ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА “ИВАН БАШЕВ – ПОЛИТИК, ДЪРЖАВНИК, ДИПЛОМАТ” Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 08 Март 2010 17:00

Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2009 г., 407 страници, 
Съставители: Соня Бакиш, Александър Янков, Любен Петров, Иван Д. Спасов

НА БАЩА МИ

Не се прощавам с теб. Не се прощавам.
Не знам, че си загинал.
Не искам и да знам.
Не искам да те няма.
Не искам да съзнавам-
Отиде си, тъйю както тръгна.
Сам.
Не се прощаваме.
До мене ще останеш мълчалив.
И земното ни време, макар и да е кратко,
ще те опази-
хубав,
мой единствен,
жив.
Не се прощавам, татко

                                Миряна Башева
                                14.12.1971

СОФИЯ БАШЕВА ЗА ИВАН БАШЕВ

    Още от първите месеци след смъртта на Башев тръгнаха слухове, че е убит. След 10 ноември зачестиха писмата и обажданията /предимно анонимни/, които настояваха, че истината е тъкмо такава и трябва на всяка цена да искам разследване. Отдавна се глася да им отговоря.
    Башев беше чист, честен човек, нежен по душа, макар че имаше суров и делови вид. Суетатата, присъща на министър, не беше в къвта му. Ходеше пеш до министеството, обикаляше планините, нямахме апартамент, кола и вила. Когато почина, ми се обадиха от Съвета да декларирам какво наследство ми е оставил. Казах им: Картини имам, книги имам, друго-нел” Апартаментът не беше наш- в него живмеехме под наем. Купих го две години след като почина.
    След смъртта му се яви мълвата, че той е изчезнал, защкото някои в Политбюро не са го обичали заради качествата, които притежава. Освен това нашето разузнаване беше попаднало на един документ на чуждестранно контраразузнаване, в който се казваше, че Башев превъзхожда повечето от ръководството на ЦК и държавата. Подчертаваше се, че е много интелигентен, че знае много езици, че е скромен, че дрлужи повече с хора на изкуството и културата, а не с тези, с които работи.
    Месец след смъртта му при мен дойде един мъж и ми каза: “Знам от сигурно място, че Башев е убит.” Той се опита да въздейства върху моето моментно състояние, да спекулира, да прави сензации. Казах му да напусне дома ми и да престане да разпространява неверни слухове.
    Аз познавах Башев много отдавна. Имахме дружба от 38-ма година. През 45-та се оженихме. Познавам добре характера му. Той притежаваше юношеска непосредственост. Постоянно и вероятно подсъзнателно се стремеше да преодолява различни препятствия, да си създава затруднения, да си поддуржа ксултурата и физиката.
    Беше запален турист. Една група приятели често отивахме в Рила, Пирин, Витоша- не е било събота или неделя да не отидем на екскурзия някъде. Всички го познаваха като упорит в превъзмогването на препятствията на природата. Веднъж бяхме в Рила- Мальовица. Хрумна му да тръгне сам през Мальовица и да отиде в Рилския манастир, а ние да го чакаме там. Мина се много време, започнахме да се тревожим. Най-после Башев се появи: “Какво се притеснявате- нали знаете, че ще си дойда?”
    Друг път отидохме на Боровец. Ние жените, останахме долу, а той с приятеля си решиха да се качат на една стръмна височина. По едно време прпиятелят му се връща. “Къде е Иван?”-питам. “Не можах да му издържа на темпото и се върнах, а той продлъжи.” Започна да притъмнява, минаха два часа, а Башев го няма. Бяхме близо до един пиотерски лагер. Помолихме да запалят лампите- дано се ориентира по светлината. След половин час слезе- заблудил се.
    Такъв беше- спонтанен, по юношески смел и амбициозен, не мислеше много-много за себе си. Като отивахме на море, все носех бинокъл да го следя докъде плува, защото се увличаше и влизаше много навътре в морето. Но какво можех да направя срещу неговото желание да преодолява препятствия, да види ще може ли да издържи преградите. Имам основание да мисля, че в злополучния ден се е случило точна така- той е станал жертва на собствената си неразумност.
    Във фаталния ден, 12 декември, неделя, Башев се колебаеше дали да отиде на Витоша, или не. Събота вечерта по телевизията казаха, че времето ще е много лошо и скиорите трябва да внимават. Аз също щях да отида с него, но се наложи да остана с внучката си. Каза ми: “Ще се кача да се раздвижа малко и ще се върна към три.”
    Тръгна в 11. Поръчах му да не се бави, защото времето е лошо. После разбрах, че го срещнали познати туристи и също то увещавали да се върне. Той им казал, че ще се спусне един път и ще слезе.
    Към 5 часа привечер ми се обади шофоьорът от “Щастливеца”, че Башев още не се е върнал. Решихме да изчакаме до 6 и тогава да алармирам съответните инстанции. Позвъних на генерал Кашев, началник на УБО. Отговори, че веднага ще вземат мерки. Към 9 ми се обади дсругарят Станко Тодоров- бяхме близки със семейството му. Той ме уведоми, че има нареждане и се вземат мерки за издирването му, но лошите атмосферни условия пречат да се употребят всички средства. Намериха го в 7,30 на другия ден- замръзнал на “Меча поляна”.
    Аз познавам добре Башев. Той беше волеви човек. Знаеше, че за да не замръзне, трябва да бъде в непрекъснато движение. Но очевидно, за да спре, се е явила някаква друга причина. Спомних си, че има дископатия. Тя се провокираше от влага, студ, мъгла и повече натоварване. С това си обяснявам и факта, че беше намерен превит на две- сигурно е чакал да му премине внезапната болка и така е замръзнал. Същия ден загина още един турист, брат на наш близък приятел, кщойто намериха едва на осмия ден.
    Нямам никакви съмнения за нарочност. Беше му направена аутопсия. В атопсионния акт е констатирано, че смъртта е настъпила поради спиране на мозъчната дейност в резултат на замръзване. На аутопсията присъствашех и наш близък лекар, който ми каза цялата истина такава, каквато е- нямам основание да не му вярвам.
    Единственото ми огорчение идва от чувството, че не го търсеха както трябва-настойчиво. Не е подаден нито звуков, нито светлинен сигнал. Не са пуснали спасителни кучета. Издирването е минало някак тихомълком. После казаха, че нямало ток на хижата, това затруднило действията.
    Една-две години след смъртта му при една среща с Блага Димитрова и Соня Бакиш по тяхно предложение се зароди идеята да се състави и издаде книга със спомени и впечатления на хора, работили с Башев. Това не се осъществи поради отказ от Секретариата на ЦК на БКП. Също бе предложено да се сложи или паметна плоча пред дома ни, или да се назове улица или туристическа хижа на негово име. Но и това не се прие от Секретариата. На третата година бе построен паметник на Меча поляна, където загина.
    Това е истината за действително нелепата смърт на моя съпруг Иван Башев.