата на бъдещия депутат се обръща към него : И да не си се появил в Парламента с комплекс за малоценност. Първата половин година ще заседаваш и ще се чудиш как си попаднал там. А после ще се чудиш как са попаднали там всички останали.

5. Претенции

На едно от първите работни заседания свикано от ръководител на наша дипломатическа мисия, новопристигнал от София млад дипломат, назначен по партийна линия, се оплаква на шефа си: Аз съм изпратен за политически съветник и искам да чета политически списания, но абонаменът е разпределен на друг. Ръководителят го пита: А за кое политическо списание става дума. Новопристигналият “дипломат” отговаря : за “Ойленшпигел”. Ръководителят с върховно усилие да не избухне в смях към пресеаташето: “Получаваме ли такова списание?”. Пресеаташето: Не господине, това е сатирично списание от бившата ГДР. Ръководителят не издържа: Да не би да имате предвид списание “Дер Шпигел”? Новият “дипломат”: Да, де, да, Дер Шпигел, Ойленшпигел..... /Днес въпросният “дипломат” е пълномощен министър /Бел.ред./