„ИЗТОЧНО ПАРТНЬОРСТВО” НА ЕДНА ГОДИНА - ШАНС ИЛИ РИСК Печат
Автор Симеон Николов   
Понеделник, 03 Май 2010 21:21
На 07 май 2010 г. се навърши една година от приемането на документа, даващ живот на новата инициатива на ЕС “Източно партньорство”, обект на което станаха 6 страни- Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Идеята води началото си от 2008 година и по-точно от  Германия, предложена през декември 2008 г. и приета от ЕК през март 2009 г. На 07 май в Прага присъстваха още представителите на Египет, Казахстан, Турция, Туркменистан и Узбекистан, както и наблюдатели от САЩ, Русия, Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.  Към предвидените 250 милиона евро ЕК прибави допълнително още 350 млн, с което финансирането на инициативата за периода до 2013 г. възлезе общо на 600 млн евро. Предвиждаше се оказване на помощ в 5 области- граничен контрол по европейски стандарти, подпомагане на средни и малки предприятия, газопроводи и нефтопроводи, либерализиране пазара на електроенергия, сътрудничество при катастрофи и природни бедствия.
    “Източното партньорство” всъщност едва ли трябва да се разглежда като нещо съвсем ново, защото е само инструмент за активизиране на Европейската “Политика към новите съседи” в една специфина насока. Основната цел е стабилизиране на непосредственото обкръжение на ЕС на Изток.
    Ако търсим резултати през изминалата една година трябва да имаме предвид, че  доколкото ги има, те се предопределят от родилните недъзи на инициативата. Нека си припомним, че самото й приемане не беше посрещнато етусиазирано от някои стари страни-членки- на приемането й в Прага не дойдоха нито френският президент Саркози, нито испанския премиер Запатеро, нито италианският премиер Берлускони, за разлика от Средиземноморската инициатива, когато всички бяха там. На второ място,  и тогава и до днес възникват въпросите за присъствието в групата на страни като Грузия и Беларус и въобще за отсъствието на истински демократични структури или некореспонидращите с целите на инициативата промени в конституцията на Туркменистан и т.н., което поставя под съмнение, дали самите страни-партньори ще акцептират предлаганите им европейски ценности.  На трето място, подменените в последния момент формулировки в проекта на Чехското председателство от 29. 04 2009 г.- “европейски страни” заменени с “източно-европейски партньори”, а “либерализиране на визите” и “свободни от визи пътувания”    с “дългосрочно променяне на споразумението за визите”- неща, които бяха прокарани от Германия и Холандия, но имат сериозни последствия в практически план, защото едно е да облекчиш пътуванията само на дипломати и бизнесмени, друго е, да се ангажираш действително с отпадане на визите.  На четвърто място, планираната сума от 600 милиона евро е твърде скромна за да гарантира истински промени в шестте страни.  
    Решаващ недостатък обаче е отсъствието на перспектива за членство в ЕС. Инициативата изрично изключва такава опция и именно това бе и причината за подмяна на понятието “европейски страни” с “източноевропейски партньори”. Тоест, “Източно партньорство” предложи помощ за политически и икономически реформи в 6-те страни, сближавеното им с утвърдени европейски ценности, дори някаква форма на бъдещ митнически съюз, но  то не дава това, което тези страни действително искат. Ако страните постигнат успехи в трансформационния процес, най-много да се стигне до договор за асоцииране, като за пример може да служи, този, който има вече с Украйна. ЕС е изморен от разширяването, концентрира се върху довършването на започнатото на Балканите и наистина е нереалистично да очакваме ангажименти за членство към тези 6 страни. Това не променя обаче извода, че отсъства стимула.
    Плод на известни деформирани възприятия е и тезата за опасността Русия да се почувства застрашена от навлизане в зона на нейно влияние. Като един инструмент с тясна специфична насока за активизиране на “Политиката към новите съседи” тази инициатива не може да въздейства върху геополитическото обкръжение на Русия, за да бъде възприемана като заплаха. Вероятно подобни реакции са били породени от факта, че Полша и Швеция се застъпиха за “Източно партньорство”, а всеизвестно е напрежението в отношенията им с Русия.  Освен това в самата инициатива дори се предвижда секторно сътрудничество между Русия и “Източно партньорство”. Доводът, че инициативата бе утвърдена след руско-грузинската война също не издържа, макар  че тя действително ускори нейното стартиране.
    Малкият интерес към “Източно партньорсткво”, спорните въпроси около него, скромното финансиране, акцентите на ЕС върху по-значими въпроси, всичко това всъщност стана причина инициативата да загуби скорост. Проведената на 26 ноември 2009 г. конференция в Стокхолм , организирана от ЕК и Шведсдкото председателство акцентира върху енергийната ефективност и околната среда. Тя лансира първите мерки, предприети в интерес на Украйна. Създаден беше фонд за подпомагане на целите на “източно партньорство” с амбицията да се мобилизират далеч повече финансови средства, отколкото се очакват от международни финансови институции. ЕК отпусна 10 милиона евро за 4 години за финансиране на конкретни проекти, което всъщност е изключително недостатъчно.
    Далеч по-нитересна беше организираната в първите дни на март 2010 г. в Будапеща конференция от министрите на външните работи на Чехия, Унгария, Словакия и Полша, в която освен шестте страни от “Източно партньорство” участваха още представиотели на ЕС, балтийските държави, Испания, Белгия и Швеция. Тя повдигна завесата на истинските интереси на четирите страни от ЕС и потвърди определено спорния характер на инициативата. Коментарите в тази връзка отиваха по-далеч от безпокойството за това, дали Русия ще бъде засегната. Поставен беше въпроса, че с усилията си може да се окаже, че инициативата подкрепя политически кланове с диктатурски характер, вместо да разширява демокрацията на Изток. Но още по-лошо би било , ако въобще нямаше диалог. Подчертано бе, че ЕС няма интерес да провокира Русия, такъв интерес обаче проявявали САЩ, като определени кръгове от тях от времето на Студената война противопоставяли “Набуко” на Южен поток”. На Унгария беше приписан стремеж за прагматичен подход, поставен над идеологията при увеличаване на сигурността на енергийните доставки. Безпощадно беше коментиран икономическия интерес на страни от ЕС към използване на инициативата. Наистина в декларацията, точка 6-та, се предвижда страните-партньори да бъдат присъединени по-добре към централно-европейската енергийна и транспортна инфраструктура, а четирите европейски страни заявиха готовността си да съдействат за финансиране от Световната банка, Европейската банка за развитие и Международния валутен фонд. Такова финансиране се реализира обаче през фирми от ЕС, тоест става ясно, че се преследва интереса за пряко участие в инвестиционния процес и завземане на бъдещи пазарни дялове. В точка 8 от декларацията се засягат въпросите за енергийната сигурност, но въпреки важността на проблемите не се навлиза в подробности, очевидно защото те са доста чувствителни. Четирите страни от ЕС нескрито се надяват на преимущества в конкуренцията и на изгодни стартови позиции по пътя на завземане на бъдещи пазари. Следващата среща бе обявена за май 2010 година в Полша.
    Докато инициативата “Източно партньорство” предоставя платформа за многонационално сътрудничество, още в декларацията от 07 май 2009 г. се дава възможност паралелно с това да се стимулират двустранните отношения, като главен инструмент за диалог. Това позволява да се преодолеят множеството различия в предпоставките и условията, обвързани със страните-партньори. Не всички страни от ЕС обаче ще получат предимства за търговски облекчения например с Украйна или Молдова, които произвеждат евтини селскостопански продукти.
    Въпреки забавянето и подценяването на инициативата “Източно партньорство”, именно сега, след влизане в сила на Лисабонския договор е моментът, който трябва да покаже, дали ЕС може да се превърне в дееспособен актьор, постигайки общи външнополитически позиции, включително спрямо Русия и дали може да предложи на източноевропейските страни дългосрочна перспектива за членство. Това е особено важно, защото бъдещето на Източна Европа се решава в полето между ЕС и Русия. Дали ЕС ще се възползва от шанса си, зависи от това, дали страните-членки заедно ще преследват икономическите и геополитическите си интереси.

    За страни като България се очертават няколко изводи:
    - Безспорно от най-голямо значение сред петте основни области на инициативата са въпросите, свързани с газопроводите и нефтопроводите, с енергийната сигурност, защото подкрепата на ЕС за тях ще има пряко отношение върху транспортирането на енергоносителите през нашия регион и в крайна сметка върху неговата сигерност и стабилност;
    - В икономически план, колкото и малки да са помощите на ЕС, съседни страни като България най-добре биха могли да се включат като съизпълнители по различни проекти. И тук важи забележката, която имахме при обсъждане на Европейската “Политика към новите съседи”: за нас те не са нови, а добре познати стари съседи;
    - Противоречията сред европейските страни за разширяване на демократичните ценности на Изток и познаването на особеностите на шестте страни са и шанс за нас. В двустранен план е много по-лесно не да се налагат демократични промени, а да се постига трансфер на ценности чрез взаимно отваряне, създаване на голям брой партньорства, подпомагане създаването на средна класа в тези страни и т.н.
    -  Констатираната от ЕС особеност, че тези шест държави почти нямат сътрудничество помежду си, разкриват възможности за стимулиране на такова чрез инициативи отвън, които в крайна сметка може да са и в наша икономическа и политическа полза. От значение е да се съдейства на някои от страните-партньорки да подобрят своите отношения, едни от тях- с Русия, други- с Турция.
    - Прилагане на принципа на доброто управление на базата на външна и вътрешна кооперативност и висок административен капацитет с жива връзка към структурите на гражданското общество. Отчитане на организационните и административни грешки от участието ни в други инициативи и недопускането им в настоящата инициатива.

                                     Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.