БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ ТРЯБВА ДА ИМА СВОЯ ХАРАКТЕР Печат
Автор Георги Първанов   
Четвъртък, 08 Юли 2010 22:59

Георги Първанов – слово  при представянето на книгата на Евгений Примаков “Светът без Русия?”

Уважаеми акад. Примаков,
Уважаеми господин Заместник-председател на парламента,
Уважаеми народни представители,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми дами и господа,

Най-напред бих искал да благодаря на домакините: Българското дипломатическо дружество, Форум „България-Русия” и Международната академия „Орфей”, за инициативата и организацията на днешната среща.


Веднага искам да поясня, че това събитие в една или друга степен беше замислено преди около една година и всяко съвпадение или всеки опит да се анализира това, което в момента става с настоящия дебат по външната политика на България според мен трябва да бъде отклонен. Става дума за неща, които са дългосрочни като тенденция в нашата политика.

Вярвам, че вие ще имате възможността да чуете интересна беседа, да зададете своите въпроси така, както е било винаги при подобни събития, при представянето на поредната книга на акад. Примаков.

За него са казани много думи. Аудиторията го познава по-добре сигурно и от мен, така че аз също ще си спестя, както моя добър приятел Любомир Левчев, обстойното, фактологично представяне, но все пак се изкушавам да кажа няколко думи за тази изключително богата лична, научна и политическа биография, за международния авторитет, който има акад. Примаков.

Евгений Примаков е една най-забележителните фигури, личности в историята на Русия, един от патриарсите на съвременната руска политика. Казвайки това, нямам предвид възрастта. Имам предвид преди всичко неоспоримия авторитет, огромния опит и ерудиция, натрупани на различните поприща в журналистиката, в научно-изследователската дейност, в ръководството на парламента, като премиер, в други институции, които даже трудно бих могъл да изброя.

Няма да бъде пресилено да кажа, че той олицетворява своего рода “тежката артилерия” в съвременната руска и не само руска политика и дипломация. Нека да припомним, че преди няколко години той беше избран като един от шестнадесетте представители в Световния съвет на мъдреците, където мисля, че стават сериозни, задълбочени дискусии, свързани не само с това, което досега е ставало, но и това, което предстои в стратегически план.

Неговите качества, преди всичко способността му да работи без патос и без много шум, да постига високи резултати са определили ролята му на един незаменим преговарящ. Провеждал е десетки, бих ги нарекъл “деликатни”, мисии в различни части на света за решаването на едни от най-сложните международни проблеми.

Ако трябва да перифразирам една мисъл, която беше изказана в дните около 80-годишнината на акад. Примаков: и в руската, но и в европейската, и в световната история има много кръвопролития и това, че понякога тези кръвопролития биват спирани или не се случват, го дължим на Примакови, на това, че има личности като нашия уважаван гост.

В жизнения си път и професионалната си кариера той неотклонно спазва принципи, които заслужават уважение, респект навсякъде по света. Те са му извоювали правото и привилегията да говори това, което мисли, и да бъде чут.

Радвам се, че имаме възможността да съчетаем лекцията с представяне на книгата. Книга, която заслужава да бъде прочетена, за която важи малко поизтърканото клише, че се чете на един дъх, но аз поне така я прочетох и си оставих много бележки в полето.

Днес в една официална церемония направих опит за игра със заглавието, съотнесено с актуалния политически дебат в България. Знаете, уважаеми дами и господа, че тези дни се заговори, даже го написаха някъде далеч от тук, че България прави своя завой във външната политика. Нищо по-невярно от това. България е направила своя стратегически избор с постигането на членството ни в европейските, в евроатлантическите структури. България няма нужда от завой на всеки четири години при смяната на всяко следващо правителство. Аз, впрочем, си припомних нещо, което съм казвал като народен представител, като лидер на опозиционна партия преди много години, в тежката за България 1997 година. Ще ми позволите да се самоцитирам: “Европейската интеграция няма алтернатива. (Това е десет години преди да получим своето членство). Консенсусът между българските политически сили по този въпрос е непробиваем, но отношенията между България и Русия не бива да стават заложник на конюнктурните интереси на управляващите. Добре осъзнатият национален интерес предполага да работим всички заедно за равноправни, взаимноизгодни отношения с Русия.” Не се отказвам от нито една дума, изречена преди близо петнадесет години.

Ние трябва да можем - и в това е майсторството на дипломацията на една малка страна, която обаче има амбицията да заеме едно относително високо място в европейското семейство – да съчетаем добре коректното си поведение като съюзник, последователното, предсказуемото поведение с елементи на приемственост с отстояването на националния интерес. Разбира се, сигурно по темата национален интерес, както винаги, могат да се чуят различни тълкувания, различни гледни точки. И аз все пак смятам, че една разумна, отговорна, експертно-аргументирана дискусия би могла да ни даде отговор на тези въпроси.

И още нещо: мисля, че българската дипломация трябва да има своя характер. Спомням си, че малко предизвикателно преди една година-година и половина в Москва казах на нашите руски приятели, че ако трябва да се сърдят на някого за американските бази, то това съм аз. И е трудно да го кажеш в Москва. Лесно е да го кажеш във Вашингтон. Във Вашингтон бих казал, че енергийните проекти, които не са руски енергийни проекти, а са съвместни проекти, отговарят на националния интерес, отговарят на европейския интерес и е крайно време това да бъде разбрано от всички български политици, при всичките ни различия, при нюансите в предпочитанията, в емоциите. Разбира се, аз съм оптимист за изхода от този припламнал дебат, защото в крайна сметка ние имаме големия коректив на българските граждани, на българското общество, на българския народ. Тези дискусии ние не ги водим за първи път и съм сигурен, че в крайна сметка ще имаме същия този резултат, който сме имали и в предишните години.

Искам да подчертая обаче, че нашите двустранни отношения не се изчерпват единствено с тази тема, която е най-актуална и най-обстойно дебатирана. Годината на България в Русия, Годината на Русия в България показаха колко голям потенциал все още има в сферата на духовните отношения и наша длъжност е, на всички – политици, творци, бизнесмени, да намерим това ново качество именно в сферата на духовните отношения. Да, много важна е историята, аз бих могъл да говоря много по тази тема, тук виждам уважавани от мен историци, които са писали монографии по темата, но трябва да намерим новото качество. Трябва да намерим новото качество от гледна точка на икономическите ни отношения. Това сме го коментирали по време на форумите при любезното домакинство на руската Търговско-промишлена палата, защото българският бизнес преодолява многобройни препятствия, започвайки от София, стигайки до Москва. Но ще трябва да свикне с тези препятствия, защото отмина времето, когато отношенията ни имаха висока степен на привилигированост. Сега работим в една либерална обстановка, в условията на пазарни отношения и ще трябва да се съобразяваме с това.

Разбира се, има много обстоятелства и ще ги има винаги, които улесняват тези контакти, и съм оптимист в бъдещето на нашите отношения и ще бъда такъв, докато има личности като акад. Евгений Примаков, които със своите приятелски отношения към България създават тази обстановка.

Още веднъж бих искал да благодаря за това, че акад. Примаков прие поканата, да го поздравя с красивата награда на Академия “Орфей”, да му пожелая много здраве, успехи и да го уверя, че винаги е добре дошъл в България.