ЕДИН ПОСЛАНИК РАЗКАЗВА Печат
Автор Експерт   
Вторник, 23 Юни 2009 07:27
На 09. юни 2009 г. Българското дипломатическо дружество и издателство “Колибри” организираха  в НДК  представянето на  книгата “Един посланик разказва....” на Лююбомир Попов. На събитието присъстваха вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин, секретари на президента Георги Първанов, посланици и чужди дипломати, акредитирани в България, много бивши български посланици и дипломати.
Председателят на Българското дипломатическо дружество посланик Димитър Костов отбеляза във встъпителното си слово, че “за съжаление съдбата се разпореди така, че авторът на книгата не успя да дочака този момент, но познавайки неговия нрав аз съм почти сигурен, че където и да се намира той сега, духом ще е сред нас.” След като блрагодари на г-жа Павлина Попова, че въпреки голямата си заетост доведе до успешен завършек издаването на книгата, посланик Костов обърна внимание на следните моменти     “За съжаление човешката памет е много къса и важни събития, факти и личности буквално пред очите ни биват засипани от пепелта на забравата. Това засяга особено чувствително младото поколение. Наш общ дълг е да не допуснем това да се случи. Една от целите на БДД е да поддържа жива паметта за нашата дипломатическа история, да бъде свързващо звено между различните поколения дипломати. Ето защо ние насърчаваме появата на нови мемориални книги, особено на такива, в които обективно излагане на фактите е водещо начало, а не стремежът да се пренаписва историята и да се изтъкне собствената личност.
    В книгата си посланик Попов е оставил фактите да говорят сами за себе си и заедно с това ни представя по един забележителен начин събития и хора, които отдавна са заели трайно място в учебниците по история, но от позицията на един български дипломат в определен исторически момент. В това отношение той следва класическите образци, които са ни оставили Симеон Радев, Петър Нейков и други видни български дипломати. Такива книги, които разкриват детайлите на дипломатическото изкуство, са неоценими помагала за подготовката на младите дипломати.
    Бай Любен Попов, както по-младите го наричахме, е от поколението на първите следвоенни дипломати. Роден през 1918 г. в гр. Фердинанд, сега Монтана, той още като ученик и особено като студент се включва в антифашистката борба на младежките организации. Неговата кариера започва през 1946 г. след завършването на военната служба в Школата за запасни офицери и на Юридическия факултет на Софийския университет и след интенизвен курс по западни езици и дипломатическа подготовка. Първият му пост е в Лондон, където преминава през всички дейности на посолството- политическа, конуслса, културна, печат, участва във важни и продължителни преговори по финансови въпроси, произтичащи от Парижкия мирен договор. Освен в Министерството, където работи като началник на няколко важни отдела, а накрая и като заместник министър, той биваше изпращан на най-важните за страната ни постове в дадения момент- първи български посланик на България в Индия и Египет, във Вашингтон при пет американски президенти /Джон Кенеди, Линдън Джонсън, Ричард Никсън, Джералд Форд, Джими Картър/, два пъти в Гърция- при управлението на хунтата и при Караманлис- едва ли друг български посланик е имал такъв шанс за професионална изява.
    Определено можем да кажем, че Любен Попов беше от групата на елитните български посланици /тежката артилерия на българската дипломация/, отличаващи се с висок професионализъм, дълбок патриотизъм и чувство за отговорност. Бих искал да подчертая особения принос на Любеин Попов и на други достойни български посланици и заместник министри като Ненко Чендов и Николай Минчев /които също не бива да забравяме/ за осъществяване на политиката на сътрудничество и добросъседство с Гърция и другите съседни страни, което допринесе за коренна промяна на климата на Балканите.
    Освен с високите си професионални качества Любен Попов се отличаваше с благия си характер и с умението си да контактува с хората с чувството си за хумор и живия език на сладкодумен разказвач. Никога няма да забравя интересните ни разговори с него и как твърде често през последните години го виждах в Докторската градина, заобиколен от връстници и приятели и той в центъра на кръга оживено им разказва. Но в това всеки би се уверил, ако прочете неговата книга.”

    Последваха изказванията на Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на външните работи, който акцентира върху професионализма и съвременните предизвикателства, на Ненчо Хранов, известен журналист международник, бивш ген. Директор на БТА, който разказа за съдействието си по подготовката на книгата, посланик Петър Междуречки, бивш кмет на София, който емоционално сподели спомени от своите учители в дипломацията между които и Любомир Попов и направи интересни паралели с днешните дни, генералният директор на НДК Христо Друмев, който  разказа за отразени в книгата  събития и направи предложения за разпространението на книгата, временно управляващия на посолството на Гърция г-н Аргирис Макрис, който на добър бългаски език подчерта, че посланик Любомир Попов е поставил основите на добрите отношения между България и Гърция, които имаме днес.

    Предговорът на книгата е от Ирина Бокова. В него между другото тя казва: “Спомените на Любомир Попов са интересен разказ както за българската дипломация, така и за цялата епоха. Епоха, в която за да отидеш от София до Вашингтон най-напред пътуваш с влак до Шербур, оттам с кораба  “Куин Елизабет” през океана до Ню Йорк, а после пак с влак до Вашингтон. Епоха, в която доминира идеологическото противопоставяне и Студената война, епоха, в която в Америка се поставя началото на десегрегацията на цветнокожото население,     а новоосвободените бивши колониални държави от Азия и Африка търсят своята идентичност. Епоха, в която има и моменти на разведряване и в която се подписва Договор за забрана на опитите с ядрено оръжие, под един от екземплярите на който стои подписът на Любомир Попов.
    Тази книга трябва да се прочете,     за да се разбере колко трудно и сложно нещо е дипломацията, колко усилия и умения са били необходими, за да се постави най-сетне в Солун една скромна табелка, сочеща пътя за България. Или дългогодишните усилия срещу дискирминацията в търговско-икономическите отношения между България и САЩ, наложена с т.н. поправка Джексън-Ваник, която в продължение на десетилетия не допускаше предоставянето на България на клаузата на най-облагодетелствана нация и премахната чак през 1996 г.
    Любомир Попов има какво да разкаже. Книгата е изключително ценна и заслужава да бъде прочетена не само от нас, дългогодишните дипломати, които го познавахме и дълбоко уважаваме, но и от сегашното младо поколение в българската дипломация. Тя е свидетелство за дълбок патриотизъм- качество, особено необходимо на езин дипломат, за всеотдайноност към професията, за широтата, морала, чувството за отговорност и високата лична ктултура на автора.”
    
    Съдържанието на книгата в обем от 320 странеици  обхваща следните раздели:
В Индия на Неру
При петима президенти в САЩ- първи мандат
Египет
Общуване с Гърция- първи мандат
При петима президенти на САЩ- втори мандат
Общуване с Гърция- втори мандат

Книгата е илюстрирана с черно-бели снимки от срещи на автора с президенти и дипломати, исторически моменти от подписване на договори, както и някои лични, семейни снимки.