ПРЕДСТАВЯНЕ НА СБОРНИКА "ИВАН БАШЕВ - ПОЛИТИК, ДЪРЖАВНИК, ДИПЛОМАТ" Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 08 Март 2010 16:59
На 21 януари 2010 г. в НДК в София тържествено бе представен сборника от спомени и материали за най–успешния български външен министър Иван Башев. Интересът беше изключтелен, което наложи отваряне на подвижната стена на залата. Както посочихме в публикацията в изданието „Експерт–БДД” в края на миналато година  излизането на книгата стана възможно благодарение на професор Янков, който в продължение на години събираше материалите и на колосалния труд на посланиците Любен Петров и Иван Спасов. Тук публикуваме някои от словата при представянето на книгата, които предават в известна степен преклонението пред живота и делото на министър Башев и атмосферата на тържествения момент. Идеята на инициаторите е работата да продължи със създаването и на документален филм за Иван Башев, която БДД подкрепя и ще съдейства за нейното реализиране

НАРИЧАТ ГО ГОЛЯМА РЕНЕСАНСОВА ЛИЧНОСТ
ГОЛЕМИТЕ УРОЦИ НА ИВАН БАШЕВ

Слово на Драгомир Шопов

В ръцете ни е една полезна, макар и малко късно появила се книга, много необходима в бездуховните ни дни, защото обстойно запознава любознателния българин с живота и голямото дело на един достоен човек – политик, държавник, дипломат, културен деец Иван Башев. Изключително интересните спомени на хора, които са работили с него, възкресяват добросъвестно образа му, като всеки автор, разказвайки за своите срещи с Башев, за всичко, което са вършили в различни сфери на нашия обществено-политически и културен живот, добавя ценни щрихи към сложния му портрет на обичан и уважаван ръководител.
Аз накратко ще се спра на някои моменти от дейността на Башев в областта на културната политика, която ме интересува, и така, както съм я видял в сборника, посветен на Иван Башев.
Всички автори подчертават, че той е притежавал сериозен интерес към литературата, театъра, музиката, живописта, към случващото се в различните творчески съюзи в онова сложно време. Башев се е интересувал, напълно основателно, от настроенията сред интелигенцията, подкрепял е разумните предложения, перспективните експерименти, подкрепял е отделни личности и ги е призовавал към още по-голяма инициативност. Всеки творец ще разбере какво значи това и ще намери в себе си думи, за да изрази благодарност към извършеното от Башев. Нека в скоби да подчертая, че този стил на работа, позабравен в по-късните години, е полезно да бъде поддържан и сега, когато културата у нас във всичките й параметри не е на висотата, на която би трябвало да бъде. Причините за това са много, не е тук мястото да се спирам на тях. Но искам да подчертая, че поведението, широтата, далновидността на Башев при разбирането и решаването на възникналите проблеми, са пример и за бъдните поколения.
Нека да подчертая, че като народен представител в странджанския регион той се е интересувал от дейността на читалищата, от културния живот в селата. Помислете си само колко трудно живеят днес нашите читалища, истински крепители на народния дух, как едва-едва мъждукат тези безценни светилници на българщината. Така ли трябва да бъде? Разбира се, че не!
Силно впечатление ми направи разбирането, с което Башев е приемал и коментирал майсторството на такива крупни художници като Шагал и Матис например, а също и фактът, че е чел в оригинал някои от големите световни писатели. Значи този обременен с толкова важни държавни дела човек е намирал време и за удовлетворяване на своите духовни потребности. За да получава нови знания, да разширява хоризонтите на своите културни необходимости. Не ми се иска да коментирам какво е положението с нашите държавни мъже днес. Напълно оправдавам думите на един от авторите в книгата, който говори за Башев като за ренесансова личност. Такава оценка никак не е пресилена. Поместените материали в книгата я потвърждават.
Заслужава да се отбележи още нещо, а то е методът на работа на Башев и по-конкретно – деликатния маниер на поведение, ненамесата с груби ръце в дейността на творческите съюзи. Това е изключително важно. Като се има предвид колко капризни са творците, колко са самонадеяни понякога. Подходът на Башев към тях заслужава да се оцени по достойнство. Той е давал възможност да се разгърне в необходимите мащаби инициативността на творческите личности, които са знаели, че има кой да бъде до тях, да ги разбира и предпазва от грешки, да ги защити, ако са неправилно критикувани. И резултатите са били налице. Много може да се говори за постиженията на българските писатели, художници, театрали, публицисти, журналисти и музиканти по времето на Иван Башев, когато е бил началник на управление в Министерството на културата и после негов заместник-министър. Достатъчно е да споменем имената на Катя Попова и Панчо Владигеров, на Леон Даниел и Вили Цанков, на Шмиргела и Кирил Цонев, на Бенчо Обрешков и Дечко Узунов, на Валери Петров, Христо Ганев, Богомил Райнов, Леда Милева, Павел Матев, Богомил Нонев, да не изброявам всички. Те са били убедени, че в негово лице са имали човек, който ги разбира и цени и на когото винаги са можели  да разчитат. Ето още един урок на поведение, за съжаление, останал в миналото.
Обърнете внимание – всичко, за което говоря, което е било толкова необходимо и полезно за нашето изкуство и култура, се извършва в един твърде сложен и противоречив период на размразяване в тези области, за които стана дума. Това изрично се подчертава в книгата. И още нещо важно – Башев не приема под никакъв предлог догматизма в културната ни политика по негово време, доколкото този догматизъм е съществувал. Нека отидем още малко по-далече – този високоерудиран мъж е настоявал да се изучава и използва чуждият опит, гаранция за добри бъдещи успехи. Затова някои справедливо подчертават, че Иван Башев бе изпреварил своето време. А според един уважаван културен деец, той е бил „човек на всички времена”.
Много, ако не всичките, от творците споменават, че са били щастливи от познанството си с Башев, оценявайки неговата ерудиция, мъдрост и далновидност, неговата скромност и надмогнатата суета. Един известен театрал пише, че той е бил твърде различен от хората на „голямата власт”, че избягвал да почива в луксозни резиденции, че твърде често се е движел пеш по софийските улици, че, поради всичко това, е минавал едва ли не за чудак. Още – че и като министър е живеел под наем... Боже, колко много уроци ни преподава Иван Башев и колко полезно би било те да не се пренебрегват, а да се познават и прилагат в трудните условия на нашето настояще!
Спирам се на тези факти, защото те ни помагат още по-добре да разберем и оценим този голям човек Иван Башев. Без каквото и да е съмнение, той би бил много нужен на днешния български живот, когато под различни давления и обвързаности много културни пластове са раздвижени в неразумната посока, когато нашата творческа интелигенция в голямата си част страни от най-важните политически и социални проблеми на България, когато обликът ни на духовно извисена страна е силно накърнен, когато е потиснато под пластовете лъжи, неверие и чуждопоклонничество нашето чувство за национално достойнство. Колко са необходими днес истински родолюбци, хора на дълга и честността, хора на справедливостта, за които най-важно е доброто на Отечеството, както е при Иван Башев! Нека открито да признаем, че такива хора липсват в антологията на нашия политически живот. И негативните резултати са налице.
Иска ми се да вярвам, че изваждането на Иван Башев от незаслужената забрава чрез тази книга ще помогне на много, особено на по-младите, да си отговорят на редица въпроси, на които много често те не са в състояние да намерят верния отговор. За да се изграждат като достойни българи, да не пренебрегват своя род и родина, да уважават миналото на своето Отечество, да не се поддават на лесни съблазни и чуждоземни примамки, да не вярват на случайни конюнктурни политици и да знаят, че над всичко стои и винаги ще стои България. И в това е един от големите уроци на големия българин Иван Башев!

* * *

Слово на Николай Петев

Събрали сме се тази вечер за представяне на сборника „Иван Башев. Политик, държавник, дипломат”, съставен от чл.-кор. проф. Александър Янков, посланиците д-р Любен Петров и Иван Спасов и издаден от Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.
Струва ми се обаче, че това няма да бъде обикновена презентация на книга, а едно тържество, на което се срещаме с личността и делото на този голям български интелектуалец и дипломат, за да му отдадем нашата почит.
   Уважаеми господин Вицепрезидент на Републиката,
   Ваше Високопреосвещенство,
   Господин министър,
   Господин заместник-министър на външните работи,
   Ваши Превъзходителства,
   Дами и господа,
   Приятели,
Тази вечер, в тази зала има много символика.
Случайно или не, но в нея сега се „срещат” двама приятели – Дечко Узунов, чието пано е пред вас, и духовният аристократ Иван Башев – две личности, свързани с топли чувства един към друг, две личности, оставили своите дълбоки следи в културния живот на България.
В началото чухте изпълнените от г-н Симеон Панов рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров и „Унгарска рапсодия” от Ференц Лист. Едното ни напомня за македонския бащин корен на Башев, а другото – за майка му, родената в тогавашната Австро-унгарска империя чехкиня, израснала във Виена. Баща и майка дали на сина си името на двамата му дядовци, най-славянското име – Иван.
Никак няма да е преувеличено, ако кажа, че символика има и в присъствието на Вицепрезидента Марин, на Видинския митрополит Дометиан, в това, че в залата са представители на Дипломатическия корпус, видни политици и не на последно място – приятели, сътрудници и почитатели на Иван Башев, много хора, помнещи и ценящи неговото дело (неслучайно казвам „дело”, а не „дейност”).
Особено ми е приятно да ви съобщя, че сред нас са внучката на Башев – Марина, неговата сестра Мария и съпругът й проф. Драмалиев.
Тържествената атмосфера в залата недвусмислено показва, че България знае как да отдаде заслужена, макар и малко позакъсняла във времето, дълбока почит към своите големи личности. А Иван Башев е именно такъв – внесъл свой голям личен принос за развитието на Нова България.
Башев беше явление не само в българската дипломация, не само в политическия живот на България, но и в нашия културен живот. Двама автори на спомени, които добре го познават (един дипломат и един поет), стигат самостоятелно до извода, че у Башев съжителстват две личности на равни начала, и двете ярко изявени – на външнополитически и културен деец – и че той би бил също толкова успешен министър на културата, колкото бе като външен министър.
Хубавите думи за Башев в тази книга, написани близо 40 години след смъртта му, са, безспорно, едно публично признание за неговото дело. Българската поговорка „по-добре късно, отколкото никога” в случая е уместна и по едно друго съображение – някои спомени и оценки за Башев сега са казани в прав текст без да има нужда да се съобразяват със стари идеологеми. А събитията през изтеклия период потвърдиха по един безспорен начин негови анализи, оценки и прогнози за българската външна и културна политика. Те продължават да „работят” и днес. Имат стойност на политическо завещание.
Неговият извод от изстрадания исторически опит на България, че от нашата политика зависи да не се създават условия за съюзяване на наши съседи против нас, е с непреходно значение за българските политици, които трябва да се осъзнаят, че интересите на България изискват балансирана и национално ангажирана дипломация в различни азимути.
Неговите виждания за европейската политика на България, по-специално за сътрудничеството с вече укрепващия тогава „Общ пазар”, някои практическите стъпки, предприети пак от него още през 1966 г. страната ни „да пробие и да влезе в този процес”, звучаха по онова време като ерес, а днес се реализираха – станахме редовен и равноправен член на Европейския съюз.
А онова, което Башев пръв започна да прави в областта на духовния живот още като заместник-министър в културното министерство, положи началото на откриването на България към света. Башев беше нестандартен, чужд на догматиката и шаблона. Търсеше и намираше решения на възникващи проблеми в политиката, включително и в културната, които отговаряха най-добре на интересите на страната. Някои виждат в това едва ли не проява на несъгласие с партийната политика. Като творческа личност той имаше, разбира се, своя визия по някои проблеми. Оценяваше достигнатото в обществено-политическия и културния живот на страната през 50-те и 60-те години като важно постижение, но намираше, че по-нататъшният напредък изисква нови решения в съответствие с изменящата се международна действителност и нови кадри, способни да вземат такива решения. Но това не го правеше дисидент. Башев бе принципен политик. И в сложни и трудни моменти намираше начин да отстоява линията на партията от партийни позиции. Башев никога не правеше компромиси по въпроси от съществена важност за България.
Като политик и дипломат Башев беше деец с необикновена кройка, рядко съчетание на творческа смелост и такт, на широта на мисълта и човешка чувствителност. В спомените на всички свои съвременници е представен като човек безукорно честен, скромен и дисциплиниран. Ако трябва да посоча образец на съчетание на морал и политика, такъв образец, без съмнение, е Иван Башев.
Оценявайки делото му, не бива да забравяме думите на Левски, че „Времето е в нас и ние сме във времето. То променя нас, а ние променяме него.” Башев беше човек на своето сложно време.
Университетското издателство „Свети Климент Охридски” с директор писателя Димитър Томов, за пореден път ни поднася едно разкошно издание, оформено полиграфично по възможно най-елегантния начин. В това проличава, освен всичко друго, и уважението, и признателността на издателя към достойния българин Иван Башев.
Преди да дам думата на двама от съставителите на сборника – проф. Александър Янков и посланик д-р Любен Петров, а след това и на поета Драгомир Шопов, ще чуете кратък рецитал на актрисата Джуни Александрова и актьора Иван Налбантов.

* * *

СЛОВО
на посланик д-р Любен Петров по случай тържеството за представяне на сборника "ИВАН БАШЕВ. ПОЛИТИК, ДЪРЖАВНИК, ДИПЛОМАТ"
21 януари 2010 г.


Първите ми думи са за проф. Александър Янков. Книгата, която държите, е плод на негови дългогодишни усилия. Не само за издирването на повече от 50 автори – политици, дипломати, дейци на изкуството и културата. Не само за осигуряване на спомени и документални материали. Но и за компетентното осмисляне на съдържанието и структурата на книгата, за високото чувство на отговорност, с което подхождаше към всеки детайл. Свидетел съм на тези негови усилия и се радвам, че Иван Башев е представен на българската общественост както подобава, на един виден политик, държавник, дипломат и културен деец, със заслужено място в историята на българската дипломация.
Специална благодарност заслужава проф. Янков за неговите мемоарни бележки относно българо-гръцките преговори през 1964 г. Той е последният мохикан от групата експерти, работили под ръководството на Башев по тези преговори и по подготовката на известните 12 спогодби с гръцката страна. За тези спогодби е писано не малко, но само като исторически факт, изиграл важна роля за нормализиране на двустранните отношения. Сега за първи път проф. Янков ни поднася достоверно описание за протичането на преговорите и за ролята на Башев за тяхното успешно приключване. Това, според мен, е един от най-важните и значими материали в сборника.
Може с основание да се твърди, че с този дипломатически успех на Башев започна неговата успешна балканска политика, а и успешната му дипломатическа кариера изобщо.
Мислех, че го познавам добре. Но спомените на другите обогатиха представите ми за него, разкриха неподозирани страни в неговото минало, нови черти в неговия образ като човек и в дейността му като дипломат и особено като културен деец. Научих, например, че молбата му през 50-те години да постъпи на работа в Министерството на външните работи като легационeн аташе била резолирана от министъра “няма качества”. И, слава богу, защото след това едва ли щеше да стане министър. Знаех за близостта му с хората на духа – изтъкнати дейци на изкуството и културата, – но бях силно впечатлен от факта, че те са го възприемали като един от тях. Това утвърди убеждението ми, че той би могъл да бъде не по-малко успешен и като министър на културата. Не знаех, че една клонка на родословното му дърво по майчина линия го свързва с родата на бившия президент на Чехословакия генерал Лудвиг Свобода. (Името на майка му е Мария Йохан Свобода.) Известно ми беше уважителното отношение на Кув дьо Мюрвил към него, но не знаех, че с не по-малко уважение са се отнасяли и Алдо Моро, Пиер Армел, Бруно Крайски, У Тан и други световно известни дипломати.
Книгата е посветена на Иван Башев. В нея обаче участва и самият Башев – със свои изказвания, речи, доклади, интервюта, предложения до политбюро по ключови проблеми на външната политика на България. Ще си призная: първоначално това ми се стори неподходящо за мемоарен сборник. Впоследствие се убедих, че неговите “спомени” са нещо като документален разказ за важни събития през  60-те години, летопис не просто на очевидец, а на активен участник в тях. Така те излизат от архивите, оживяват отново и стават достояние на новите поколения, продължават да “служат”.
Какви мостове прехвърля Башев към нашето съвремие?
Те са най-малкото три. И първият, безспорно, е новата балканска политика на България. Тя не беше само негово дело, но той има изключителни заслуги за нейното разработване, провеждане и утвърждаване.
Неговата обща характеристика на Балканите през 60-те години е поразително сходна със сегашната. “На Балканите, изтъкваше той, положението никога не е било просто. Редуват се цикли на предишни тенденции, възникване на нови или отслабване на съществуващи по-рано. В една посока действат едновременно и положителни и отрицателни фактори.”
Тази непроста балканска ситуация не предопределяше избора на политиката на добросъседство и сътрудничество. Не по-малко основание имаше и следваната тогава от нашите съюзници политика на конфронтация. Новата българска политика на Балканите бе резултат от преосмисляне на историческия ни опит, на осъзнаване и упорито отстояване на националния интерес. Тя бе “произведена в България”, излизаше от рамките на наложени отвън стереотипи и не събра овации от съюзниците ни. Но резултатите потвърдиха правилността на поетите отговорности. Башев живееше и работеше с разбирането, че на това малко кътче, Балканите, малка България може да играе важна активна, а и самостоятелна роля, да отстоява ефективно свои национални интереси.
Съвременно звучене имат формулираните от него ключови опори на българската балканска политика:
“Преди всичко от нас, от нашата политика, от нашите конкретни ходове зависи да не се създават условия за сближаване или обединяване на нашите съседи против нас, за изолиране на България на Балканите.”
“Нашата политика на Балканите не бива да се подхранва от преувеличен исторически патос и от емоции, да се стреми към конфронтация, а да почива на хладнокръвна преценка на реалностите на развитието...”
“Необходимо е да се проявява по-голяма инициативност и активност, повече задълбоченост, прозорливост и въображение... при осъществяване на мероприятията, които спомагат за постигане на нашите политически цели на Балканите.”
Вторият мост е отстояването на интересите на страната. Башев ни остави образци на достойна защита на жизнени национални интереси. През 1970 г. той отиде на преговори с гръцкото правителство, с т.н. режим на полковниците. Да преговаряш с режим, когато всички европейски страни, включително и съюзници на Гърция, да не говорим за съюзниците на България, са го осъдили като недемократичен, диктаторски, да ги завършиш успешно, като отстоиш българския интерес, без при това да предизвикаш международно неодобрение – това е едно от върховите постижения на съвременната българска дипломация.
В сегашния сложен геополитически свят, когато взаимните интереси на държавите са така преплетени, а многостранните съюзи и организации придобиват такова въздействие върху националните правителства, за българския политически елит е от първостепенна важност да намира онзи баланс между националния интерес и изпълнението на международни задължения, който осигурява достойно за уважение поведение. Наши съседи го правят и то успешно.
Третият мост е идеята за повишаване ролята и мястото на малките и средните държави в световната политика. Тази идея беше замислена от Башев като основна тема в изказването му на юбилейната 25-та сесия на Общото събрание на ООН през 1970 г. В условията на студената война, на остра конфронтация между САЩ и Съветския съюз Башев съзираше поле за полезна изява на малките и средните държави, които биха могли да “омекотяват” конфронтацията и да подтикват великите сили към сътрудничество. Не стана. “Големите” в ООН съзряха в нея опасност за световния мир и за самата организация. Башев не се отказа, постави я в друг контекст, в който обаче загуби първоначалния си замисъл. А беше пример на “прозорливост и въображение”. Но “идея, която веднъж се пробуди не ляга отново да заспи” – по думите на кубинския поет-революционер – Хосе Марти. Идеята на Башев не заспа, намери своето място в нашия глобализиращ се свят и започна да работи в ЕС и в други международни организации.
Във връзка с дейността на Башев като министър бих искал да спра вниманието ви на два момента. Първият. По всяка важна външнополитическа инициатива той е получавал съгласието и подкрепата на Тодор Живков. При съществуващите различия в партийния връх по такива примерно инициативи, като преговорите с Гърция през 1964 и 1970 г. Башев не би могъл да ги осъществи без рамото на Живков. Второ. В някои от спомените се прокрадва алюзия, че Башев е имал виждания, които го очертавали едва ли не като дисидент. Това, разбира се, не е така. Като творческа личност той беше устроен като новатор в мисленето и действието. Да, беше нестандартен, използваше новаторски подходи, възразяваше на официални мнения, спореше, но беше дисциплиниран и се придържаше към приетите решения. Имаше свои предпочитания в областта на изкуството, но винаги е действал в рамките на културната политика на партията.
Башев може да служи за образец на днешни и утрешни политици и дипломати и със своето безкористно родолюбие, с умната и далновидна защита на интересите на България на международната арена, както и с човешките си качества и професионализъм – едно прекрасно съчетание на морал и политика.
В малка България Башев се доказа като дипломат от европейска величина.

* * *

Слово на вицепрезидента Ангел Марин при представяне на сборника – “Иван Башев - политик, дипломат, държавник”

Уважаеми почитатели на Иван Башев,
Това, което много ми се иска сега, е да изразя моето уважение към човека, политика, държавника, дипломата Иван Башев.

На всички длъжности, на които е работил, но най-вече като министър на външните работи, той прави впечатление с това, че е различен. Всеки е различен в общоприетия смисъл. Според мен, обаче, голямото различие, с което впечатлява Иван Башев, е неговият стил и начин на работа. Като човек, който представлява не само политическа и партийна фигура, но е и професионалист. И точно в стила и начина на работа той се проявява като професионалист от най-висока класа. Професионалист, при който има едно удивително съчетание на дарба, с голямо трудолюбие, много знания и изключително широка култура.

Иван Башев впечатлява и с това, че е спокоен, уравновесен, стабилен, солидно стоящ на своето служебно място държавник. Впечатлява със своето обаяние, което според мен може да се изрази с една неизползвана дума, а тя е - с непропагандния си начин на мислене и на действие. Както се казва в публикувания в сборника спомен на Валери Петров - Иван Башев беше човек, който рядко можеше да се срещне по онова време. А днес - още по-рядко.

Иван Башев е пример за това как се работи за България - с всеотдайност, умно, скромно, без изхвърляне, без показност. С умението да разговаря спокойно, включително и с хора, които имат различни от неговите убеждения, разбирания и тълкувания. А в човешки план той показва как се работи за България и с отношението към хората, тъй като всеки човек съди за държавата по това как представителите на държавната власт се държат с човека.

Иван Башев е пример как се отстояват интересите на България. Неговото дело е един добър урок за хората, които формират, които провеждат външната политика на държавата – как трябва да работят за интересите на България. Като външен министър, той е пример за подражание, който и досега не е достигнат.

Оказа се, че във времето, когато е живял Иван Башев, страхът, който според някои е съществувал, и който се описва в някои опити за „хроники”, не е могъл да превърне всички в лицемери и подлизурки. И Иван Башев, като министър на външните работи и като човек, е доказателство, че какъвто и страх да е имало, той не го е превърнал в лицемер, в човек, който да се съобразява като се нагажда към мнението на тези, които са над него. Естествено, той не е можел да не се съобразява с това мнение. И аз тук бих искал да кажа, че естествено той не е можел да провежда като министър на външните работи политика, която да не се подкрепя и да не е съгласувана с държавното и партийното ръководство тогава. Големият въпрос е, че дори и при тези условия, дори и при такова разбиране, не всеки може да направи това, което е направил Башев.

И какво се оказва? Оказва се, че в нашето време, във времето на Иван Башев страхът, който е съществувал, е направил слабите хора, които не могат да го овладеят и превъзмогнат - подлизурки, а такива като него – силни личности, са преодолели този страх и са съхранили своята чест и достойнство. Но кажете ми - в кое време няма страх? И няма ли страх и днес, и сега?

Тази книга, с която ние вече разполагаме, този сборник ни дава възможност да придобием представа за времето на Иван Башев, за неговата личност и за хората като него. И тази книга е сериозен принос не само за историята на дипломацията, а и за нашата най-съвременна история, тъй като допринася за това да не бъде заличена следата, оставена от времето и хората като Иван Башев. Това ни е необходимо, за да имаме увереност в бъдещето. За нас е важно да знаем, че Иван Башев и други хора като него в онова време са живели, работили и са дали много за България.

Книгата е съставена по един много интересен начин и поради това, според мен, ще постигне своите цели. Тя е резултат на едно съчетание от изследване на архиви, документи и живи спомени, със значителен превес на живите спомени. Това е един според мен добър повод да се доближим максимално до истината за Иван Башев. Беше вече споменато, че книгата е плод на много автори – повече от 60. И фактът, че толкова много автори са включени със своите спомени, разсъждения и мнения за Иван Башев, показва колко дълбока и разностранна е неговата дейност, за да е необходимо много хора да споделят впечатленията си за нея. Но това е и един факт в полза на това, че по този начин максимално се доближаваме до истината за човека Иван Башев и неговото дело.

Книгата запълва празни полета. Тази книга прогонва забравата. Книгата отдава заслуженото, което е много важно и за неговите близки, за неговите родственици, за неговите приятели, които държат на паметта на Иван Башев. Но това е много по-важно за нас, сънародниците на Иван Башев. Защото още веднъж ще го повторя - това ни прави по-спокойни и по-уверени в бъдещето.

С тази книга, оказва се, и ние всички, и неговата дъщеря Миряна, не сме се простили с Иван Башев, най-малкото поради това, че ние не сме го забравили. Най-малкото и поради това, че ние имаме нужда и сега от Иван Башев. Тази книга ще заема своето почетно място в нашите библиотеки. Но още по-важно е това, че от тази книга хората след нас ще узнават за Иван Башев и ще научават какъв изключителен политик, държавник и дипломат е имала България!