МЮСЮЛМАНИТЕ В ЕВРОПА- ПРОБЛЕМИ, ПОЛИТИКИ И СИГУРНОСТ Печат
Автор Елена Николова, наш постоянен кореспондент в Берлин   
Вторник, 10 Ноември 2009 13:41
През последното десетилетие изключително бързо нарастна броят на имигрантите в Евопа, което впечатлява не само с динамиката си на процес, но и с широтата и дълбочината на възникващите проблеми в страните-членки на ЕС и предизвикателствата към съответни политики и мерки. В комплекса от много разнообразни характеристики на това явление се очертаха нови тенденции, които предполагат по-задълбоченото им изследване и търсене на решения. Така  нареченият  “проблем с чужденците” за много европейски държави  всъщност се оказа в голяма степен мюсюлмански. От около 6,8 милиарда жители на Земята днес 1,6 млрд са мюсюлмани, което е 23%. Те населяват Азия- 62%, Северна Африка и Близкия Изток- 20% и  Южна Африка-15%. В Южна и Северна Америка живеят 4,6 млн мюсюлмани, т.е. 0,3% от всичките. В Европа мюсюлманите са 38 млн, което е 5,2% от европейското население. В първата десятка от страни с най-голямо мюсюлманско население са Русия с 16 млн /11,7%/ и Германия с 4 млн /5%./ Във Франция те са 3,5 млн /6%/, в Холандия- 5,7 млн /2,7%, докато в Испания и Италия са под 1%.  Данните са от изследване на Pew Research Center в 132 страни.

Подходите в оценката на развитието и разпространението на мюсюлманите са основно два вида:
- прагматични, изразявани най-вече от политиците, които търсят решения на проблемите и залагат твърде много на инттегрирането на изповядващите друга религия и
- внушения на заплаха,  извършвана по-малко или повече агресивно, но и аргументирано и прикрито. Последното е трудно обяснимо, когато се прави от научни институти и изследователски центрове.
    Подходът на горецитираното изследване, който в основата си е количествен, по начало не може да даде вярна представа поради това, че мюсюлманите са твърди различни.
Навлизането на имигрантите в Европа породи проблеми в много области, които се решават с различна степен на резултатност: в социалната сфера, в образованието, в религиозното общуване или по-скоро – изолиране, в сигурността вследствие прояви на радикални групировки сред имигрантите и др. Всяко едно от тези направления заслужава отделно изследване, за което има натрупан и опит и спорни казуси и тревожни прогнози. Големият дял на имигранти от някои страни превърнаха проблемите им в междудържавни и дори в тема на Европейския съюз.

    Тенденциите, които се очертаха в Европа с нарастващия брой имигранти се свеждат до:
    - Неспособност за интеграция в западните общества, вследствие на което се увеличи изолацията им;
    - В цял свят религиозното противопставяне става по-силно и това има нарастващо значение за вътрешната политика на една страна. Силното нарастване на религиозното влияние допълнително води до откъсване и на младото поколение от перспективата за интеграция. В резултат на това ставаме свидетели на обособяването на едно “паралелно общество”;
    - Нарастване на агресивността сред младите мюсюлмани, които поставят религията като щит пред себе си, което е реакция на изолирането на мюсюлманите след атентатите на 11. септември 2009 г, но и на неспособността на мюсюлманското общество да се разграничи достатъчно от насилието и терора, въпреки че много мюсюлмани казват твърдо не и не искат да бъдат свързвани с това явление.
- Неспособността да се наложат някои търсения отпреди 7-8 години като тезата за “европейския ислям”, макар че очакванията в това направление остават;
    - Укрепване на политическия ислям и силно радикализиране на отделни части от тези среди, които се превърнаха в източник на престъпност и терор, изнасян и в посока Близкия Изток и други страни по света.
    - Нарастване броя на европейски граждани приели исляма и на такива от тях, които са въвлечени в радикалните му прояви и дори в лагери за подготовка на терористи в Пакистан например;
    - Нарастване на прояви срещу чужденците от дясни групировки с расистки уклон в европейските страни, както и на предупреждения и призиви на политически партии или отделни политици за строги мерки срещу имигрантите, нереалистични до расистки контрапредложения за екстрадиране вместо интеграция.
    Наблюдавайки силната промяна на средата в градове като Берлин и Лондон, спомняйки си за горящите автомобили в цели предградия на Париж, проследявайки проблемите в редица области, човек неволно се пита, кога този процес ще постави отпечатък и в новите страни-членки като България и Румъния? Ако  свържем това с направеното изявление от турския министър на външните работи Ахмет Давутоглу при посещението му в първата ислямска държава в Европа, че трябвало да се възстанови Османската империя, то един поглед от България към тази проблематика става необходим и  важен.
    Учените и изследователите са единни в мнението си: Ако сега наблюдаваните социални фактори драстично не се променят, то в близко бъдеще Европа ще се превърне в Еврабия. “Европа ще стане част от арабския Запад. За това свидетелстват миграцията и демографията.”, пише ориенталистът Бернард Левис. Според него, ако изхождаме от актуалното положение днес, най-късно в края на 21 век ще има мюсюлмански мнозинства в населението на страните в Европа. Изследователят Гунар Хайнзон е още по-голям песимист: той смята, че най-късно след 50 години Германия ще бъде мюсюлманска. Въпреки твърденията на учените,  ни е трудно или не искаме да повярваме на фактите. Така ли е наистина и толкова скандално ли е изявлението на министър Ахмет Давутоглу, което би засегнало пряко България?

    През миналата година в Германия са се заселили 682 000 чужди граждани. Същевременно за първи път повече германски граждани са напуснали страната, търсейки реализация другаде – 738 000. Особено важно е да отбележим това, защото към този факт се наслагва и известната тенденция на застаряване на населението, вследствие на което ролята на чуждестранната работна ръка започва да придобива още по-голямо социално-икономическо значение.

    Един от най-старите и продължителни дебати в Германия беше този за недопускане на двойното гражданство и условията за получаване на немско гражданство. Неизбежно бе, начинът на решаване и обсъждане на тези въпроси да доведе до наслояване на усещането в емигрантите, че те не са желани. Скептичният тон на тези дебати доведе до откъсване на големи части от ислямисткото население. Коментатори и политолози обвиниха политиците и дадоха категоричната оценка, че интеграционният процес в Германия е забавен поне с 10 години! На 12 октомври т.г. от провинция Северен Рейн Вестфалия, където има министър на интеграцията, дойде предложението за създаване на Федерално министерство на интеграцията.

    Дебатът  в сферата на образованието извежда на преден план:
    - въвеждането на ислямско религиозно обучение в училищата. Политици оценяват като “пробив” решимостта на първата провинция в страната – Северна Рейн Вестфалия от 2010/2011 г. да въведе такъв учебен предмет под мотото “Вън от джамията, влез в училището!”. То ще се провежда паралелно с католическото и евангелистко религиозно обучение , на немски език и под контрола на немски учители. Пълно равноправие за исляма в Германия поиска и доскорошният ветрешен министър Шойбле, но такава равпоставеност на религиите е залегнала всъщност и в конституцията на Германия.
    - Освен недостигът на учители за ислямско религиозно обучение, на 01 декември  2009 г.  изтича и  срокът на разрешителните на практикуващите учители по турскси език. Само в Мюнхен например според генералния ктонсул на Турция са заявени вече 12 000 желаещи момичета и момчета за изучаване на турски език.
    - Нов сигнал за напрежение се крие във въпроса “Трябва ли едно училище да търпи молитви на ученици?”, възникнал след като Берлинският съд застана зад жалбата на един мюсюлмански ученик, църквата и много политици привестваха съдебното решение, а училищата останаха “ужасени и объркани”. Но противопоставянето в училищата често е между отделни течения в исляма, които имат дори свои “пазачи”, следящи дали съучениците им спазват всички правила на “Шериата”.
    - Въпреки решение на Сената на Берлин отпреди 5 години и създадена  работна група от 25 експерти преди 4 години, едва тази есен беше представен само проект на Наръчник  на учителя за работа с мюсюлманските ученици /70 000 в столицата/ от сто страници, който и тази учебна година няма да стигне до учителите. Това илюстрира колко трудно и бавно стават нещата. Един от основните спорни текстове в него, който накрая е бил отстранен, е интервю на осем страници с известния и оспорван от специалистите имам Ферид Хайдар, привърженик на най-строгите норми, които трябвало да се спазват и в училищата.

    Актуална тенденция е ужасяващо високата враждебност към чужденците напоследък от страна на германското общество. През последните години силно нарастна броя на антиислямски нападения особено срещу мюсюлмани и джамии. Битови скандали прерастват в убийства. Широко се коментираше, а и се надигна голяма протестна вълна сред мюсюлманите,  това лято след  убийството на едно момиче от Египет, живущо в Дрезден. Съседът немец го нарекъл “Терористка! Ислямистка!”, тя подала жалба, но в съдебната зала немецът се нахвърлил върху нея с нож и я пробол 18 пъти. Мъжът й поискал да се притече на помощ, но немските полицаи го простреляли. Езикът на подсъдимия фрапиращо напомня идеологията на омразата на неонацистите. По този повод Кай Соколовски, антор на наскоро представената книга “Образа на врага- мюсюлманина”, казва: “Това е израз на омраза, която се разпространява като епидемия в Германия”. Медийното отразяване обаче, беше повръхностно, търсеше сензацията, трагедията. А зад много подобни случаи се очертава отдавна тенденцията към една война на различните култури, която се наслагва в общественото съзнание систематично още от терористичните актове в САЩ на 11 септември 2001 г., но това се премълчава, няма сериозни анализи в медиите.  Генералният секретар на Централния съвет на мюсюлманите в Германия Айман Мазиек заяви по повод протестната вълна след убийството: “Много мюсюлмани в Германия нямат вече чувство за сигурност. Нервите са оголени!”
    Не може да убегне от погледа ни, че  организации на национално ниво, които се обявяват срещу ислямизацияна в Европа, вече се обединяват в асоциация, обжхващаща такива от детсетки други европейски страни. Такава е паневропейската коалиция от граждански организации "Стоп на ислямизацията на Европа", която настоява за спиране на строежа на джамии, забрана на носене на фередже, неприемане на нови имигранти от мюсюлманските страни и др. Но сред тях има и такива, които издигат крайни искания, които не кореспондират с демократичните ценности.
    От друга страна все по-често мюсюлманите търсят правата си, подават жалби, дават на съд германски граждани. Дори в песента на феновете на футболния клуб “Шалке 04” някои прекалено стриктни мюсюлмани видяха обида за пророка Мохамед в третия и стих и заляха централата на клуба и медиите с имейли и писма. Спорният текст прави връзка с песента на ловците от 1797 г. “Мохамед е наш патрон. Истинската красота познава той. Той, на който от дъгата цветове, свещен само зеления му бе.” Председателят на Централния ислямски архив в Германия Салим Абдула оцени протестите като лош вкус и каза: “Напротив, и мюсюлманите да пеят този  химн!”

    Представители на германските профсъюзи изразиха съжаление от констатацията, че няма равни шансове за работа и справедливо заплащане на труда, което е силно изразено най-вече при жените-мюсюлманки. Това се потвърждава от изследване на ООН, в което се прецезира още и констатацията за неравно заплащане между мъже и жени.
Институтът за изследване на пазара на труда и на професиите посочва в свой доклад от 2009 г., че докато миналата година само 4% от немците са били засегнати от безработицата, при чужденците те са повече от 10%. Едно сравнение с данни на Института на германската икономика от 2006 г. показва, че тогава чужденците са били два пъти по-често безработни от немците. Т.е. днес има още по-голямо увеличение на разликата между немци и чужденци по отношение застрашеност от безработица. Председателят на парламентарната група на управляващия ХДС Волганг Босбах поиска да се увеличи натиска върху безработните чужденци, които поради незнание на езика не могат да започнат работа, а не посещават езикови курсове. Тогава да  не получават финансови помощи за сметка на германските данъкоплатци.

    Докато политиците от другите провинции спорят по горните въпроси, някои малки, но радикални общества сред ислямистите масирано привличат младежи и то с модерни комуникационни средства. Немски младежи на 16-17 години и сами откриват в интернет пътя към исляма, сами започват да изучават арабски,  знаят наизуст части от Корана, подчиняват живота си на неговите правила. Такова малко, но непрпекъснато нарастващо и  крайно радикално общество са салафитите, които са пуснали в интернет стотици видеофилми, текстове и молитви в сайтове, които имат вече десетки хиляди посетители, включително и за това, защото са на немски език. /Салафизмът е оспорвано течение от преди 1400 години, което счита всяко влияние и опити за модернизацията му за отклонение от правата вяра./  Експерти на Центъра за демократична култура считат, че от общо 2500 църковни общини /джамии/ в Германия, 30 са определено салафитски. Службата за защита на конституцията /контраразузнаването на Германия/ е силно обезпокоена от тази тенденция. Нейните служители посочват, че в проповядването на салафизма са констатирали висока степен на въздействие в радикален ислям при начинаещи, запознаващи се с тази религия. През миналата година са проведени операции в пет провинции на Германия с обиски в жилища, джамии и издателства на салафитски групи, като е повдигнато обвинение за участие в криминални престъпления.
    
     Отговорите на въпроса “Ще се случи ли интеграцията на мюсюлманите в Европа?” варират от “Не се знае!” до “Няма как да не успее!”
Писателят и ориенталист Навид Кермани се обяви срещу свеждане на дебата за интеграция до “за” и “против” исляма, сякаш имигрантите не са нищо друго освен мюсюлмани. Групата на иранците показва много добри успехи в интеграцията, докато тази на турците е с най-лоши резултати. Това показва, че религиозната принадлежност има само ограничено обяснение за случващото се.
От друга страна самите изисквания за интеграция понякога започват да заприличват на симптоми за асимилация, което неволни ни отвежда към американския модел. Който иска да живее в САЩ трябва да стане американец и да се чувства като американец.  Тоест, става дума за лоялност към една страна. В Европа контатираме, че мюсюлманите във Франция показват най-голяма лоялност към френската страна. Във Великобритания тези показатели са особено лоши. Там една трета от мюсюлманите например повече общуват с вярващите си събратя от чужбина, отколкото с британски съграждани.
Непризнаването на мултирелигиозното общество обаче, прикриването му като мултикултурно или мултиетническо общество, създава “паралелни общества”, които много по-трудно биха могли да бъдат пробити, отколкото културното или етническо паралелно общество. По отношение на нарастващия радикализъм безспорно е, че е необходима превенция. Справянето в едно мултирелигиозно общество в бъдеще все повече ще е предпоставка за сигурността във вътрешността на страната.  

    Германската ислямска конференция, която се занима с интеграцията на исляма, се опита да прецизира и понятия като “религиозно общество” в смисъла на конституцията и изтъкна критериите за признаването на религиозните общини - на първо място отношението към правото и конституцията. Тя поиска прозрачност, тоест правото да се знае, кой членува в тези религиозни общини.
    Ислямският съвет на Германия, една от най-значимите мюсююлмански организации, се разграничи от предложената на конференцията декларация на останалите представители  по въпросите на сигурността. В нея се призовава съюзите да разкрият приходите си, включително такива от чужбина, да не допускат  прояви на екстремисти в централите си. Съпротивата срещу такива конструктивни предложения се дължи на това, че мнозинство в Ислямския съвет има ислямистката организация “Мили Гьорюш”, която се наблюдава от Федералната служба за защита на конституцията /германското контраразузнаване/. Срещу генералния секретар на организацията Огуз Ючюнджю се води следствие от прокуратурата в Мюнхен за пране на пари, измама и организиране на криминална група.
    В Швейцария се оформи силно протестно движение “Инициатива срещу джамиите”, подкрепяно и от някои политически партии, между които Швейцарската народна партия /SVP/. На организираните мероприятия беше поставен въпроса за “пълзящото ислямизиране”. Изнесени бяха редица случаи, в които претенциите на мюсюлманите се противопоставят на демократични принципи. Подчертано бе, че възниква въпроса за йерархията на нормите в една немюсюлманска държава. Професорът по юридически науки Арнауд Дотезак, специалист по ислямско право, изтъкна, че разпространението на исляма не трябва да се разглежда като проблем. Крайно необходимо е да се поставят ясни юридически правила. Трябва да се започне с юридическа дефиниция на една религия, убеден е професорът.

    Джамиите като прикритие на екстремисти потвърди и последното разкритие по повод разпространения видеозапис с открита заплаха за терористичен акт. На него е заснет 26 годишния иранец Шахаб Д., израстнал в Германия. Доскоро е посещавал същата джамия в Хамбург /старото й име е “Ал Кудс”/ на ул. “Щайндам” № 103 в Хамбург, в която са се подвизавали атентаторите от 11. септември 2001 г. Днешната проверка предизвика  у някои германски журналисти  въпроса “Безсилна ли е държавата срещу ислямистите?”. Защото Шахаб Д. принадлежи към днешното ядро от твърди джихадисти, около 50 души, посещаващи същата джамия с новото име “Масшид Тайба” /хубавата джамия/. Шахиб Д.  е заминал вероятно за Пакистан, след като германската проктуратура не е намерила достатъчно основания за завеждане на наказателно съдебно дело. Въпреки че още след терористичните актове в САЩ тази джамия беше наречена “контактна борса за терористи и фанатизирани мюсюлмани”, още по- фрапиращо е, че и други терористи или техни помагачи днес я използват дори за водене на служба и отправяне на послания. В пресата се цитира в тази връзка търговец от сирийски произход, който е  подпомагал финансово и логистично “Ал Кайда”, поддържал е връзки с атентаторите Ал-Шехи и Атта, а днес е една от водещите фигури в мрежата на “Ал Кайда” в Испания, Германия и Великобритания.
    Подобен пример за джамия, използвана за среща на радикални ислямисти наскоро бе цитиран и в Берлин, квартала “Ной Кьолн”, известен с това, че е населен предимно с чужденци- турци и араби. Според сведения на Службата за защита на конституцията на Берлин има нарастване на броя на екстремистки настроените ислямисти с готовност да използват насилие, чийто брой е оценяван на около 300 души.  Някои от тях се обучават в терористични лагери в Пакистан. Нов момент е посоченото от службите, че вероятно тези хора са се готвили и за терористични актове в други страни, като например Русия.
    През септември тази година терористът Бекей Харах от град Бон, който нарича себе си “”Внукът на Абу Талаха, Немецът” публикува нов видеозапис на ислямистки сайт в който приканва немскоговорящи мюсюлмани да се присъединят към “свещената война” /джихад/.
    Широко бе коментиран процеса срещу групата на четиримата терористи от Саарланд, така наречената “Саарландска група”. Случаят е особено показателен, както поради факта, че става дума за немски граждани, фундаменталисти, които са преминали подготовка в лагери в Пакистан, така и поради оспорваното проведение на съда и юридическите казуси относно това, престъпление ли е подготовката без да е консумирано престъплението.


    Логично би било очакването всички тези проблеми да заемат по-важно място в политиките на политическите сили и на управляващото мнозинство. Вместо това обаче, по време на последните избори в Германия през септември т.г. станахме свидетели на друго явление.  Проф. Карл-Хайнц Майер-Браун от университета в Тюбинген предупреждава в доклада си “Миграция, изборни кампании и медии”, за инструментализиране на чужденците за собствени нужди,  преследвайки спечелване на повече гласове.
    Споменатата по-горе Германска ислямска конференция вече три поредни години допринася за повече диалог между федералната република и нейните имигранти. Тя е ежегодна среща на върха на представители на мюсюлманите в Германия и на германските интституции, на която в рамките на кратко време се опитва да формира едно цяло общество. Три работни групи целегодишно работят по три теми: “ Германския обществен ред и консунсус в ценностите”, “Религиозни въпроси в разбирането на германската конституция” и “ Икономиката и медиите като мост”.  Практическите ползи от Ислямската конференция са, че даде гласност на инициативи и подпомагани от държавата проекти, които не намират място в медиите. Така например Евангелистката академия в Манхайм предлага обучение за мюсюлмански духовници, а Федералната централа за политическо обучение в Бон провежда семинари за имами. Сигналът, който излъчи Ислямската конференция тази година беше: “Мълчанието е прекъснато! Сега е ред на новото правителство да продължи диалога с мюсюлманите.”