ИВАН БАШЕВ – ПОЛИТИК, ДЪРЖАВНИК, ДИПЛОМАТ Печат
Автор Експерт   
Вторник, 10 Ноември 2009 02:00
В подготовка е издаването на сборник с научни студии, документи и лични спомени за Иван Башев. Събрана е богата информация, която разкрива не само важни моменти от дейността на Башев, но и за тогавашния обшествен живот и външната политика в онези години, които и преди 1989 и сега имат различна идеологемна трактовка. Съставителите- чл.-кор. проф. Александър Янков и посланиците Любен Петров и Иван Д. Спасов се надяват, че този сборник ще допринесе за едни по-обстойни и прецизни оценки както за личността на Башев, така и за характера на епохата.
    Човек със завидно широка култура, чужд на догматичното мислене и действие, Башев съумя да се възползва от някои нови за онова време тенденции във вътрешнополитическото развитие на България в една сложна и противоречива международна ситуация за да окаже ползотворно въздействие за развитие на културата у нас. Още тогава този негов личен принос беше по достойнство оценен в най-широки среди на българската интелигенция; тази оценка се споделя и днес от редица творци, независимо от сегашната им политическа ориентация. Това проличава и в поместените спомени на близо 20 писатели, театрални дейци, художници и журналисти /сред които Вили Цанков, Леон Даниел, Юлия Огнянова, Валери Петров, Леда Милева, Любомир Левчев, Богомил Нонев, Владимир Голев и др./ В редица от тези мемоари проличава, че те са го считали като един от тях.
    Един от големите успехи на Башев /не само като заместник министър на културата и ръководител на българските делегации за 3 сесии на Генералната конференция на ЮНЕСКО, но впоследствие и като външен министър/ беше активното популяризиране на българската култура по света, преди всичко в Европа, за по-широкото отваряне на България към модерното европейско изкуство.
    Иван Башев заема особено значимо място в историята на българската дипломация. Несъмнено няколко от неговите 46 предшественици /от Освобождението до 1962 г./ са били ярки личности и дипломати, но те са заемали поста външен министър или по съвместителство с премиерския /напр. Драган Цанков, Алекснадър Стамболийски и много други/, или няколко пъти, но само за броени месеци /например Григор Начович, Константин Стоилов/, или за няколко дни и даже за 24 часа /какъвто е случая с проф. Ал. Цанков на 9 юни 1923 г./. Едва след средата на 30-те години на миналя век има министри с по-продължителен мандат /преди 9 септември 1944 г.- Г. Кьосеиванов, към 5 години, а след това М.Нейчев и К.Луканов, около 6 години /.
    Краткото действие на фактора “време” несъмнено се е отразило върху значимостта на личния принос на някои от тях към външната политика на България, даже и когато тя е постигала известни успехи. В случая с Иван Башев обаче, този фактор изигра значителна положителна роля. Деветте години като ръководител на българската дипломация му предоставиха време за генериране и реализиране на идеи и действия, за набиране на опит и инерция. Освен това, той влезе в дипломацията с немалка практика и опит в международните дела /няколко години секретар на Световната федерация на демократичната младеж, Париж, ръководно участие в международни прояви на младежта и студентите, представител на България в дейността на ръководните органи на ЮНЕСКО и близо година- заместник външен министър/.
    По силата на редица обективни и субективни причини, десетилетието на Башев като външен министър беше белязано с редица успехи в защита на интересите на България- в условията на международно противопоставяне, но и на започващия процес на разведряване и сътрудничество в Европа. Макар този процес на намери апогея си в Хелзинки през 1975 г.,т.е. 3 години след смъртта на Башев, той можа да внесе в него своя личен конструктивен принос, признат включително и в редица европейски столици.
    В тази връзка заслужава да се приведат някои оценки за Башев на видни световни политици, съдържащи се в техни съболезнования по повод смъртта му. Тогавашният генерален секретар на ООН – У Тан, нарича неговата кончина “жестока загуба на международната общественост, на която той беше известен като блестящ държавник”. Италианският външен министър, впоследствие и министър-председател, Алдо Моро пише за “...неговия блестящ интелект, чувството му за отговорност и за мярка, дълбоката привързаност към каузата на мира”. Външният министър на Кралство Белгия Пиер Армел го характеризира като “държавник, съхранил веселостта, смелостта и оптимизма на младостта”, с когото два пъти в течение на 5 години е водил “разговори по въпроси от общ интерес за всички европейци” и за когото Башев е “един от големите деятели за сближаване на народите”. Подобни високи оценки за личността на Башев бяха изразени от австрийския канцлер и ръководен деятел на Социалистическия интернационал Бруно Крайски и други държавници и политически деятели. Ясно се вижда, че тези оценки излизат много извън шаблоните на рутинните и често стандартни и протоколни съболезнования.
    Ползвайки се от благоприятните външнополитически условия, Иван Башев съумя с дипломатически такт и целенасоченост да съдейства за намаляване и преодоляване на относителната изолация на България, резултат на нейното участие до 1944 г. във Втората световна война като съюзник на Оста и на последвалото междублоково противопоставяне. Негова лична и успешна кауза е подобряването на отношенията с балканските държави- Гърция и Турция, членове на НАТО и Югославия, в които имаше исторически обременено  и тежко наследство. Показателно в това отношение са 12-те българо-гръцки спогодби от 1964 година, с които се нормализираха отношенията между двете съседни държави и се посктавиха основите на приятелско сътрудничество, което днес добива нови измерения.
    Башев постави началото на активни я политически диалог и с други европейски държави, с които контактите дотогава бяха на твърде ниско равнище, като Франция, Австрия, Италия, Белгия, Скандинавските страни и др. Башев беше първият български външен министър, който направи офицално посещение в столица на държава от западноевропейския блок- членка на НАТО – Атина /юли 1964 г./ и прие като домакин в София първия западен външен министър – гръцкия си колега Костопулос /септември 1964 г./. Същевременно неговата личност и политическият му стил будеха респект и сред колегите му от страните-участнички на Варшавския  договор.
    По времето на Башев България установи дипломатически отношения с редица страни от Азия, Африка и Латинска Америка. Беше издигнат рангът на дипломатическите мисии във всички страни от легации в посолства. Като министър той полагаше усилия за нов подход в набирането, квалификацията и задграничното разпределение на дипломатическия състав, вкл. и чрез въвеждането на конкурси за постъпване във ведомството и за повишаване в ранг. Башев постави началото на модернизация на апарата на Министерството на външните работи и мисиите в чужбина. Един от приносите му в българската дипломация беше нейното постепенно превръщане в своеобразен инструмент и на външноикономическата дейност. Един от многото примери в това направление е изключително благоприятното за България уреждане на спорни финансови проблеми с някои държави, тежащи в резултат на участието на нашата страна в първия етап на Втората световна война.
    С пълно основание се възприема тезата, че Иван Башев може да се нарече първопроходец по пътя на Бългаиря към Европа”, колкото и да е относителна точността на това понятие.
    Като човек Иван Башев остави спомена на честна, скромна, взискателна /преди всичко към себе си/ личност, чието политическо верую бяха интересите на България.

    В началото на книгата са отпечатани две стихотворения , посветени на Иван Башев- на дъщеря му Миряна и на неговия приятел Павел Матев, както и спомени на съпругата му, озаглавен “София Башева за Иван Башев”.
    Сборникът е в обем от 450 страници и е структуриран в три раздела:
“Иван Башев в съвременната българска дипломация”;
“Иван Башев в спомените на негови съвременици”;
“...И други за него”
В първия раздел са включени “Животът му в щрихи”, “Хроника на неговата международна дейност”, научни студии на Искра Баева и Евгения Калинова и на чл.-кор. професор Александър Янков, речи в ООН, изказвания, интеррюта и предложения на Башев по въпросите на българската външна политика.
    Вторият раздел съдържа материали на 58 автори /политици, дипломати, общественици, културни дейци, служители на МВнР, журналисти и др. /
    В третия раздел са поместени оценки за Башев на чужди политици, дипломати, учени.
Сборникът е илюстриран със снимки от различни периоди на живота на Иван Башев, преди всичко- неговата дипломатическа дейност. Те са подбрани от лични архиви и от фотофондовете на Министерството на външните работи и на Българската телеграфна агенция.
Сборникът ще бъде официално представен в навечерието на рождения ден на Иван Башев през февруари 2010 г.

Иван БашевПревърна България в уважавана страна
 /публикация във вестник “Стандарт”/

Годишнината от рождението на Иван Башев призовава паметта на нацията да възмезди по достоен начин делото на този голям българин. В биографията на Иван Башев от студентските му години до нелепата му смърт на 13 декември 1971 г. има три основни измерения - в обществено-политическата, културната и дипломатическата област.
По време на средното си образование в немската гимназия в София Башeв се включва в дейността на Работническия младежки съюз (РМС). Като студент в Юридическия факултет продължава политическата си дейност като активен член на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС). По силата на тогавашния Закон за защита на държавата тези две организации бяха инкриминирани. За своята дейност в тях през май 1943 г. той бе подложен на жестоко инквизиране в Дирекцията на полицията в София и въдворен в концлагера "Еникьой" до края на 1943 година.
Като студент Башев се изявява като надежден журналист и сътрудник на студентския в. "ЖАР". След 9 септември 1944 г., като член на ЦК на РМС, Башев е назначен за първи редактор на в. "Народна младеж". В началото на 1948 г. е изпратен като представител на ЦК на ДСНМ в седалището на Изпълнителния комитет на Световната федерация на демократичната младеж (СФДМ) в Париж. Като член на Секретариата на СФДМ той заема централната ръководна длъжност на секретар-ръководител на организационния отдел и връзките с националните младежки организации, членове на СФДМ. Тази негова
парижка дейност
поставя началото на интереса му към международните отношения и външната политика. Така Башев се утвърждава като един от видните ръководители на СФДМ с широко международно признание.
След успешно завършване на неколкогодишната си мисия в Париж и Будапеща Башев се завръща в България и продължава своята обществено-политическа и държавническа дейност като зам.-председател на Комитета за изкуство и култура. И на това поприще той се отличаваше с нестандартен подход към проблемите на изкуството и културата. Подкрепи една смела за онова време идея на Отдела за театър в комитета - за създаване в един извънстоличен театър като Бургаския ядро от режисьори и актьори с по-модерна визия за съвременния театър. Сред тях бяха Вили Цанков, Леон Даниел, Методи Андонов, Юлия Огнянова, Иван Кондов, Петър Слабаков, Ицко Финци, Досю Досев и др., които назоваха "начинающи новатори единомишленици". Тази инициатива обаче срещна твърд отпор "отгоре" и Башев трябваше да спасява "едино-мишлениците"
един по един. Разбира се, това е само един от многото случаи, когато трябваше да отстоява идеята за запазване прогресивното развитие на изкуството и културата.
След неколкомесечното заемане на длъжността зам.- министър на външните работи, по време на пребиваването му в Париж като ръководител на българската делегация на конференция на ЮНЕСКО, той получи съобщението за издигането му, от 23 ноември 1962 г., за министър на външните работи. Той бе два мандата народен представител. По-старото поколение от Странджанския край с благодарност и дълбоко уважение си спомнят за добрите дела на техния народен представител. Тази негова дейност също така прибави градивни елементи във формирането му като ръководен държавник.
Тези два етапа от дейността на Башев на обществено-политическото и културното поприще безспорно създадоха благоприятни политически и професионални предпоставки за последващите успехи на дипломата от висока класа, поел кормилото на външната политика на България. Може с пълно основание да се твърди, че появата на Иван Башев на външнополитическата и дипломатическата сцена не е била изневиделица. Той бе добре съоръжен с нужните на всеки опитен дипломат качества - практически опит в политическата и културната сфера, умение да води международни преговори и добра чуждоезикова подготовка.
Историческата оценка за министър Иван Башев е в личния му принос за израстването на българската дипломация. Тази оценка не е нито пресилена, нито преждевременна. Тези, които са имали възможност непосредствено да видят неговия професионален талант, морална устойчивост, принципност и преданост на националния интерес, не биха могли да се съмняват в тази оценка. Едно от най-ценните качества на дипломатическия стил на Иван Башев беше умението му да вдъхва доверие у партньора, че срещу него стои човек, който се отнася към него добросъвестно и с уважение, а не се опитва да го надхитри. В разговорите си както с чуждестранни дипломати, така и със своите колеги той внушаваше респект със своите познания и ясни и убедителни аргументи.
Името на Иван Башев е свързано с установяването на стабилната и балансирана балканска политика на България. Въпреки превратностите във външнополитическата ситуация на Балканите, България успя да уреди
голям брой нерешени спорни проблеми
още от Първата и Втората световна война и да поддържа линията на непрестанно подобряване на взаимоотношенията и сътрудничеството с всички балкански страни. През април - юни 1964 г. след сложни, но успешни двустранни преговори между представителите на България и Гърция бяха сключени 12 спогодби. Такъв резултат може да се счита като уникален феномен и непознат рекорд в дипломатическата практика. При това става дума не за страни, между които никога не е имало кризисни или конфликтни състояния, а между съседни държави, които в продължение на вековете са изпитвали бедствията на войните, съпътстващи тяхната история. И в разгара на студената война.
Предмет на двустранните преговори бяха насрещни финансови претенции, произтичащи от последиците от двете световни войни. Спогодбата от 9 юли 1964 г. под благовидното заглавие "Спогодба за уреждане висящите финансови въпроси и развитието на двустранното сътрудничество в областта на търговията, транспорта, туризма и режима на митническото облагане" всъщност послужи като юридически инструмент за окончателното уреждане на спорните проблеми, наследени от две световни войни.
През 60-те години бяха уредени висящите финансови проблеми между България и САЩ, Великобритания, Франция и Швейцария. В периода между 1962 г. и 1971 г. бяха установени дипломатически отношения с над 30 държави - повече от една трета от общия брой на държавите, с които имахме дипломатически отношения. Сред тях са Канада, Испания, Исландия, Пакистан, Нигерия, Кения, Сенегал, Замбия, Йордания, Ливан, Перу и др. През същия период бяха издигнати в ранг на посолства легациите между България и Великобритания, ФР Германия, Италия, Индия, САЩ. Активизирани бяха отношенията с ООН и организациите от системата на ООН.
Динамичната дипломатическа дейност на Иван Башев бе внезапно прекъсната в зловещия 13 декември 1971 г. При този тъжен спомен отново се вслушваме в риданието на поета приятел:

...И го примами планината
в пазвите на свойта нощ.
Навярно хладната си мощ
Тя проверява чрез сърцата...

Павел Матев